Деси Касабова е при нас, за да ни разкаже за

Деси Касабова е при нас, с цел да ни опише за живота и неговите сюжети. А на 22, тя към този момент знае много за тях. Като стартираме от изкуството да танцуваш балет, минем през модата и стигнем до актьорската й специалност, чието уместно начало е сериалът „ Недадените ”. Неподозирани неща ще разберете в този момент от нея... 

Как по този начин стана актриса?

С дебелоглав. Не бях сигурна дали би трябвало да изучавам Актьорско майсторство, дали изобщо мога да се оправя с това начинание. Но към този момент бях споделила, че желая да опитам и нямаше по какъв начин да се отметна. А нататък... работа и шанс.

Какво още искаш да постигнеш в тази специалност?

Бих желала някой ден, когато човек ме попита с какво се занимавам, аз да кажа: „ С изкуство, актриса съм “. Все още съм при започване на пътя си.

Ако можеше да промениш  живота в България…

Вероятно бих, само че надали посредством промени и ръководство. По-скоро посредством сцената – да трансформирам животи, колкото и самоуверено да звучи.

А в случай че можеше да промениш нещо у българите?

В момента не мога. Боря се със личните си дефекти, само че някой ден – може би... Но! - качеството, което най-вече ме нервира у българите, а евентуално освен ние го притежаме, е желанието не да израстваш като персона, а да сваляш на земята хората, които се пробват да го създадат. Принципът - „ Аз съм добре, когато ти си зле “.

Кое те въодушевява?

Най-вече хората към мен - започвайки с професора ми, артистът Атанас Атанасов, преподавателите ми, сътрудниците ми. Дори и непознати, четейки историите им в интернет, да вземем за пример.

Като беше дребна, доста искаше да…

Бъда момче.

Кога разбра, че си хубава?

Хубава... Аз не се схващам като „ хубава “. Симпатична – да, само че хубава... 

Любимата ти роля в живота?

Дете – животинче.

Кой те откри за света?

Родителите ми!

Ако не беше такава, каквато си, в този момент щеше да си…

Вярвам в ориста. Щом съм това, което съм сега, значи по този начин е трябвало да стане. Ако стартира да мисля какво можех да бъда или „ какво щеше да стана, в случай че... “, ще затъна. Човек би трябвало да живее в този момент, тук, а не в някакъв успореден свят. Само по този начин можеш да бъдеш спокоен и благополучен и да се радваш на всичко към теб.

Най-голямото ти достижение е…

Грамотата за чудесно показване на Олимпиадата по математика във втори клас. От Съюза на математиците в България. Разбира се, всяко ново нещо, за което се пребориш самичък, е най-голямото ти достижение. 

Но ти остава още да…

Ехе... Тепърва стартира същинският живот...

Радваш се, че не си…

Ниска. 

Би желала да можеш да…

... се устоявам сама и да върша дарове на родителите си.

По какъв план работиш сега?

Дипломни спектакли в НАТФИЗ.

Редник или военачалник?

И в двете има сексапил.

Къде е у дома? Колко постоянно се прибираш там?

Вкъщи е при мама и тате, а също по този начин, когато съм с моя другар. И НАТФИЗ, несъмнено! 

Разкажи ни последния сюжет или история, които те впечатлиха.

Всеки ден има по няколко неща, които ми вършат усещане. Но най-вече ме държи Достоевски!