Децата от ивицата Газа знаят много добре какво е страдание.

Децата от линията Газа знаят доста добре какво е страдалчество. От раждането си те са живели под частична израелска обсада, беднотия и принуждение.

И в този момент, с ескалацията на израелската атака и цялостната обсада след ракетните и наземни офанзиви от бойци на Хамас, страданието им евентуално единствено ще се утежни.

Продължете четене

лист от 3 детайла Дали израелските бомбардировки над Газа са нарушаване на интернационалните закони? Какво съставлява израелската отбранителна система Iron Dome и ефикасна ли е? Всичко, което би трябвало да знаете Защо Газа няма гориво — и какво в този момент? завършек на списъка

Д-р Иман Фараджаллах, психолог в Съединените щати и доктор Мамун Мобайед, психиатър в Катар, имат богат опит в проучването и подпомагането на детски контузии.

Ал Джазира беседва с тях за войната на Израел против Хамас и последствията за психологичното здраве на децата, живеещи в линията Газа.

Ето какво би трябвало да знаете за контузията, с която се оправят децата в Газа:

Как животът в Ивицата Газа въздейства върху психологичното здраве на децата?

Фараджала, роден и израснал в Газа, преди да се реалокира в Калифорния преди две десетилетия, знае от първа ръка какво е да живееш под „ израелска окупация “.

„ Ето за какво станах психолог – с цел да оказвам помощ на другите, живеещи с контузия “, сподели тя.

В изследователска публикация, оповестена предходната година от Фараджала за въздействието на войната върху палестинските деца, тя откри, че децата, които оцеляват след войни, не излизат невредими и могат да платят висока цена психически, прочувствено или поведенчески.

Нейното проучване откри, че 95 % от децата от линията Газа демонстрират признаци на тревога, меланхолия и контузия.

„ Те гледат по какъв начин членове на фамилията им, съседи и другари биват убивани, това провокира яд и отчаяние у тях, те са склонни да бъдат по-агресивни и страдат от меланхолия, тревога и непрестанно травматично стресово разстройство “, сподели тя.

Сега профилиран в лекуването на контузии на бежанци и малцинствени групи, Фараяллах се връща в Газа „ колкото е допустимо по-често “ и е очевидец на това по какъв начин контузията от детството остава с децата в тийнейджърските им години.

Тя си спомни, че неотдавна срещна две девойки, 14-годишно, седящо с четиригодишната си сестра в скута й, които бяха изгубили дома си и всички членове на фамилията си при израелска офанзива през 2014 година

„ Никога няма да не помни. 14-годишното момиче даже не се смяташе за дете, беше принудена да играе ролята на грижа, тъй като нямаше различен избор “, сподели тя.

Фараджала сподели, че по-голямата сестра й споделила: „ Когато ходя по улицата, хората постоянно приказват по кое време ще пристигна идната война “ и по-късно, акцентирайки бебето си, тя попитала: „ Как ще защитим тези деца? “

„ Това е въздействието на войната върху Газа “, сподели Фараджала.

Какъв резултат оказват бедността и неприятната инфраструктура?

„ Те не живеят типичния живот на децата “, сподели Фараяллах.

Много деца в Газа не могат да посещават постоянно учебно заведение заради военни дейности и имат стеснен достъп до съществени учебни принадлежности, сподели тя.

Според основания в Женева Euro-Med Human Rights Monitor Газа се бори с равнище на безработица от 47 %, само че мрачното бъдеще, пред което са изправени децата, не е толкоз нездравословно за мотивацията им да реализират триумфи в учебно заведение, колкото други условия.

„ Образованието е доста значимо в палестинската просвета, без значение дали има вероятности за работа или не “, сподели Фараяла. „ Но с малко храна децата са недохранени, а дроновете, бръмчащи над тях 24 часа в денонощието, се отразяват на съня им – те не могат да се концентрират, детството им е разрушено. “

Каква друга контузия е породена от войната?

Дете, изложено на война, може да вкара травматичен детайл в играта и разказването на истории, сподели Фараяла.

Фараджаллах е следил деца да играят на игри, включващи израелски бойци и палестинци, и ги е оприличил на деца на Запад, които играят на „ Каубои и индианци “.

„ Тук държат пръчки и се преструват, че са оръжия “, сподели тя.

Някои обаче демонстрират липса на интерес към всекидневието, като се затварят в себе си, до момента в който други демонстрират антисоциално държание. Всяко дете демонстрира контузията по собствен личен метод.

„ Едно момче, което срещнах, на девет години, ми сподели, че когато чуе бомба, се втурва към дома си и се наслоява под завивките. Той направи това с вярата, че не може да бъде забелязан и по този начин няма да бъде бомбардиран “, сподели тя.

Някои може да проявят безпокойствие, регресия или нападателно държание.

„ Други може да не желаят да излязат от погледа на майките си, даже няма да излязат от стаята, с цел да отидат до тоалетната или кухнята без майките си, а тук приказвам за младежи “, сподели Фараджаллах.

Д-р Мамун Мобайед, консултант-психиатър и шеф по лекуване и рехабилитация в Центъра за поведенческо опазване на здравето в Катар, сподели, че военновременните условия преследват децата, когато спят.

„ Често се претърпяват кошмари и някои изпитват нощно напикаване заради кошмарите “, сподели той.

С течение на времето децата стават ли ваксинирани против тези положения?

Мобайед, който е пътувал до окупирана Палестина от 2002 година като доброволец към Обществото на Червения полумесец на Катар, сподели, че „ хората не стават ваксинирани против контузии и гибел “.

„ Могат да доближат положение на заучена беззащитност. Това е положение на обезсърчение, при което има осъзнаване, че каквото и да вършат, е неефективно, не могат да избягат от обстановката, те са в капан “, сподели Мобайед. „ По подигравка на ориста, този феномен беше открит, когато психолозите се занимаваха с еврейския народ в нацистките концентрационни лагери. “

Farajallah се съгласи и сподели, че е мъчно да станеш десенсибилизиран към тежки положения, които към момента не престават.

„ Не можете да станете ваксинирани против липса на вода или храна на масата. Това е действителността в този момент. “

Как тази контузия ще се отрази на бъдещето им?

„ Травмата визира когнитивното държание, визира действието, по какъв начин можем изцяло да пренебрегваме това? Животът във военна зона – генерации наред ще ви повлияят “, сподели Фараяла, добавяйки, че възпитанието с принуждение ще докара до повече принуждение.

„ Тук не приказваме за хора, живеещи в мирна, здравословна среда. Когато крадете вяра от тези деца, крадете прехраната и детството им, какъв очаквате да бъде продуктът? “

Мобайед, който има десетилетия опит в работата с хора, наранени от война, разселване и контузия, сподели, че е бил очевидец на модел на трансгенерационна контузия.

„ Травмата се е предавала по нехайство от едно потомство на последващо. Те не са имали време за когнитивно-емоционална обработка, за самолечение и по този начин цикълът продължава “, сподели той.

„ Това е обезпокоително, тъй като значи, че на хоризонта ще има повече принуждение, а не по-малко. “

Може ли в миналото контузията, обвързвана с войната, да бъде анулирана?

„ От моя личен опит – бих споделил „ не “, сподели Фараяла. „ Но можем да работим върху това, с цел да отменим част от вредата, да развием приемане, да изградим резистентност и да продължим с живота. “

Говорейки от персонален опит, Фараяла сподели, че контузията от войната остава с нея и до през днешния ден. Изминаха 20 години, откогато Фараджала напусна Газа, а тя към момента не може да гледа фойерверки. Звуците я връщат към живота в Газа, когато тя беше атакувана.

„ Решението не се намира в логиката на психиката – единственото решение е спокойно политическо решение за решение на въпроса с Палестина “, сподели тя.

„ Ние сме хора и тъкмо като всички останали желаеме да имаме здрави фамилии и общности, където още веднъж сме свободни да се любуваме на живота. “

Източник: Ал Джазира