Проф. д-р Виолета Йотова, ръководител на Първа детска клиника в УМБАЛ „Св. Марина“, пред „Труд“: Опасни митове рушат здравето на децата
Детски ендокринолози от УМБАЛ “Св. Марина ” във Варна започват национална акция за ранна диагностика и лекуване на деца с нарушен напредък За рисковете, които крие ниският растеж при подрастващите, за модата, наречена „ дизайнерски деца ” и за рисковите легенди, свързани с храненето им, беседваме с проф. доктор Виолета Йотова, която е началник на Първа детска клиника и шеф на варненския експертен център по редки заболявания.
– Д-р Йотова, какво ви накара да започнете акцията за лекуването на отклоненията в растежа на децата?
– Работим по плана GrowInform от предходната година. Започнахме самодейността като районна, само че заради огромния интерес тя прерасна в национална. Провокира ни фактът, че нарушеният напредък се счита за козметичен проблем, а той постоянно е белег за редица болести. При ранна диагностика множеството са лечими, само че практиката ни сочи, че хората търсят помощ прекомерно късно, когато единствено можем да плачем дружно с тях и няма по какъв начин да помогнем. Първоначално посредством Варненското сдружение по ендокринология започнахме с план за ранен скрининг измежду персоналните лекари. Научихме ги вярно да теглят и мерят децата, тъй като истината е, че единствено 5% вършат това съзнателно. Направихме и софтуер, който при нанасяне на данните за растеж и тегло дава сигнал, в случай че има отклоняване в нормата на напредък. Оказа се обаче, че няма резултат, тъй като хората не идват на съвещания. С доста труд идентифицирахме единствено 4-5 пациенти, като при множеството нямаше късмет за терапия. Затова сменихме тактиката и създадохме GrowInform. Направихме пътуващи клиники, страница във фейсбук и уебсайт с калкулатор, посредством който елементарно родителите могат да се ориентират има ли проблем детето им. Така тематиката стана съвременна и от март предходната година имаме огромен триумф. Дотук сме прегледали 146 деца от 10 града, като при 52 бяха засечени отклонения в растежа. Вече ни търсят хора от цялата страна. Горда съм с сътрудниците си ендокринолози от цялата страна, тъй като в това комплицирано време ние работим по едни и същи логаритми и дружно за идеята – да открием в точния момент пациента и да го лекуваме, с цел да е здрав, когато стане на 15-16 година За година успяхме да снижим и възрастта за диагностика с 3 година до 8 и половина години. Но оптималната е 5-6 години. Установихме, че ефикасна диагностика се прави единствено в София и Варна, до момента в който в Централна България тя съвсем липсва. Затова от идната година в Плевен и Пловдив ще бъдат основани профилирани комисии за лекуване с растежен хормон. За да са на нужното равнище, започваме стратегия за образование ”Партньори за напредък ”, която ще се организира в цялата страна под егидата на Българската педиатрична асоциация.
– Какви заболявания издава ниският растеж на детето? Какво би трябвало да знаят родителите му, с цел да потърсят помощ в точния момент?
– Ниският растеж може да се дължи на редица хронични болести – неоткрити вродени сърдечни пороци, заболявания на стомашно-чревния тракт, целекия, т.е. нетърпимост към глутен. Изследвания демонстрират, че растежът на детето се визира 4-5 година преди клиничната изява на целекията. За благополучие тя засяга доста дребен % от популацията. За родителите е значимо да наблюдават къде се намира детето им по отношение на връстниците си. Ако за 1 година няма смяна в номера на облеклата и обувките му, значи има проблем. Също и в случай че майката и бащата са високи, а то е нисичко. Извън пубертета обикновено децата порастват сред 4 и 6 см на година. Ако не е по този начин, родителите неотложно би трябвало да потърсят ендокринолог, защото растежът е стеснен във времето – от зачеването до завършването на пубертета. При девойките времевата граница е до 1-2 година след първата менструация, а при момчетата – след разновидността на гласа.
– Търсят ли ви родители с невисок растеж, които желаят децата им да бъдат по-високи?
– Да. Това е вярно, тъй като от време на време възрастните също са имали недостиг на растежен хормон, без да са били наясно с това. Но не е наложително ниският растеж да се дължи на патология. Срещаме и друга категория хора, които желаят да лекуваме децата им с растежен хормон за хубост, макар че са здрави. Тази процедура на така наречен дизайнерски деца е доста нездравословна, тъй като наднормените равнища на растежен хормон водят до по-ранен и плевел пубертет, който затваря костните фуги. И резултатът е противоположен на стремежи. Обясняваме това на родителите с комплекси, само че някои не се вслушват. Макар и мъчно намират и купуват растежен хормон, който дават децата си, единствено и единствено да станат по-високи. В цяла Европа това дизайнерство е неразрешено като неетично и рисково.
– А високият растеж? Той може ли да издава здравословен проблем?
– И той се нуждае от оценка, тъй като може да е белег на редица синдроми, които засягат сърцето, умственото развиване и други Ако от първи до трети клас детето пораства доста бързо, може да става дума за ранен пубертет. Това положение би трябвало да се лекува, тъй като нарушава качеството на живот, а може да е белег и за рискови формирания. Затова родителите би трябвало да следят момиченцата до 8 година и момченцата до 9 година за признаци на ранен пубертет – да вземем за пример, увеличени гърди, окосмяване. Помощ би трябвало да се търси и в случай че момичето до 13, 5 година и момчето до 14 година не са влезнали в пубертета.
– Проблемите на растежа са в категорията на редките заболявания. Колко деца засягат те?
– Вроденият недостиг на растежен хормон визира към 1 на 15 000 деца, до момента в който общите болестни отклонения в растежа се срещат при 1 на 2000-3000 подрастващи. У нас няма точна статистика и поради обстоятелството, че огромен % от пациентите остават неоткрити. В България лекуваме към 200 деца с недостиг на растежен хормон, а други близо 400 просто не са диагностицирани. Думата хормон плаши хората. А хормоните са най-прекрасните неща в тялото ни, тъй като реализират бързата връзка сред обособените му елементи и овладяват метаболизма и страстите ни. Растежният хормон е значим за метаболизма на мазнините, за продължителността на живота, за мускулната мощ, която при децата въздейства и върху интелектуалното развиване. Затова към този момент е шлагер и измежду възрастните, които са пристрастени към трупането на мускулна маса. Те обаче злоупотребяват с този хормон, което е рискова мода.
– Като заговорихме за фешън трендове, дано да отбележим възбраната за пиянство от чешмата. Много родители дават на децата си единствено бутилирана вода. Полезно ли е това?
– Майките и бащите би трябвало да са наясно, че минералната вода е нездравословна за всекидневна приложимост. Трябва да пием водата, в която животът се е зародил – изворната, а у нас тя тече от чешмите.
– Много родители са уверени, че постоянната консумация на варовита чешмяна вода може да докара камъни в бъбреците. Основателно ли е това терзание?
– Не. Водата влиза в стомашно-чревния тракт и се резорбира там. Ако е мощно варовита, можем да получим запек, само че не и камъни в бъбреците. Те се образуват по-скоро от дребната консумация на вода. За страдание, доста хора у нас имат вяра на опасни легенди, които разрушават здравето.
– Защо се случва това – от неведение? Или тъй като интернет образува публичното мнение?
– Защото нямаме никакви съществени провокации в всекидневието си. Не сме застрашени от пагубни естествени бедствия, апетит и война, съществени епидемии, по тази причина се занимаваме с легенди и със кавги. Човечеството обича проблемите и когато няма съществени, си ги измисля.
– А вегетарианството? Веганството? Какво ще кажете за тях?
– Човек е всеяден. Решението да станеш вегетарианец е положение на душeвността, не на тялото, тъй като не съм чула в природата да има лъвове, които да пасат трева. Не предлагам на родителите да постановат вегетарианството на децата си. Притокът на белтък от скотски генезис е незаместим за подрастващите, протеиновите блокчета не са ефикасен сурогат. Не смятам обаче, че този модел е всеобщ. Хората, които го практикуват, просто са по-гръмогласни като всяко малцинство, което желае да наложи метода си на живот на другите. Но за веганството и суровоядството съм безапелационна, че са рискови за децата, тъй като мощно нарушават имунната им система. Имаме съдбовни случаи от банални инфекции, които се дължат точно на подобен рестриктивен хранителен режим. През последните години сме очевидци и на преекспонирането на различен мит – за въздействието на пилешкото месо върху хормоналния статус на децата.
– Има ли хормони в пилешкото месо?
– От началото на 90-те години на предишния век в смеските за животни няма никаква хормонална добавка. Ако през днешния ден производител реши да дава хормони на пилетата си, с цел да станат по-тлъстички, би трябвало да си го купи от аптека, а това би оскъпило рекордно продукцията му. Произходът на мита за натъпканото с хормони пилешко се корени в европроучвания от 90-те години за така наречен субстанции от околната среда, които имат подобен градеж с половите стероиди и могат да излъжат организма, който да стартира по-рано пубертет. Те не престават, само че не е открита връзка с месото, а с производството на петролни деривати и артикули. У нас обаче неистината се повтаря през 3-4 година в жълтата преса. Ефектът е, че родители вадят пилешкото от менюто на децата си безусловно неправилно. Забавя се и диагностиката на ранно пубертетно развиване. Най-много ме е гняв, че и персонални лекари предлагат на пациентите си да не ядат пилешко. Ще дам съответен образец с момиченце на 4 година пред прага на менструация, което лекуваме. Родителите му признаха, че преди да потърсят помощ са пробвали да овладеят положението, като са спрели да му дават пилешко и млечни артикули. Това не трябва да се случва. Чрез хранене не могат да се поправят неща, които се случват в организма след втората година. Тогава детето би трябвало да яде всичко в естествени количества.
– Различни изследвания сочат, че от ден на ден българчета са с наднормено тегло. Какво ще кажете по този въпрос?
– В момента изследваме деца от 1 до 3 година, а през 2012 година правихме проучване по европейски план измежду 5-годишните. То сподели, че 7% са затлъстели, а 14% са с наднормени килограми, т.е. всяко пето дете в тази дейна откъм придвижване възраст има отклонения в тежестта. Преди 15 година нямаше такова нещо. Проблемът се появи, откакто обществото се замогна. Той не е годен единствено за България, международен е. Напоследък все по-често се чуват отзиви, че са нужни политически ограничения, които да лимитират висококалорийните храни. Не съм последовател на тази теза, тъй като има образец с неуспеха й при сухия режим в Съединени американски щати. Просто би трябвало хората да са осведомени. Да знаят, да вземем за пример, че в пакет солети има калории колкото в 4 филии бял самун. Да са наясно, че и соковете, даже фрешовете са калорични храни. Свикнали сме да не броим напитките за храна, а би трябвало. Няма по какъв начин едно дете да пие по 2 л сок на ден, да яде сладкиши и да израсте крепко. Родителите би трябвало да скъсат с порочната процедура да прекарват имането си през стомасите на децата си. И да са виновни както към тяхното, по този начин и към личното си здраве. Личната отговорност обаче се възпитава със наказания. Развитите страни са си решили казуса по този начин. Смятам, че и у нас е време това да се случи, както стана с пътните санкции. Не вървиш на профилактичен обзор, плащаш глоба.
– Дайте съвет, какво би трябвало да е дневното меню на един възпитаник от началния курс?
– Задължително е да се храни 4 пъти на ден. Закуската би трябвало да съдържа протеини, а обядът да е по-лек – едно ядене с вода и плод, а не чорба, главно и десерт, каквито се сервират в учебните столове. Следобед е нужна въглехидратна закуска – чаша чай с мед, сладкиш, плод или намазана филия. И вечеря, която да не е прекомерно късно и да е без тв приемник и таблет. Най-доброто пиво за детето е водата. Полезни са чаят, айрянът и млякото, само че когато ги сервираме, би трябвало да понижим леко порцията, тъй като в тях има калории. Противник съм на даването на пари за закуска на дребните възпитаници. За 5 лева те си купуват 5000 килокалории, които са двойно повече от естественото. По-образованите хора към този момент обръщат внимание на този проблем, нужно е обаче и учебните управляващи да прегърнат концепцията.
Нашият посетител
Д-р Виолета Йотова е приключила медицина във Варна през 1988 година, като първенец на випуска. Специализира педиатрия и ендокринология. Професор е по педиатрия. Председател на Държавната комисия за отсъждане на компетентност по детска ендокринология. Ръководител на Първа детска клиника в УМБАЛ “Св. Марина ”. Директор на Варненския експертен център по редки заболявания. Председател на УС на Съюза на учените във Варна.
– Д-р Йотова, какво ви накара да започнете акцията за лекуването на отклоненията в растежа на децата?
– Работим по плана GrowInform от предходната година. Започнахме самодейността като районна, само че заради огромния интерес тя прерасна в национална. Провокира ни фактът, че нарушеният напредък се счита за козметичен проблем, а той постоянно е белег за редица болести. При ранна диагностика множеството са лечими, само че практиката ни сочи, че хората търсят помощ прекомерно късно, когато единствено можем да плачем дружно с тях и няма по какъв начин да помогнем. Първоначално посредством Варненското сдружение по ендокринология започнахме с план за ранен скрининг измежду персоналните лекари. Научихме ги вярно да теглят и мерят децата, тъй като истината е, че единствено 5% вършат това съзнателно. Направихме и софтуер, който при нанасяне на данните за растеж и тегло дава сигнал, в случай че има отклоняване в нормата на напредък. Оказа се обаче, че няма резултат, тъй като хората не идват на съвещания. С доста труд идентифицирахме единствено 4-5 пациенти, като при множеството нямаше късмет за терапия. Затова сменихме тактиката и създадохме GrowInform. Направихме пътуващи клиники, страница във фейсбук и уебсайт с калкулатор, посредством който елементарно родителите могат да се ориентират има ли проблем детето им. Така тематиката стана съвременна и от март предходната година имаме огромен триумф. Дотук сме прегледали 146 деца от 10 града, като при 52 бяха засечени отклонения в растежа. Вече ни търсят хора от цялата страна. Горда съм с сътрудниците си ендокринолози от цялата страна, тъй като в това комплицирано време ние работим по едни и същи логаритми и дружно за идеята – да открием в точния момент пациента и да го лекуваме, с цел да е здрав, когато стане на 15-16 година За година успяхме да снижим и възрастта за диагностика с 3 година до 8 и половина години. Но оптималната е 5-6 години. Установихме, че ефикасна диагностика се прави единствено в София и Варна, до момента в който в Централна България тя съвсем липсва. Затова от идната година в Плевен и Пловдив ще бъдат основани профилирани комисии за лекуване с растежен хормон. За да са на нужното равнище, започваме стратегия за образование ”Партньори за напредък ”, която ще се организира в цялата страна под егидата на Българската педиатрична асоциация.
– Какви заболявания издава ниският растеж на детето? Какво би трябвало да знаят родителите му, с цел да потърсят помощ в точния момент?
– Ниският растеж може да се дължи на редица хронични болести – неоткрити вродени сърдечни пороци, заболявания на стомашно-чревния тракт, целекия, т.е. нетърпимост към глутен. Изследвания демонстрират, че растежът на детето се визира 4-5 година преди клиничната изява на целекията. За благополучие тя засяга доста дребен % от популацията. За родителите е значимо да наблюдават къде се намира детето им по отношение на връстниците си. Ако за 1 година няма смяна в номера на облеклата и обувките му, значи има проблем. Също и в случай че майката и бащата са високи, а то е нисичко. Извън пубертета обикновено децата порастват сред 4 и 6 см на година. Ако не е по този начин, родителите неотложно би трябвало да потърсят ендокринолог, защото растежът е стеснен във времето – от зачеването до завършването на пубертета. При девойките времевата граница е до 1-2 година след първата менструация, а при момчетата – след разновидността на гласа.
– Търсят ли ви родители с невисок растеж, които желаят децата им да бъдат по-високи?
– Да. Това е вярно, тъй като от време на време възрастните също са имали недостиг на растежен хормон, без да са били наясно с това. Но не е наложително ниският растеж да се дължи на патология. Срещаме и друга категория хора, които желаят да лекуваме децата им с растежен хормон за хубост, макар че са здрави. Тази процедура на така наречен дизайнерски деца е доста нездравословна, тъй като наднормените равнища на растежен хормон водят до по-ранен и плевел пубертет, който затваря костните фуги. И резултатът е противоположен на стремежи. Обясняваме това на родителите с комплекси, само че някои не се вслушват. Макар и мъчно намират и купуват растежен хормон, който дават децата си, единствено и единствено да станат по-високи. В цяла Европа това дизайнерство е неразрешено като неетично и рисково.
– А високият растеж? Той може ли да издава здравословен проблем?
– И той се нуждае от оценка, тъй като може да е белег на редица синдроми, които засягат сърцето, умственото развиване и други Ако от първи до трети клас детето пораства доста бързо, може да става дума за ранен пубертет. Това положение би трябвало да се лекува, тъй като нарушава качеството на живот, а може да е белег и за рискови формирания. Затова родителите би трябвало да следят момиченцата до 8 година и момченцата до 9 година за признаци на ранен пубертет – да вземем за пример, увеличени гърди, окосмяване. Помощ би трябвало да се търси и в случай че момичето до 13, 5 година и момчето до 14 година не са влезнали в пубертета.
– Проблемите на растежа са в категорията на редките заболявания. Колко деца засягат те?
– Вроденият недостиг на растежен хормон визира към 1 на 15 000 деца, до момента в който общите болестни отклонения в растежа се срещат при 1 на 2000-3000 подрастващи. У нас няма точна статистика и поради обстоятелството, че огромен % от пациентите остават неоткрити. В България лекуваме към 200 деца с недостиг на растежен хормон, а други близо 400 просто не са диагностицирани. Думата хормон плаши хората. А хормоните са най-прекрасните неща в тялото ни, тъй като реализират бързата връзка сред обособените му елементи и овладяват метаболизма и страстите ни. Растежният хормон е значим за метаболизма на мазнините, за продължителността на живота, за мускулната мощ, която при децата въздейства и върху интелектуалното развиване. Затова към този момент е шлагер и измежду възрастните, които са пристрастени към трупането на мускулна маса. Те обаче злоупотребяват с този хормон, което е рискова мода.
– Като заговорихме за фешън трендове, дано да отбележим възбраната за пиянство от чешмата. Много родители дават на децата си единствено бутилирана вода. Полезно ли е това?
– Майките и бащите би трябвало да са наясно, че минералната вода е нездравословна за всекидневна приложимост. Трябва да пием водата, в която животът се е зародил – изворната, а у нас тя тече от чешмите.
– Много родители са уверени, че постоянната консумация на варовита чешмяна вода може да докара камъни в бъбреците. Основателно ли е това терзание?
– Не. Водата влиза в стомашно-чревния тракт и се резорбира там. Ако е мощно варовита, можем да получим запек, само че не и камъни в бъбреците. Те се образуват по-скоро от дребната консумация на вода. За страдание, доста хора у нас имат вяра на опасни легенди, които разрушават здравето.
– Защо се случва това – от неведение? Или тъй като интернет образува публичното мнение?
– Защото нямаме никакви съществени провокации в всекидневието си. Не сме застрашени от пагубни естествени бедствия, апетит и война, съществени епидемии, по тази причина се занимаваме с легенди и със кавги. Човечеството обича проблемите и когато няма съществени, си ги измисля.
– А вегетарианството? Веганството? Какво ще кажете за тях?
– Човек е всеяден. Решението да станеш вегетарианец е положение на душeвността, не на тялото, тъй като не съм чула в природата да има лъвове, които да пасат трева. Не предлагам на родителите да постановат вегетарианството на децата си. Притокът на белтък от скотски генезис е незаместим за подрастващите, протеиновите блокчета не са ефикасен сурогат. Не смятам обаче, че този модел е всеобщ. Хората, които го практикуват, просто са по-гръмогласни като всяко малцинство, което желае да наложи метода си на живот на другите. Но за веганството и суровоядството съм безапелационна, че са рискови за децата, тъй като мощно нарушават имунната им система. Имаме съдбовни случаи от банални инфекции, които се дължат точно на подобен рестриктивен хранителен режим. През последните години сме очевидци и на преекспонирането на различен мит – за въздействието на пилешкото месо върху хормоналния статус на децата.
– Има ли хормони в пилешкото месо?
– От началото на 90-те години на предишния век в смеските за животни няма никаква хормонална добавка. Ако през днешния ден производител реши да дава хормони на пилетата си, с цел да станат по-тлъстички, би трябвало да си го купи от аптека, а това би оскъпило рекордно продукцията му. Произходът на мита за натъпканото с хормони пилешко се корени в европроучвания от 90-те години за така наречен субстанции от околната среда, които имат подобен градеж с половите стероиди и могат да излъжат организма, който да стартира по-рано пубертет. Те не престават, само че не е открита връзка с месото, а с производството на петролни деривати и артикули. У нас обаче неистината се повтаря през 3-4 година в жълтата преса. Ефектът е, че родители вадят пилешкото от менюто на децата си безусловно неправилно. Забавя се и диагностиката на ранно пубертетно развиване. Най-много ме е гняв, че и персонални лекари предлагат на пациентите си да не ядат пилешко. Ще дам съответен образец с момиченце на 4 година пред прага на менструация, което лекуваме. Родителите му признаха, че преди да потърсят помощ са пробвали да овладеят положението, като са спрели да му дават пилешко и млечни артикули. Това не трябва да се случва. Чрез хранене не могат да се поправят неща, които се случват в организма след втората година. Тогава детето би трябвало да яде всичко в естествени количества.
– Различни изследвания сочат, че от ден на ден българчета са с наднормено тегло. Какво ще кажете по този въпрос?
– В момента изследваме деца от 1 до 3 година, а през 2012 година правихме проучване по европейски план измежду 5-годишните. То сподели, че 7% са затлъстели, а 14% са с наднормени килограми, т.е. всяко пето дете в тази дейна откъм придвижване възраст има отклонения в тежестта. Преди 15 година нямаше такова нещо. Проблемът се появи, откакто обществото се замогна. Той не е годен единствено за България, международен е. Напоследък все по-често се чуват отзиви, че са нужни политически ограничения, които да лимитират висококалорийните храни. Не съм последовател на тази теза, тъй като има образец с неуспеха й при сухия режим в Съединени американски щати. Просто би трябвало хората да са осведомени. Да знаят, да вземем за пример, че в пакет солети има калории колкото в 4 филии бял самун. Да са наясно, че и соковете, даже фрешовете са калорични храни. Свикнали сме да не броим напитките за храна, а би трябвало. Няма по какъв начин едно дете да пие по 2 л сок на ден, да яде сладкиши и да израсте крепко. Родителите би трябвало да скъсат с порочната процедура да прекарват имането си през стомасите на децата си. И да са виновни както към тяхното, по този начин и към личното си здраве. Личната отговорност обаче се възпитава със наказания. Развитите страни са си решили казуса по този начин. Смятам, че и у нас е време това да се случи, както стана с пътните санкции. Не вървиш на профилактичен обзор, плащаш глоба.
– Дайте съвет, какво би трябвало да е дневното меню на един възпитаник от началния курс?
– Задължително е да се храни 4 пъти на ден. Закуската би трябвало да съдържа протеини, а обядът да е по-лек – едно ядене с вода и плод, а не чорба, главно и десерт, каквито се сервират в учебните столове. Следобед е нужна въглехидратна закуска – чаша чай с мед, сладкиш, плод или намазана филия. И вечеря, която да не е прекомерно късно и да е без тв приемник и таблет. Най-доброто пиво за детето е водата. Полезни са чаят, айрянът и млякото, само че когато ги сервираме, би трябвало да понижим леко порцията, тъй като в тях има калории. Противник съм на даването на пари за закуска на дребните възпитаници. За 5 лева те си купуват 5000 килокалории, които са двойно повече от естественото. По-образованите хора към този момент обръщат внимание на този проблем, нужно е обаче и учебните управляващи да прегърнат концепцията.
Нашият посетител
Д-р Виолета Йотова е приключила медицина във Варна през 1988 година, като първенец на випуска. Специализира педиатрия и ендокринология. Професор е по педиатрия. Председател на Държавната комисия за отсъждане на компетентност по детска ендокринология. Ръководител на Първа детска клиника в УМБАЛ “Св. Марина ”. Директор на Варненския експертен център по редки заболявания. Председател на УС на Съюза на учените във Варна.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ