Таксата за складиране на милиони се удвои
Депозирането на 3 млн. лева в банка у нас към този момент коства 30 хиляди лева на година. При обособените банки таксите варират съгласно лимитите на паричните средства, оставени „ на склад”. Но тук ще стане дума за действително изследване на публицист от в.„ БАНКЕРЪ”.
Максималната „ наказателна” такса за богатите
в някои банки към този момент е 1%, сподели проучването. Коронавирусът, който занули доста от капиталовите други възможности, стресна банкерите, че към тях ще потекат пълноводни потоци от пари. Затова мнозина от тях от края на март до началото на юни подвигнаха таксите си за този тип услуга, а някой съвсем ги удвоиха.
В Райфайзенбанк да вземем за пример удръжката е дефинирана като комисионна „ наличност”. За средствата над 2 млн. лева по сметката тя към този момент е 0.70% на годишна база, а за превишението над 10 млн. лева – 1 %.
Месечната такса в Банка ДСК беше 0.60% на годишна база за суми над 1 млн. лв.. Според последната редакция на цената й за всеки ден, в който общото на ден салдо надвишава 1 млн. левова равноценност, се дължи 1% върху цялото салдо на годишна база.
Първопроходчик беше УниКредит Булбанк, която още преди година стартира да събира "такса " от 0.60% годишно върху влоговете на юридическите лица за суми превишаващи над 3 млн. лв.. С последната актуализация на цената си банката подвигна утежнението на 0.70 на 100.
Таксата за предпазване на парични средства в ОББ беше 0.50% годишно за сумите над 2 млн. лв.. От 1 юни тази година обаче трезорът промени изискванията - за над 3 млн. лева таксата става 0.70 % на годишна база.
Една от най-големите банки у нас - Пощенска, последна вкара такса за милионните влогове на компаниите – нейни депозанти. Това е станало с актуализацията на цената й от 22 май т.г. Банката полза с 0.50% на годишна база сумите над 5 млн. лева или равностойността им в евро.
Така към този момент всички огромни банки у нас таксуват огромните пари на депозит при тях.
Кое наложи това в допълнение
задължение върху „ сухата пара” на компаниите?
Банкери изясняват практиката си да товарят с такси милионните влогове с решението на Българската национална банка (БНБ), което обаче действително е резултат от политиката на Европейската централна банка и протичащото се на интернационалните пазари. От началото на 2016 година Българска народна банка събира негативна рента върху свръхрезервите на банките, която в началото беше -0.4%. През октомври 2017 година обаче процентът беше изменен на -0.6%, последван от ново нарастване - до -0.7 %.
Подобни такси се събират и по сметките на държавното управление в Българска народна банка, в това число и на Сребърния пенсионен фонд, който е подаден при към - 0.20% годишно.
Между 5 милиарда лева и 10 милиарда лева
"горещи " пари на българските банки спят добродушно в Българска народна банка
при отрицателна рента. Един тип банките биват наказвани, че държат средствата си там, тъй като те заплащат на Централната банка лихвен % от 0.7 на 100. Това са огромна част от депозитите на компаниите и популацията, които пък е можело да се дават като заеми. С тях не са закупени никакви активи, а
Българска народна банка се е трансформирала в избавителния остров .
"Докато този запас не се изконсумира, банките ще бъдат в мощна конкуренция за привличане на клиенти и това ще задържа лихвите ниски “, споделиха особено за "БАНКЕРЪ " водещи банкери.
Става дума не за наложителните минимални запаси (ЗМР), които банките по закон държат в Българска народна банка и размерът им се пресмятат като 10% от привлечените средства от жители и компании. През годините бяха въвеждани разнообразни предели – през 2007 година бяха увеличени от 8 на 12%, а от 2008 година са 10 %. По тези пари банките не получават рента, само че и не заплащат такава.
Иде тирада за "излишната " ликвидност, която е над наложителните минимални запаси и се образува от превеса на депозитите над заемите. За нея банките не могат да намерят подобаващи активи или по-точно планове на кредитополучатели, с цел да влагат. Тези "остатъци " банките държат по сметките си в Българска народна банка и върху тези свръхрезерви на банките Българска народна банка събира такса. "Това са същите сметки, в които банките "складират " и минималните си запаси ", обясниха търговски банкери.
В резултат се стига до
парадоксалната обстановка ,
при която Българска народна банка стартира да печели от доходността по пасивите си (тоест от негативни лихви върху свръхрезервите и сметките) вместо от активите си (например, вложения в задгранични скъпи книжа). За образец може да се даде статистиката на Българска народна банка, съгласно която през 2018 година централната банка е изгубила 60 млн. лева от вложения в ДЦК, само че пък е спечелила 18 млн. евро от негативни лихви.
Повечето от огромните банки още тогава реагираха на новата такса на Българска народна банка като вкараха солената удръжка за огромните депозити на компаниите, възлизаща на 0.60%. Въпросната "такса за предпазване на парични средства " играе ролята на негативна рента, каквато не може да има по закон.
Първоначално, след въвеждането на „ наказателната” такса, милионерите започнаха да търсят други места, където да си държат парите - да купуват парцели, дялове от взаимни фондове, акции и всевъзможни други различни принадлежности за икономисване. Някои от тях си пълнят партидите в спомагателни доброволни пенсионни фондове, тъй като те сега дават рентабилност от порядъка на 3-6 %. Още повече, че до 10% от годишния приход е необлагаем, в случай че е вложен в пенсионно обезпечаване, и още 10% при животозастраховане. Очакванията са милионерите-спестители да извърнат тренда заради по-голямата рентабилност на различните принадлежности, съчетана с данъчни тласъци.
Въпреки всичко и на инат на международната пандемия от „ Китайската кашлица”, размерът на "неканената " ликвидност в банките продължава да пораства.
942-а са българските милионери
Милионерите с депозити от над 1 млн. лева са 942-ма. Техният брой е намалял с 87 спрямо предходното тримесечие, само че остава с 18 повече от март предходната година. Общата сума в тези сметки е спаднала от 2.5 милиарда лева на 2.35 милиарда лв., сума надхвърляща всички пари идващи от българите в чужбина към техните родственици у нас (1.1 милиарда евро през 2018 година)
От друга страна обаче нарастват влоговете, които са сред 500 хиляди лева и 1 млн. лв.. За година те са се нараснали със 165 до 1805. В тази група депозити в банките спят 1.23 милиарда лв..
Според някои наблюдаващи "наказателната " такса на банките за милионните влогове е принудила притежателите и мениджърите на компаниите с огромна "суха пара " да разпределят средствата си сред няколко трезора, с цел да избегнат натоварването.
Максималната „ наказателна” такса за богатите
в някои банки към този момент е 1%, сподели проучването. Коронавирусът, който занули доста от капиталовите други възможности, стресна банкерите, че към тях ще потекат пълноводни потоци от пари. Затова мнозина от тях от края на март до началото на юни подвигнаха таксите си за този тип услуга, а някой съвсем ги удвоиха.
В Райфайзенбанк да вземем за пример удръжката е дефинирана като комисионна „ наличност”. За средствата над 2 млн. лева по сметката тя към този момент е 0.70% на годишна база, а за превишението над 10 млн. лева – 1 %.
Месечната такса в Банка ДСК беше 0.60% на годишна база за суми над 1 млн. лв.. Според последната редакция на цената й за всеки ден, в който общото на ден салдо надвишава 1 млн. левова равноценност, се дължи 1% върху цялото салдо на годишна база.
Първопроходчик беше УниКредит Булбанк, която още преди година стартира да събира "такса " от 0.60% годишно върху влоговете на юридическите лица за суми превишаващи над 3 млн. лв.. С последната актуализация на цената си банката подвигна утежнението на 0.70 на 100.
Таксата за предпазване на парични средства в ОББ беше 0.50% годишно за сумите над 2 млн. лв.. От 1 юни тази година обаче трезорът промени изискванията - за над 3 млн. лева таксата става 0.70 % на годишна база.
Една от най-големите банки у нас - Пощенска, последна вкара такса за милионните влогове на компаниите – нейни депозанти. Това е станало с актуализацията на цената й от 22 май т.г. Банката полза с 0.50% на годишна база сумите над 5 млн. лева или равностойността им в евро.
Така към този момент всички огромни банки у нас таксуват огромните пари на депозит при тях.
Кое наложи това в допълнение
задължение върху „ сухата пара” на компаниите?
Банкери изясняват практиката си да товарят с такси милионните влогове с решението на Българската национална банка (БНБ), което обаче действително е резултат от политиката на Европейската централна банка и протичащото се на интернационалните пазари. От началото на 2016 година Българска народна банка събира негативна рента върху свръхрезервите на банките, която в началото беше -0.4%. През октомври 2017 година обаче процентът беше изменен на -0.6%, последван от ново нарастване - до -0.7 %.
Подобни такси се събират и по сметките на държавното управление в Българска народна банка, в това число и на Сребърния пенсионен фонд, който е подаден при към - 0.20% годишно.
Между 5 милиарда лева и 10 милиарда лева
"горещи " пари на българските банки спят добродушно в Българска народна банка
при отрицателна рента. Един тип банките биват наказвани, че държат средствата си там, тъй като те заплащат на Централната банка лихвен % от 0.7 на 100. Това са огромна част от депозитите на компаниите и популацията, които пък е можело да се дават като заеми. С тях не са закупени никакви активи, а
Българска народна банка се е трансформирала в избавителния остров .
"Докато този запас не се изконсумира, банките ще бъдат в мощна конкуренция за привличане на клиенти и това ще задържа лихвите ниски “, споделиха особено за "БАНКЕРЪ " водещи банкери.
Става дума не за наложителните минимални запаси (ЗМР), които банките по закон държат в Българска народна банка и размерът им се пресмятат като 10% от привлечените средства от жители и компании. През годините бяха въвеждани разнообразни предели – през 2007 година бяха увеличени от 8 на 12%, а от 2008 година са 10 %. По тези пари банките не получават рента, само че и не заплащат такава.
Иде тирада за "излишната " ликвидност, която е над наложителните минимални запаси и се образува от превеса на депозитите над заемите. За нея банките не могат да намерят подобаващи активи или по-точно планове на кредитополучатели, с цел да влагат. Тези "остатъци " банките държат по сметките си в Българска народна банка и върху тези свръхрезерви на банките Българска народна банка събира такса. "Това са същите сметки, в които банките "складират " и минималните си запаси ", обясниха търговски банкери.
В резултат се стига до
парадоксалната обстановка ,
при която Българска народна банка стартира да печели от доходността по пасивите си (тоест от негативни лихви върху свръхрезервите и сметките) вместо от активите си (например, вложения в задгранични скъпи книжа). За образец може да се даде статистиката на Българска народна банка, съгласно която през 2018 година централната банка е изгубила 60 млн. лева от вложения в ДЦК, само че пък е спечелила 18 млн. евро от негативни лихви.
Повечето от огромните банки още тогава реагираха на новата такса на Българска народна банка като вкараха солената удръжка за огромните депозити на компаниите, възлизаща на 0.60%. Въпросната "такса за предпазване на парични средства " играе ролята на негативна рента, каквато не може да има по закон.
Първоначално, след въвеждането на „ наказателната” такса, милионерите започнаха да търсят други места, където да си държат парите - да купуват парцели, дялове от взаимни фондове, акции и всевъзможни други различни принадлежности за икономисване. Някои от тях си пълнят партидите в спомагателни доброволни пенсионни фондове, тъй като те сега дават рентабилност от порядъка на 3-6 %. Още повече, че до 10% от годишния приход е необлагаем, в случай че е вложен в пенсионно обезпечаване, и още 10% при животозастраховане. Очакванията са милионерите-спестители да извърнат тренда заради по-голямата рентабилност на различните принадлежности, съчетана с данъчни тласъци.
Въпреки всичко и на инат на международната пандемия от „ Китайската кашлица”, размерът на "неканената " ликвидност в банките продължава да пораства.
942-а са българските милионери
Милионерите с депозити от над 1 млн. лева са 942-ма. Техният брой е намалял с 87 спрямо предходното тримесечие, само че остава с 18 повече от март предходната година. Общата сума в тези сметки е спаднала от 2.5 милиарда лева на 2.35 милиарда лв., сума надхвърляща всички пари идващи от българите в чужбина към техните родственици у нас (1.1 милиарда евро през 2018 година)
От друга страна обаче нарастват влоговете, които са сред 500 хиляди лева и 1 млн. лв.. За година те са се нараснали със 165 до 1805. В тази група депозити в банките спят 1.23 милиарда лв..
Според някои наблюдаващи "наказателната " такса на банките за милионните влогове е принудила притежателите и мениджърите на компаниите с огромна "суха пара " да разпределят средствата си сред няколко трезора, с цел да избегнат натоварването.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ