Клюкарникът на кьошето е прадядото на Фейсбук
Деца от „ Столипиново ” влязоха в Стария град. А там къщите са шарени, писани, красиви и значими, както ги разказва Величка Настрадинова в своите 33 приказки и половина. Уличките се надпреварват коя да е по-нагоре като в картините на Цанко Лавренов. Цветовете се редят като в колаж на Георги Божилов-Слона. Този пейзаж прекосиха възпитаници от учебните заведения „ Кирил Нектариев ” и „ Найден Геров ” - с цел да влязат и в нарисувания от старите пловдивски майстори.
До юни следващата година с деца от 1. до 4. клас предстоят още 11 културни разходки по план „ пАРТньорство ”. Той е иницииран от фондация „ Пловдив 2019 ” в границите на друга самодейност - „ Всички дружно за по-добро обучение и здраве ”, известна като швейцарския план с водеща организация Община Пловдив. В дребни групи учениците ще се включат в стратегии, готови от Градската художествена изложба, операта, НБ „ Иван Вазов ” и Регионалния етнографски музей. Целта е да учат в действителна креативна среда, да допрян изкуството, да бъдат предизвикани сами да творят. И това да има резистентен резултат.
Първата група пое от Римския стадион с гидове от Градската художествена изложба. Още на паметника на Цанко Лавренов при започване на Стария град не остана никой, който да не си е направил селфи с художника. Под свода на Хисар капия учениците узнаха, че в миналото това е била портата на града, в предишното са строили мъчно и с елементарни сечива, а по тия места живот е имало още преди 6000 година, което подрежда Пловдив измежду най-старите градове в Европа.
Учителката по изобразяване от СУ „ Найден Геров ” и художничка с куп изложения Виолета Георгиева насочи погледите към камбанарията на храма „ Св. св. Константин и Елена ”. Разказа, че е строен преди два века в стила " барок ", който Европа е употребила доста преди този момент, само че у нас е позакъснял поради турското иго. Разкри и тайната на високите зидове от времената, когато не е трябвало да виждат къщи и храмове и българите са ги крили зад дуварите. В прогимназията ще ви опиша още, дотук четохме заглавията, пошегува се преподавателката. Минутка по-късно обаче не се сдържа и в двора на Етнографския музей даде обяснение за какво постройките стъпват на малко повърхност в основите, а след това разперват стаи на горния кат с извити еркери. Земята е скъпа, тъй като ни храни, народите на Балканите са го разбрали и единствено те усилват по този начин площта във височина, изясни учителката. Възпитаниците са виждали какво ли не в „ Столипиново ” - от противозаконни къщи от шперплат и балатум до покои с огради от ковано желязо и каменни лъвове над портите. Оказа се, че освен там гледат животни съвсем вкъщи. „ В предишното на първия кат е бил добитъкът, а втория наричали „ у дома ”, като до горе се стигало по елементарна стълба извън - върна групата епохи обратно Виолета Георгиева. - Вкъщи е там, където има огнище, топла чорбичка и можеш да се прибереш. ”
И да е имало някой, който се е разсеял, завчас се върна в час, когато учителката попита децата могат ли да познаят какво е било на мода преди обществените мрежи.
Клюкарник на кьошето - кротките дами слушали мъжете, бродирали вкъщи, само че държали оттова под око какво се случва с комшулука.
Много ми харесва, че има рисунки по улиците, показа Георги Асенов от 2. А клас в НУ „ Кирил Нектариев ”, когато с връстниците му се спуснаха край дюкяна на майсторите на остарели занаяти. Момчето се похвали, че и то напредва с изкуствата - взело участие в учебна галерия и му дали грамота и футболна топка. Рабиа пък се впечатли от Балабановата къща и се зарече да я нарисува за идващото издание на школската демонстрация. Много е хубаво, че тук всяка къща е друга, не като блоковете, заключи четвъртокласничката от НУ „ Найден Геров ” Борчин Асърджи. Докато хлапетата смогнат да обменят усещания, към този момент изкачваха дървените стълби към експозицията на Цанко Лавренов
Ако библиотеката е дом за книгите, картините живеят в галериите, а там не се пипа, не се тича, не се приказва мощно и не се снима - тъй като може да се изплашен от светкавиците и да не си покажат прелестта, посвети децата в етикета гидът от Градската изложба. Сред платната на Цанко Лавренов, в които учениците разпознаха видяната преди малко Куюмджиева къща, уредничката им описа по какъв начин художникът отишъл да учи във Виена, а професор там се зачудил за какво е тръгнал из Европа, като българите си имат по-големи майстори - зографите на икони.
Момичетата утвърдиха заедно младия Цанко на огромен черно-бял портрет от времето, когато е бил на 21 година Дълго разглеждаха стрелбищата, цирка и персонажите в емблематичното платно „ Събор-панаир ”. Стана им забавно, че децата преди 100 години са се забавлявали по този начин и са яли захарен памук и карамелизирани ябълки. И ахнаха, че създателят е работил да пресъздаде този чудноват свят цели 30 години.
Най-голямата изненада пристигна, когато домакините раздадоха дюшечета и поканиха хлапетата да седнат на пода като в европейските музеи. Всеки получи книгоразделител, значка с логото на Пловдив 2019, картички от Стария град, молив, бележник и задачата да прерисува детайл от платната на Цанко. След минути върху листа на Борчин изви гърбица архитектурната „ кобилица ”, която майсторът на четката заел от Колю Фичето.
Речник на новите думи
Какво е пловдивска симетрична къща узнаха децата от „ Столипиново ” на разходката в Стария град. Две идентични неща, единствено че обърнати - като двете ръце, бързо схвана четвъртокласничката от СУ „ Найден Геров ” Ани Атанасова. Досега тя е излизала от махалата единствено до центъра, а най-вече харесва в киното. В учебно заведение е мощна по математика, само че в действителност желае да стане фризьорка. Ани първа даде формулировка и за друга дума, която чу за първи път - натюрморт. „ Това е нещо да си седи на масата и ти да го рисуваш, да вземем за пример цветя или круши ”, разказа момичето.
С връстниците схванаха още какво е разликата с пейзажа и сред водните от маслените бои. Най-трудно се оказа да им обяснят що е то манастир и посредник потърси подобие с турското теке, само че бързо се отхвърли от сравнението, тъй като в мюсюлманския свят няма духовни средища, в които се живее.
На помощ се притича отново учителката по изобразяване Виолета Георгиева с обяснението, че в годините на подтисничество християните строили църкви на недостъпни места, с цел да запазят вярата си, а след това край мястото за молебствия добавили пространства, в които да се спи, чете и където човек да остане самичък със себе си.
До юни следващата година с деца от 1. до 4. клас предстоят още 11 културни разходки по план „ пАРТньорство ”. Той е иницииран от фондация „ Пловдив 2019 ” в границите на друга самодейност - „ Всички дружно за по-добро обучение и здраве ”, известна като швейцарския план с водеща организация Община Пловдив. В дребни групи учениците ще се включат в стратегии, готови от Градската художествена изложба, операта, НБ „ Иван Вазов ” и Регионалния етнографски музей. Целта е да учат в действителна креативна среда, да допрян изкуството, да бъдат предизвикани сами да творят. И това да има резистентен резултат.
Първата група пое от Римския стадион с гидове от Градската художествена изложба. Още на паметника на Цанко Лавренов при започване на Стария град не остана никой, който да не си е направил селфи с художника. Под свода на Хисар капия учениците узнаха, че в миналото това е била портата на града, в предишното са строили мъчно и с елементарни сечива, а по тия места живот е имало още преди 6000 година, което подрежда Пловдив измежду най-старите градове в Европа.
Учителката по изобразяване от СУ „ Найден Геров ” и художничка с куп изложения Виолета Георгиева насочи погледите към камбанарията на храма „ Св. св. Константин и Елена ”. Разказа, че е строен преди два века в стила " барок ", който Европа е употребила доста преди този момент, само че у нас е позакъснял поради турското иго. Разкри и тайната на високите зидове от времената, когато не е трябвало да виждат къщи и храмове и българите са ги крили зад дуварите. В прогимназията ще ви опиша още, дотук четохме заглавията, пошегува се преподавателката. Минутка по-късно обаче не се сдържа и в двора на Етнографския музей даде обяснение за какво постройките стъпват на малко повърхност в основите, а след това разперват стаи на горния кат с извити еркери. Земята е скъпа, тъй като ни храни, народите на Балканите са го разбрали и единствено те усилват по този начин площта във височина, изясни учителката. Възпитаниците са виждали какво ли не в „ Столипиново ” - от противозаконни къщи от шперплат и балатум до покои с огради от ковано желязо и каменни лъвове над портите. Оказа се, че освен там гледат животни съвсем вкъщи. „ В предишното на първия кат е бил добитъкът, а втория наричали „ у дома ”, като до горе се стигало по елементарна стълба извън - върна групата епохи обратно Виолета Георгиева. - Вкъщи е там, където има огнище, топла чорбичка и можеш да се прибереш. ”
И да е имало някой, който се е разсеял, завчас се върна в час, когато учителката попита децата могат ли да познаят какво е било на мода преди обществените мрежи.
Клюкарник на кьошето - кротките дами слушали мъжете, бродирали вкъщи, само че държали оттова под око какво се случва с комшулука.
Много ми харесва, че има рисунки по улиците, показа Георги Асенов от 2. А клас в НУ „ Кирил Нектариев ”, когато с връстниците му се спуснаха край дюкяна на майсторите на остарели занаяти. Момчето се похвали, че и то напредва с изкуствата - взело участие в учебна галерия и му дали грамота и футболна топка. Рабиа пък се впечатли от Балабановата къща и се зарече да я нарисува за идващото издание на школската демонстрация. Много е хубаво, че тук всяка къща е друга, не като блоковете, заключи четвъртокласничката от НУ „ Найден Геров ” Борчин Асърджи. Докато хлапетата смогнат да обменят усещания, към този момент изкачваха дървените стълби към експозицията на Цанко Лавренов
Ако библиотеката е дом за книгите, картините живеят в галериите, а там не се пипа, не се тича, не се приказва мощно и не се снима - тъй като може да се изплашен от светкавиците и да не си покажат прелестта, посвети децата в етикета гидът от Градската изложба. Сред платната на Цанко Лавренов, в които учениците разпознаха видяната преди малко Куюмджиева къща, уредничката им описа по какъв начин художникът отишъл да учи във Виена, а професор там се зачудил за какво е тръгнал из Европа, като българите си имат по-големи майстори - зографите на икони.
Момичетата утвърдиха заедно младия Цанко на огромен черно-бял портрет от времето, когато е бил на 21 година Дълго разглеждаха стрелбищата, цирка и персонажите в емблематичното платно „ Събор-панаир ”. Стана им забавно, че децата преди 100 години са се забавлявали по този начин и са яли захарен памук и карамелизирани ябълки. И ахнаха, че създателят е работил да пресъздаде този чудноват свят цели 30 години.
Най-голямата изненада пристигна, когато домакините раздадоха дюшечета и поканиха хлапетата да седнат на пода като в европейските музеи. Всеки получи книгоразделител, значка с логото на Пловдив 2019, картички от Стария град, молив, бележник и задачата да прерисува детайл от платната на Цанко. След минути върху листа на Борчин изви гърбица архитектурната „ кобилица ”, която майсторът на четката заел от Колю Фичето.
Речник на новите думи
Какво е пловдивска симетрична къща узнаха децата от „ Столипиново ” на разходката в Стария град. Две идентични неща, единствено че обърнати - като двете ръце, бързо схвана четвъртокласничката от СУ „ Найден Геров ” Ани Атанасова. Досега тя е излизала от махалата единствено до центъра, а най-вече харесва в киното. В учебно заведение е мощна по математика, само че в действителност желае да стане фризьорка. Ани първа даде формулировка и за друга дума, която чу за първи път - натюрморт. „ Това е нещо да си седи на масата и ти да го рисуваш, да вземем за пример цветя или круши ”, разказа момичето.
С връстниците схванаха още какво е разликата с пейзажа и сред водните от маслените бои. Най-трудно се оказа да им обяснят що е то манастир и посредник потърси подобие с турското теке, само че бързо се отхвърли от сравнението, тъй като в мюсюлманския свят няма духовни средища, в които се живее.
На помощ се притича отново учителката по изобразяване Виолета Георгиева с обяснението, че в годините на подтисничество християните строили църкви на недостъпни места, с цел да запазят вярата си, а след това край мястото за молебствия добавили пространства, в които да се спи, чете и където човек да остане самичък със себе си.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ