Две поколения говорят: Кое е най-важното?
Деси Димова /39 г./ и Ваня Смоленска /62 г./ са две модерни девойки, които въпреки и от разнообразни генерации, имат доста да ни кажат за живота и значимите неща в него. Точно това е и забавното на този диалог - двете разнообразни гледни точки, които от време на време обаче са много идентични...
Деси : Всички знаем какво е. В взаимозависимост от това на какъв брой години сме, то има избрани къси описания. Най-честото е Любов. Тя сменя позиции с други думи като семейство, здраве, деца, работа. Но като цяло това е топ 5 на най-важните неща в живота. В взаимозависимост от това какъв брой сме интуитивни, умни (или не), а също и от това какъв брой и по кое време животът ни е ощипал, разместваме местата в класацията горе.
Ваня: Ако трябваше да пиша по тази тематика преди към 2 години, щях да дам бърз и безапелационен отговор – естествено, че това са децата ми. И в този момент не се отхвърлям от него. Този отговор няма потребност от доказателствена теза и това е ясно за всеки родител, изключително за майките. Със сигурност щях да прибавя към значимите за мен неща семейството в разширения му състав, превъзходните другари... Всъщност, не е ли най- значимо да съм здрава, с цел да мога във всеки миг на потребност да ги обгрижвам всичките?
Деси: Последните няколко години във всички картички по някакъв персонален мотив въвеждам и едно мое факсимиле: поисквам ти да си здрав и със здрав разсъдък. Мисля, че това е едно от водещите ми избрания за Най-важното нещо в живота през днешния ден. От друга страна, познавам хора в цветущо здраве, само че толкоз нещастни заради някаква липса: на любов, протекция, деца, финанси и какво ли още не.
Ваня: Питате ме за НАЙ-важното и тъкмо тази частичка на степенуване ме кара да диря отговора към този момент близо 2 години. Преди толкоз време, сред уюта на подреден манастирски двор, един другар с доста спокоен глас, съвсем шушукайки, ме запита: " А, какво в действителност е това " дух ", какво значи? " Тъй като бяхме в Божията обител, аз се пробвах да му дам отговор в оня, триединния смисъл. Помислих си, че въпросът не е комплициран, а малко метафизичен, само че като започнах да умувам на глас, се запетлявих в няколко грапави фрази, съвсем лишени от всевъзможен смисъл. Не знам дали приятелят ми е намерил неговия си отговор, само че въпросът му и до през днешния ден не ми дава покой. За мен той е от тези въпроси с безгранични отговори. И така ден след ден, по пътя на непресъхващото любознание, по пътя на нестройните ми мисли, при " инцидентни " срещи със забележителни хора – както деца, по този начин и възрастни, след диалози с мъдреци и елементарни люде, след прочетена книга или паметен филм и още доста и доста обстоятелства и условия, при мен пристигнаха неканени едни дребни прозрения, с които, ненапълно аз си давам отговор на въпроса: " Какво е Духът в нас, в мен? " Това е онази Божествена, Вселенска парченце от огън и светлинка, която ми дава опцията да бъда точно АЗ. Именно поради нея ние всички сме единствени и разнообразни – по темперамент, сензитивност, мироглед, просветеност, емоционалност и още, и още...Познавам хора в цветущо здраве, само че толкоз нещастни заради някаква липса: на любов, протекция, деца, финанси... Деси: Спомням си с носталгия времето, когато единствено любовта беше най-важното нещо в живота. Тогава не бях изгубила никого, към мен нямаше страдащи близки, нито пък сенчеста наслада от появяването на децата. Сенчеста, тъй като е неизмерима, само че с нея се появяват и страховете.
Ваня: Хората от моето потомство се връщаме все по-често обратно в годините и в дните си. При едно такова пътешестване във времето си дадох сметка, че всичко в този мой живот зависи единствено от мен и от духа, който съм възпитала в себе си. И аз имам голямата отговорност да го подкрепям жив, тъй като дух няма ли - никого няма, мене ме няма... Няма да го има щастието да благоденствам и това да ме прави същински жива ; няма да слушам онази възторжена ода на насладата, когато внучките ми тичат към мен и в този миг всички кафези не помнят за болежките и артрозите, за кръвното и световъртежа! Бих ли могла да рева от неспокойствие и признателност, когато сутрин от брега на морето очаквам и следя изгрева и се усещам специфична и благословена? Бих ли могла да диря хубостта и да се веселя, и да релаксирам до обезумялост в моите си творения?
Деси: Преди време зададох този въпрос на няколко мои приятелки и едната сподели, че несъмнено любовта и изключително любовта към живота е най-важното нещо в самия живот. Аз не съм по този начин окончателна в избора на единствено едно нещо. Моят персонален отговор през днешния ден би бил: във всеки ден от моя живот най-важните неща са здравето, децата, фамилията, полегнали комфортно на одеaло от обич. В взаимозависимост от сезона и отрязъка от деня тези участници се движат и местят, а също приобщават лични другари в компанията на Най-важните неща: пътуванията, работата, научаването. Досадно последна на моменти, не щеш ли в този момент не мога да кажа “само Това е най-важното нещо в живота ”. И не желая да давам тежест единствено на Него. Може би водена от един прагматичен боязън, че в случай че Го изгубя, би трябвало да имам задоволително други Неща, с които да продължа.Спомням си с носталгия времето, когато единствено любовта беше най-важното нещо в живота. Ваня: Тези и още доста други въпроси си задавам все по-често. Изреждам в мозъка си всички значими и значими неща в живота си и знам, че нищо не би било допустимо да бъде осмислено и претърпяно, в случай че живецът на духа го няма. Той може да бъде както моята снизходителна усмивка, по този начин и безпощадната ми съвест. Затова се старая, от време на време прекомерно несполучливо, да внимавам за чистотата на мислите, за произнесеното на глас, за честността на постъпките си.
С времето научих, че въпреки и даденост, духът в нас би трябвало да се възпитава от мига на пробуждането до мига на заспиването, тъй като и в преклонна възраст ценностната ни система предстои на надграждане, също както образованието при децата. Само и само от мен зависи каква мисъл ще си " посадя " в главата и какъв избор ще направя посредством постъпките си.
Деси: Докато прелиствам и ревизирам на пръстите на едната си ръка Най-важното нещо в живота, внезапно се светвам, че всички тези топки, с които жонглирам тук, мога да уловя с един размах в една шепа и да ги кажа с една дума: благополучие. Ами, несъмнено, най-важното нещо в живота е да се чувстваш благополучен. Всеки по своему. Защото, и в това съм някак напълно сигурна, щастието няма универсално определение. И без значение какво настояват икономистите, коства ми се спекулативно да го изчислиш. И колкото и реалистично, занимателно или сантиментално да звучи Индексът за национално брутно благополучие на Бутан, за мен той си остава просто още една от международните гледни точки за благополучие.
Ваня: Моят дух участва освен в страстите от хубави прекарвания, мисли и каузи. Той е в мен и когато съм гневна, язвителна и зла. Тогава предпочитам да сляза на най -долното ходило на стълбата на човешките полезности и дали ще се изкача едно ходило по- нагоре или посредством прошката и разкаянието ще потегли към върха, зависи единствено от мен, от силата на моя дух. Въпрос на много персонален избор, чийто резултати постоянно имат силата на бумеранг.Ако обич имаш, а няма кому да я дадеш, какво, като имаш?Мисля си, колко ли е лесна за отговор и коментар актуалната тематика, сложена пред хора, чиито живот се отъждествява с една идея, като огромните гении, които аз назовавам титани. За едни животът е музиката, за други - тяхната просвета, пътешественици, изобретатели. Завиждам и се удивлявам на гениите, които са призвани да бъдат мисионери, същинските хора на духа, рицари на благородни дела. Уча се да почитам и онези " дребните " хора от една телевизионна графа - " Малки истории ". Навсякъде, където срещам положителното, съм преизпълнена с признателност към положителния дух в хората.
Деси: През 70-те години американският професор по стопанска система Ричард Йистърлин разгласява резултатите от проучване, извършено в развити и разрастващи се страни в продължение на 34 години.Той за първи път търси връзка сред щастието и икономическите резултати. С две думи – носят ли парите благополучие? Основният извод на проучването – прочут като Парадокс на Йистърлин – е, че в едно общество по-богатите човеци са евентуално по-щастливи от по-бедните, само че по-богатите общества не са по-щастливи от по-бедните като цяло. Затварям я тази тематика, тъй като обяснението ми подхожда и ми се коства разумно и се връщам още веднъж към моето определение за благополучие. Онази купичка, събрала най-важните съставни елементи на моя живот. И в допълнение и за край бих споделила, че е доста значимо в живота да не губиш посоката. Случва се да се отклониш, от време на време даже да се загубиш, само че да имаш вътрешен бряг, към който да плуваш.
Пътят към щастието е къс, стига да знаеш посоката (мисля, че са го споделили в Бутан). Ваня: Връщам се в самото начало. Връщам се при първия ми най- импровизиран и откровен отговор, този за децата. Най -висшата и съвършена форма на демонстрация на духа е любовта, идната е прошката. Няма друго нещо по- значимо и велико, на което можем и би трябвало да даряваме любовта си, с изключение на децата!
" Ако обич нямаш, нищо нямаш " написа в мъдрите книги. Но в случай че обич имаш, а няма кому да я дадеш, какво, като имаш?Аз избрах да я дам на децата, те са най - значимото нещо в живота ми! Заради тях ще се старая огънят на моя Дух да не угасва, с цел да може и любовта да я има. Великолепно е! Свято е!
Деца, бъдете благословени!
Ваня Смоленска , напълно елементарна. Омъжена от 40 години, майка от 36, баба от 7 и щерка от 62. Последното си е същински разкош. Във семейството аз съм междинното потомство, статуквото ми дава опция да пребивавам съвсем като в 3D филмите – някои обстановки ги преценявам от няколко " служебни положения ". Това ме подмамва да си мисля, че още не съм станала огромна " консерва "...
Никак не обичам плажа, а се омъжих за варненец; подтикнах щерка си към НГДЕК, без да усетя, че не това е тъкмо нейното място; възрастните ми родители към момента ме направляват, а внучките ми... Александра и Калина са моята безпрекословна обич.
Угризение – неявяване на воля, с цел да се разделя с многото непотребни килограми. Хоби – декупаж. Слабост – елементарно се наскърбявам и плача дълготрайно.
Десислава Димова , най-често подписваща се като ДД, сполучливо избрала имената на децата си със същата абревиатура за по-лесно помнене. Работила дълго в сериозната сфера на костюми и 5-сантиметрови, официални токове. За голяма лична наслада от ден на ден прави това, което харесва - мисли и написа. Хваща тематика, обръща, пече, задушава, прибавя сос, до момента в който най-после стане подготвена.
Деси : Всички знаем какво е. В взаимозависимост от това на какъв брой години сме, то има избрани къси описания. Най-честото е Любов. Тя сменя позиции с други думи като семейство, здраве, деца, работа. Но като цяло това е топ 5 на най-важните неща в живота. В взаимозависимост от това какъв брой сме интуитивни, умни (или не), а също и от това какъв брой и по кое време животът ни е ощипал, разместваме местата в класацията горе.
Ваня: Ако трябваше да пиша по тази тематика преди към 2 години, щях да дам бърз и безапелационен отговор – естествено, че това са децата ми. И в този момент не се отхвърлям от него. Този отговор няма потребност от доказателствена теза и това е ясно за всеки родител, изключително за майките. Със сигурност щях да прибавя към значимите за мен неща семейството в разширения му състав, превъзходните другари... Всъщност, не е ли най- значимо да съм здрава, с цел да мога във всеки миг на потребност да ги обгрижвам всичките?
Деси: Последните няколко години във всички картички по някакъв персонален мотив въвеждам и едно мое факсимиле: поисквам ти да си здрав и със здрав разсъдък. Мисля, че това е едно от водещите ми избрания за Най-важното нещо в живота през днешния ден. От друга страна, познавам хора в цветущо здраве, само че толкоз нещастни заради някаква липса: на любов, протекция, деца, финанси и какво ли още не.
Ваня: Питате ме за НАЙ-важното и тъкмо тази частичка на степенуване ме кара да диря отговора към този момент близо 2 години. Преди толкоз време, сред уюта на подреден манастирски двор, един другар с доста спокоен глас, съвсем шушукайки, ме запита: " А, какво в действителност е това " дух ", какво значи? " Тъй като бяхме в Божията обител, аз се пробвах да му дам отговор в оня, триединния смисъл. Помислих си, че въпросът не е комплициран, а малко метафизичен, само че като започнах да умувам на глас, се запетлявих в няколко грапави фрази, съвсем лишени от всевъзможен смисъл. Не знам дали приятелят ми е намерил неговия си отговор, само че въпросът му и до през днешния ден не ми дава покой. За мен той е от тези въпроси с безгранични отговори. И така ден след ден, по пътя на непресъхващото любознание, по пътя на нестройните ми мисли, при " инцидентни " срещи със забележителни хора – както деца, по този начин и възрастни, след диалози с мъдреци и елементарни люде, след прочетена книга или паметен филм и още доста и доста обстоятелства и условия, при мен пристигнаха неканени едни дребни прозрения, с които, ненапълно аз си давам отговор на въпроса: " Какво е Духът в нас, в мен? " Това е онази Божествена, Вселенска парченце от огън и светлинка, която ми дава опцията да бъда точно АЗ. Именно поради нея ние всички сме единствени и разнообразни – по темперамент, сензитивност, мироглед, просветеност, емоционалност и още, и още...Познавам хора в цветущо здраве, само че толкоз нещастни заради някаква липса: на любов, протекция, деца, финанси... Деси: Спомням си с носталгия времето, когато единствено любовта беше най-важното нещо в живота. Тогава не бях изгубила никого, към мен нямаше страдащи близки, нито пък сенчеста наслада от появяването на децата. Сенчеста, тъй като е неизмерима, само че с нея се появяват и страховете.
Ваня: Хората от моето потомство се връщаме все по-често обратно в годините и в дните си. При едно такова пътешестване във времето си дадох сметка, че всичко в този мой живот зависи единствено от мен и от духа, който съм възпитала в себе си. И аз имам голямата отговорност да го подкрепям жив, тъй като дух няма ли - никого няма, мене ме няма... Няма да го има щастието да благоденствам и това да ме прави същински жива ; няма да слушам онази възторжена ода на насладата, когато внучките ми тичат към мен и в този миг всички кафези не помнят за болежките и артрозите, за кръвното и световъртежа! Бих ли могла да рева от неспокойствие и признателност, когато сутрин от брега на морето очаквам и следя изгрева и се усещам специфична и благословена? Бих ли могла да диря хубостта и да се веселя, и да релаксирам до обезумялост в моите си творения?
Деси: Преди време зададох този въпрос на няколко мои приятелки и едната сподели, че несъмнено любовта и изключително любовта към живота е най-важното нещо в самия живот. Аз не съм по този начин окончателна в избора на единствено едно нещо. Моят персонален отговор през днешния ден би бил: във всеки ден от моя живот най-важните неща са здравето, децата, фамилията, полегнали комфортно на одеaло от обич. В взаимозависимост от сезона и отрязъка от деня тези участници се движат и местят, а също приобщават лични другари в компанията на Най-важните неща: пътуванията, работата, научаването. Досадно последна на моменти, не щеш ли в този момент не мога да кажа “само Това е най-важното нещо в живота ”. И не желая да давам тежест единствено на Него. Може би водена от един прагматичен боязън, че в случай че Го изгубя, би трябвало да имам задоволително други Неща, с които да продължа.Спомням си с носталгия времето, когато единствено любовта беше най-важното нещо в живота. Ваня: Тези и още доста други въпроси си задавам все по-често. Изреждам в мозъка си всички значими и значими неща в живота си и знам, че нищо не би било допустимо да бъде осмислено и претърпяно, в случай че живецът на духа го няма. Той може да бъде както моята снизходителна усмивка, по този начин и безпощадната ми съвест. Затова се старая, от време на време прекомерно несполучливо, да внимавам за чистотата на мислите, за произнесеното на глас, за честността на постъпките си.
С времето научих, че въпреки и даденост, духът в нас би трябвало да се възпитава от мига на пробуждането до мига на заспиването, тъй като и в преклонна възраст ценностната ни система предстои на надграждане, също както образованието при децата. Само и само от мен зависи каква мисъл ще си " посадя " в главата и какъв избор ще направя посредством постъпките си.
Деси: Докато прелиствам и ревизирам на пръстите на едната си ръка Най-важното нещо в живота, внезапно се светвам, че всички тези топки, с които жонглирам тук, мога да уловя с един размах в една шепа и да ги кажа с една дума: благополучие. Ами, несъмнено, най-важното нещо в живота е да се чувстваш благополучен. Всеки по своему. Защото, и в това съм някак напълно сигурна, щастието няма универсално определение. И без значение какво настояват икономистите, коства ми се спекулативно да го изчислиш. И колкото и реалистично, занимателно или сантиментално да звучи Индексът за национално брутно благополучие на Бутан, за мен той си остава просто още една от международните гледни точки за благополучие.
Ваня: Моят дух участва освен в страстите от хубави прекарвания, мисли и каузи. Той е в мен и когато съм гневна, язвителна и зла. Тогава предпочитам да сляза на най -долното ходило на стълбата на човешките полезности и дали ще се изкача едно ходило по- нагоре или посредством прошката и разкаянието ще потегли към върха, зависи единствено от мен, от силата на моя дух. Въпрос на много персонален избор, чийто резултати постоянно имат силата на бумеранг.Ако обич имаш, а няма кому да я дадеш, какво, като имаш?Мисля си, колко ли е лесна за отговор и коментар актуалната тематика, сложена пред хора, чиито живот се отъждествява с една идея, като огромните гении, които аз назовавам титани. За едни животът е музиката, за други - тяхната просвета, пътешественици, изобретатели. Завиждам и се удивлявам на гениите, които са призвани да бъдат мисионери, същинските хора на духа, рицари на благородни дела. Уча се да почитам и онези " дребните " хора от една телевизионна графа - " Малки истории ". Навсякъде, където срещам положителното, съм преизпълнена с признателност към положителния дух в хората.
Деси: През 70-те години американският професор по стопанска система Ричард Йистърлин разгласява резултатите от проучване, извършено в развити и разрастващи се страни в продължение на 34 години.Той за първи път търси връзка сред щастието и икономическите резултати. С две думи – носят ли парите благополучие? Основният извод на проучването – прочут като Парадокс на Йистърлин – е, че в едно общество по-богатите човеци са евентуално по-щастливи от по-бедните, само че по-богатите общества не са по-щастливи от по-бедните като цяло. Затварям я тази тематика, тъй като обяснението ми подхожда и ми се коства разумно и се връщам още веднъж към моето определение за благополучие. Онази купичка, събрала най-важните съставни елементи на моя живот. И в допълнение и за край бих споделила, че е доста значимо в живота да не губиш посоката. Случва се да се отклониш, от време на време даже да се загубиш, само че да имаш вътрешен бряг, към който да плуваш.
Пътят към щастието е къс, стига да знаеш посоката (мисля, че са го споделили в Бутан). Ваня: Връщам се в самото начало. Връщам се при първия ми най- импровизиран и откровен отговор, този за децата. Най -висшата и съвършена форма на демонстрация на духа е любовта, идната е прошката. Няма друго нещо по- значимо и велико, на което можем и би трябвало да даряваме любовта си, с изключение на децата!
" Ако обич нямаш, нищо нямаш " написа в мъдрите книги. Но в случай че обич имаш, а няма кому да я дадеш, какво, като имаш?Аз избрах да я дам на децата, те са най - значимото нещо в живота ми! Заради тях ще се старая огънят на моя Дух да не угасва, с цел да може и любовта да я има. Великолепно е! Свято е!
Деца, бъдете благословени!
Ваня Смоленска , напълно елементарна. Омъжена от 40 години, майка от 36, баба от 7 и щерка от 62. Последното си е същински разкош. Във семейството аз съм междинното потомство, статуквото ми дава опция да пребивавам съвсем като в 3D филмите – някои обстановки ги преценявам от няколко " служебни положения ". Това ме подмамва да си мисля, че още не съм станала огромна " консерва "...
Никак не обичам плажа, а се омъжих за варненец; подтикнах щерка си към НГДЕК, без да усетя, че не това е тъкмо нейното място; възрастните ми родители към момента ме направляват, а внучките ми... Александра и Калина са моята безпрекословна обич.
Угризение – неявяване на воля, с цел да се разделя с многото непотребни килограми. Хоби – декупаж. Слабост – елементарно се наскърбявам и плача дълготрайно.
Десислава Димова , най-често подписваща се като ДД, сполучливо избрала имената на децата си със същата абревиатура за по-лесно помнене. Работила дълго в сериозната сфера на костюми и 5-сантиметрови, официални токове. За голяма лична наслада от ден на ден прави това, което харесва - мисли и написа. Хваща тематика, обръща, пече, задушава, прибавя сос, до момента в който най-после стане подготвена.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ