Розовата вълна: птиците, които промениха Бургас
Десет години история за опазена природа, възходящ туристически интерес и ново място за дивия свят в града
Рубрика: Биоразнообразие
Визитка: Петър Янков е орнитолог, работил 12 години в Института по зоология на Българска академия на науките и като учител в Биологическия факултет на Софийския университет. Впоследствие се посвещава на практическото запазване на природата и е един от основателите на една от най-успешните природозащитни общности в страната - Българското сдружение за отбрана на птиците - BirdLife България (БДЗП). Инициатор на основаването от Българско дружество за защита на птиците на първите у нас природозащитни центрове - „ Пода " и „ Източни Родопи ". Автор на 229 научни изявления и на стотици научно-популярни публикации и книги, преводач на орнитологични справочници, участник в проучвателен експедиции в Турция, Албания, Беларус, Туркменистан, Казахстан. В продължение на два мандата е член на Световния съвет и на Европейския комитет на BirdLife International като представител на страните от Източна и Централна Европа.
Акценти:
Розовите фламинги към този момент над 10 години живеят край Бургас - в това число и с сполучливо отгледано поколение.
Бургаските езера - изключително Атанасовското езеро - са в положително екологично положение и оферират идеално условия за дълготрайно заселване на този тип птици - задоволително храна, разнородни местообитания, предпазен статут, който ги пази от безпокойствие.
Розовите птици се трансфораха в туристическа атракция - това даде нов подтик на бърдуочинга в България и подкрепя дребния бизнес в района.
Местните хора демонстрират благосклонност към фламингите, водеща до приемливост към наличието на тези едри диви птици наоколо до града.
Появата на фламингите може да е симптом за климатичните промени - стоплянето дава опция на по-южни птици да се заселват на север, в тази ситуация с позитивен резултат за биоразнообразието в региона.
Комбинацията от локални фактори и световни промени - предпазените територии, понижените закани и измененията в климатичните условия, вършат региона все по-привлекателен за фламингите.
Преди десетина години край солените води към Бургас се появи необикновена панорама: ята розови фламинги, останали да живеят тук целогодишно. Птица, съвсем непозната за българската природа, се настани трайно в Атанасовското езеро, трансформирайки се в атракция за фотографи, туристи и учени. А зад изящната розова външност стоят значими въпроси, които не престават да интригуват - за какво избраха точно тези води, по какъв начин се отразяват на локалните водни екосистеми и дали тяхното наличие е обвързвано с климатичните промени. Д-р Петър Янков е посветил целия си професионален живот на проучване и отбрана на птиците, а през последното десетилетие е бил на терен и е проучвал в детайли развиването на феномена фламинго в България. Представяме ви неговия роман от първо лице.
От необичаен посетител до атрактивен гражданин на града
През 2014 година специалистите на Българското сдружение за отбрана на птиците (БДЗП) откриха в Бургаските езера повишаване на числеността на розовото фламинго - птица, чието появяване през последните над 100 години в България е било епизодично. Мониторингът на птиците сподели, че от 15 фламинги през 2014 година, броят на птиците доближи 1290 през 2020 година и 4170 през 2023 година Очаквано, през 2024 година розовите фламинги сполучливо излюпиха 3 дребни, първото сполучливо гнездене на типа в България, оповестено в интернационалния орнитологичен вестник " " през 2024 година
Розовата птица промени живота на Бургас, като " разкри " хубостта на Бургаските езера за доста от жителите на града, сподели, че с изключение на приятност, дивата природа може да притегля туристи и да носи доходи на града. Но повдигна завесата и насочи вниманието към подценявани проблеми и въпроси, като тези за опазването на влажните зони и за въздействието на климатичните проблеми.
Кога порозовя небето над Бургас
От 1880 до 2014 година розовото фламинго е следено в България на 7 места в оптимален брой до 10 екземпляра. След това стартира невиждано бързото повишаване броя на появилите се в Бургаските езера птици. Още по-интересен е фактът, че птиците остават в езерата към Бургас целогодишно, като едни ята отлитат, други дохвърчат и посочените цифри са в действителност " моментни фотоси " на по-многобройна " гостуваща популация ".
В орнитологичната история на България няма различен сходен случай на толкоз внезапно увеличение наличието на малобройна до тогава птица.
Едра птица не остава незабелязана за жителите и гостите на Бургас. А и няма по какъв начин другояче - скитащите от езеро на езеро птици прелитат на огромни ята ниско над самия град. Заради непредвидената поява, странният образ на птиците, розовия цвят на оперението им и мистичността към протичащото се, фламингите притеглят всеобщо внимание. Хората стартират да се стичат около езерата, с цел да прегледат пришълците. И колкото повече ги опознават, птиците се трансформират във всеобщи любимци. Тази реакция е по-удивителна даже и от неочакваната поява на огромните ята. Хората като че ли подсъзнателно и всеобщо признават, че имат потребност от дива природа и че тя може да носи както естетическа, по този начин и материална изгода.
Фиг.1: Фламинги в Атанасовското езеро Източник: Ирина Матеева / Българско дружество за защита на птиците
Що за птица е розовото фламинго?
Външният тип на фламингото е добре прочут. Освен изключително дългите крайници, доста присъща е и закривената човка с рогови гребенчета по ръбовете. Те разрешават на птицата да филтрира поетата в клюна вода, оставяйки в устата питателните частици.
Фламингите са обществени птици, живеят на друг по брой огромни ята. Гнездовите колонии са от десетки гнезда, наложително надалеч от човешко наличие. Гнездото им е към 50 см висок конус от тиня, която птиците натрупват с клюна си. Отглеждат по едно малко годишно, като през първите дни го хранят с " кашица ", която се отделя от гушата на родителите.
Фиг. 2: Възрастни розови фламинги. Източник: Ирина Матеева/БДЗП
Атанасовското езеро - соленият парадайс за розовите гости
Мястото на нашествието не е изненада - Атанасовското езеро е едно от седемте места, където този тип е следен в предишното. То е и един от няколкото свръхсолени водоеми в България, където се среща в обилие желаната от фламингите храна - солничното раче. По-голямата част от езерото, макар че се употребява за солодобив, е предпазена територия, където човешкото наличие е лимитирано. Това е сериозно значимо, тъй като едри птици като фламингото по предписание са по-чувствителни към безпокойствие. С площта си от към 16 кв. км и открития си терен Атанасовското езеро обезпечава на фламингите идеалните условия за обитаване.
Атанасовското езеро е известно на всички в Бургас. Но по-малко са хората, които са го посетили и знаят нещо за него. Още по-малко са разкрилите удивителните особености на езерото, които му се любуват постоянно. До " нашествието " на фламингите. Птиците доведоха доста повече хора до крайбрежията и трансформираха радикално обстановката: разкрилите от близко неповторимото място, към този момент са несравнимо повече от преди.
Десет години в розово: завладяването на езерата
Числеността на розовите фламинги набъбна последователно след 2014 година, като това най-ясно се вижда на графиката по броя на птиците по месеци през целия повече от 10-годишен интервал (Фиг. 1).
Фиг. 3: Брой розови фламинги в Атанасовското езеро за интервала 2014-2024 по месеци. Източник: Българско дружество за защита на птиците
Динамика има и в разпространяването на птиците в рамките на езерото Ятата се придържат към секторите с по-изобилна храна, като постоянно сменят местата на скупчванията си и в северната, и в южната част на езерото.
При понижаване на храната, фламингите правят местни прелитания - до Поморийското езеро, до предпазената околност " Пода ", до езерото Вая, до по-плитките сектори на Мандренското езеро. В някои от тези езера няма подобаващи места за нощуване и постоянно ятата правят денонощни миграции: заран - от Атанасовското езеро към Вая, а вечер - назад, прелитайки над самите жилищни блокове на Бургас.
Фиг. 4: Хранещи се розови фламинги. Източник: Ирина Матеева/БДЗП
Загадката на розовата вълна
Многобройните фламинги пораждат голям брой въпроси. Коя е повода за нашествието на птиците? От кои страни са фламингите? Защо остават през цялата година? Едни и същи птици ли са или едни идват, други отлитат?
Точните отговори на тези въпроси изискват задълбочено и огромно изследване и надали някой през днешния ден може да ги даде изрично. Но са налице редица обосновани догатки, които изясняват необикновеното събитие.
Причините за нашествието са сложни. Преди всичко, безспорно е, че фламингите са намерили удобни условия в Бургаските езера. Може би това, че трите езера оферират разнородни условия, улеснява птиците и им разрешава да проявят своята екологична гъвкавост.
Сред другите аргументи е тази, че гнездовите колонии по Средиземноморието са с възходяща бройка през последните години, което естествено води до разселване на птиците в търсене на други подобаващи за обитаване региони. В поддръжка на тази догадка са следените фламинги с пръстени, сложени им в Испания, Франция, Италия и Турция. Възможно е обособени гнездовища в някои от посочените страни да са били подложени на антропогенен напън и птиците да са били прогонени от тях.
Фиг. 5: Младо фламинго с пръстен. Източник: Петър Янков/БДЗП
Птиците се придвижват на север - свидетелства за въздействието на климата
Не са изключени и въздействия, свързани с климатичните промени - засушаване в Средиземноморието, нараснали температури в нашата част на света и даже по-северно от България. В Евразия розовото фламинго населява по-топлите региони северно от огромните пустини - Средиземноморието, Близкия Изток и Мала Азия, на североизток до Казахстан. Факт е, че през последните години фламингите пристъпиха към гнездене и в Румъния и Украйна, което също демонстрира вероятно влияние на измененията в климата. Повишаването на температурите в регионите с до неотдавна сдържан климат евентуално ги прави по-привлекателни и птиците " завладяват " тези преди несъответствуващи територии, придвижвайки се на север. Това се удостоверява и от обстоятелството, че и в двете посочени страни по северния черноморски бряг фламингото стартира да гнезди едвам през последните по-малко от 10 години, освен това - не всяка година сполучливо.
Конкретно за Атанасовското езеро към този момент има индикации, че стоплянето на климата е предиздвикало някои типове птици да се завръщат от юг по-рано, в сравнение с през предходните десетилетия. А другояче от дълго време е известно, че редица " южни " типове птици в България последователно изместват ареала си на север: белочелата сврачка, огромния присмехулник, черноглавата овесарка, синият скален дрозд, червеногушото коприварче и други.
По-лесен е отговорът на въпроса за какво птиците остават в региона на Бургас през цялата година: целогодишно там има задоволително храна. Както към този момент бе посочено, най-ясно се вижда въздействието на по-топлите зими. Фламингите нямаше да могат да останат при заледяване на всички езера, само че това не се е случвало в Бургас от най-малко 30 години.
Нашествието на розовото фламинго в Бургаските езера е феномен, само че сходни феномени са следени и в предишното с други птици, въпреки и не в такива къси периоди и на толкоз лимитирано място. Най-ярък образец е навлизането на гугутката, идваща от Индия и навлязла през 17-ти век в Европа през България, с цел да доближи през днешния ден Британските острови и Скандинавския полуостров.
За доказване на въздействието на климатичните промени са нужни още изследвания, само че е безспорен факторът трайна смяна в настройката на хората към дивата природа през последните десетилетия. Ако през 1960 година е обикновено ловците да стрелят измежду бял ден по гнездата на мътещите полски врани, даже в обитаеми места, през днешния ден сходно нещо е немислимо. Многократно увеличената емпатия и сензитивност на хората към похищенията против дивата природа са една от най-важните предпоставки едри птици като фламингото да съжителстват с многохилядни човешки поселения като Бургас.
Фламингопоклонничество
Реакцията на хората демонстрира скритите социално-икономически благоприятни условия. Изненадата от появяването на необикновените съседи е последвана от постоянна обща благосклонност на бургазлии към птиците, от ежедневната поява на групи хора по крайбрежията на Атанасовското езеро, в това число от други краища на страната, пристигнали да видят птиците. Едва ли има различен град в България, с изключение на Бургас, където към този момент десетилетия наред бърдуочингът (наблюдаването на птици) да е толкоз добре прочут. Но казусът с фламингите, същинското „ фламингопоклонничество ", прояви като лакмус смисъла на този туристически отрасъл, който, както е известно, е една от най-доходоносните и най-желани форми на туризъм. Появата на фламингите показва образно по какъв начин осъщественият интерес към природата може да понижи сезонността в туризма, по какъв начин може да се получават доходи без никакви предварителни инвестиции, с изключение на вложението " опазена природа ". При това, ползвайки услугите на дребни хотели и къщи за посетители, феновете на птици подкрепят дребния и междинен бизнес, нещо, за което в България има още доста да се желае. И едно от най-удивителните открития - към този момент повече от 10 години ползата към фламингите не понижава.
Най-добрите посланици на опазването на влажните зони Интересът на хората към птиците нямаше да даде толкоз положителни резултати, в случай че не беше намесата на природозащитните организации. Българско дружество за защита на птиците работи в региона на Бургас от самото си основаване през 1988 година Чрез изобилна и професионално поднесена информация, взаимно и с други природозащитни организации и планове, употребявайки всички модерни канали на публично осведомление, хората получиха всестранна, вярна и забавна информация за фламингите. Може да се каже, че доста хора „ откриха " Атанасовското езеро, ръководената от Българско дружество за защита на птиците предпазена околност „ Пода " и другите влажни зони до Бургас с помощта на фламингите, попаднали в лъча на медийния интерес. Случаят стана директно удостоверение на максимата, че сполучливото запазване на природата минава през опознаването и обикването ѝ. Всичко ли е розово към фламингите?
Появата на толкоз доста птици неизбежно е обвързвана и с известни закани за екосистемата на Атанасовското езеро. За да се обясни дали фламингите не конкурират за храна локалните саблеклюни, от Българска фондация " Биоразнообразие " беше направено особено изследване на Българско дружество за защита на птиците и БФБ, което дружно с мониторинга им сподели, че няма учредения за терзание.
Фиг. 6: Разпространение на розовото фламинго в Атанасовското езеро. Източник Abigail A., P. Allen, E. Andreas, Colorado State University
Друг проблем се оказа нерегламентираното нахлуване в езерото на хора, любопитни да видят фламингите от близко. Това води до мощно безпокойствие и до директни вреди на птиците и езерото. През последните години операторът на солниците промени метода на прилагане на Атанасовското езеро, като спря солодобива в цялата северна част на езерото и това стана още една опасност за доста скъпата му екосистема. Това са съществени провокации пред природозащитниците. Освен интензивно настоящите природозащитни организации, вярата е в страната, в лицето на Регионалната ревизия по околната среда и водите-Бургас, която се е заела съществено с решаването на комплицираните проблеми на Бургаските езера.
Фламингите - естетика сред град и природа
Обобщено, може да се каже, че положителното положение и разнообразните условия на Бургаските езера са измежду главните фактори, които благоприятстват появяването и трайното наличие на розовото фламинго към този момент повече от 10 години, в това число и сполучливото развъждане на поколение.
Особено скъп извод е, че позитивното отношение на хората към дивия свят основава предпоставки едри и внимателни птици да се заселят наоколо до огромен град. Това дава вяра, че даже в бъдещия, още по-урбанизиран свят, дивата природа може да откри своето място.
Несъмнено климатичните промени оказват въздействие върху биологичното многообразие, а в някои случаи резултатите може да са и позитивни. Розовите птици край Бургас ни припомнят, че когато хората пазят природата, тя отвръща с чудеса.
Заглавна фотография: Фламинго в Атанасовското езеро. Източник: Ирина Матеева / Българско дружество за защита на птиците (Свободна за разпространение)
В обявата са употребявани материали от:
- a new European breeding site of the Greater flamingo Phoenicopterus roseus, 2024, Petar Iankov, Zlatozar Boev
, 2022, Petar Iankov
, 2023, Petar Iankov
Тагове: птици биоразнообразие Атанасовско езеро Бургас Бургаски езера фламинго природа България
Рубрика: Биоразнообразие
Визитка: Петър Янков е орнитолог, работил 12 години в Института по зоология на Българска академия на науките и като учител в Биологическия факултет на Софийския университет. Впоследствие се посвещава на практическото запазване на природата и е един от основателите на една от най-успешните природозащитни общности в страната - Българското сдружение за отбрана на птиците - BirdLife България (БДЗП). Инициатор на основаването от Българско дружество за защита на птиците на първите у нас природозащитни центрове - „ Пода " и „ Източни Родопи ". Автор на 229 научни изявления и на стотици научно-популярни публикации и книги, преводач на орнитологични справочници, участник в проучвателен експедиции в Турция, Албания, Беларус, Туркменистан, Казахстан. В продължение на два мандата е член на Световния съвет и на Европейския комитет на BirdLife International като представител на страните от Източна и Централна Европа.
Акценти:
Розовите фламинги към този момент над 10 години живеят край Бургас - в това число и с сполучливо отгледано поколение.
Бургаските езера - изключително Атанасовското езеро - са в положително екологично положение и оферират идеално условия за дълготрайно заселване на този тип птици - задоволително храна, разнородни местообитания, предпазен статут, който ги пази от безпокойствие.
Розовите птици се трансфораха в туристическа атракция - това даде нов подтик на бърдуочинга в България и подкрепя дребния бизнес в района.
Местните хора демонстрират благосклонност към фламингите, водеща до приемливост към наличието на тези едри диви птици наоколо до града.
Появата на фламингите може да е симптом за климатичните промени - стоплянето дава опция на по-южни птици да се заселват на север, в тази ситуация с позитивен резултат за биоразнообразието в региона.
Комбинацията от локални фактори и световни промени - предпазените територии, понижените закани и измененията в климатичните условия, вършат региона все по-привлекателен за фламингите.
Преди десетина години край солените води към Бургас се появи необикновена панорама: ята розови фламинги, останали да живеят тук целогодишно. Птица, съвсем непозната за българската природа, се настани трайно в Атанасовското езеро, трансформирайки се в атракция за фотографи, туристи и учени. А зад изящната розова външност стоят значими въпроси, които не престават да интригуват - за какво избраха точно тези води, по какъв начин се отразяват на локалните водни екосистеми и дали тяхното наличие е обвързвано с климатичните промени. Д-р Петър Янков е посветил целия си професионален живот на проучване и отбрана на птиците, а през последното десетилетие е бил на терен и е проучвал в детайли развиването на феномена фламинго в България. Представяме ви неговия роман от първо лице.
От необичаен посетител до атрактивен гражданин на града
През 2014 година специалистите на Българското сдружение за отбрана на птиците (БДЗП) откриха в Бургаските езера повишаване на числеността на розовото фламинго - птица, чието появяване през последните над 100 години в България е било епизодично. Мониторингът на птиците сподели, че от 15 фламинги през 2014 година, броят на птиците доближи 1290 през 2020 година и 4170 през 2023 година Очаквано, през 2024 година розовите фламинги сполучливо излюпиха 3 дребни, първото сполучливо гнездене на типа в България, оповестено в интернационалния орнитологичен вестник " " през 2024 година
Розовата птица промени живота на Бургас, като " разкри " хубостта на Бургаските езера за доста от жителите на града, сподели, че с изключение на приятност, дивата природа може да притегля туристи и да носи доходи на града. Но повдигна завесата и насочи вниманието към подценявани проблеми и въпроси, като тези за опазването на влажните зони и за въздействието на климатичните проблеми.
Кога порозовя небето над Бургас
От 1880 до 2014 година розовото фламинго е следено в България на 7 места в оптимален брой до 10 екземпляра. След това стартира невиждано бързото повишаване броя на появилите се в Бургаските езера птици. Още по-интересен е фактът, че птиците остават в езерата към Бургас целогодишно, като едни ята отлитат, други дохвърчат и посочените цифри са в действителност " моментни фотоси " на по-многобройна " гостуваща популация ".
В орнитологичната история на България няма различен сходен случай на толкоз внезапно увеличение наличието на малобройна до тогава птица.
Едра птица не остава незабелязана за жителите и гостите на Бургас. А и няма по какъв начин другояче - скитащите от езеро на езеро птици прелитат на огромни ята ниско над самия град. Заради непредвидената поява, странният образ на птиците, розовия цвят на оперението им и мистичността към протичащото се, фламингите притеглят всеобщо внимание. Хората стартират да се стичат около езерата, с цел да прегледат пришълците. И колкото повече ги опознават, птиците се трансформират във всеобщи любимци. Тази реакция е по-удивителна даже и от неочакваната поява на огромните ята. Хората като че ли подсъзнателно и всеобщо признават, че имат потребност от дива природа и че тя може да носи както естетическа, по този начин и материална изгода.
Фиг.1: Фламинги в Атанасовското езеро Източник: Ирина Матеева / Българско дружество за защита на птиците
Що за птица е розовото фламинго?
Външният тип на фламингото е добре прочут. Освен изключително дългите крайници, доста присъща е и закривената човка с рогови гребенчета по ръбовете. Те разрешават на птицата да филтрира поетата в клюна вода, оставяйки в устата питателните частици.
Фламингите са обществени птици, живеят на друг по брой огромни ята. Гнездовите колонии са от десетки гнезда, наложително надалеч от човешко наличие. Гнездото им е към 50 см висок конус от тиня, която птиците натрупват с клюна си. Отглеждат по едно малко годишно, като през първите дни го хранят с " кашица ", която се отделя от гушата на родителите.
Фиг. 2: Възрастни розови фламинги. Източник: Ирина Матеева/БДЗП
Атанасовското езеро - соленият парадайс за розовите гости
Мястото на нашествието не е изненада - Атанасовското езеро е едно от седемте места, където този тип е следен в предишното. То е и един от няколкото свръхсолени водоеми в България, където се среща в обилие желаната от фламингите храна - солничното раче. По-голямата част от езерото, макар че се употребява за солодобив, е предпазена територия, където човешкото наличие е лимитирано. Това е сериозно значимо, тъй като едри птици като фламингото по предписание са по-чувствителни към безпокойствие. С площта си от към 16 кв. км и открития си терен Атанасовското езеро обезпечава на фламингите идеалните условия за обитаване.
Атанасовското езеро е известно на всички в Бургас. Но по-малко са хората, които са го посетили и знаят нещо за него. Още по-малко са разкрилите удивителните особености на езерото, които му се любуват постоянно. До " нашествието " на фламингите. Птиците доведоха доста повече хора до крайбрежията и трансформираха радикално обстановката: разкрилите от близко неповторимото място, към този момент са несравнимо повече от преди.
Десет години в розово: завладяването на езерата
Числеността на розовите фламинги набъбна последователно след 2014 година, като това най-ясно се вижда на графиката по броя на птиците по месеци през целия повече от 10-годишен интервал (Фиг. 1).
Фиг. 3: Брой розови фламинги в Атанасовското езеро за интервала 2014-2024 по месеци. Източник: Българско дружество за защита на птиците
Динамика има и в разпространяването на птиците в рамките на езерото Ятата се придържат към секторите с по-изобилна храна, като постоянно сменят местата на скупчванията си и в северната, и в южната част на езерото.
При понижаване на храната, фламингите правят местни прелитания - до Поморийското езеро, до предпазената околност " Пода ", до езерото Вая, до по-плитките сектори на Мандренското езеро. В някои от тези езера няма подобаващи места за нощуване и постоянно ятата правят денонощни миграции: заран - от Атанасовското езеро към Вая, а вечер - назад, прелитайки над самите жилищни блокове на Бургас.
Фиг. 4: Хранещи се розови фламинги. Източник: Ирина Матеева/БДЗП
Загадката на розовата вълна
Многобройните фламинги пораждат голям брой въпроси. Коя е повода за нашествието на птиците? От кои страни са фламингите? Защо остават през цялата година? Едни и същи птици ли са или едни идват, други отлитат?
Точните отговори на тези въпроси изискват задълбочено и огромно изследване и надали някой през днешния ден може да ги даде изрично. Но са налице редица обосновани догатки, които изясняват необикновеното събитие.
Причините за нашествието са сложни. Преди всичко, безспорно е, че фламингите са намерили удобни условия в Бургаските езера. Може би това, че трите езера оферират разнородни условия, улеснява птиците и им разрешава да проявят своята екологична гъвкавост.
Сред другите аргументи е тази, че гнездовите колонии по Средиземноморието са с възходяща бройка през последните години, което естествено води до разселване на птиците в търсене на други подобаващи за обитаване региони. В поддръжка на тази догадка са следените фламинги с пръстени, сложени им в Испания, Франция, Италия и Турция. Възможно е обособени гнездовища в някои от посочените страни да са били подложени на антропогенен напън и птиците да са били прогонени от тях.
Фиг. 5: Младо фламинго с пръстен. Източник: Петър Янков/БДЗП
Птиците се придвижват на север - свидетелства за въздействието на климата
Не са изключени и въздействия, свързани с климатичните промени - засушаване в Средиземноморието, нараснали температури в нашата част на света и даже по-северно от България. В Евразия розовото фламинго населява по-топлите региони северно от огромните пустини - Средиземноморието, Близкия Изток и Мала Азия, на североизток до Казахстан. Факт е, че през последните години фламингите пристъпиха към гнездене и в Румъния и Украйна, което също демонстрира вероятно влияние на измененията в климата. Повишаването на температурите в регионите с до неотдавна сдържан климат евентуално ги прави по-привлекателни и птиците " завладяват " тези преди несъответствуващи територии, придвижвайки се на север. Това се удостоверява и от обстоятелството, че и в двете посочени страни по северния черноморски бряг фламингото стартира да гнезди едвам през последните по-малко от 10 години, освен това - не всяка година сполучливо.
Конкретно за Атанасовското езеро към този момент има индикации, че стоплянето на климата е предиздвикало някои типове птици да се завръщат от юг по-рано, в сравнение с през предходните десетилетия. А другояче от дълго време е известно, че редица " южни " типове птици в България последователно изместват ареала си на север: белочелата сврачка, огромния присмехулник, черноглавата овесарка, синият скален дрозд, червеногушото коприварче и други.
По-лесен е отговорът на въпроса за какво птиците остават в региона на Бургас през цялата година: целогодишно там има задоволително храна. Както към този момент бе посочено, най-ясно се вижда въздействието на по-топлите зими. Фламингите нямаше да могат да останат при заледяване на всички езера, само че това не се е случвало в Бургас от най-малко 30 години.
Нашествието на розовото фламинго в Бургаските езера е феномен, само че сходни феномени са следени и в предишното с други птици, въпреки и не в такива къси периоди и на толкоз лимитирано място. Най-ярък образец е навлизането на гугутката, идваща от Индия и навлязла през 17-ти век в Европа през България, с цел да доближи през днешния ден Британските острови и Скандинавския полуостров.
За доказване на въздействието на климатичните промени са нужни още изследвания, само че е безспорен факторът трайна смяна в настройката на хората към дивата природа през последните десетилетия. Ако през 1960 година е обикновено ловците да стрелят измежду бял ден по гнездата на мътещите полски врани, даже в обитаеми места, през днешния ден сходно нещо е немислимо. Многократно увеличената емпатия и сензитивност на хората към похищенията против дивата природа са една от най-важните предпоставки едри птици като фламингото да съжителстват с многохилядни човешки поселения като Бургас.
Фламингопоклонничество
Реакцията на хората демонстрира скритите социално-икономически благоприятни условия. Изненадата от появяването на необикновените съседи е последвана от постоянна обща благосклонност на бургазлии към птиците, от ежедневната поява на групи хора по крайбрежията на Атанасовското езеро, в това число от други краища на страната, пристигнали да видят птиците. Едва ли има различен град в България, с изключение на Бургас, където към този момент десетилетия наред бърдуочингът (наблюдаването на птици) да е толкоз добре прочут. Но казусът с фламингите, същинското „ фламингопоклонничество ", прояви като лакмус смисъла на този туристически отрасъл, който, както е известно, е една от най-доходоносните и най-желани форми на туризъм. Появата на фламингите показва образно по какъв начин осъщественият интерес към природата може да понижи сезонността в туризма, по какъв начин може да се получават доходи без никакви предварителни инвестиции, с изключение на вложението " опазена природа ". При това, ползвайки услугите на дребни хотели и къщи за посетители, феновете на птици подкрепят дребния и междинен бизнес, нещо, за което в България има още доста да се желае. И едно от най-удивителните открития - към този момент повече от 10 години ползата към фламингите не понижава.
Най-добрите посланици на опазването на влажните зони Интересът на хората към птиците нямаше да даде толкоз положителни резултати, в случай че не беше намесата на природозащитните организации. Българско дружество за защита на птиците работи в региона на Бургас от самото си основаване през 1988 година Чрез изобилна и професионално поднесена информация, взаимно и с други природозащитни организации и планове, употребявайки всички модерни канали на публично осведомление, хората получиха всестранна, вярна и забавна информация за фламингите. Може да се каже, че доста хора „ откриха " Атанасовското езеро, ръководената от Българско дружество за защита на птиците предпазена околност „ Пода " и другите влажни зони до Бургас с помощта на фламингите, попаднали в лъча на медийния интерес. Случаят стана директно удостоверение на максимата, че сполучливото запазване на природата минава през опознаването и обикването ѝ. Всичко ли е розово към фламингите?
Появата на толкоз доста птици неизбежно е обвързвана и с известни закани за екосистемата на Атанасовското езеро. За да се обясни дали фламингите не конкурират за храна локалните саблеклюни, от Българска фондация " Биоразнообразие " беше направено особено изследване на Българско дружество за защита на птиците и БФБ, което дружно с мониторинга им сподели, че няма учредения за терзание.
Фиг. 6: Разпространение на розовото фламинго в Атанасовското езеро. Източник Abigail A., P. Allen, E. Andreas, Colorado State University
Друг проблем се оказа нерегламентираното нахлуване в езерото на хора, любопитни да видят фламингите от близко. Това води до мощно безпокойствие и до директни вреди на птиците и езерото. През последните години операторът на солниците промени метода на прилагане на Атанасовското езеро, като спря солодобива в цялата северна част на езерото и това стана още една опасност за доста скъпата му екосистема. Това са съществени провокации пред природозащитниците. Освен интензивно настоящите природозащитни организации, вярата е в страната, в лицето на Регионалната ревизия по околната среда и водите-Бургас, която се е заела съществено с решаването на комплицираните проблеми на Бургаските езера.
Фламингите - естетика сред град и природа
Обобщено, може да се каже, че положителното положение и разнообразните условия на Бургаските езера са измежду главните фактори, които благоприятстват появяването и трайното наличие на розовото фламинго към този момент повече от 10 години, в това число и сполучливото развъждане на поколение.
Особено скъп извод е, че позитивното отношение на хората към дивия свят основава предпоставки едри и внимателни птици да се заселят наоколо до огромен град. Това дава вяра, че даже в бъдещия, още по-урбанизиран свят, дивата природа може да откри своето място.
Несъмнено климатичните промени оказват въздействие върху биологичното многообразие, а в някои случаи резултатите може да са и позитивни. Розовите птици край Бургас ни припомнят, че когато хората пазят природата, тя отвръща с чудеса.
Заглавна фотография: Фламинго в Атанасовското езеро. Източник: Ирина Матеева / Българско дружество за защита на птиците (Свободна за разпространение)
В обявата са употребявани материали от:
- a new European breeding site of the Greater flamingo Phoenicopterus roseus, 2024, Petar Iankov, Zlatozar Boev
, 2022, Petar Iankov
, 2023, Petar Iankov
Тагове: птици биоразнообразие Атанасовско езеро Бургас Бургаски езера фламинго природа България
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ