Как убиха дясната ръка на Васил Илиев
Детонацията е толкоз мощна, че в стената е пробита дупка, която зейва в кухненския долап на фамилията от партерния етаж
Първите години на 21-ви век ще се запомнят като времето, когато мутрите станаха предприемачи. Трансформацията донесе десетки поръчкови убийства, пукотевица по улиците, преразпределение на територии.
Полицията не смогва да проверява атентатите на хора от ъндърграунда, гангстерската война е в разгара си, никой не има вяра на никого в подземния свят. Жертва на разразилите се кървави конфликти пада и една от легендите на ВИС-2 - Димитър Димитров-Маймуняка. Той е дясната ръка на основателя на трибуквената формация Васил Илиев от времето, когато тя се трансформира в империя, написа " Труд ".
На 28 януари 2002 година 35-годишният Димитър е тръгнал към приятелката си Надя Иванова в столичния квартал „ Стрелбище “. От известно време той е нервозен и усеща заплахата. Увеличил е телохранителите си на трима, предиздвикал ги е да го съпровождат с извадено оръжие.
Около 20 ч Маймуняка слиза от лъскавия си „ Мерцедес “ и влиза във входа на блок 27. Пред него вървят двама от охранителите му, след него – третият. Първите гардове минат около пощенските кутии, само че когато босът се изравнява с тях, избухва гърмеж. По-късно ще стане ясно, че бомбата е с 500 грама тротилов еквивалент.
Детонацията е толкоз мощна, че в стената е пробита дупка, която зейва в кухненския долап на фамилията от партерния етаж. Входната врата на блока е избита, дограмата начупена на части, а стъклата на стълбищата изпочупени до осмия етаж на блока.
Част от скалпа на Димитров е напълно отвеян, а в черепа му се забиват голям брой пирони. Гардовете са ранени, само че не тежко и мятат боса си в автомобила. Във Военна болница лекарите откриват, че Маймуняка е с тежък хематом в мозъка.
Шансовете да оцелее са минимални и след два дни той умира, без да пристигна в схващане. Бомбата се оказва скрита в дребна кутия над пощенска кутия, през която минават тръби. Отскоро някой й е поставил похлупак. Криминалисти са безапелационни, че атентатът е изкусен до последния подробност.
Самоделката е направена извънредно професионално. Устройството е с електродетонатор, задействан с отдалечено, експлозивът - заздравен с нарязани пирони. Задействано е в мига, в който жертвата доближава мястото, където е подложен мощният гърмеж. Точният миг на атентата приказва, че убиецът е имал директна видимост към входа.
Разследването зацикля, откакто обвинени са няколко индивида, които имат претекст, само че доказателства по този начин и не са открити. Името на Димитър Димитров е директно обвързвано с създателя на групировката Васил Илиев, с който са неразделни още от ученическите години в школата на ЦСКА по битка.
Съвсем разумно Маймуняка става дясна ръка на боса. Престъпната империя набира своята мощност с охранителната компания ВИС-1 и застрахователната компания ВИС-2. Започва с рекет против защита, незаконен импорт на крадени коли и контрабанда на нефт по време на югоембаргото. Димитров управлява наказателните отряди. Поверена му е и контрабандата през Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Капитан Андреево “ и бригадите за крадене на коли.
В подземния свят настояват, че прякорът му идва от борческите години и значи остроумен като шимпанзе, голям като орангутан, преносим като макак. На 25 април 1995 година от ръката на убийци умира най-близкия му другар Васил Илиев. На погребението му Димитър носи кръста, а фотографи запечатват по какъв начин сълзите се стичат по лицето му.
Новият началник Георги Илиев вкарва нови правила и нови хора в империята ВИС. Борчетата с спортни екипи са заменени от предприемачи в костюми, които завземат съществени дялове от легалните печеливши браншове в туризма, търговията и парцелите.
През 2000 година Димитър Димитров към този момент е изцяло изменен - чисти имиджа си и вади бизнеса си на ярко. Той се интересува и от спорт – един от методите да натрупаш милиони.
Маймуняка първо спонсорира футболния тим на столичния квартал „ Дружба “ - Искър и го вкарва го в „ Б “ група. След това се заема с пазарджишкия „ Хебър “. Когато тимът изпада от елита, Димитров пререгистрира АД-то в Петрич и изтегля „ Беласица “ в „ А “ група. Три месеца преди гибелта си той към този момент е вицепрезидент.
Работи дружно с Константин Хаджииванов - Коце Маца. Двамата основават няколко сдружения, а Димитър Димитров изтегля целия си бизнес в Петрич и района. Паралелно с това се заема и с бизнес по морето. Става арендатор на плажовете в Поморие и Созопол. Проявява апетити и към териториите в Слънчев бряг. Трябват му незабавно пари и то доста.
Месец преди да почине той открива и дискотека „ Ирида “ в Сандански. Освен това Димитров е съучастник на Георги Илиев във „ ВАИ Петролиум “ АД, а посредством сдружението „ Металтест “ търгува със скрап и метал. Знае доста, за някои неща загатва обществено. В едно от последните си изявленията твърди: „ Всъщност ние, по този начин наречените мутри, сме нужни единствено преди избори. После всички се покриват “.
В последна сметка полицията не намира отговора на въпроса кой умъртви Маймуняка. Разследването е спряно, а поръчителите и причинителите остават незнайни към този момент 21 години.
Взривяват в асансьори двама босове на СИК
Димитър Димитров-Маймуняка става следващият под земята необут, погубен с бомба. Двама сикаджии също намират по този начин гибелта си. През 1996 година гърмеж в асансьор раздира Йордан Марков от Варна, който е локалният предводител на СИК. Той също е тръгнал да навести приятелката си и също е с защита.
През 2004 година - две години след атентата против Маймуняка, с бомба е погубен и Стоил Славов. Той е един от огромните босове в СИК, а жестоката гибел го застига дружно с телохранителите му в асансьора на бизнес постройката на групировката в кв. „ Лозенец “, където е седалището на компанията „ Интергруп енд Партнерс “. И тези два атентата остават неразкрити.
Първите години на 21-ви век ще се запомнят като времето, когато мутрите станаха предприемачи. Трансформацията донесе десетки поръчкови убийства, пукотевица по улиците, преразпределение на територии.
Полицията не смогва да проверява атентатите на хора от ъндърграунда, гангстерската война е в разгара си, никой не има вяра на никого в подземния свят. Жертва на разразилите се кървави конфликти пада и една от легендите на ВИС-2 - Димитър Димитров-Маймуняка. Той е дясната ръка на основателя на трибуквената формация Васил Илиев от времето, когато тя се трансформира в империя, написа " Труд ".
На 28 януари 2002 година 35-годишният Димитър е тръгнал към приятелката си Надя Иванова в столичния квартал „ Стрелбище “. От известно време той е нервозен и усеща заплахата. Увеличил е телохранителите си на трима, предиздвикал ги е да го съпровождат с извадено оръжие.
Около 20 ч Маймуняка слиза от лъскавия си „ Мерцедес “ и влиза във входа на блок 27. Пред него вървят двама от охранителите му, след него – третият. Първите гардове минат около пощенските кутии, само че когато босът се изравнява с тях, избухва гърмеж. По-късно ще стане ясно, че бомбата е с 500 грама тротилов еквивалент.
Детонацията е толкоз мощна, че в стената е пробита дупка, която зейва в кухненския долап на фамилията от партерния етаж. Входната врата на блока е избита, дограмата начупена на части, а стъклата на стълбищата изпочупени до осмия етаж на блока.
Част от скалпа на Димитров е напълно отвеян, а в черепа му се забиват голям брой пирони. Гардовете са ранени, само че не тежко и мятат боса си в автомобила. Във Военна болница лекарите откриват, че Маймуняка е с тежък хематом в мозъка.
Шансовете да оцелее са минимални и след два дни той умира, без да пристигна в схващане. Бомбата се оказва скрита в дребна кутия над пощенска кутия, през която минават тръби. Отскоро някой й е поставил похлупак. Криминалисти са безапелационни, че атентатът е изкусен до последния подробност.
Самоделката е направена извънредно професионално. Устройството е с електродетонатор, задействан с отдалечено, експлозивът - заздравен с нарязани пирони. Задействано е в мига, в който жертвата доближава мястото, където е подложен мощният гърмеж. Точният миг на атентата приказва, че убиецът е имал директна видимост към входа.
Разследването зацикля, откакто обвинени са няколко индивида, които имат претекст, само че доказателства по този начин и не са открити. Името на Димитър Димитров е директно обвързвано с създателя на групировката Васил Илиев, с който са неразделни още от ученическите години в школата на ЦСКА по битка.
Съвсем разумно Маймуняка става дясна ръка на боса. Престъпната империя набира своята мощност с охранителната компания ВИС-1 и застрахователната компания ВИС-2. Започва с рекет против защита, незаконен импорт на крадени коли и контрабанда на нефт по време на югоембаргото. Димитров управлява наказателните отряди. Поверена му е и контрабандата през Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Капитан Андреево “ и бригадите за крадене на коли.
В подземния свят настояват, че прякорът му идва от борческите години и значи остроумен като шимпанзе, голям като орангутан, преносим като макак. На 25 април 1995 година от ръката на убийци умира най-близкия му другар Васил Илиев. На погребението му Димитър носи кръста, а фотографи запечатват по какъв начин сълзите се стичат по лицето му.
Новият началник Георги Илиев вкарва нови правила и нови хора в империята ВИС. Борчетата с спортни екипи са заменени от предприемачи в костюми, които завземат съществени дялове от легалните печеливши браншове в туризма, търговията и парцелите.
През 2000 година Димитър Димитров към този момент е изцяло изменен - чисти имиджа си и вади бизнеса си на ярко. Той се интересува и от спорт – един от методите да натрупаш милиони.
Маймуняка първо спонсорира футболния тим на столичния квартал „ Дружба “ - Искър и го вкарва го в „ Б “ група. След това се заема с пазарджишкия „ Хебър “. Когато тимът изпада от елита, Димитров пререгистрира АД-то в Петрич и изтегля „ Беласица “ в „ А “ група. Три месеца преди гибелта си той към този момент е вицепрезидент.
Работи дружно с Константин Хаджииванов - Коце Маца. Двамата основават няколко сдружения, а Димитър Димитров изтегля целия си бизнес в Петрич и района. Паралелно с това се заема и с бизнес по морето. Става арендатор на плажовете в Поморие и Созопол. Проявява апетити и към териториите в Слънчев бряг. Трябват му незабавно пари и то доста.
Месец преди да почине той открива и дискотека „ Ирида “ в Сандански. Освен това Димитров е съучастник на Георги Илиев във „ ВАИ Петролиум “ АД, а посредством сдружението „ Металтест “ търгува със скрап и метал. Знае доста, за някои неща загатва обществено. В едно от последните си изявленията твърди: „ Всъщност ние, по този начин наречените мутри, сме нужни единствено преди избори. После всички се покриват “.
В последна сметка полицията не намира отговора на въпроса кой умъртви Маймуняка. Разследването е спряно, а поръчителите и причинителите остават незнайни към този момент 21 години.
Взривяват в асансьори двама босове на СИК
Димитър Димитров-Маймуняка става следващият под земята необут, погубен с бомба. Двама сикаджии също намират по този начин гибелта си. През 1996 година гърмеж в асансьор раздира Йордан Марков от Варна, който е локалният предводител на СИК. Той също е тръгнал да навести приятелката си и също е с защита.
През 2004 година - две години след атентата против Маймуняка, с бомба е погубен и Стоил Славов. Той е един от огромните босове в СИК, а жестоката гибел го застига дружно с телохранителите му в асансьора на бизнес постройката на групировката в кв. „ Лозенец “, където е седалището на компанията „ Интергруп енд Партнерс “. И тези два атентата остават неразкрити.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ