Детето, което играе във филма на братята Дарден Момчето с

Детето, което играе във кино лентата на братята Дарден „ Момчето с колелото “ наподобява доста на моя наследник и това е първата причина да харесам историята. Определено има и доста други аргументи този филм да бъде харесван, тъй като идва на София филм фест като притежател на огромната премия на журито на фестивала в Кан и още много други оценки. 

Сирил е отгледан от баба си и от скоро живее в дом. Баща му е жив, само че въобще не се интересува от него и единственото, което е останало от естествения живот на детето е един велосипед. Сирил има приемна майка и не напълно подобаващи другари, в общи линии историята не е нито учудваща, нито непредсказуема, само че е снимана малко, спестовно и хубаво, тъй че се гледа на драго сърце. Филмът не предлага някакви огромни житейски драми или откровения, което единствено прави разказаното изцяло правдиво и още по-въздействащо. Детето във кино лентата е просто отлично с естествените си усеща, лаконичността си и безспорната си непринуденост в реакциите и на положително и на неприятно. Децата са лесни за схващане, само че въобще не е елементарно да ги променим, колкото и добре да осъзнаваме какво и по какъв начин би трябвало да се направи. Това също е показано доста почтено и правилно.

Моят наследник има една чудноватост – още от детската градина той не желае дарове, никакви и по никакви мотиви. Момченцето във кино лентата – Сирил – имаше единствено едно непроменяемо нещо в късия си живот и единствено него обичаше същински и това беше неговото колело. Замислих се, че моето дете очевидно има премного обич и сигурност в живота си и не изпитва потребност да ги замества с предмети. Този филм ми оказа помощ да се усещам малко по-добър родител.