1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност
Денят на труда и на интернационалната работническа взаимност (известен като Ден на труда, Първи май) се отбелязва годишно на 1 май. На тази дата, доста страни в света празнуват публичните и стопански достижения на работническото придвижване.
Историята на празника се свързва с интернационалното социалистическо придвижване през 19 век и работническите митинги за ценене на обикновените обществени права. Началото се слага на 1 май 1886 година в Съединени американски щати, когато профсъюзите организират неофициална национална стачка, в която вземат присъединяване над 300 000 служащи от цялата страна с искане за въвеждане на формален 8-часов работен ден. След тридневни митинги в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват към 200 души и убиват най-малко четирима. На 4 май по време на последвалия митинг против полицейското принуждение измежду полицията е хвърлена бомба, при която умира един служител на реда и шестима са ранени. Набързо са наказани и екзекутирани седем анархисти, след това оправдани като почтени.
През 1889 учредителният конгрес на Втория интернационал, извършен в Париж, приканва за интернационалните демонстрации в символ на взаимност към митингите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам приканва " всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да показват пламенно на Първи май за формалното признание на 8-часовия работен ден, за международен мир. " Тъй като най-ефективният метод за демонстрации е стачката, конгресът взема решение, че е " наложително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, на всички места, където е допустимо без отрицателни последствия за служащите. "
В социалистическите и комунистическите страни на честването на Първи май се отдава огромно значение, като част от концепцията, че тези страни са ръководени точно от работническата класа.
Денят на труда е един от формалните празници в Република България.
Първият опит за честване на Първи май в България е от Топографското сдружение през 1890 година Обявен е за формален празник през 1939 година
От 1945 година комунистическата власт в Народна република България стартира да празнува празника годишно. Държавата отбелязва Първи май с огромни митинги из цялата страна, в които наложително взимат присъединяване държавните чиновници. Те се организират на централния площад във всяко обитаемо място. Манифестиращите минават марширувайки през площада, като скандират авансово заучени лозунги, които популяризират труда и работническата класа. През това време от естрада, ситуирана на площада, са поздравявани от партийни (БКП и Български земеделски народен съюз от ръководещия ОФ), държавни и локални ръководители.
След края на комунистическия режим в България през 1989 година Първи май продължава да е формален и неработен ден, само че държавната власт не се ангажира с организирането на всеобщи прояви. Честването се отбелязва от социалисти, комунисти и анархисти, като най-значителни са концертите навън на Българската социалистическа партия.
В някои страни по света Първи май е отбелязван публично, в други се празнува импровизирано.
В Съединени американски щати и Канада означават Деня на труда (Labor Day) на първия понеделник от септември.
Празнуването стартира през 1882 година и поражда вследствие на желанието на профсъюза да обезпечи свободен ден за " трудещия се човек ". Днес Денят на труда продължава да се чества най-вече с почивен ден и за мнозина бележи алегорично края на лятото. Празникът става формален през 1894 година.
В някогашния социалистически блок Първи май е значим празник. В Съюз на съветските социалистически републики и КНР той е отбелязван в миналото даже с военни паради.
Празникът е празнуван и в Нацистка Германия под името „ Имперски трудов ден " (Reichsarbeitstag).
Първи май се празнува като Ден на труда и е формален празник в редица страни като: Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия.
Историята на празника се свързва с интернационалното социалистическо придвижване през 19 век и работническите митинги за ценене на обикновените обществени права. Началото се слага на 1 май 1886 година в Съединени американски щати, когато профсъюзите организират неофициална национална стачка, в която вземат присъединяване над 300 000 служащи от цялата страна с искане за въвеждане на формален 8-часов работен ден. След тридневни митинги в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват към 200 души и убиват най-малко четирима. На 4 май по време на последвалия митинг против полицейското принуждение измежду полицията е хвърлена бомба, при която умира един служител на реда и шестима са ранени. Набързо са наказани и екзекутирани седем анархисти, след това оправдани като почтени.
През 1889 учредителният конгрес на Втория интернационал, извършен в Париж, приканва за интернационалните демонстрации в символ на взаимност към митингите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам приканва " всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да показват пламенно на Първи май за формалното признание на 8-часовия работен ден, за международен мир. " Тъй като най-ефективният метод за демонстрации е стачката, конгресът взема решение, че е " наложително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, на всички места, където е допустимо без отрицателни последствия за служащите. "
В социалистическите и комунистическите страни на честването на Първи май се отдава огромно значение, като част от концепцията, че тези страни са ръководени точно от работническата класа.
Денят на труда е един от формалните празници в Република България.
Първият опит за честване на Първи май в България е от Топографското сдружение през 1890 година Обявен е за формален празник през 1939 година
От 1945 година комунистическата власт в Народна република България стартира да празнува празника годишно. Държавата отбелязва Първи май с огромни митинги из цялата страна, в които наложително взимат присъединяване държавните чиновници. Те се организират на централния площад във всяко обитаемо място. Манифестиращите минават марширувайки през площада, като скандират авансово заучени лозунги, които популяризират труда и работническата класа. През това време от естрада, ситуирана на площада, са поздравявани от партийни (БКП и Български земеделски народен съюз от ръководещия ОФ), държавни и локални ръководители.
След края на комунистическия режим в България през 1989 година Първи май продължава да е формален и неработен ден, само че държавната власт не се ангажира с организирането на всеобщи прояви. Честването се отбелязва от социалисти, комунисти и анархисти, като най-значителни са концертите навън на Българската социалистическа партия.
В някои страни по света Първи май е отбелязван публично, в други се празнува импровизирано.
В Съединени американски щати и Канада означават Деня на труда (Labor Day) на първия понеделник от септември.
Празнуването стартира през 1882 година и поражда вследствие на желанието на профсъюза да обезпечи свободен ден за " трудещия се човек ". Днес Денят на труда продължава да се чества най-вече с почивен ден и за мнозина бележи алегорично края на лятото. Празникът става формален през 1894 година.
В някогашния социалистически блок Първи май е значим празник. В Съюз на съветските социалистически републики и КНР той е отбелязван в миналото даже с военни паради.
Празникът е празнуван и в Нацистка Германия под името „ Имперски трудов ден " (Reichsarbeitstag).
Първи май се празнува като Ден на труда и е формален празник в редица страни като: Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ