ДЕСИСЛАВА ТИЛЕВА е завършила НМУ Л. Пипков в София с

ДЕСИСЛАВА ТИЛЕВА е приключила НМУ " Л. Пипков " в София с пиано и ДМА " П. Владигеров " - Теоретико-композиторски и диригентски факултет. След това приключва 7-годишен курс на образование по вокална режисура при Милка Драгнева - помощник на проф. Бръмбаров, в катедра " Класическо пеене ". Има над 10-годишен стаж като учител по солфеж, доктрина на музикалните детайли и естетика в НМУ " Л. Пипков ". Понастоящем е учител по солфеж, обикновена доктрина на музиката, естетика и история на джаза в СУ " Св. Климент Охридски ". Д. Тилева е взела участие в взаимни планове с известни джаз музиканти, в джаз фестивали в Банско, Боровец, Бургас, Пловдив, Габрово, В. Търново и други В последните години има изяви главно с две джаз обединения - джаз трио, с пианиста Мартин Марков и Невилиян Гемижев (кларинет), и квартет, с Мартин Марков (пиано), Атанас Попов (барабани), Михаил Иванов (контрабас). С последния състав Десислава опитва с известни джаз композиции, представяйки ги с осъвременено звучене във връзка с темп и естетика. Така тя стига до концепцията за основаването на албум с джаз стандарти с нейни аранжименти, ориентирани към фънк, хип хоп и латино ритми. /> - Госпожо Тилева, премиерата на албума " It Don`t Mean A Thing If You Don`t Feel That Jazz " с джаз стандарти във Ваши аранжименти е на 23 февруари в бар " Singles " в НДК. Той е следващо доказателство, че стойностната музика може да звучи забавно и постоянно настоящо в разнообразни аранжименти.
- Така е. Има редица образци с джаз стандарти и с мелодии от поп музиката, които са живи десетки години с помощта на разнообразни аранжименти и кавъри. Друг е въпросът, че това е доста тъничък лед, по който се върви, тъй като една незадоволително добре премислена обработка може по този начин да скапе творбата, че от шедьовър да се трансформира в посредствена комбинация. Това е " върховен пилотаж " и огромна отговорност. Великолепен образец за стойностни джаз обработки, само че на тематики от класическата музика, са албумите " Like Jazz " на Ангел Заберски.
- Освен Дюк Елингтън, от който взимате ентусиазъм за заглавието, кои други известни творби ще чуем в албума и на концерта?
- Обърнала съм се и към известни мелодии на Джордж Гершуин, Коул Портър, а също и към такива, които са в категорията R&B, само че от дълго време са навлезли в репертоара на доста джаз музиканти.
- Какво беше водещото при избора на тези девет песни?
- Това са част от обичаните ми части, които постоянно извършвам. Само едно от тях е ново в репертоара ми, само че концепцията за него нося от доста години, още преди да се насоча дефинитивно към джаза. По това време изпълнявах поп музика и още тогава правех аранжименти на някои шлагери, един от които беше на " Hit the Road Jack ", на който чак в този момент му пристигна времето - след 25 години.
- С кои музиканти записахте албума и с тях ли ще го визиите на концерта?
- Ние сме квартет - пианистът е Мартин Марков, контрабасистът е Михаил Иванов, барабанистът е Наско Попов.
- Започнала сте с поп музика и блус, по-късно от ден на ден се изявявате в джазовите течения като диксиленд, боса нова, суинг, бибоп. Тези стилове дават отговор на Вашия тембър или има нещо в тях, което Ви притегля?
- Аз съм от този вид музиканти, които обичат да слушат разнообразни стилове. А и през годините са ме канили в разнообразни по стилове групи. Една от тях беше блус група - " 5XL ", с нея излязохме даже на огромна сцена - зала 1 на НДК, където бяхме една от подгряващите групи на концерта на Гери Мур. Може би гласът ми най-вече подхожда за блус, а минимум, съгласно мен, за диксиленд, само че пък него извършвам най-дълго време в групата Александров Рагтайм Бенд - повече от 10 години. Създателят на групата - Румен Александров, ме хареса и ме предложения, което евентуално демонстрира, че диксилендът е музика, която търпи всевъзможен тип тембри. Тази група беше трамплинът, който ме изстреля към джаза.
- Вие сте вокалистка на Александров Рагтайм Бенд, пионер в диксиленда в България. Защо тази музика, основана при започване на ХХ век, след 100 години продължава да се харесва?
- Защото е притежател на толкоз доста позитивна сила, която очевидно през миналите 100 години не се е изчерпила и човечеството към момента има потребност от нея. Блусът, въпреки и по-стар от диксиленда, също е жанр, който няма привършване, има още доста капацитет в тази музика, който ще развива стила още доста години.
- Сега се изявявате най-често с трио и квартет - за какво избирате тези формати?
- Този вид обединения дава разнообразни благоприятни условия. Едно трио или квартет може да извърши части от разнообразни джазови течения. Също по този начин има огромна независимост за импровизация. В огромните сформира, да вземем за пример в биг бендовете, импровизацията има тъкмо несъмнено място и времетраене, тъй като е обвързана с съответен аранжимент, по който върви осъществяването. А аранжиментът от своя страна фиксира времетраенето на самото парче. Докато при дребната групировка пиесата може да звучи на сцената три минути, само че постоянно адреналинът, с който музикантите взаимно се зареждат, а и предават на публиката, може да умножи импровизациите и доста да удължи осъществяването.
- Завършила сте Теоретико-композиторския и диригентския факултет на НМА, имате ли авторски пиеси?
- Не, нямам.
- Голяма ли е крачката от аранжиментите до авторството?
- Голяма е. И аз не дръзвам да я направя за момента, въпреки че момчетата, с които създадохме албума, ме поучават да опитам. Тук става към този момент въпрос за основаването на напълно авторски артикул и в случай че ще направя нещо, би трябвало да съм уверена, че фактически е качествено. Защото за авторска музика са нужни доста качества и умения, които към момента нямам увереността, че владея. Имам някакви хрумвания, само че към момента не мога да се осмеля да ги покажа даже на момчетата. Има и още нещо - за тази работа е належащо свободно време, не може да се композира сред доста други задължения.
- А за какво след академията посветихте 7 години на специфичното образование по класическо пеене?
- Нямах подготовка като вокално изпълнителство, аз съм пианист. В академията изучавахме вокална режисура, само че не можех да схвана какво се изисква от мен, с цел да мога да изкарам този глас. В момента, в който приключих, незабавно започнах да изсвирвам в един от заведенията за хранене в " Шератон " и в този интервал в мен стартира да се прокрадва предпочитание да пея. Но високият ми аршин не ми позволяваше да го мисля по-задълбочено. Същевременно бях уверена, че оперната вокална режисура дава вярната основа за всевъзможен тип пеене. Убедих се в това една вечер, когато се наложи се да заменявам сътрудник в " Шератон ", който работеше в лоби бара в дуо с една оперна певица. Тогава чух по какъв начин звучи музиката на Гершуин и сходни джаз мелодии от оперен реализатор - толкоз тънко, толкоз интелигентно и никога не звучи оперно. Уверих се, че тази вокална режисура дава благоприятни условия за осъществяване на всевъзможни музикални стилове. Това доста ме възпламени. За мое голямо благополучие попаднах на Милка Драгнева - доста сериозен и одобрен вокален възпитател, помощник на проф. Бръмбаров. Гласът ми мъчно се поддаваше на обработка, заради което вокалното ми образование лиши към 7 години.
- Била сте преподавателка в Музикалното учебно заведение, а в този момент в СУ " Св. Климент Охридски ". Как се съчетават изпълнителското изкуство с педагогиката във Вашето ежедневие и кариера?
- Аз не съм доста деен реализатор, въпреки че постоянно съм го желала. Това е по този начин, тъй като комбинирам изпълнителството с преподавателската ми активност, която лишава много огромна част от деня ми, а доста постоянно и от нощта ми. Обичам специалността си на възпитател, а и в същото време тя е главното ми прехранване. Действителността в България е такава, че доста от сътрудниците ми джаз музиканти, въпреки че са съвсем ежедневно на сцена, не могат да оцелеят единствено с изпълнителство, по тази причина и преподават. Но, за разлика от мен, те имат опцията да реализират салдото сред двете действия, тъй че да не е в ущърб на концертната им интензивност.
- Преподавателската работа учи ли се или човек би трябвало да има избрани качества?
- Преди всичко в тази работа би трябвало да се подхожда с самообладание. Нужни са, несъмнено, и познания за педагогиката, най-общо казано. Аз съм приключила консерваторията, настояща НМА „ Проф. Панчо Владигеров “ в София, в педагогичен профил на Теоретико-композиторския и диригентски факултет. Заедно с сътрудниците от другите профили изучавахме идентични дисциплини, само че единствено в нашия профил последните две години от образованието се учеше методика на преподаване на разнообразни музикално-теоретични дисциплини. Малко преди да завърша, си дадох сметка, че това е нещо, което ще ми е забавно да върша. Започнах като частен възпитател и имах ужасно доста възпитаници. Беше ми извънредно прелестно - контактувах с надарени хора, с които бързо постигах резултати, и това ми даваше задоволство. А с увеличението на възрастовата отдалеченост сред мен и тях си давам сметка с какъв брой позитивна сила студентите и учениците ме зареждат. Това е живителна мощ за мен.
- Изучаването на музика отвън музикалните учебни заведения и академии потребно ли е за обществото като цяло?
- Да, другояче музиката няма да живее, в случай че не се дава опция на надарени хора от разнообразни райони на страната да се занимават с нея. Така се обезпечават посланици на музиката и тя става притежание във всяко кътче на родината ни.
- Но в общообразователните учебни заведения часовете по музика не са доста и в последните класове тя не се учи.
- Това е казусът, с който съм се сблъскала аз, а и моите сътрудници в университета, в нашата катедра. Там образоваме бъдещи педагози по музика за общообразователните учебни заведения и детските градини. Това са хората, които са виновни да възпитават младото потомство във всевъзможен тип музика. До момента разнообразни хора - готови и неподготвени, заемаха тези длъжности, доста от тях - извънредно безотговорни. По отношение на броя часове и образователните стратегии по музика, отговорността е на МОН... Това е дълга тематика, за нея би трябвало да се отдели особено време. Една от главните задания, която аз и сътрудниците ми в университета сме си сложили, е да убеждаваме бъдещите педагози да не показват на учениците единствено своята обичана музика, а да ги срещат с всевъзможни стилове, а също и да ги водят на концерти и всевъзможни музикални събития. Това би трябвало да се съчетава и с развиването на музикални качества у децата и учениците. Всичко това ще разшири кръгозора на децата и младежите във връзка с музикалното изкуство.
- Какво е особено за днешното потомство, което излиза на музикалната сцена?
- Продължават да се раждат и развиват надарени деца, които стават чудесни музиканти. Може би, за разлика от нас на техните години, са по-свободолюбиви - живеят в такива времена. Мисля, че като заложби и качества разлика сред тях и нас не съществува. Разликата е във връзка с това, което се дава като обучение на тях и което се даваше на нас. А то включва и дисциплината - тя е значима за постигането на качествено обучение във всяка компетентност и специалност.
- Семейната среда какво въздействие оказва?
- Огромно. Много по-лесно е да направиш контакта на детето с музиката, в случай че то е израснало в семейство, в което се е слушала музика. Така то развива отношение към музиката и това е удобна почва за насърчаване на музикални умения, качества и още по-задълбочено отношение и познания за това изкуство.
- А какво е отношението към учителя през днешния ден?
- Зависи от самия преподавател. Авторитет се гради със суровост, корав темперамент и поредност. За страдание има доста случаи, в които родителят е причина за сриване на престижа на преподавателя. Често те предявяват огромни искания по отношение на метода на съответния възпитател или даже заплашват, че ще подадат тъжба пред по-висшите инстанции, т.е. Министерството на образованието и така нататък Много от сътрудниците се плашат от това и се принуждават да се съобразят с условията на родителите, което автоматизирано води до неуспех в отношението възпитаник - преподавател, а оттова и до ниски резултати в образованието. Това, което не зависи от учителя, а спъва също по този начин неговата работа, е, че в учебните заведения глобите значително изчезнаха. А на всички места в живота и във всяка възраст човек бива глобен, в случай че не извършва това, което се изисква от него. Това е главен проблем - липса на средства за обезпечаване на дисциплинираност, което е спънка за основаване на естествен, спокоен и потребен образователен развой. С годините съм се убедила, че учениците се усещат добре и комфортно, когато против тях стои придирчив учител, въпреки и в началото да не го осъзнават. Учителите, с които са в другарски връзки, са им по-симпатични, само че с порастването си младежите осъзнават какъв брой по-значим и ефективен е бил контактът им със строгия учител. Него запомнят и почитат цялостен живот.