Патиланците от село Гарван
Десетина малчугани, оплескани до ушите в брашно и тесто, се тълпят пред пещта и надничат измежду жарта. След минути ароматните домашни пърленки, които сами са омесили, ще бъдат подготвени. Докато хлебчетата изстинат, децата се мятат върху две шарени черги, разпънати сред дърветата и превърнати в хамаци. След като закуси с пърленки и кисело мляко, бандата ще се опита да оплете черга от... царевична шума.
Дружината се води от вуйна Маргарита - умел занаятчия на домашни гозби, която може да откри 100 приложения на одеялото и чергата, да създаде кукли и декорация от всичко, що ражда земята, да запее забравена национална ария и да разкрие още десетки секрети на " бабиния скрин " и магията на българското село.
Маргарита е секретар на Народно читалище " Христо Ботев 2008 " в кметство Гергини, Габровско. Възрастните я назовават " обичания глас от радиото ". 36 години тя е радиожурналист, а последните 28 прекарва в радиоточката на Община Габрово. Със сигурност няма да откриете габровец, който да не разпознава " по какъв начин звучи " Маргарита Стоянова. Децата пък я знаят като баба Цоцолана, която всяка година повежда Патиланския поход през Габровския Балкан. А в двора на читалището в с. Гарван посреща цяло лято палави малчугани и техните родители. Вече осма година планът " Моето шарено лято " събира деца от четирите села на кметство Гергини и техни другари, пристигнали да прекарат ваканцията надалеч от огромния град.
Паркът зад читалището е възобновен - поляна, спонтанна детска площадка, дребна зеленчукова градина, където децата се учат да садят, поливат и берат. А най-голямата атракция е така наречен " сушило ", възобновено също по план на читалището. Там, като се изключи че се подготвят вкусни печива, сладка и гозби, се редят и сини сливи за сушене и направа на известния " габровски шоколад " - пестил от сливи и захар.
Маргарита е необхватен извор на хрумвания. Децата безусловно я обожават, а възрастните посрещат с отворени прегръдки всяка нова самодейност или план. Помагат кой с каквото може - носят артикули, инсталират мебели, подаряват остарели играчки и книги, а всеки празник за децата приключва към трапеза, отрупана с даровете на селските дворове.
Гордостта на Маргарита Стоянова от последната година е Дръм съставът към читалището. Децата от селата към кметство Гергини са виртуози в тракането с дървени лъжици, барабанене с капаци от тенджери и други подръчни музикални принадлежности. Малките музиканти към този момент имат няколко изяви на сцена, а през август ще пътуват из Родопите - премеждие, което в действителност е премията им, че са се трансформирали в група, която знае по какъв начин се влиза в темп - и безусловно, и преносно.
Малчуганите са и първи помощници във всички останали празници и занимания в с. Гарван. Посрещат свои връстници от града, които един път месечно могат да прекарат един ден на село, да изработят нещо от естествени материали, да тестват обичайни занаяти, да научат остарели български ритуали.
Опитни планинари са и се включват в предните редици на Патиланския поход, който е взаимна самодейност на няколко читалища. Всяка година през юни децата от Габрово и техните родители потеглят през планинските пътеки от Етъра към Соколския манастир. Името на прехода е отпратка към " Патиланско царство " на един от най-обичаните габровци Ран Босилек. Маргарита Стоянова пък постоянно повежда похода в ролята на мърморещата, само че грижовна баба Цоцолана. Пътят на патиланците се вие сред зелени поляни, овощни градини, вековни гори и стръмни баири. Понякога газят локви и тиня, различен път се стопират да си наберат горски плодове и дъхави планински билки. На поляната пред манастира цялата тайфа разпъва палатки и одеяла за пикник.
Неуморната Маргарита е моторът и на известния към този момент в половин България Селски мол. Инициативата се ражда на раздумка сред трима другари - радиожурналистката, габровска художничка и локален артист. Идеята е част от плановете на НЧ " Христо Ботев 2008 ", свързани с възобновяване на остарели овощни сортове, най-много сините сливи и усета на пестила. Каузата на Селския мол е сходна - да се възстановят остарели усети, обичайни занаяти и дребно произвеждане, да се даде опция за развиване на биоземеделието и дребните фамилни стопанства. Селският мол в действителност е ревю на всички тези артикули, гозби, занаяти и ръчно направени украшения, сувенири и играчки. Базарът гостува в най-различни градове и по-малки обитаеми места. През 2014 година е първото ревю, следват към 50 представяния, в това число и в Брюксел. Само в Габрово Селският мол има по 7-8 издания годишно.
Да резервира традициите и да съобщи обичта към земята и българските занаяти на идващите генерации е задачата на още един план на читалището в с. Гарван по стратегия " Култура " на Община Габрово. " С празна крина хамбар не се цялостни " също се случва в парка на читалището. Тук посетители са деца от разнообразни учебни заведения, школи по занаяти и възрастни с интерес към традициите и природата. Всеки месец се провеждат разнообразни работилници и игри навън. Целта е точно посредством нетрадиционни способи децата да се допрян до творчеството и духовността, да се научат да живеят в естетика с природата. Има уъркшопи за потребление на рециклирани материали, часове по вероучение, работилници за домакински мармалад и лютеница, плетене на чорапи и бродиране.
Будители в България има и през днешния ден. А българските читалища са техните храмове. Маргарита Стоянова и читалището в с. Гарван са шареното и вдъхновяващо доказателство за това.
Дружината се води от вуйна Маргарита - умел занаятчия на домашни гозби, която може да откри 100 приложения на одеялото и чергата, да създаде кукли и декорация от всичко, що ражда земята, да запее забравена национална ария и да разкрие още десетки секрети на " бабиния скрин " и магията на българското село.
Маргарита е секретар на Народно читалище " Христо Ботев 2008 " в кметство Гергини, Габровско. Възрастните я назовават " обичания глас от радиото ". 36 години тя е радиожурналист, а последните 28 прекарва в радиоточката на Община Габрово. Със сигурност няма да откриете габровец, който да не разпознава " по какъв начин звучи " Маргарита Стоянова. Децата пък я знаят като баба Цоцолана, която всяка година повежда Патиланския поход през Габровския Балкан. А в двора на читалището в с. Гарван посреща цяло лято палави малчугани и техните родители. Вече осма година планът " Моето шарено лято " събира деца от четирите села на кметство Гергини и техни другари, пристигнали да прекарат ваканцията надалеч от огромния град.
Паркът зад читалището е възобновен - поляна, спонтанна детска площадка, дребна зеленчукова градина, където децата се учат да садят, поливат и берат. А най-голямата атракция е така наречен " сушило ", възобновено също по план на читалището. Там, като се изключи че се подготвят вкусни печива, сладка и гозби, се редят и сини сливи за сушене и направа на известния " габровски шоколад " - пестил от сливи и захар.
Маргарита е необхватен извор на хрумвания. Децата безусловно я обожават, а възрастните посрещат с отворени прегръдки всяка нова самодейност или план. Помагат кой с каквото може - носят артикули, инсталират мебели, подаряват остарели играчки и книги, а всеки празник за децата приключва към трапеза, отрупана с даровете на селските дворове.
Гордостта на Маргарита Стоянова от последната година е Дръм съставът към читалището. Децата от селата към кметство Гергини са виртуози в тракането с дървени лъжици, барабанене с капаци от тенджери и други подръчни музикални принадлежности. Малките музиканти към този момент имат няколко изяви на сцена, а през август ще пътуват из Родопите - премеждие, което в действителност е премията им, че са се трансформирали в група, която знае по какъв начин се влиза в темп - и безусловно, и преносно.
Малчуганите са и първи помощници във всички останали празници и занимания в с. Гарван. Посрещат свои връстници от града, които един път месечно могат да прекарат един ден на село, да изработят нещо от естествени материали, да тестват обичайни занаяти, да научат остарели български ритуали.
Опитни планинари са и се включват в предните редици на Патиланския поход, който е взаимна самодейност на няколко читалища. Всяка година през юни децата от Габрово и техните родители потеглят през планинските пътеки от Етъра към Соколския манастир. Името на прехода е отпратка към " Патиланско царство " на един от най-обичаните габровци Ран Босилек. Маргарита Стоянова пък постоянно повежда похода в ролята на мърморещата, само че грижовна баба Цоцолана. Пътят на патиланците се вие сред зелени поляни, овощни градини, вековни гори и стръмни баири. Понякога газят локви и тиня, различен път се стопират да си наберат горски плодове и дъхави планински билки. На поляната пред манастира цялата тайфа разпъва палатки и одеяла за пикник.
Неуморната Маргарита е моторът и на известния към този момент в половин България Селски мол. Инициативата се ражда на раздумка сред трима другари - радиожурналистката, габровска художничка и локален артист. Идеята е част от плановете на НЧ " Христо Ботев 2008 ", свързани с възобновяване на остарели овощни сортове, най-много сините сливи и усета на пестила. Каузата на Селския мол е сходна - да се възстановят остарели усети, обичайни занаяти и дребно произвеждане, да се даде опция за развиване на биоземеделието и дребните фамилни стопанства. Селският мол в действителност е ревю на всички тези артикули, гозби, занаяти и ръчно направени украшения, сувенири и играчки. Базарът гостува в най-различни градове и по-малки обитаеми места. През 2014 година е първото ревю, следват към 50 представяния, в това число и в Брюксел. Само в Габрово Селският мол има по 7-8 издания годишно.
Да резервира традициите и да съобщи обичта към земята и българските занаяти на идващите генерации е задачата на още един план на читалището в с. Гарван по стратегия " Култура " на Община Габрово. " С празна крина хамбар не се цялостни " също се случва в парка на читалището. Тук посетители са деца от разнообразни учебни заведения, школи по занаяти и възрастни с интерес към традициите и природата. Всеки месец се провеждат разнообразни работилници и игри навън. Целта е точно посредством нетрадиционни способи децата да се допрян до творчеството и духовността, да се научат да живеят в естетика с природата. Има уъркшопи за потребление на рециклирани материали, часове по вероучение, работилници за домакински мармалад и лютеница, плетене на чорапи и бродиране.
Будители в България има и през днешния ден. А българските читалища са техните храмове. Маргарита Стоянова и читалището в с. Гарван са шареното и вдъхновяващо доказателство за това.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ