България е първа в ЕС по антибиотична резистентност
В разгара на грипната зараза – значимо е с какво да се лекуваме от вирусната зараза. Лекарите са безапелационни, че антибиотиците не оказват помощ против грипа, оповестява Нова тв.
И тази зима българинът продължава да прибягва към една от дълго време позната процедура - да се самолекува с добре познати и към този момент потвърдили се антибиотици, или с такива, които има останали в домашната аптечка. Това обаче ускорява феномена, прочут като „ антибиотична устойчивост “ – от ден на ден микроорганизми стават нечувствителни към антибиотици. Експерти обаче се притесняват, че нови антибиотици не се чакат в идващите 10-15 години, което значи, че има риск човечеството да се окаже безсилно даже против обикновени инфекции.
Правителството одобри със съществено забавяне четиригодишна Национална стратегия за битка с този феномен, като до 2029 година за нея ще бъдат отпуснати близо два и половина милиона евро. С ограниченията ще се захванат освен здравните управляващи, само че и специалисти от секторите „ Земеделие и околна среда ”.
Ще се търсят антибиотични останки в околната среда – в реките, да вземем за пример, както е в редица западни страни. Предстоят и изследвания какви препарати могат да заместят антибиотиците - като бактериофаги или антимикробни пептиди. Ще се дават бързи проби на персоналните лекари, които са на предния фронт, с цел да не се пропущат проучванията за чувствителността на дадени микроби.
Въпреки че антибиотици се отпускат единствено против рецепта и че никой не признава пред камера – равносметката на фармацевтите демонстрира друго. „ Сигурно има разновидности, в които системата да бъде излъгана. Аргументите са всевъзможни - най-много, че хората не желаят да се разхождат, с цел да чакат за рецепта. Спестяване на обзор е безусловно неприемливо ”, безапелационен е магистър-фармацевтът Стефан Минков.
Изчисления сочат, че до 80 на 100 от антибиотиците, употребявани в домашни условия, са били ненужни. „ На едно от първите места сме в Европа по погрешно изписани антибиотици. Преди 7 години бяхме на 14 място по консумация в Европейски Съюз, преди дни обаче се наредихме преди всичко по банкет и устойчивост. 35 хиляди души в Европа умират от инфекции, които не могат да се лекуват с антибиотици заради устойчивост ”, регистрира епидемиологът проф. Тодор Кантарджиев.
„ Ако ние прекъснем приемането на лекарството по-рано от предписаното, сътворяваме изискване не да убием микроорганизмите, а да ги създадем резистентни. Ако използваме антибиотик, останал у дома, тъй като просто го има – резултатът е същият ”, уточни основният държавен здравен контрольор доцент Ангел Кунчев.
И по този начин България е на челното място по антибиотична устойчивост. След години административни пречки – Националната стратегия за битка с този феномен е реалност. Програмата на хартия обаче е единствено началото, а резултати ще има, в случай че се изпълнят редица планувани задания.
