Ден след Деня на влюбените, а и по всяко време

Ден след Деня на влюбените, а и когато и да е на годината тематиката за любовта е настояща. След еуфорията на празника е забавно да разберем каква е разликата сред любовта и влюбването.
" Да одобряваме влюбването за обич е една постоянно срещана илюзия. " Това сподели за Радио „ Фокус " – Бургас психологът Стела Семерджиева във връзка Деня на влюбените.
" Между това да си влюбен и да обичаш има огромна разлика. Много постоянно влюбването се бърка с обич. Влюбването е химия и се разграничава от същинската обич по няколко неща. На първо място то не е акт на волята или умишлен избор. Без значение дали и какъв брой желаеме да се влюбим, ние не можем да го предизвикаме. От друга страна, може даже и да не търсим прекарването, то просто да ни се случи ", сподели още психологът. Според Стела Семерджиева влюбването е химия, освен това генетично предопределена, с цел да се продължи човешкия жанр.
" Когато се влюбим, в нашия организъм се създава коктейл от хормони, които водят до разнообразни телесни чувства и прекарвания. Например покачва се количества на допамин така наречен хормон на удоволствието, равнището пък на серотонина се намалява, което провокира положение, наподобяващо едно психологичното разтройство, което се назовава ОКР или така наречен обсесивно-компулсивно разстройство ", посочи Семерджиева. Според думите й тъкмо както при психологичното разтройство, човек стартира да има натрапливи и влудяващи мисли, които не могат да бъдат изгонени.
" Натрапливо си мислим за индивида, провокирал вниманието ни, заспиваме и се разсънваме с тази мисъл, последвани от компулсивни дейности, които могат да се показват в това непрекъснато да поглеждаме телефона си, с цел да забележим дали не ни е търсил или писал обичаният човек, отваряме фотографията му и отново, и отново ", добави експертът. Според нея тук обаче има една основна разлика с обсесивно-компулсивното разстройство и тя е, че при влюбването на човек му е прелестно.
" Това потвърждава, по какъв начин нашата позиция оцветява това, което претърпяваме и усещаме, като " положително " или " неприятно ", съобщи Стела Семерджиева.
" Пеперудите в стомаха " също са нещо действително като чувство и то се дължи на „ химията ". Това е адреналинът, който се създава в нашето тялото, когато виждаме индивида, в който сме влюбени ", съобщи експертът.
" Чувството пък на възбуденост, на еуфория, вдъхновение и сантиментално въодушевление на влюбения се дължи на едно вещество фенилетиламин, което се синтезира в мозъка на влюбения, наречено още " любовна молекула ", сподели още Семерджиева. Тя изясни, че това е материалност, което се съдържа и в шоколада, по този начин, че в случай че човек е привързан към яденето на шоколад, то е доста допустимо, без да осъзнава да търси прекарване на пристрастеност и да се пробва да си го набави посредством шоколада.
" Влюбването като прекарване е толкоз интензивно, че основава една заблуда за непосредственост и сигурност във връзка, подготвени сме даже да вършим и споделяме неща, които в никакъв случай не сме правили преди. Изследванията демонстрират, че дейното произвеждане на допамин продължава оптимално до към 24 месеца, тъй че това положението на пристрастеност е относително малко ", сподели още психологът.