Всичко за баба ми
Децата умеят да виждат най-главното. Те гледат на света без условности и напълно естествено показват своите усеща и страсти. Искрени, наивни, чисти. Такива са и думите на едно дете, които разказват обичаната му баба.
Бабата – това е жена, която няма свои деца. Тя обича дребните момчета и девойки, които са деца на други хора. Дядото – това също е старица, единствено че мъж. Той си играе с момчетата, а те беседват с него за лов на риба и всякакви други работи.
Бабите няма потребност нищо да вършат, единствено да вървят на посетители. Те са остарели, по тази причина не би трябвало да бягат и доста да скачат. Но те могат да ни заведат на панаир и са длъжни да носят със себе си повече пари, с цел да се повозим на люлки и влакчета. Ако почнат да играят с нас, те стопират, с цел да се полюбуват на всякакви неща – красиви листа, гъсеници... Те в никакъв случай не споделят „ Айде, давай по-бързо! ". Бабите носят очила и могат да си смъкват зъбите.
Те не са длъжни да са доста умни, стига да дават отговор на въпроси като - „ Защо кучетата гонят котките? ", „ Къде е главата на червея? ", такива неща. Когато ни четат книжки, те нищо не пропущат и в никакъв случай не споделят, че тая приказка към този момент сме я чели.
Всеки е задължен да се постарае, да има своя баба, тъй като те са единствените възрастни, които имат свободно време за децата.
Снимки: pinterest.com, keyword-suggestions.com
