Как предците ни са почиствали зъбите си преди пастата и четката
Денталната хигиена е минала дълъг път през последните няколкостотин хилядолетия. Докато в този момент множеството от нас през днешния ден автоматизирано си мият зъбите два пъти на ден, предците ни са имали много проблеми с устата. За тяхно страдание, доста от техните архаични стоматологични практики наподобява са били неефективни, което е водело до високи равнища на кариеси и болести на венците, както можем да забележим в праисторическите скелети – макар че има доказателства, че те най-малко са се опитвали да поддържат зъбите си в обичайно положение.
Най-ранните признаци на стоматологична грижа могат да бъдат открити върху комплект неандерталски молари на 130 000 години от хърватска пещера, които демонстрират следи от редовно остъргване с някакъв тип съчка за зъби. За страдание, около праисторическите остатъци не са открити някакви принадлежности, които да дават отговор на тази цел, само че въз основа на следите откривателите допускат, че неандерталците евентуално са употребявали части кост или твърди листа трева, с цел да изваждат храната от междузъбните пространства.
Превъртаме напред до преди към 14 000 години и стигаме до най-ранния прочут пациент на денталната медицина. Открит в пещеа в Италия, този трагичен субект наподобява е страдал от кариес, като гнилата част на най-малко един от зъбите му е била съзнателно изстъргана благодарение на някакъв изострен каменен инструмент…
Около 5000 година прочие н. е., когато античните египтяни основават най-ранната паста за зъби в света, нещата стартират да стават малко по-търпими. Тази примес, по-скоро прахуляк, е съдържала съставки като пепел от овъглени волски копита, яйчени черупки, смирна и пемза и евентуално е била по-скоро абразивна – само че най-малко е могла да в профил остатъците от храна в устата.
По-късно персите прибавят към сместа обгорени черупки от охлюви и стриди, както и билки и мед, а римляните – дървени въглища и дървесни кори за понижаване на неприятния мирис.
Най-ранните примитивни четки за зъби също са открити в древноегипетски и вавилонски гробници и са датирани към 3500 година прочие За разлика от актуалните четки тези принадлежности са представлявали просто клончета, които са били дъвкани, с цел да се начупят влакната и да се получат сходни на четини власинки, които да се употребяват за разчистване на зъбите.
Тези пръчици са били вземани от избрани дървета, като да вземем за пример нийм и Salvadora persica, които имат антимикробни свойства и за които е потвърдено, че забавят разпространяването на някои бактерии, свързани с кариесите и болесттите на венците. Всъщност клонките от тези две дървета и до през днешния ден се употребяват като форма на грижа за устната празнина в доста азиатски и близкоизточни страни.
Най-ранната известна стандартна четка за зъби евентуално е изобретена в Китай по време на династията Тан, някъде сред VII и X век след Христа. Тези антични принадлежности с косъм от дива свиня и дръжки, направени от бамбук или кости, евентуално не са били толкоз ефикасни, колкото актуалните им аналози, и може би не са били необятно употребявани – евентуално тъй като малко на брой са желали да мият зъбите си със свински косъм.
