Денят беше прекрасен. Небето бе великолепно синьо, беше топло, но

Денят беше прелестен. Небето бе превъзходно синьо, беше топло, само че не задушно. Чувствах се като в парадайса. И в прочут смисъл в действителност бях. Хаваите основават такова чувство.
Единственото ми желание за деня беше да карам колело. И толкоз. Нямах график, нямах избран маршрут, нямах проект. Просто желаех да карам дълго, да въртя педалите по инцидентно определени пътища, да последвам интуицията си. Само аз, моят велосипед и раят, който ме очакваше.
Карах в продължение на няколко часа и бях изгубил визия къде се намирам. Всъщност тъкмо това желаех.
Припомних си една от обичаните си песни. В нея Джана Стенфийлд пее: „ Не съм се изгубил, аз изследвам “. Това пасваше идеално на моето колоездачно премеждие. Всъщност пасваше идеално на множеството ми завършения.
Изведнъж си спомних една вечер преди доста години. Тогава обаче не се усещах като откривател. Чувствах се загубен. Онази нощ промени живота ми. Прекарах я в малко крайпътно заведение, което носеше името Защо си тук. Посетителите му с обич го назоваха „ Кафене Защо “.
Толкова доста неща се трансформираха след онази нощ. Дори ми е мъчно да си спомня какъв беше животът ми по това време. Сякаш беше друго битие. Друг Аз.
След един необятен завой на пътя зърнах океана. Такава невероятна синева. Помислих си за морските костенурки. Още един спомен, обвързван с онази вечер в кафенето.
Странно. Кафенето действително в никакъв случай не ме е напускало. Но от дълго време не беше се появявало в мислите ми с такава изясненост и упоритост.
Още два завоя. Още две впечатляващи гледки.
Хаваите са необикновено комбиниране от цветове. Тъй като островите имат вулканичен генезис, те са осеяни с катраненочерни магмени скали. И като че ли природата е желала да реализира идеален контрастност, когато вулканичните камъни се раздробят, в новата почва поникват най-яркозелените растения. Добавете тюркоазеното синьо на океана и безбройните оранжеви, червени и други ярки нюанси на цветята, които цъфтят на всички места, и ще получите необикновено угощение за очите.
„ Изумително – споделих си. – Просто удивително. “
Последните 10 месеца от живота ми бяха в действителност изумителни. Гледах китовете около крайбрежията на Южна Африка, отидох на сафари в Намибия, помагах на новородени морски костенурки да доближат водата в Централна Америка. Пътешествието ми приключи с тримесечен велопоход през Малайзия и Индонезия. На път към дома се отбих до Хаваите за няколко седмици.
Все отново, когато си толкоз покрай парадайса, не е зле да поостанеш малко.
Правилата на сърфирането и по какъв начин може да ги използван в живота
Десет години след вълнуващото си посещаване в „ Кафене на края на света “, Джон Стрелеки се завръща с втората си книга, в коят...
Това не беше първата ми изследователска обиколка из света. След онази вечер в кафенето преди доста години възприех нов метод към живота. Работя една година, след което пътувам една година. Работя още една година, след това пътувам още една година. На множеството хора това им се коства необичайно. Те се тревожат за сигурността и сигурността. При мен обаче се получава. Установих, че когато си добър в това, което правиш, постоянно ще си издирван. За мен в никакъв случай не е било проблем да си намеря нова работа.
Хората, които считат живота ми за чудноват, постоянно ми споделят, че биха желали да живеят като мен. С редки изключения обаче, никой от тях не го прави. Дори тези, които настояват, че би било доста занимателно да пътуват с мен единствено за няколко седмици, в никакъв случай не идват.
Предполагам, че за тях това е прекомерно огромен скок в незнайното.
Продължавах да въртя педалите. Пред очите ми се разкриваха нови невероятни гледки. Сладкото благоухание на цветя изпълваше въздуха. Едно от нещата, които обичам на Хаваите, е ароматът на цветята. Сякаш не дишаш, а пиеш нектар. Природата в най-чистия й тип.
Още две благи и се озовах в една част на острова, където не бях идвал нито един път. Тук беше по-равно. Вдясно се чуваше прибоят. Пътят се разклоняваше. Трябваше да реша дали да потегли надясно или наляво.
Продължението на бестселъра " Кафене на края на света " от Джон П. Стрелеки към този момент е в книжарниците
Животът и мирогледът на Джон се трансформират съществено, когато една вечер се изгубва и инцидентно попада в крайпътно кафене със странното им...
„ Тръгни по по-запустелия път – споделих си. – Винаги избирай по-запустелия. “ Това означаваше да поема надясно. Така и сторих. Асфалтът отстъпи място на трошляк и аз усетих по какъв начин мускулите ми се напрягат от новото предизвикателство. Чувството ми харесваше, без значение дали се пораждаше в мозъка или в краката. Благодарение на него разбирах, че това е премеждие. Усещах нещо ново, нещо вълнуващо и предизвикателно.
Докато въртях педалите, виждах водата сред дърветата. „ Може след това да поплувам “, споделих си.
След като бях карал двайсетина минути по чакълестия път, ненадейно получих чувство за дежавю. Чувството беше изключително. Със сигурност не бях идвал в тази част на острова. И въпреки всичко...
Все още се пробвах да осмисля това чувство, когато го видях. Малко по-нагоре по пътя, вдясно. Неголяма бяла сграда с паркинг, поръсен с трошляк, и наследник неонов надпис на покрива.
Едва не паднах от колелото. „ Не е допустимо “, споделих си. Но несъмнено, всичко е допустимо в кафене Защо си тук.