Десет години след приемането на страната ни за пълноправен член

Десет години след приемането на страната ни за пълновръстен член на Европейски Съюз, българите остават едни от най-големите еврооптимисти. Това демонстрират резултатите от национално-представително изследване на Алфа Рисърч, извършено по поръчка на Представителството на Европейска комисия в България, в интервала 16 – 25 септември 2017г. измежду извадка от 1021 души.

От 2007г. до момента утвърждението за участието се резервира в границите на 50 на 100, против 16% отрицание и 34% неутрални оценки. През миналото десетилетие най-силни еврооптимисти остават по-младите, с по-високо обучение, интензивност и подвижност, които са се възползвали най- пълноценно от преимуществата на участието.
Обществената поддръжка за влизането на България в Шенген е стабилно висока (53%), до момента в който приобщаването към еврозоната среща основни терзания и поляризирани оценки, съгласно допитването.

61% считат, че Европейски Съюз би трябвало да работи и по-дългосрочно, като постави старания за реализиране на стопански напредък и по-висока претовареност. Всеки трети е на мнение, че опазването на здравето, миграцията, външните работи и сигурността би трябвало да останат във фокуса на европейската политика.

Изследването съпоставя и резултатите с сходно изследване в прилежаща Румъния. Мнозинството жители в двете страни са оптимисти, че
Евросъюзът ще се развива позитивно.

Съществена разлика е настъпила в публичните настройки през миналите 10 години в оценката за резултатите от приобщаването на България към Евросъюза. Проучванията в края на 2008г. записаха поляризация сред упованията за сдържан резултат от участието и незадоволеност от неналичието на бърза забележима смяна в страната. Усилията за въвеждане на европейски правила и стандарти в другите сфери се одобряваха като налагане на незаслужени ограничавания пред България. Днес, в края на десетата година обаче равносметката е очебийно позитивна: в съответствие 51%:26% българските жители считат, че страната е спечелила от участието, демонстрира изследването.

По-сдържана е оценката в персонален проект: 19% от живеещите в страната считат, че вероятностите пред тях се усилват, а 15% се възприемат като губещи.

Макар и постоянно превръщането на една фантазия в действителност да води до разочарования, в тази ситуация това не е по този начин - обликът на Европейски Съюз продължава да е прелъстителен за българите. Мнозинството от пълнолетните поданици на страната го възприемат като либерален (63%), закрилящ (52%) и взаимен (52%).

Сред по-критичните оценки се откроява мнението на 46%, че Европейски Съюз е бюрократичен и в по-малка степен неефикасен (32%). Както при започване на участието, по този начин и в този момент като най-важни преимущества хората не престават да възприемат възможностите, които свободното придвижване на хора дава. Тук е и най-значимият растеж в оценките за изгодата от европейското участие - опциите за пътешестване в страни от Европейски Съюз нарастват от 15% през 2008г. до 49% през 2017г.; възможностите за обучение в тях бележат двоен растеж - от 4% през 2008г. до 10% през 2017г.; а за намиране на работа, троен растеж - от 6% през 2008г. до 22% през 2017г.

За разлика от първите години на участието, когато чувството за липса на промени в страната беше един от главните източници на евроскептицизъм, все още надвива разбирането, че то има позитивно въздействие, изключително върху тези страни от живота, където посредством еврофондовете Европейски Съюз директно подкрепя България. В резултат, директните резултати от участието се виждат в няколко съществени направления - България е стопански и политически по-стабилна спрямо интервала преди 2007г. (40%); налице са обилни промени в инфраструктурата (32%) и в обитаемоте места (от 12% през 2008г. до 28% през 2017г.), уголемява се достъпът на българските производители до повече пазари (26%).

Европейските правила и стандарти от източник на терзания към този момент също намират място измежду преимуществата (24%).

Същевременно, резултатите от уменията и напъните на България да извоюва позиции пред европейските си сътрудници, се правят оценка по-сдържано: 36% считат, че гласът на страната се зачита в Европейски Съюз, 35% - че тя има по-голяма тежест при интернационалните търговски договаряния. Това, дружно с по-ниските оценки за изгодите в персонален проект, подбудено главно от запазващото се неравноправие в приходите, са в основата на към момента ниското европейско самочувствие на българите.

Факт е, че в случай че през 2007г. всеки четвърти българин се е чувствал европеец, през 2017г. по този начин се усеща всеки трети, само че 66% към момента нямат такова самочувствие. Съществена динамичност претърпява и оценката за най-сериозните провокации пред Европейски Съюз и пред България като негов член. Налице е изместване на фокуса от очебийно стопански терзания през 2007г. към преобладаващо политически през 2017г., и изключително, към въпросите на сигурността.

Така да вземем за пример, през 2007г. българите открояват като водещ проблем пред Евросъюза конкуренцията от стопански системи отвън него (47%), което през днешния ден, макар продължаващия растеж на азиатските стопански системи, тревожи доста по-малко хора (35%). Дори и да остават нерешени забележителна част от икономическите проблеми, те са изместени на по-заден проект от настоящите тематики на битката против тероризма (65%), общоевропейската имиграционна политика (ръст от 15% до 49%), обща външна политика и политика по сигурността (ръст от 30% до 44%), взаимоотношенията Европейски Съюз – Русия (36%).

Оценката за провокациите пред България като страна-членка на Европейски Съюз следва същата логичност – махалото на публичното мнение се измества от стопанската система към политиката; новото е и това, че водещи общоевропейски проблеми се припознават освен като проблеми на „ другите “, само че и като наши, български.

Най-големите страхове през 2007г. бяха, че ще бъдат затворени предприятия поради нахлуването на непознати артикули (47%), че българите ще са неравнопоставени на пазара на труда поради ограничавания достъп през първите години (39%), че български експерти ще емигрират в чужбина (37%), че чужденци ще стартират да изкупуват земя (37%).

Десет години по-късно, част от тези страхове са забравени, а делът на споделящите ги е два пъти по-нисък. Широко дискутираният въпрос за двойните стандарти в качеството на храните за малко време съумява да заеме първо място измежду терзанията (60%), следван от понижаване на покупателната дарба (50%).

Същевременно, общите проблеми за цяла Европа, като трафика на хора и опиати (47%), притока на имигранти и терористичните закани (44%), се одобряват и като съществени за България.

Като цяло, през целия 10 годишен интервал на участие българинът остава оптимист за бъдещето на Европейски Съюз - 40% чакат той да се развива като по-стабилен и обединен, против 18 на 100 на противоположното мнение. Българското общество обаче е безапелационен съперник на сюжетите, които допускат фрагментирано развиване на Евросъюза. Един от всеки двама пълнолетни българи поддържа лансирания през септември 2017г. от ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер вид за по-силен Европейски Съюз, в това число посредством по-голяма интеграция на България и Румъния в Шенген и еврозоната.

Относително одобрявани са също сюжетите, при които Европейски Съюз се развива както до момента (31%), или усилването му посредством единна търговия, външна политика, защитителен съюз, единни обществени стандарти (29%). От позиция на вероятностите за България, публичната поддръжка за влизането на страната в Шенген е стабилно висока (53%), до момента в който приобщаването към еврозоната среща основни терзания и поляризирани оценки (34% го утвърждават, а 45% - не). В подтекста на общоевропейското бъдеще българските жители открояват няколко групи цели.

Независимо от рисковете и страховете от настоящи политически проблеми, 61% считат, че Европейски Съюз би трябвало да работи и по-дългосрочно, като постави старания, преди всичко, за реализиране на стопански напредък и по-висока претовареност. Всеки трети е на мнение, че опазването на здравето, миграцията, външната политика и сигурността би трябвало да останат във фокуса на европейската политика. Около една четвърт от българите, главно по-младите генерации, извеждат на напред във времето образованието, отбраната на гражданските и обществени права.

За българите бъдещето на Европейски Съюз е обвързвано и с продължение процеса на неговото разширение към страните от Западните Балкани и Източното партньорство, което е изведено и като един от акцентите на идното от 1 януари 2018г. българско председателство на Съвета на Европейски Съюз. През целия 10 годишен интервал на участието поддръжката за приемането на балканските страни остава стабилно висока (над 50 на сто).

Отрицателна е само наклонността във връзка с Турция, утвърждението за чието присъединение към Евросъюза спада от 35% през 2008г. до 23% през 2017г.

Очевидно 10 години не са задоволителни за цялостната интеграция на България в Европейски Съюз. Тенденциите обаче в публичните настройки, оползотворяването на от ден на ден благоприятни условия на участието, изключително от по-младите генерации, както и по-тясната идентификация със протичащото се в Европа, демонстрират, че тази интеграция действително се случва. При това в интервал на съществени турбуленции и центробежни трендове в Евросъюза, които неизбежно се отразяват на усещанията и оценките на българските жители. Въпреки тези моментни рецесии обаче е налице доста висока степен на единогласие, че няма по-оптимистична опция за развиването на България, отвън общото европейско бъдеще.

Цялото проучване можете да намерите на уеб страницата на Представителството на Европейската комисия в България.