Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и

Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, с цел да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклоняване. Има и блог - Desita By The Way, където да ги откриете. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува доста обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и по този начин е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, само че не стопира, с цел да научи и детето си. За безчет други неща се учи от него, в придвижване.

Коя е Десислава Найденова-Вичева тук и в този момент?

Накратко Деси, която стремглаво търси и понякога намира себе си и всякакви други неща. Деси, която има доста фантазии в бъдеще време, тъй като точно те рисуват многоточията.

Как стана блогър?

Не бих споделила инцидентно, тъй като съм уверена, че инцидентни неща няма. През последните 1-2 години ми се въртеше концепцията, само че не я бях избистрила изцяло. Всичко стартира с няколко изявления в „ Момичетата от града “, блогът се появи след това, като първоначално беше за персонално прилагане.

Какво ти носи писането?

Винаги съм обичала да пиша. Не съм го правила непрестанно - в противен случай, имаше дълги паузи. Писането ме доближава до моя център. То е пристрастеност, себеизразяване, шерване, избавление, бягство, моето най-лично пространство.

Кой те чете? 

Иска ми се да мисля, че текстовете ми доближават до този, до който би трябвало. Нали ви се е случвало да откриете себе си в непознат текст, и то в характерен миг? Когато някой различен е разказал вашите мисли, страсти и прозрения, като преди този момент ги е облякъл в думи по метод, по-съвършен даже и от вашия личен. Когато думите допират. Мисля, че това се получи с „ Ефектът на пеперудата “ и „ Парадокс “.

Вярваш ли, че качествените блогове трансформират средата, в която живеем, по някакъв метод?

Интересен въпрос. Въпросите постоянно предизвикат търсене, а хората все по-рядко си задават въпроси, за жалост. Средата, в която живеем, би се трансформирала, в случай че се трансформират хората.

Преди време бях гледала филм за един публицист, чиито истории и герои оживяваха. По-точно той написа книга, а героинята му се трансформира в човек от плът и кръв и стана негова другарка. Той пишеше за това, което желае да изживее с нея, и то се материализираше, до момента в който нещата най-после не излязоха отвън надзор. Убедена съм, че в прочут смисъл с думи може да се основава действителност. Затова е значимо какви думи сортираме. Пишещият носи отговорност.

Интелигентните, качествени и динамично разрастващи се блогове сигурно образуват усети и трендове. Когато, имайки естрада, можеш да предложиш опция и в това време си сложил пред себе си и пред аудиторията си най-високи критерии за качество, с които не си разрешаваш да правиш взаимни отстъпки, следва да очакваш промени в позитивна, градивна посока. А дали това в действителност ще се случи, единствено времето ще покаже.

Моят блог към момента е бебе и към този момент се оправя добре, променяйки моята среда. В някакъв миг може да е трансформирал или да промени мъничко и нечия друга персонална среда. Понякога това е задоволително. Това е моят метод в сегашния откъслек от време.

За какво мечтаеш да пишеш?  

За усещанията си от разнообразни кътчета по света.

Кои са блогърите, които следиш?

Следя блога на моя брачен партньор Diamond Ray, блога на Боян Атанасов за кино, един кулинарен блог Tony’s Happy Kitchen, три видео блога - Loving Kaia, SarahBethYoga и AnnieJaffrey, и несъмнено, „ Момичетата от града “.

Къде е вкъщи? Колко постоянно се прибираш там?

Тук се сещам за един откъс от Каръл Шийлдс (американска писателка, притежател на премията Пулицър за литература, прекарала по-голямата част от живота си в Канада… превеждах няколко нейни описа за дипломната си работа). „ Домът е там, където е сърцето ми. “ В тази връзка, когато следваш сърцето си, няма по какъв начин да се изгубиш, нали? Също по този начин, вкъщи е някъде, където можеш да бъдеш себе си, нито повече, нито по-малко. Навсякъде, където усещаш уют, естетика и боязън.

Разкажи ни една приказка...


Наричам щерка си Приказка...:) Последното нещо, което тя ми описа, е по какъв начин ще си хване звезда: ще се научи да лети мнооого нависоко или ще си направи голяяяма стълба. А аз като дете желаех да си хвана светулка и да я затворя в буркан... Разликата в мащабите е пренебрежима предвид на това, че незначителни фантазии няма, изключително измежду детските – там, където си свободен да избираш дали да виждаш светулките като танцуващи звезди или звездите като рой от буболечки. Повечето приказки, въпреки съгласно някои да са бягство от действителността, носят и посланието, че няма непостижими фантазии. Имало едно време едно момиче, което живеело с концепцията (своя или непозната, не е ясно), че е героиня в приказка. Влизало ту в една, ту в друга роля, превъртало сюжетите един след различен, до момента в който не си дало сметка, че употребява единствено подготвени форми и шаблони. Тогава взело едно от най-смелите и непредвидени решения в живота си – да изостави удобството на приказката, в която било вписвано, с цел да потърси себе си и всичко, което в миналото е желало да разбере. Спряло да следва и почнало да основава. Хепиенд няма, тъй като историята е с отворен край. Многоточието при всички случаи е от жизненоважно значение...