Бил ли е Вапцаров член на БКП? Да, бил е!
Десницата през днешния ден загатва, че желае да се възцари помиряване във връзка с политическия конфликт в последното столетие. Как да стане това, като непрестанно кепази и желае да изпрати в забвение всяка значима персона от българската история, просвета и просвета, която не й пасва. И Левски, и Ботев, и Смирненски, и кого ли още не! Все " терористи "! Явно някои не могат да преглътнат обстоятелството, че гениални създатели изповядват леви хрумвания за развиването на обществото ни и са отдали живота си за тях.
Особено се развихриха в този момент, когато се навършват 110 години от рождението на гениалния български стихотворец Никола Вапцаров.
И някои от потомците му хвърлят подозрение дали Вапцаров е бил болшевик и член на Българска комунистическа партия, тъй като... нямал партийна членска брошура. Ако по време на Съпротивата са раздавали тържествено, както при социализма, тапии на членовете на партията, " високоблагородната " активност на Гешевите копои много е щяла да се улесни.
Днес ви предлагаме текстове, от които е видно, че още през юношеството му Вапцаров го тегли наляво. Малко известни са спомените на коменданта на царския замък през 20-те години на предишния век Коста Скутунов, който споделя за какво и по какъв начин Вапцаров отива да учи с благословията на Цар Борис III чак във Варна. Той е още възпитаник, а към този момент е бил в спор с властта в Банско.
И различен документ, обвързван с работата му в книжната фабрика в Кочериново, ви предлагаме и питаме: Възможно ли е да те изберат в управлението на районния комитет на Българска комунистическа партия в рилското корито, или да заемеш управителна служба в Централен комитет на Българска комунистическа партия и да отговаряш за миноподривната й активност, и да не си неин член? Най-малкото - съмняващите се да разлистят документите и да видят, че съгласно самите правосъдни органи на царството, наказаните, в това число Вапцаров, са " всичките комунисти, едни от тях - членове на Централен комитет на Комунистическата партия, други - механически лица... ".
Въпреки неописуемите мъчения в следствието, в това число изтръгване на нокти, той е стискал зъби и е процеждал единствено това, което инквизиторите му към този момент са знаели. Но и тогава, в най-трудния миг от живота си, Вапцаров не губи вярата си, че " Ще се радват на труда си хората/и ще се обичат като братя. " И поради тази религия умира на барикадата, както в стиховете си.
Из " Бурни времена ", Коста Скутунов, съст. Ива Бурилкова и Цочо Билярски, изд. " Синева ", 2004 година
...Цар Борис още като престолонаследник... се срещнал със фамилията на Йонко Вапцаров, от което запазил положителни мемоари. След възкачването си на българския трон, тъй като обичаше лова и екскурзиите из българските околности, младият цар Борис скоро влезе в контакт с Йонко Вапцаров...
След известно време, пристигнал по работа в София, един ден Вапцаров пристигна при мен в комендантството на двореца. Аз рапортувах на царя и тъй като последният беше свободен, незабавно го извика при себе си и го задържа към един час. След това по заповед на царя Вапцаров беше настанен на квартира и на храна в двореца, дето той остана няколко дни и тъй като нямаше доста познати из града, по през целия ден се намираше в канцеларията на комендантството при мен. Царят доста обичаше именитата Пирин планина с нейните девствени гори и усои и ние постоянно предприемахме екскурзии към този край. Когато минавахме през гр. Банско, той постоянно се отбиваше за приятелско посещаване в дома на Вапцаров...
Така ние станахме положителни другари с Вапцаров и той от време на време изказваше пред мен тъгите си, изключително неприятностите и грижите, които имаше за децата си. Един ден той ми призна, че би трябвало да изпрати някъде надалеч сина си Кольо, тъй като станал неуместен в гр. Банско и имал огромни неприятности с локалните управляващи за него. Друг път Йонко Вапцаров ми сподели, че момчето му мечтаело да стане моряк... Той имаше подобаваща възраст и тъй като следваше в пети клас на гимназията, можеше да се яви на конкурсен изпит през лятото. Аз рапортувах желанието на Вапцаров на царя и последният ме натовари да направя всичко допустимо за приемането на сина му Никола в морското учебно заведение. Вапцаров беше доста удовлетворен и при идването си в София ми разправяше възторжено по какъв начин момчето му се запалило и чакало с четири очи по кое време ще пристигна време, с цел да се яви на конкурсния изпит...
Когато пристигна време за конкурсните изпити, преди да замине за гр. Варна, Вапцаров се отби при мен дружно със сина си. Аз написах едно писмо до моя другар и сътрудник капитан-лейтенант Георги Славянов, който беше шеф на Морското учебно заведение, и обясних, че царят е персонално заинтригуван и моли в кръга на законните учредения да направи всичко допустимо за приемането на сина на Вапцаров в учебното заведение. Предадох писмото на Вапцаров, като му поръчах да го съобщи персонално на Славянова. Така бъдещият въодушевен стихотворец Никола Вапцаров се яви на конкурсен изпит и постъпи като възпитаник в Морското учебно заведение. Баща му беше доста удовлетворен от това и не можеше да се нахвали...
Като съкровен другар на семейство Вапцарови царят понесе с огромна тъга решението на специфичния съд, който дружно с целия Централен комитет на Комунистическата партия осъди на гибел и техния наследник Никола Вапцаров. Съвестта го измъчваше ужасно, че не можа с нищо да им помогне.
Aтестационен бележник
за ученика IV година Вапцаров Никола Иванов
през време на практиката му по авиационни мотори в аеропланната работилница - Божурище
За време от 1.VIII.929 до 12.Х.929 год.
1. Здравословно положение - Не е боледувал
2. Характер - непретенциозен, независим и деятелен
3. Нравствени качества - почтен - без всевъзможни пороци и неприятни пристрастености
4. Умствени качества - натурален разум - разумен
5. Обща просвета - добра, стреми се към самообучение
6. Служебни добродетели - порядъчен - умишлен. Към началниците учтив
7. Служебни качества - Винаги подреден и чисто облечен. Проявява интерес към работата.
8. Общественост - В обществото се държи добре.
9. Поведение - примерно
10. Практика - демонстрира интерес, лоялен в нея. Обича работата
През късото време, когато е бил на работа в Аеропланната работилница, не е могло да му се направи подробна и цялостна оценка, обаче прави положително усещане на съзнателен и добър служащ.
Архив на Института за литература - Българска академия на науките, Столична библиотека, Национален книжовен музей - https://lit.libsofia.bg
Протокол
Днес 5 май 1963 година във връзка писмо щ 12 от 1.3.1963 година на Окръжния комитет на бойците срещу фашизма и капитализма, гр. Кюстендил, се събраха членовете на някогашния областен и околийски комитет на Българска комунистическа партия преди 9.9.944 год. в с. Стоб, а точно: Асен Димитров Васев, Васил Котев Стоянов, Андон Иванов Велинов, Методи Алексов Бангеов, Стоян Драганов и Васил Иванов Чорлев, отсъстваха Асен Христов Рашков заради болест и Йордан Кавлачки, участва също и влизащият в актива на комитета Георги Димитров Вретенарски от с. Кочериново.
След разискванията съвещанието посочи:
Непосредствено след военния прелом 1934 година и прекосяването на Българска комунистическа партия в конспиративност, организационно и партийно-политическата активност в региона на рилската котловина се повече засилва. През Август 1935 година се организира окръжна партийна конференция на Дупнишкия областен комитет на Българска комунистическа партия в местността " Фенерка ". На конференцията участваха другарите: Матуски и Атанас Георгиев от Кюстендил, Богдан Бошков от Радомир, Владо Ценев и Първан Г. Чочев от гр. Ст. Димитров, Асен Димитров Васев, Никола Йонков Вапцаров и Васил Котев Стоянов от Рилската котловина. На конференцията секретарят на Окр. комитет на Българска комунистическа партия други Атанас Георгиев изнесе отчет по решенията на 7-ия конгрес на Коминтерна и се сложиха задания...
Непосредствено след извършената конференция за възстановяване на организационното положение на партийните организации в рилската котловина по решение на конференцията други Асен Димитров Васев образува в рилската котловина областен комитет на Българска комунистическа партия със седалище в с. Стоб в следния състав:
Асен Димитров Васев - секретар на комитета и членове: Никола Йонков Вапцаров от книжно-мокавения цех с. Кочериново, Асен Христов Рашев от с. Стоб, Васил Котев Стоянов от с. Стоб, Андон Иванов Велинов от с. Бараково, Методи Алексов Бангеов от с. Кочериново, Стоян Драганов от с. Драгодон и Йордан Кавлачки от с. Рила. След преместването на Никола Йонков Вапцаров в София за член на комитета бе включен Васил Иванов ЧорлевЕ
Подписали протокола членове:
В. Стоянов, Ст. Драганов, А. Велинов, Ас. Васев, Й. Кавлачки, М. Бангеов, Е, В. Чорлев, А. Рашков
Архив на Института за литература - Българска академия на науките, Столична библиотека, Национален книжовен музей - https://lit.libsofia.bg
" Никола Йонков Вапцаров ДЕЛО 585/1942 ", изд. Фондация " Вапцарова религия ", 2012 година:
Из глава 1 Песен за индивида:
...Въпросът кой вкарва Вапцаров в антифашистката битка е задаван постоянно и отговорите са най-различни. Той доста наподобява на въпроса кой е преподавател на Вапцаров в поезията. Всъщност никой от многочислените му откриватели до момента не показва през коя година е станал член на Българската работническа партия. Истината е, че Вапцаров е бил с леви убеждения, само че приживе не е имал партийна брошура и изцяло погрешно е изказванието, че такава му е издадена посмъртно. Поетът самичък избира своя път в битката, смятайки, че това е изява на разбиранията му за национализъм. Пред следствието декларира, че не е член на комунистическа или работническа партия, а единствено на антифашистка организация. Сам написа в показанията си, че в края на септември 1941 година неговият другар от хор " Гоце Делчев " Атанас Романов го притегля в антифашисткото придвижване. Георги Минчев в показанията си е определил Вапцаров като: " Той е техническо лице на Васил и по някои други линии. Независимо от партията. Зад него стоят доста значими хора... " Какво е имал поради Минчев не излиза наяве.
Из протокол за разпит
Именувам се: НИКОЛА ИВАНОВ ВАПЦАРОВ, жанр. на 24.11.1909 година в гр. Банско, жив. София, ул. " Ангел Кънчев " щ37, българин, изт. православен, женен, неосъждан, машинен механик, споделям:
В момента на арестуването ми аз съм заемал служба при Централния комитет на българската комунистическа партия, в комитета, който ръководеше по този начин наречената специфична работа. Тази специфична работа се състоеше в това, че от партийни хора трябваше да образувам бойни групи. Задачата на тези бойни групи трябваше да бъде при положение на война със Съветския съюз, те трябваше да прекъсват железопътни линии, мостове, телеграфия и телефонни линии, да изхвърлят влакове със специфични клинове и скоби, да подпалват вагони - късосистемни, маслени резервоари и шлепове с горива и боеприпаси. Начело на този комитет бе подложен Васил, чието същинско име не познавам, само че той бе пристигнал от Съветския съюз с подводница. Аз бях вторият член на комитета и получих псевдонима Лозан. Длъжността ми беше да държа връзка с хората от провинцията, които идват по наша линия и при положение, че Васил е ангажиран на друго място да ги инструктирам и да ги подпитвам за организационното им положение. В нас постоянно идваше и Стоян - чието същинско име е Атанас Романов, с цел да търси Васил, допускам, че и той е влизал в комитета като заведующ бойните групи в София. Предполагам също, от събитието, че на два пъти пренасяхме гърмеж на ул. " Одоровци ", че се е занимавал с оръжието, належащо за София. При нас с Васил по-късно пристигна още едно лице, чието същинско име не зная, само че Васил го наричаше Стареца. Това лице бе от Централния комитет. Други директни връзки съм имал и с Кирчо, същинското му име не зная. Неговата служба доколкото зная, бе да държи всички партийни връзки с провинцията...
Из Глава 7 Кино
[Из коментар на фондация " Вапцарова религия " ]
...В съда подсъдимите стачкуват, че показанията им са изтръгнати с принуждение. Адвокатите единомислещо поддържат, че тези показания нямат доказателствена стойност и оспорват достоверността им. Правят искане техните подопечни да дадат нови показания пред съда, само че те не са почетени.
Адвокатът Георги Константинов, който е участвал на процеса, в непубликуваните си мемоари в Държавна организация " Архиви " добавя, че обвинените са били подложени на пердах с челичени пръчки, мъчения с електрически ток, бесене с главата надолу и скубане на цели кичури от косата.
По мемоари на Младен Исаев и Никола Русев, които са били в една килия с Вапцаров по време на досъдебното произвеждане, той бил подлаган на мъчения при разпитите, в резултат на което постоянно докарван в килията в безсъзнание. В резултат на мъченията поетът е направил опит да се самоубие в пандиза, с цел да резервира достолепие в гибелта си. По мемоари на майка му Елена Вапцарова и дамата на брат му Венера Вапцарова, виждали го по време на следствието, ноктите на Вапцаров били изтръгнати.
Братът на Никола - Борис Вапцаров, в спомените си написа: " Последен път видях моя брат на процеса. Докарали ме бяха от лагера " Еникьой "... Погледите ни се срещнаха. Той подвигна заключените си в белезници ръце за привет. Изгледах го целия и се изплаших. Колкото и да се бяха постарали служителите на реда да заличат следите от инквизициите, те бяха останали. Това не беше той. Това беше някаква сянка от него. Това беше скелет, обгърнат в бяла транспарантна кожа. Фашистите бяха изсмукали всичкия живот от неговото тяло, единствено очите му бяха същите. Те гледаха със същата топла човешка добрина. И в този миг, когато краят му беше напълно близко, знаеше сигурно това, когато гибелта беше над него, ми се усмихна не със замръзналата усмивка на наказания, а по този начин необятно човешки, както се е усмихвал през целия си живот. Това е последното, което помня от него... "
...Препис [към показанията]
Именувам се: НИКОЛА ИВАНОВ ВАПЦАРОВ, роден на 24.11.1909 година в гр. Банско, жив. ул. " Ангел Кънчев " щ 37, българин, православен, образован, женен, неосъждан, машинен механик, споделям:
Че в Дирекция на полицията видях " Стареца ", за който пиша в първите си показания и той ми сподели, че се именува Антон Иванов Козинаров от гр. Копривщица.
В Дирекция на полицията видях " Васил ", за който пиша в първите си показания и от него научих, че се споделя Цвятко Колев Радойнов от с. Крън, Казанлъшко.
В Дирекцията на полицията видях лицето - ихтиманеца, за който пиша в първите си показания и от него научих, че се споделя Мирко Станков Петков от с. Долна Василица - Ихтиманско.
В Дирекция на полицията видях лицето " Щерю ", за който пиша в първите си показания и от него научих, че се споделя Иван Николов Щерев от с. Индже Войвода - Бургаско.
Горното написах саморъчно: (п.) Н. Вапцаров
Из обвинителния акт по кореспонденция № 3123 от 8.IV. 1942 година, 5247 от 27.V. 1942 и 5853 от 10.VI.1942 година на прокурорството при Софийския военнополеви съд
НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ е приел да заеме служба при Ц.К. на Р.П. в комисията, която е управлявала специфичната (минноподривната) активност при започване на м. септемврий 1941 година, като е знаел крайната цел на комунистическата партия, а точно насилственото срутване на открития от Конституцията в страна публичен и държавен строй и заменяването му с болшевишки подобен, като за постигането на тази цел е подхванала въстания, убийства, атентати и други
Една седмица откакто е приел това, той отишъл при Антон Т. Гьошев (Югов - б.а.) в Красно село и е получил от него разпореждане да отиде в гр. Варна, с цел да предизвести ръководящите на партийната организация там, че в региона на р. Камчия са слезли партийци, пристигнали от Съветска Русия, да се свържат с тях и ги укрият. Получил 1000 лева за път, явката и паролата и още същата вечер е отпътувал. Свършил предоставената му задача, върнал се и докладвал.
В началото на м. октомврий 1941 година Атанас Д. Романов и Вапцаров занасят на ул. " Одаровци " две сандъчета с гърмеж, които укриват на тавана на тази къща. Преди това Романов е дал на Вапцаров револвер и патрони.
В началото на м. ноемврий Атанас Д. Романов свързал Вапцарова с новия уредник на специфичната линия Цвятко Радойнов, който откакто приел отчета за ситуацията на организацията, дал му насоки за бъдещата активност, а точно да се образуват бойни групи, на които да бъдат сложени бойни задания, като освен това се употребява стесненото икономическо състояние за основаване на въодушевление в интерес на партията - Съветска Русия... Казал, че той ще държи връзка с хората от провинцията, които идват по тяхна линия и при положение, че Радойнов е ангажиран да ги инструктира и да събира сведения за организациите в провинцията. За да влязат по отношение на партийните организации и да се образуват бойни групи при тях да влезе Вапцаров по отношение на Г. Минчев, от който да вземе явките и паролите за тях. Още на другия ден той намерил Г. Минчев и вземал явките на 5-6 града като по самобитен собствен код ги написвал на един лист.
В началото на м. януарий 1942 Ц. Радойнов изпратил Н. Вапцаров в гр. Варна да ревизира има ли основана организация по тяхна линия и да откри връзка с нея. Дали имат оръжие и какво е то. Имат ли бойни групи, какъв брой и къде са те. Главната цел на отиванието му, обаче е била да ревизира дали със съдействието на Варненската партийна организация може да се обезпечи приемането на оръжие от Съветския съюз. Приеманието на оръжието трябвало да стане към устието на р. Камчия на място залесено, с цел да не виждат подаваните на брега светлинни сигнали от сушата.
Изпълнение на присъдата на наказаните на гибел посредством разстрелване:
1. Антон Иванов Козинаров
2. Петър Иванов Богданов
3. Георги Иванов Минчев
4. Никола Иванов Вапцаров
5. Антон Николов Попов и
6. Атанас Димитров Романов
На 23.VII.942 година бе произнесена присъдата от Военнополевия съд по дело 585/42, по което подсъдими бяха 61 комунистически функционери, от които 6 задочни.
Към 11.15 съдът прочете присъдата, според която 12 от подсъдимите се осъждат на гибел, от които горните 6 человека, които участваха, а другите 6 задочно, като присъдата влизаше незабавно в законна мощ и подлежаща на неотложно осъществяване.
Към 16 часа се заяви, че присъдата ще се извърши във връзка с наказаните на гибел в 19 ч. в стрелбището на Софийския гарнизон при арсенала. Към 19.30 ч дойде арестантската кола с наказаните...
Към 19.50 ч. пристигна комендантския адютант със свещеника и заяви, че е позволено наказаният Антон Николов Попов преди изтезанието да се венчае с Росица Манолова, щерка на някогашния министър Христо Манолов (по сведения) бременна от него. След малко дойде и автомобила с младоженката, съпроводена от сестрата (Роза Смилянова - б.а.) на Антон Николов Попов, братът на Петър Богданов, а точно Стефан Богданов, дамата на Никола Вапцаров, дамата на Петър Богданов.
По искане на Антон Попов от наказаните пристигнаха да участват на венчалния обряд: Никола Вапцаров, Атанас Романов и Петър Богданов. Останаха в колата като изолирани: Антон Иванов Козинаров и Георги Иванов Минчев. Това е направено, тъй като наказаните по процеса са смятали Антон Иванов Козинаров и Георги Иванов Минчев като комунисти, които не са се държали почтено както при следствието, по този начин и при разглеждане на процеса. След приключване на венчалния обряд младоженката и другите дами се качиха на автомобила и сега на тръгването на автомобила сестрата на Антон Попов обърна се, махна с ръка и извика високо: " Довиждане, батко, ти умираш за свободата и аз ще умра за нея ". Автомобилът отмина.
След това 6-тях наказани бяха въведени в междинния тунел на стрелбището, в което имаше сложена маса и бяха подредени на една редица. При масата пристигна военният прокурор, който прочете присъдата, според която 6-тях наказани трябваше да бъдат екзекутирани. След прочитане на присъдата свещеникът ги предложения да се изповядат, само че всички отхвърлиха. Прокурорът пристъпи към наказаните и ги запита дали има да кажат нещо. Антон Ив. Козинаров сподели тихичко: " Цял живот съм се борил за свободата на този народ ". Прокурорът го прекъсна и му сподели, че такива заявления в този момент не са уместни. След това започнаха подсъдимите да си дават персоналните движимости, с цел да бъдат дадени на техни близки и домашните. След това Антон Попов извика високо: " Аз желая да кажа година прокуроре, че всичко това е правосъдна неточност. Ще пристигна денят на свободата, когато един български Емил Зола ще каже: аз упреквам, и този Емил Зола ще бъде народът ". Осъдените бяха отведени на мястото за изтезанието и завързани. Когато им поставяха качулките, направени от хартия, Петър Богданов извика: " Да живее близката победа на Червената войска, да живее близката победа на Червената войска! " И незабавно по-късно: " Да живее близката победа на пролетариата! " Антон Козинаров се сбогува с наказаните, като извика: " Сбогом, приятели! " и всички му отвърнаха: " Сбогом! "
Атанас Димитров Романов извика: " Смърт на фашизма! Скоро ще пристигна и вашия край! "
Лицата, които бяха сложили към този момент книжните качулки, се отдръпнаха незабавно и незабавно наказаните групово запяха: " Тоз, който падне в пердах за независимост "... и последваха изстрелите.
Осъдените бяха екзекутирани.
24.VII.942 година
ПРОЛЕТ
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
единствено в зрачни сънища сънувана,
по какъв начин минуваш ниско над тополите,
само че не спираш тука своя полет.
Пролет моя, моя бяла пролет -
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна ужасно, огненометежна
да възвърнеш хиляди очаквания
и измиеш кървавите рани.
Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
дано видя единствено твойто слънце
и - умра на твойте барикади!
Особено се развихриха в този момент, когато се навършват 110 години от рождението на гениалния български стихотворец Никола Вапцаров.
И някои от потомците му хвърлят подозрение дали Вапцаров е бил болшевик и член на Българска комунистическа партия, тъй като... нямал партийна членска брошура. Ако по време на Съпротивата са раздавали тържествено, както при социализма, тапии на членовете на партията, " високоблагородната " активност на Гешевите копои много е щяла да се улесни.
Днес ви предлагаме текстове, от които е видно, че още през юношеството му Вапцаров го тегли наляво. Малко известни са спомените на коменданта на царския замък през 20-те години на предишния век Коста Скутунов, който споделя за какво и по какъв начин Вапцаров отива да учи с благословията на Цар Борис III чак във Варна. Той е още възпитаник, а към този момент е бил в спор с властта в Банско.
И различен документ, обвързван с работата му в книжната фабрика в Кочериново, ви предлагаме и питаме: Възможно ли е да те изберат в управлението на районния комитет на Българска комунистическа партия в рилското корито, или да заемеш управителна служба в Централен комитет на Българска комунистическа партия и да отговаряш за миноподривната й активност, и да не си неин член? Най-малкото - съмняващите се да разлистят документите и да видят, че съгласно самите правосъдни органи на царството, наказаните, в това число Вапцаров, са " всичките комунисти, едни от тях - членове на Централен комитет на Комунистическата партия, други - механически лица... ".
Въпреки неописуемите мъчения в следствието, в това число изтръгване на нокти, той е стискал зъби и е процеждал единствено това, което инквизиторите му към този момент са знаели. Но и тогава, в най-трудния миг от живота си, Вапцаров не губи вярата си, че " Ще се радват на труда си хората/и ще се обичат като братя. " И поради тази религия умира на барикадата, както в стиховете си.
Из " Бурни времена ", Коста Скутунов, съст. Ива Бурилкова и Цочо Билярски, изд. " Синева ", 2004 година
...Цар Борис още като престолонаследник... се срещнал със фамилията на Йонко Вапцаров, от което запазил положителни мемоари. След възкачването си на българския трон, тъй като обичаше лова и екскурзиите из българските околности, младият цар Борис скоро влезе в контакт с Йонко Вапцаров...
След известно време, пристигнал по работа в София, един ден Вапцаров пристигна при мен в комендантството на двореца. Аз рапортувах на царя и тъй като последният беше свободен, незабавно го извика при себе си и го задържа към един час. След това по заповед на царя Вапцаров беше настанен на квартира и на храна в двореца, дето той остана няколко дни и тъй като нямаше доста познати из града, по през целия ден се намираше в канцеларията на комендантството при мен. Царят доста обичаше именитата Пирин планина с нейните девствени гори и усои и ние постоянно предприемахме екскурзии към този край. Когато минавахме през гр. Банско, той постоянно се отбиваше за приятелско посещаване в дома на Вапцаров...
Така ние станахме положителни другари с Вапцаров и той от време на време изказваше пред мен тъгите си, изключително неприятностите и грижите, които имаше за децата си. Един ден той ми призна, че би трябвало да изпрати някъде надалеч сина си Кольо, тъй като станал неуместен в гр. Банско и имал огромни неприятности с локалните управляващи за него. Друг път Йонко Вапцаров ми сподели, че момчето му мечтаело да стане моряк... Той имаше подобаваща възраст и тъй като следваше в пети клас на гимназията, можеше да се яви на конкурсен изпит през лятото. Аз рапортувах желанието на Вапцаров на царя и последният ме натовари да направя всичко допустимо за приемането на сина му Никола в морското учебно заведение. Вапцаров беше доста удовлетворен и при идването си в София ми разправяше възторжено по какъв начин момчето му се запалило и чакало с четири очи по кое време ще пристигна време, с цел да се яви на конкурсния изпит...
Когато пристигна време за конкурсните изпити, преди да замине за гр. Варна, Вапцаров се отби при мен дружно със сина си. Аз написах едно писмо до моя другар и сътрудник капитан-лейтенант Георги Славянов, който беше шеф на Морското учебно заведение, и обясних, че царят е персонално заинтригуван и моли в кръга на законните учредения да направи всичко допустимо за приемането на сина на Вапцаров в учебното заведение. Предадох писмото на Вапцаров, като му поръчах да го съобщи персонално на Славянова. Така бъдещият въодушевен стихотворец Никола Вапцаров се яви на конкурсен изпит и постъпи като възпитаник в Морското учебно заведение. Баща му беше доста удовлетворен от това и не можеше да се нахвали...
Като съкровен другар на семейство Вапцарови царят понесе с огромна тъга решението на специфичния съд, който дружно с целия Централен комитет на Комунистическата партия осъди на гибел и техния наследник Никола Вапцаров. Съвестта го измъчваше ужасно, че не можа с нищо да им помогне.
Aтестационен бележник
за ученика IV година Вапцаров Никола Иванов
през време на практиката му по авиационни мотори в аеропланната работилница - Божурище
За време от 1.VIII.929 до 12.Х.929 год.
1. Здравословно положение - Не е боледувал
2. Характер - непретенциозен, независим и деятелен
3. Нравствени качества - почтен - без всевъзможни пороци и неприятни пристрастености
4. Умствени качества - натурален разум - разумен
5. Обща просвета - добра, стреми се към самообучение
6. Служебни добродетели - порядъчен - умишлен. Към началниците учтив
7. Служебни качества - Винаги подреден и чисто облечен. Проявява интерес към работата.
8. Общественост - В обществото се държи добре.
9. Поведение - примерно
10. Практика - демонстрира интерес, лоялен в нея. Обича работата
През късото време, когато е бил на работа в Аеропланната работилница, не е могло да му се направи подробна и цялостна оценка, обаче прави положително усещане на съзнателен и добър служащ.
Архив на Института за литература - Българска академия на науките, Столична библиотека, Национален книжовен музей - https://lit.libsofia.bg
Протокол
Днес 5 май 1963 година във връзка писмо щ 12 от 1.3.1963 година на Окръжния комитет на бойците срещу фашизма и капитализма, гр. Кюстендил, се събраха членовете на някогашния областен и околийски комитет на Българска комунистическа партия преди 9.9.944 год. в с. Стоб, а точно: Асен Димитров Васев, Васил Котев Стоянов, Андон Иванов Велинов, Методи Алексов Бангеов, Стоян Драганов и Васил Иванов Чорлев, отсъстваха Асен Христов Рашков заради болест и Йордан Кавлачки, участва също и влизащият в актива на комитета Георги Димитров Вретенарски от с. Кочериново.
След разискванията съвещанието посочи:
Непосредствено след военния прелом 1934 година и прекосяването на Българска комунистическа партия в конспиративност, организационно и партийно-политическата активност в региона на рилската котловина се повече засилва. През Август 1935 година се организира окръжна партийна конференция на Дупнишкия областен комитет на Българска комунистическа партия в местността " Фенерка ". На конференцията участваха другарите: Матуски и Атанас Георгиев от Кюстендил, Богдан Бошков от Радомир, Владо Ценев и Първан Г. Чочев от гр. Ст. Димитров, Асен Димитров Васев, Никола Йонков Вапцаров и Васил Котев Стоянов от Рилската котловина. На конференцията секретарят на Окр. комитет на Българска комунистическа партия други Атанас Георгиев изнесе отчет по решенията на 7-ия конгрес на Коминтерна и се сложиха задания...
Непосредствено след извършената конференция за възстановяване на организационното положение на партийните организации в рилската котловина по решение на конференцията други Асен Димитров Васев образува в рилската котловина областен комитет на Българска комунистическа партия със седалище в с. Стоб в следния състав:
Асен Димитров Васев - секретар на комитета и членове: Никола Йонков Вапцаров от книжно-мокавения цех с. Кочериново, Асен Христов Рашев от с. Стоб, Васил Котев Стоянов от с. Стоб, Андон Иванов Велинов от с. Бараково, Методи Алексов Бангеов от с. Кочериново, Стоян Драганов от с. Драгодон и Йордан Кавлачки от с. Рила. След преместването на Никола Йонков Вапцаров в София за член на комитета бе включен Васил Иванов ЧорлевЕ
Подписали протокола членове:
В. Стоянов, Ст. Драганов, А. Велинов, Ас. Васев, Й. Кавлачки, М. Бангеов, Е, В. Чорлев, А. Рашков
Архив на Института за литература - Българска академия на науките, Столична библиотека, Национален книжовен музей - https://lit.libsofia.bg
" Никола Йонков Вапцаров ДЕЛО 585/1942 ", изд. Фондация " Вапцарова религия ", 2012 година:
Из глава 1 Песен за индивида:
...Въпросът кой вкарва Вапцаров в антифашистката битка е задаван постоянно и отговорите са най-различни. Той доста наподобява на въпроса кой е преподавател на Вапцаров в поезията. Всъщност никой от многочислените му откриватели до момента не показва през коя година е станал член на Българската работническа партия. Истината е, че Вапцаров е бил с леви убеждения, само че приживе не е имал партийна брошура и изцяло погрешно е изказванието, че такава му е издадена посмъртно. Поетът самичък избира своя път в битката, смятайки, че това е изява на разбиранията му за национализъм. Пред следствието декларира, че не е член на комунистическа или работническа партия, а единствено на антифашистка организация. Сам написа в показанията си, че в края на септември 1941 година неговият другар от хор " Гоце Делчев " Атанас Романов го притегля в антифашисткото придвижване. Георги Минчев в показанията си е определил Вапцаров като: " Той е техническо лице на Васил и по някои други линии. Независимо от партията. Зад него стоят доста значими хора... " Какво е имал поради Минчев не излиза наяве.
Из протокол за разпит
Именувам се: НИКОЛА ИВАНОВ ВАПЦАРОВ, жанр. на 24.11.1909 година в гр. Банско, жив. София, ул. " Ангел Кънчев " щ37, българин, изт. православен, женен, неосъждан, машинен механик, споделям:
В момента на арестуването ми аз съм заемал служба при Централния комитет на българската комунистическа партия, в комитета, който ръководеше по този начин наречената специфична работа. Тази специфична работа се състоеше в това, че от партийни хора трябваше да образувам бойни групи. Задачата на тези бойни групи трябваше да бъде при положение на война със Съветския съюз, те трябваше да прекъсват железопътни линии, мостове, телеграфия и телефонни линии, да изхвърлят влакове със специфични клинове и скоби, да подпалват вагони - късосистемни, маслени резервоари и шлепове с горива и боеприпаси. Начело на този комитет бе подложен Васил, чието същинско име не познавам, само че той бе пристигнал от Съветския съюз с подводница. Аз бях вторият член на комитета и получих псевдонима Лозан. Длъжността ми беше да държа връзка с хората от провинцията, които идват по наша линия и при положение, че Васил е ангажиран на друго място да ги инструктирам и да ги подпитвам за организационното им положение. В нас постоянно идваше и Стоян - чието същинско име е Атанас Романов, с цел да търси Васил, допускам, че и той е влизал в комитета като заведующ бойните групи в София. Предполагам също, от събитието, че на два пъти пренасяхме гърмеж на ул. " Одоровци ", че се е занимавал с оръжието, належащо за София. При нас с Васил по-късно пристигна още едно лице, чието същинско име не зная, само че Васил го наричаше Стареца. Това лице бе от Централния комитет. Други директни връзки съм имал и с Кирчо, същинското му име не зная. Неговата служба доколкото зная, бе да държи всички партийни връзки с провинцията...
Из Глава 7 Кино
[Из коментар на фондация " Вапцарова религия " ]
...В съда подсъдимите стачкуват, че показанията им са изтръгнати с принуждение. Адвокатите единомислещо поддържат, че тези показания нямат доказателствена стойност и оспорват достоверността им. Правят искане техните подопечни да дадат нови показания пред съда, само че те не са почетени.
Адвокатът Георги Константинов, който е участвал на процеса, в непубликуваните си мемоари в Държавна организация " Архиви " добавя, че обвинените са били подложени на пердах с челичени пръчки, мъчения с електрически ток, бесене с главата надолу и скубане на цели кичури от косата.
По мемоари на Младен Исаев и Никола Русев, които са били в една килия с Вапцаров по време на досъдебното произвеждане, той бил подлаган на мъчения при разпитите, в резултат на което постоянно докарван в килията в безсъзнание. В резултат на мъченията поетът е направил опит да се самоубие в пандиза, с цел да резервира достолепие в гибелта си. По мемоари на майка му Елена Вапцарова и дамата на брат му Венера Вапцарова, виждали го по време на следствието, ноктите на Вапцаров били изтръгнати.
Братът на Никола - Борис Вапцаров, в спомените си написа: " Последен път видях моя брат на процеса. Докарали ме бяха от лагера " Еникьой "... Погледите ни се срещнаха. Той подвигна заключените си в белезници ръце за привет. Изгледах го целия и се изплаших. Колкото и да се бяха постарали служителите на реда да заличат следите от инквизициите, те бяха останали. Това не беше той. Това беше някаква сянка от него. Това беше скелет, обгърнат в бяла транспарантна кожа. Фашистите бяха изсмукали всичкия живот от неговото тяло, единствено очите му бяха същите. Те гледаха със същата топла човешка добрина. И в този миг, когато краят му беше напълно близко, знаеше сигурно това, когато гибелта беше над него, ми се усмихна не със замръзналата усмивка на наказания, а по този начин необятно човешки, както се е усмихвал през целия си живот. Това е последното, което помня от него... "
...Препис [към показанията]
Именувам се: НИКОЛА ИВАНОВ ВАПЦАРОВ, роден на 24.11.1909 година в гр. Банско, жив. ул. " Ангел Кънчев " щ 37, българин, православен, образован, женен, неосъждан, машинен механик, споделям:
Че в Дирекция на полицията видях " Стареца ", за който пиша в първите си показания и той ми сподели, че се именува Антон Иванов Козинаров от гр. Копривщица.
В Дирекция на полицията видях " Васил ", за който пиша в първите си показания и от него научих, че се споделя Цвятко Колев Радойнов от с. Крън, Казанлъшко.
В Дирекцията на полицията видях лицето - ихтиманеца, за който пиша в първите си показания и от него научих, че се споделя Мирко Станков Петков от с. Долна Василица - Ихтиманско.
В Дирекция на полицията видях лицето " Щерю ", за който пиша в първите си показания и от него научих, че се споделя Иван Николов Щерев от с. Индже Войвода - Бургаско.
Горното написах саморъчно: (п.) Н. Вапцаров
Из обвинителния акт по кореспонденция № 3123 от 8.IV. 1942 година, 5247 от 27.V. 1942 и 5853 от 10.VI.1942 година на прокурорството при Софийския военнополеви съд
НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ е приел да заеме служба при Ц.К. на Р.П. в комисията, която е управлявала специфичната (минноподривната) активност при започване на м. септемврий 1941 година, като е знаел крайната цел на комунистическата партия, а точно насилственото срутване на открития от Конституцията в страна публичен и държавен строй и заменяването му с болшевишки подобен, като за постигането на тази цел е подхванала въстания, убийства, атентати и други
Една седмица откакто е приел това, той отишъл при Антон Т. Гьошев (Югов - б.а.) в Красно село и е получил от него разпореждане да отиде в гр. Варна, с цел да предизвести ръководящите на партийната организация там, че в региона на р. Камчия са слезли партийци, пристигнали от Съветска Русия, да се свържат с тях и ги укрият. Получил 1000 лева за път, явката и паролата и още същата вечер е отпътувал. Свършил предоставената му задача, върнал се и докладвал.
В началото на м. октомврий 1941 година Атанас Д. Романов и Вапцаров занасят на ул. " Одаровци " две сандъчета с гърмеж, които укриват на тавана на тази къща. Преди това Романов е дал на Вапцаров револвер и патрони.
В началото на м. ноемврий Атанас Д. Романов свързал Вапцарова с новия уредник на специфичната линия Цвятко Радойнов, който откакто приел отчета за ситуацията на организацията, дал му насоки за бъдещата активност, а точно да се образуват бойни групи, на които да бъдат сложени бойни задания, като освен това се употребява стесненото икономическо състояние за основаване на въодушевление в интерес на партията - Съветска Русия... Казал, че той ще държи връзка с хората от провинцията, които идват по тяхна линия и при положение, че Радойнов е ангажиран да ги инструктира и да събира сведения за организациите в провинцията. За да влязат по отношение на партийните организации и да се образуват бойни групи при тях да влезе Вапцаров по отношение на Г. Минчев, от който да вземе явките и паролите за тях. Още на другия ден той намерил Г. Минчев и вземал явките на 5-6 града като по самобитен собствен код ги написвал на един лист.
В началото на м. януарий 1942 Ц. Радойнов изпратил Н. Вапцаров в гр. Варна да ревизира има ли основана организация по тяхна линия и да откри връзка с нея. Дали имат оръжие и какво е то. Имат ли бойни групи, какъв брой и къде са те. Главната цел на отиванието му, обаче е била да ревизира дали със съдействието на Варненската партийна организация може да се обезпечи приемането на оръжие от Съветския съюз. Приеманието на оръжието трябвало да стане към устието на р. Камчия на място залесено, с цел да не виждат подаваните на брега светлинни сигнали от сушата.
Изпълнение на присъдата на наказаните на гибел посредством разстрелване:
1. Антон Иванов Козинаров
2. Петър Иванов Богданов
3. Георги Иванов Минчев
4. Никола Иванов Вапцаров
5. Антон Николов Попов и
6. Атанас Димитров Романов
На 23.VII.942 година бе произнесена присъдата от Военнополевия съд по дело 585/42, по което подсъдими бяха 61 комунистически функционери, от които 6 задочни.
Към 11.15 съдът прочете присъдата, според която 12 от подсъдимите се осъждат на гибел, от които горните 6 человека, които участваха, а другите 6 задочно, като присъдата влизаше незабавно в законна мощ и подлежаща на неотложно осъществяване.
Към 16 часа се заяви, че присъдата ще се извърши във връзка с наказаните на гибел в 19 ч. в стрелбището на Софийския гарнизон при арсенала. Към 19.30 ч дойде арестантската кола с наказаните...
Към 19.50 ч. пристигна комендантския адютант със свещеника и заяви, че е позволено наказаният Антон Николов Попов преди изтезанието да се венчае с Росица Манолова, щерка на някогашния министър Христо Манолов (по сведения) бременна от него. След малко дойде и автомобила с младоженката, съпроводена от сестрата (Роза Смилянова - б.а.) на Антон Николов Попов, братът на Петър Богданов, а точно Стефан Богданов, дамата на Никола Вапцаров, дамата на Петър Богданов.
По искане на Антон Попов от наказаните пристигнаха да участват на венчалния обряд: Никола Вапцаров, Атанас Романов и Петър Богданов. Останаха в колата като изолирани: Антон Иванов Козинаров и Георги Иванов Минчев. Това е направено, тъй като наказаните по процеса са смятали Антон Иванов Козинаров и Георги Иванов Минчев като комунисти, които не са се държали почтено както при следствието, по този начин и при разглеждане на процеса. След приключване на венчалния обряд младоженката и другите дами се качиха на автомобила и сега на тръгването на автомобила сестрата на Антон Попов обърна се, махна с ръка и извика високо: " Довиждане, батко, ти умираш за свободата и аз ще умра за нея ". Автомобилът отмина.
След това 6-тях наказани бяха въведени в междинния тунел на стрелбището, в което имаше сложена маса и бяха подредени на една редица. При масата пристигна военният прокурор, който прочете присъдата, според която 6-тях наказани трябваше да бъдат екзекутирани. След прочитане на присъдата свещеникът ги предложения да се изповядат, само че всички отхвърлиха. Прокурорът пристъпи към наказаните и ги запита дали има да кажат нещо. Антон Ив. Козинаров сподели тихичко: " Цял живот съм се борил за свободата на този народ ". Прокурорът го прекъсна и му сподели, че такива заявления в този момент не са уместни. След това започнаха подсъдимите да си дават персоналните движимости, с цел да бъдат дадени на техни близки и домашните. След това Антон Попов извика високо: " Аз желая да кажа година прокуроре, че всичко това е правосъдна неточност. Ще пристигна денят на свободата, когато един български Емил Зола ще каже: аз упреквам, и този Емил Зола ще бъде народът ". Осъдените бяха отведени на мястото за изтезанието и завързани. Когато им поставяха качулките, направени от хартия, Петър Богданов извика: " Да живее близката победа на Червената войска, да живее близката победа на Червената войска! " И незабавно по-късно: " Да живее близката победа на пролетариата! " Антон Козинаров се сбогува с наказаните, като извика: " Сбогом, приятели! " и всички му отвърнаха: " Сбогом! "
Атанас Димитров Романов извика: " Смърт на фашизма! Скоро ще пристигна и вашия край! "
Лицата, които бяха сложили към този момент книжните качулки, се отдръпнаха незабавно и незабавно наказаните групово запяха: " Тоз, който падне в пердах за независимост "... и последваха изстрелите.
Осъдените бяха екзекутирани.
24.VII.942 година
ПРОЛЕТ
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
единствено в зрачни сънища сънувана,
по какъв начин минуваш ниско над тополите,
само че не спираш тука своя полет.
Пролет моя, моя бяла пролет -
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна ужасно, огненометежна
да възвърнеш хиляди очаквания
и измиеш кървавите рани.
Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
дано видя единствено твойто слънце
и - умра на твойте барикади!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ