Социалните узакониха безхаберието си в Закона за личната помощ
Деница Сачева и подчинените й са сътворили следващата правна нелепост, стана ясно след оповестените промени и допълнения в Закона за персоналната помощ предходната седмица.
Търпението на околните на хора с увреждания свърши. Припомняме, че напълно неотдавна и измененията в Закона за хората с увреждания също провокираха гневна реакция измежду разнообразни групи от тях. "БАНКЕРЪ " към този момент писа (бр. 39 от 9 октомври 2020 г.), че измененията в него облекчават единствено чиновниците на министерството, само че не и хората, за които се отнася. Тогава припомнихме и за изчезналата Държавна организация за хората с увреждания, която трябваше да стартира работа от януари 2021 година.
След като отрасловият министър посегна и на Закона за персоналната помощ - в устрема си да върне нещата в остарялата рамка - в понеделник (26 октомври) членовете на сдружението "Системата ни убива " още веднъж излязоха на митинг пред общественото ведомство. Демонстрантите дефинираха думите на Сачева като "манипулации и измама " и обстреляха министерството с яйца.
Такава реакция е обяснима. Споменатият закон бе извоюван от майките и от близки на хора с увреждания след всеобщите им митинги през 2018-а. А в отчета, съпътстващ внасянето на проектозакона в Министерския съвет, Деница Сачева е написала, че тези митинги били довели единствено до "реформи без ясна вероятност " и по тази причина тогавашните промени трябвало да бъдат изменени. Позиция, която също не е изненада за никого, тъй като още с встъпването си в служба през декември 2019 година, тя дефинира Закона за персоналната помощ като "проблемен " и "написан на крайник ".
Прави усещане, че първите промени са терминологични - "хора с увреждания " да бъдат сменени с "ползватели ". В претекстовете на вносителите на плана на никое място не се изяснява за какво и кому е нужно това, само че очевидно не е и нужно. Защото, откъдето и да погледнем, да се тревожи българският служител за ориста на някакви си ползватели е надалеч по-удобно, в сравнение с да работи в интерес на хора.
По-нататък, същата работа. "...предоставянето на услугата се приключва заради липса на кандидат-асистенти... "
Прочетено сред редовете, всичко това значи, че хората с увреждания, които са неспособни да се грижат за себе си, ще бъдат оставени на произвола на ориста. Да, в случай че ориста им се усмихне, те може и да получат персонална помощ. Но, в случай че всички заедно ги споходи "другата " орис, съгласно създателите на законопроекта животът ще продължи да си е окей. Защото страната - в лицето на общественото ведомство - ще съблюдава фискалната дисциплинираност, дори ще осъществя бюджетен остатък.
Апатията на ръководещите - съветска рулетка с непознати животи!
Ето по какъв начин се изкривяват и обстоятелствата, които да пробутат ремонта на Закона за персоналната помощ през Народното събрание:
"Съобразно регистрираните данни от Агенцията за общественото подкрепяне, в интервала от 01. 04. 2019 година досега се следи напредничав растеж на целевите стойности по персоналната помощ. Механизмът е тежко задължение за фиска на страната, изключително като се вземат поради обсега на правоимащите и разхода за финансиране на оказаната поддръжка след 01. 01. 2021 година ".
От думите на вносителите следва да се схваща, че в случай че Законът остане в настоящия си тип, близо 670 000 български жители с трайни увреждания евентуално ще са включени в механизма за персонална помощ и с изключение на тях, следвайки законовата формулировка за "хора с увреждания ", кръгът им доста щял да се разшири. Но това било мъчно осъществимо, тъй като на трудовия пазар в страната нямало 670 000 асистенти (минимум) за обгрижване на тези стотици хиляди хора.
Голямото "Но " е, че 670 000 души са всички хора с трайни увреждания в страната. Но не всеки с трайно увреждане е некадърен да се самообслужва. Премълчава се за ситото на самостоятелната оценка, която дефинира дали и по какъв брой часа индивидът има потребност от персонален помощник.
Този митичен за депутатите феномен, наименуван самостоятелна оценка, е формуляр с въпроси, които правят оценка менталните и физическите дефицити на хората с увреждания. Въз основа на отговорите се дават точки, които дефинират потребността от персонален помощник.
До момента "ползвателите " на персонална помощ са 31 556, както разгласи самата Сачева на брифинг предходната седмица. Прогнозите още от 2018 година са, че нуждаещите се са към 60 000 души, което към този момент оборва горното изказване на общественото министерство.
Например хората с диабет са десетки хиляди, само че огромна част от тях вървят на работа и водят независимо пълностоен живот. Когато към този момент имат ампутация на крак в резултат на диабета и неспособност да се оправят сами в всекидневието, тогава влизат в групата на тези, които могат да получат персонална помощ. И отново зависи от доста други спомагателни условия, заложени в самостоятелната оценка.
Но пък по какъв начин ще се спести другояче работата на обществените служащи? Още в бр. 39 показахме, че желанието на министерството е чиновниците му да работят по-малко, да не вървят на място да ревизират персонално кой от каква помощ се нуждае. Щели да стягат контрола, дават обещание обществените, само че...керванът си върви.
Уж щели да прецезират закона, само че не прецезираха това, че персоналните асистенти работят от понеделник до петък, а някои хора с увреждания са дотам неспособни да се грижат за себе си, че през уикенда са обречени на апетит и жадност. Явно това не е нужно да се уточни и не се взима поради естеството на работа на персоналния помощник - то е друго от седенето на бюро от 9 до 17 часа всеки делник.
Отново се бетонира несправедливостта на ТЕЛК-овите решения.
Първото належащо изискване да заявиш потребност от персонална помощ е в ТЕЛК-овото ти решение да е маркирано право на непозната помощ. Обаче през 2019 година стана ясно, че не всички с такава "отбелязка " в лекарското решение имат потребност от персонален помощник и не всички подават документи за подобен. В същото време други хора, които имат неистова потребност от персонален помощник не могат да си го изискат, тъй като лекарската комисия не е отбелязала правото им на непозната помощ.
Та по въпроса за парите, които все не доближават и за бремето, което са хората с увреждания за фиска, би трябвало да се напомни и за корупцията в ТЕЛК-овите комисии - проблем, за който никой нищо не прави. Колко пари изтичат оттова непозволено? Колко мними инвалиди се употребяват от привилегии?!
В законопроекта липсва и нещо доста значимо, което подсказва убеденост, че препоръчаните промени са...съвършени и не подлежат на оценка и разбор.
Удобно няма параграф, сходен на § 7 в сегашния закон, който да задължи общественото министерство да изготви разбор на използването на ремонтирания закон след една година. Казано другояче - няма накъде да се усъвършенства този закон.
<!--![endif]--> <!--![if-->
Търпението на околните на хора с увреждания свърши. Припомняме, че напълно неотдавна и измененията в Закона за хората с увреждания също провокираха гневна реакция измежду разнообразни групи от тях. "БАНКЕРЪ " към този момент писа (бр. 39 от 9 октомври 2020 г.), че измененията в него облекчават единствено чиновниците на министерството, само че не и хората, за които се отнася. Тогава припомнихме и за изчезналата Държавна организация за хората с увреждания, която трябваше да стартира работа от януари 2021 година.
След като отрасловият министър посегна и на Закона за персоналната помощ - в устрема си да върне нещата в остарялата рамка - в понеделник (26 октомври) членовете на сдружението "Системата ни убива " още веднъж излязоха на митинг пред общественото ведомство. Демонстрантите дефинираха думите на Сачева като "манипулации и измама " и обстреляха министерството с яйца.
Такава реакция е обяснима. Споменатият закон бе извоюван от майките и от близки на хора с увреждания след всеобщите им митинги през 2018-а. А в отчета, съпътстващ внасянето на проектозакона в Министерския съвет, Деница Сачева е написала, че тези митинги били довели единствено до "реформи без ясна вероятност " и по тази причина тогавашните промени трябвало да бъдат изменени. Позиция, която също не е изненада за никого, тъй като още с встъпването си в служба през декември 2019 година, тя дефинира Закона за персоналната помощ като "проблемен " и "написан на крайник ".
Прави усещане, че първите промени са терминологични - "хора с увреждания " да бъдат сменени с "ползватели ". В претекстовете на вносителите на плана на никое място не се изяснява за какво и кому е нужно това, само че очевидно не е и нужно. Защото, откъдето и да погледнем, да се тревожи българският служител за ориста на някакви си ползватели е надалеч по-удобно, в сравнение с да работи в интерес на хора.
По-нататък, същата работа. "...предоставянето на услугата се приключва заради липса на кандидат-асистенти... "
Прочетено сред редовете, всичко това значи, че хората с увреждания, които са неспособни да се грижат за себе си, ще бъдат оставени на произвола на ориста. Да, в случай че ориста им се усмихне, те може и да получат персонална помощ. Но, в случай че всички заедно ги споходи "другата " орис, съгласно създателите на законопроекта животът ще продължи да си е окей. Защото страната - в лицето на общественото ведомство - ще съблюдава фискалната дисциплинираност, дори ще осъществя бюджетен остатък.
Апатията на ръководещите - съветска рулетка с непознати животи!
Ето по какъв начин се изкривяват и обстоятелствата, които да пробутат ремонта на Закона за персоналната помощ през Народното събрание:
"Съобразно регистрираните данни от Агенцията за общественото подкрепяне, в интервала от 01. 04. 2019 година досега се следи напредничав растеж на целевите стойности по персоналната помощ. Механизмът е тежко задължение за фиска на страната, изключително като се вземат поради обсега на правоимащите и разхода за финансиране на оказаната поддръжка след 01. 01. 2021 година ".
От думите на вносителите следва да се схваща, че в случай че Законът остане в настоящия си тип, близо 670 000 български жители с трайни увреждания евентуално ще са включени в механизма за персонална помощ и с изключение на тях, следвайки законовата формулировка за "хора с увреждания ", кръгът им доста щял да се разшири. Но това било мъчно осъществимо, тъй като на трудовия пазар в страната нямало 670 000 асистенти (минимум) за обгрижване на тези стотици хиляди хора.
Голямото "Но " е, че 670 000 души са всички хора с трайни увреждания в страната. Но не всеки с трайно увреждане е некадърен да се самообслужва. Премълчава се за ситото на самостоятелната оценка, която дефинира дали и по какъв брой часа индивидът има потребност от персонален помощник.
Този митичен за депутатите феномен, наименуван самостоятелна оценка, е формуляр с въпроси, които правят оценка менталните и физическите дефицити на хората с увреждания. Въз основа на отговорите се дават точки, които дефинират потребността от персонален помощник.
До момента "ползвателите " на персонална помощ са 31 556, както разгласи самата Сачева на брифинг предходната седмица. Прогнозите още от 2018 година са, че нуждаещите се са към 60 000 души, което към този момент оборва горното изказване на общественото министерство.
Например хората с диабет са десетки хиляди, само че огромна част от тях вървят на работа и водят независимо пълностоен живот. Когато към този момент имат ампутация на крак в резултат на диабета и неспособност да се оправят сами в всекидневието, тогава влизат в групата на тези, които могат да получат персонална помощ. И отново зависи от доста други спомагателни условия, заложени в самостоятелната оценка.
Но пък по какъв начин ще се спести другояче работата на обществените служащи? Още в бр. 39 показахме, че желанието на министерството е чиновниците му да работят по-малко, да не вървят на място да ревизират персонално кой от каква помощ се нуждае. Щели да стягат контрола, дават обещание обществените, само че...керванът си върви.
Уж щели да прецезират закона, само че не прецезираха това, че персоналните асистенти работят от понеделник до петък, а някои хора с увреждания са дотам неспособни да се грижат за себе си, че през уикенда са обречени на апетит и жадност. Явно това не е нужно да се уточни и не се взима поради естеството на работа на персоналния помощник - то е друго от седенето на бюро от 9 до 17 часа всеки делник.
Отново се бетонира несправедливостта на ТЕЛК-овите решения.
Първото належащо изискване да заявиш потребност от персонална помощ е в ТЕЛК-овото ти решение да е маркирано право на непозната помощ. Обаче през 2019 година стана ясно, че не всички с такава "отбелязка " в лекарското решение имат потребност от персонален помощник и не всички подават документи за подобен. В същото време други хора, които имат неистова потребност от персонален помощник не могат да си го изискат, тъй като лекарската комисия не е отбелязала правото им на непозната помощ.
Та по въпроса за парите, които все не доближават и за бремето, което са хората с увреждания за фиска, би трябвало да се напомни и за корупцията в ТЕЛК-овите комисии - проблем, за който никой нищо не прави. Колко пари изтичат оттова непозволено? Колко мними инвалиди се употребяват от привилегии?!
В законопроекта липсва и нещо доста значимо, което подсказва убеденост, че препоръчаните промени са...съвършени и не подлежат на оценка и разбор.
Удобно няма параграф, сходен на § 7 в сегашния закон, който да задължи общественото министерство да изготви разбор на използването на ремонтирания закон след една година. Казано другояче - няма накъде да се усъвършенства този закон.
<!--![endif]--> <!--
КОМЕНТАРИ