Денят 26 декември в световната история
Ден на бащата - празнува се бащинството на Свети Йосиф. Той е и имен ден на хората, които носят това име. През 1865 година Джеймс Нелсън патентова кафеварката. Представена е през 1949 година Общата доктрина за относителността, основана от Алберт Айнщайн. На този ден са родени: Мао Дзе-Дун, китайски политик и общественик, основател на Китайската комунистическа партия, Алехо Карпентиер - един от най-известните латиноамерикански писатели. На 26 декември умират Жозеф Фуше, френски политик и общественик, Хари С. Труман - американски общественик, президент на Съединени американски щати (от април 1945 година до януари 1953 г.), Джералд Рудолф Форд мл., 40–ият вицепрезидент на Съединени американски щати от 1973 до 1974 година, както и 38–ият президент на Съединени американски щати от 1974 до 1977 година, Анатолий Василиевич Луначарски - съветски политически деятел.
2017 година
Най-малко 20 души умират и 60 души са ранени в поредност саудитски въздушни набези на пазар в югозападен Йемен.
2017 година
Бившият футболист на Челси, Монако, Манчестър Сити и Милан Джордж Уеа е новият президент на африканската страна Либерия. Той побеждава и на втория тур на изборите за държавен глава, откакто оставя на първи тур на цели 10 % зад себе си сегашния държавен глава Джозеф Боакаи, който управлява Либерия в последните 12 години.
2013 година
При самолетна злополука в Иркутск умират 9 индивида.
2012 година
Синдзо Абе е новият 96-ти министър-председател на Япония. В интервала 2006-2007 година Абе е 90-тият министър-председател на страната. В Китай влиза в употреба най-дългата високоскоростна железопътна автомагистрала в света с дължина 2200 км. Скоростта на влаковете доближава 300 км/ч. Китай заема първо място в света по дължина на високоскоростни линии с обща дължина от 9300 км.
2011 година
Анализ на специалисти от Центъра по стопански и бизнес проучвания демонстрира, че през 2011 година Бразилия измества Англия като шеста най-голяма стопанска система в света, макар че британците живеят по-добре от бразилците. Първите пет са Съединени американски щати, Китай, Япония, Германия и Франция. Италия е осма, Русия девета и Индия десета. Ким Чен Ун е одобрен за началник на Корейската работническа партия.
2004 година
Регистрирано е земетресение в Индийския Океан с магнитуд от 9,0 по скалата на Рихтер. Първоначалната измерена мощ на труса е 6,8 по скалата на Рихтер, като след това доближава надлежно на 8,5, 8,9 и 9,0. Епицентърът е покрай западния бряг на северната част на о-в Суматра, Индонезия. Земетресението е от вида плиткофокусно, т.е. епицентърът е на относително дребна дълбочина в земната кора - към 10- 20 км. Характерът на земетресението провокира мощно енергийното влияние върху океанското дъно. Земетресението в Индонезия основава десетки талази цунами, които опустошават бреговете на Индия, Шри Ланка, Индонезия, Малайзия, Бангладеш, Мианмар, Малдивите и Тайланд. Регистрирани са и други вторични земетресения. Земетресението е усетено още в Австралия, Бангладеш, Йемен, Кения, Кокосови острови, Мадагаскар, Мавриций, Мианмар, Оман, Реюнион, Сейшелски oстрови, Сингапур, Сомалия и Танзания. Земният трус и последвалите го талази цунами предизвикват голям брой смъртни случаи. Броят на жертвите възлиза на към 230 000 души. Това са най-вече поданици на Индия, Шри Ланка и Индонезия. Загиналите в Индонезия са над 173 000, ранени са над 100 000, за безследно изчезнали се водят над 120 000 души, в Шри Ланка починали са над 38 195, ранени са над 15 686 души, в Индия броят на починалите възлизат на към 10 744 души, в Тайланд това са над 5 300 души, в Малайзия над 70 души, в Малдиви над 100 души, в Мианмар над 60 души, в Сомалия към 300 души и други Сред починалите има и голям брой чужденци.
1993 година
Неонацисти оскверняват гроба на Марлене Дитрих. Марлене Дитрих е американска киноактриса и певица, германка по генезис. Работи в Холивуд от 1930 година Играе във филмите " Мароко " (1930 г.), " Синият ангел " (1930 г.), " Шанхай - експрес " (1932 г.), " Градината на Аллах " (1936 г.), " Ангел " (1937 г.), " Седем грешници " (1940 г.), " Мартин Руманяк " (1946 г.), " Червената Лола " (1950 г.), " Свидетел по обвиняването " (1958 г.); " Присъдата в Нюрнберг " (1961 г.). Снима с най-големите режисьори: Джозеф декор Щернберг (7 кино лентата от 1929-1935 г.), Рене Клер, Б. Уайдлър, Стенли Крамер, А. Хичкок, Фриц Ланг, О. Уелс. Партнира си с Джон Боайе, Дж. Уейн, Ж. Габен, Шарл Боайе, Джеймс Стюарт, Б. Ланкастър, Чарлз Лоутън, С. Трейси. След " Нюрнбергският развой " (1961 г.) се отдръпва от киното. За финален път се снима в " Просто жиголо " (1979 г.).
1971 година
Група ветерани от Виетнам, в символ на митинг против войната окупират статуята на Свободата в Ню Йорк. Виетнамска война се води в интервала 1964-1973 година от Съединени американски щати във Виетнам. Тя има за цел да предотврати установяването на комунистическо ръководство на полуостров Индокитай. Съединени американски щати се ангажират с проблемите на Виетнам и полуострова от средата на 50-те години, когато в южната част на страната през 1955 година се основава Република Виетнам, и стартира построяването на така наречен сайгонска войска с присъединяване на американски специалисти. През 1960 година е основан Национален фронт за избавление на Южен Виетнам, който благодарение на Демократична република Виетнам, Съюз на съветските социалистически републики и КНР разпростира освободително придвижване за обединяване на страната. Три години по-късно със заповед на американския президент Дж. Кенеди в Южен Виетнам са изпратени първите американски въоръжени елементи. През 1964 година Конгресът на Съединени американски щати приема така наречен Тонкинска резолюция, която слага началото на войната. През 1968 година е кулминационна точка на войната, тя обгръща цялата територия на страната. Една година по-късно националните сили на Южен Виетнам основават Временно революционно държавно управление на Република Виетнам. В Париж стартират мирни договаряния сред Съединени американски щати и Демократична република Виетнам. През 1973 година Парижкото съглашение поставя завършек на войната, до 1974 година американските войски се изтеглят от Виетнам.
1949 година
Представена е Общата доктрина за относителността, основана от Алберт Айнщайн. Теория за относителността съставлява Физична доктрина за пространствено-времевите съотношения и законите на гравитационното поле. Физичните феномени, описвани от теорията на относителността, се назовават релативистични и се демонстрират при скорости “V ”, близки до скоростта на светлината във вакуум “С ”. Специалната доктрина на относителността (1905 г.) разказва свойствата на пространство-времето, когато гравитационните полета могат да се подценен, до момента в който общата доктрина на относителността (1915-1916 г.) е съобразена с съществуването на гравитационни полета. Специалната доктрина на относителността се основава на правилото на относителността и правилото за постоянството на скоростта на светлината във вакуум и независимостта и от скоростта на придвижване на източника на светлина. Геометрична основа на общата доктрина на относителността е неевклидовата геометрия на Б. Риман. Нютоновата доктрина за гравитацията е частен случай от общата доктрина на относителността в първо приближение на слаби гравитационни полета и дребни скорости.
1941 година
Чърчил за първи път подвига два пръста във формата на писмен знак V.
1922 година
В Русия се основава държавна спестовна каса.
1919 година
В Русия се приема указ за справяне с неграмотността.
1865 година
Джеймс Нелсън патентова кафеварката.
1825 година
На Сенатския площад стартира въстанието на декабристите. Декабристите са съветски революционери, основно дворяни и офицери, участници в Отечествената война от 1812 година През декември 1825 година подвигат въстание срещу самодържавието и крепостничеството. Първите организации на декабристите се основават през 1816-1821 година Съюз за избавление, Съюз за благополучие. През 1821 година се основават Южното общество и Северното общество. Стремят се към осъществяване на боен прелом. Програмата на декабристите включва анулиране на крепостничеството, определяне на унитарна република (Южното общество) или конституционна монархия с федеративно устройство (Северното общество). Междуцарствието, което настава след гибелта на Александър I, провокира прибързано експлоадиране на въстанието на 26 декември 1825 г.( 14 декември 1825 година остарял стил) в Петербург и в Черниговския полк в Украйна. След разгрома му са задържани доста от декабристите, сред които П. Пестел, С. Муравьов-Апостол, К. Рилеев, М. Бестужев-Рюмин. Те са обесени, а 121 души са изпратени на изгнание в Сибир.
1492 година
Една от трите каравели на Христофор Колумб “ Санта Мария “ се блъска в подводен риф и потъва. Първата експедиция, която подхваща Христофор Колумб е в интервала 1492-1493 година Тя включва корабите “Санта Мария ”, “Пинта ” и “Ниня ” (екипаж от 90 души). Те потеглят на 3 август 1492 година от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и доближават до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг, където Христофор Колумб дебаркира на 12 октомври 1492 година (официалната дата на откриването на Америка). От 14 до 24 октомври посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември открива и изследва сектор от североизточното крайбрежие на остров Куба. На 6 декември доближава о. Хаити. През нощта на 25 декември флагманският транспортен съд “Санта Мария ” засяда на риф, само че екипажът се избавя. Корабът “Ниня ” приключва проучването на северните крайбрежия на Хаити и на 15 март 1493 година Христофор Колумб се завръща с него в Кастилия.
На тази дата са родени:
1904 година
Роден е Алехо Карпентиер - един от най-известните латиноамерикански писатели наред с Астуриас и Маркес. Сред най-известните му романи са “Загубените следи ” (1953 г.), “Векът на Просвещението ” (1962 г.), “Приложението на метода ” (1974 г.), “Свещена пролет ” (1978 г.). Умира на 24 април 1980 година в Париж.
1893 година
Роден е Мао Дзе-Дун - китайски политик и общественик, основател на Китайската комунистическа партия (ККП) и Китайската национална република (КНР). Той е учредител на отклонение на марксизма, наречено на негово име - маоизъм. Мао Дзъдун оглавява през 30-те години на XX век комунистическите региони на провинция Цзянси. Придържа се към мнението за нуждата от особена идеология на китайския комунизъм, в която водеща роля да има селячеството. След " Великия марш ", един от ръководителите на който се явява Мао, на него му се отдава опция да заеме водеща роля в КПК. През 1949 година Мао Дзъдун прогласява Китайската национална република и става неин в действителност водач до своята гибел. От 1945 година и до гибелта си е ръководител на китайската комунистическа партия, през 1954-59 година е президент на КНР. Провежда няколко шумни акции, най-голяма от които се явява " Културната гражданска война " (1966 – 1976), при която умират няколко милиона индивида. Управлението на Мао се характеризира с обединяването на страната след дълъг интервал на разпокъсаност, растеж на индустриализацията и сдържан растеж на благосъстоянието на народа от една страна, политически гнет, безсмислени акции, крах в областта на културата и фетиш към личността на Мао от друга.
1194 година
Роден е Фридрих II Щауфен (или Хохенщауфен) - немски крал (от 1212 г.), император (от 1220 г.); сицилийски крал (от 1197). Внук на Фридрих I Барбароса и на Роджър II Сицилийски. Фридрих II Щауфен се стреми да трансформира Сицилианското кралство в централизирана страна, за което издава така наречен Мелфийски конституции (1231 г.). Създава държавна данъчна система, наемна арабска армия, унищожава феодалните крепости, вкарва държавен търговски монопол върху доста артикули, лишава градовете от автономия. Политиката му в Германия оказва помощ за по-нататъшното накъсване на страната на териториални княжества. Дава на князете държавни права за поддръжката на императорската политика в Италия, не разрешава съюзите на градовете (имперските закони от 1220 година, 1231 година, 1232 г.). Отлъчван е няколко пъти от Църквата, без значение че провежда Шестия кръстоносен поход и се приключва след завладяването на Йерусалим (1229 г.). Папа Инокентий IV привиква Вселенски събор (1245 г.), който афишира Фридрих II за свален от императорския трон. Умира в разгара на войната с папата. Фридрих II е високо просветен, владее няколко езика, интересува се от естествени науки. Създава редица учебни заведения и Неаполитанския университет (1224 г.), в който позволява да преподават арабски и европейски учени. Фридрих II Щауфен умира на 13 декември 1250 година
На тази дата умират:
2006 година
Умира Джералд Рудолф Форд мл. Той е 40–ият вицепрезидент на Съединени американски щати от 1973 до 1974 година, както и 38–ият президент на Съединени американски щати от 1974 до 1977 година. Той е първият президент, който не е определен на избори. След оставката през 1973 година на Спиро Агню, определен дружно с Никсън, Форд е номиниран за този пост от президента и е определен от Камарата на представителите и Сената, с цел да се спазят наредбите на 25–та корекция на Конституцията. Когато Никсън подава оставка на 9 август 1974 година, Форд става президент.
1972 година
Умира Хари С. Труман - американски общественик, Президент на Съединени американски щати (от април 1945 година до януари 1953 г.). Работи като писар, счетоводител, фермер, притежател на галантериен магазин. Роден е на 8 май 1884 година в Ламар, щат Мисури. Завършва право. Участва в Първия международна война (1914-1918 г.). Работи като арбитър. Заема постовете: ръководител на окръжния съд в щата Мисури (1926-1934 г.), сенатор (1934-1944 г.), вицепрезидент (от януари1945 г.). Хари С. Труман дава заповедта за атомната бомбардировка на японските градове Хирошима и Нагазаки през август 1945 година Той взе участие в Потсдамската среща и подписва Потсдамските съглашения. След Втората международна война е заставен от агресивността на Й. В. Сталин да заеме курс за отбрана на демокрацията, свободата и независимостта на народите в Западен Европа и други елементи на света. Хари С. Труман стартира икономическа помощ на Съединени американски щати за възобновяване на разрушената от войната стопанска система на западноевропейски страни (доктрина “Труман ”, проект “Маршал ”). Организира битката на американско общество против тоталното нахлуване на комунизма.
1933 година
Умира Анатолий Василиевич Луначарски - съветски политически деец; комунист, критик, литературовед, изкуствовед, публицист, драматург; учен (1930 г.). Член е на РСДРП от 1895 година Емигрант в Западна Европа преди 1917 година Живее в Париж, Женева, Цюрих. Участник е в Октомврийския прелом през 1917 година Анатолий Василиевич Луначарски е първият национален комисар на просветата (1917-1929 г.). От 1929 година е ръководител на Комитета на учените при ЦИК на Съюз на съветските социалистически републики. Автор е на писания по хармония ( " Основи на позитивната хармония ", 1904 г.; " Марксизъм и хармония ", " Диалог за изкуството ", 1905 г.); по философия ( " Религия и социализъм ", 1908-1911 година, т. 1-2); сб. " Критика и критици " (1938 г.); сб. " Критически и полемически етюди " (1905 г.); " Еснафщина и индивидуализъм " (1909 г.); " Литературните силуети " (1923 г.); алманах " Театърът през днешния ден " (192); публикации за кино и музика. Пише пиеси: " Фауст и градът " (1918 г.), " Оливър Кромуел " (1920 г.), " Освободеният Дон Кихот " (1922 г.), " Мегасватба " (1923 г.) и др.; киносценарии, разкази, мемоари за Ленин.
1931 година
Умира Мелвил Дюи - американски библиотековед, който поради заслугите си за развиване на библиотечното дело в Съединени американски щати е наименуван " патриарх на американското библиотекознание ". Той основава първата в света професионална организация - АБА (1876 г.). В годните 1876-1890 година е нейн секретар, след което и президент до 1892 година Мелвил Дюи основава първото библиотечно списание в Съединени американски щати " American Library Journal " (1876 г.), съществуващо и през днешния ден под заглавие " Library Journal ". Организира основаването и на първото библиотечно учебно заведение в Съединени американски щати (1887 г.) към Колумбийския университет и е негов шеф (1887-1904 г.). Благодарение на Дюи в него за пръв път се учат и дами. Създава и " Десетичната подредба " (1876 година ), която през днешния ден е най-разпространената подредба в света.
1825 година
Умира Михаил Андреевич Милорадович - съветски военачалник. Той е основен подстрекател за опожаряването на Москва през 1812 година Градът е опожарен за попречване на рухването на града в ръцете на Наполеон I Бонапарт.
1820 година
Умира Жозеф Фуше– френски политик и общественик. Получава духовно обучение. През 1791 година става член на Якобинския клуб в Нант, на идната година е определен в Конвента. Отначало споделя възгледите на жирондистите, само че по-късно минава към якобинците. Гласува за екзекутирането на Луи ХVI. Организира жестокото потушаване на контрареволюционни метежи в редица департаменти, санкционира на място отговорните, интензивно организира политика на дехристиянизация. Сближава се с ебертистите и е изключен от Якобинския клуб (юли 1794 г.). Той е един от уредниците и ръководителите на Термидорския прелом (27-28 юли 1794 г.). В годините 1799-1802 година, 1804-1810 година, 1814-1815 година е министър на полицията; провежда необятна мрежа за политическо разузнаване, шпионаж и провокации, като в следствие става една от най-влиятелните персони в страната. След повторното събаряне на Наполеон оглавява Изпълнителната комисия на Временното държавно управление и ревниво се заема с подготовката на втората реституция на Бурбоните. След завръщането на Луи ХVIII (1815 г.) е дипломат в Дрезден (Саксония). След декрета от 1816 година за изгонените от Франция “цареубийци ” Фуше напуща посланическото място и отпътува за Триест, където приема австрийско гражданство, а по-късно се самоубива.
1731 година
Умира Антоан Удар де ла Мот - френски публицист. Обявява се против условностите на класицизма. Известен е със своя релативно свободен стихотоворен превод на “Илиада ” (1714 г.), в който трансформира характерите на Омировите богове и герои в духа на ХVIII в. В “Размисли за рецензията ” (1715 г.) прави опит да отбрани превода си, което става мотив за обновяване на разногласието сред “древните и новите ”. В полемиката получава поддръжката на Б. Фонтенел. Като драматург е прочут с написаната в духа на Расин покруса “Инес де Кастро ” (издадена през 1723 г.), чийто сюжет заимства от А. Ферейра. Автор е на басни, либрета за опери и оди в прозаичност. Антоан Удар де ла Мот е роден на 17 януари 1672 година в Париж.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
2017 година
Най-малко 20 души умират и 60 души са ранени в поредност саудитски въздушни набези на пазар в югозападен Йемен.
2017 година
Бившият футболист на Челси, Монако, Манчестър Сити и Милан Джордж Уеа е новият президент на африканската страна Либерия. Той побеждава и на втория тур на изборите за държавен глава, откакто оставя на първи тур на цели 10 % зад себе си сегашния държавен глава Джозеф Боакаи, който управлява Либерия в последните 12 години.
2013 година
При самолетна злополука в Иркутск умират 9 индивида.
2012 година
Синдзо Абе е новият 96-ти министър-председател на Япония. В интервала 2006-2007 година Абе е 90-тият министър-председател на страната. В Китай влиза в употреба най-дългата високоскоростна железопътна автомагистрала в света с дължина 2200 км. Скоростта на влаковете доближава 300 км/ч. Китай заема първо място в света по дължина на високоскоростни линии с обща дължина от 9300 км.
2011 година
Анализ на специалисти от Центъра по стопански и бизнес проучвания демонстрира, че през 2011 година Бразилия измества Англия като шеста най-голяма стопанска система в света, макар че британците живеят по-добре от бразилците. Първите пет са Съединени американски щати, Китай, Япония, Германия и Франция. Италия е осма, Русия девета и Индия десета. Ким Чен Ун е одобрен за началник на Корейската работническа партия.
2004 година
Регистрирано е земетресение в Индийския Океан с магнитуд от 9,0 по скалата на Рихтер. Първоначалната измерена мощ на труса е 6,8 по скалата на Рихтер, като след това доближава надлежно на 8,5, 8,9 и 9,0. Епицентърът е покрай западния бряг на северната част на о-в Суматра, Индонезия. Земетресението е от вида плиткофокусно, т.е. епицентърът е на относително дребна дълбочина в земната кора - към 10- 20 км. Характерът на земетресението провокира мощно енергийното влияние върху океанското дъно. Земетресението в Индонезия основава десетки талази цунами, които опустошават бреговете на Индия, Шри Ланка, Индонезия, Малайзия, Бангладеш, Мианмар, Малдивите и Тайланд. Регистрирани са и други вторични земетресения. Земетресението е усетено още в Австралия, Бангладеш, Йемен, Кения, Кокосови острови, Мадагаскар, Мавриций, Мианмар, Оман, Реюнион, Сейшелски oстрови, Сингапур, Сомалия и Танзания. Земният трус и последвалите го талази цунами предизвикват голям брой смъртни случаи. Броят на жертвите възлиза на към 230 000 души. Това са най-вече поданици на Индия, Шри Ланка и Индонезия. Загиналите в Индонезия са над 173 000, ранени са над 100 000, за безследно изчезнали се водят над 120 000 души, в Шри Ланка починали са над 38 195, ранени са над 15 686 души, в Индия броят на починалите възлизат на към 10 744 души, в Тайланд това са над 5 300 души, в Малайзия над 70 души, в Малдиви над 100 души, в Мианмар над 60 души, в Сомалия към 300 души и други Сред починалите има и голям брой чужденци.
1993 година
Неонацисти оскверняват гроба на Марлене Дитрих. Марлене Дитрих е американска киноактриса и певица, германка по генезис. Работи в Холивуд от 1930 година Играе във филмите " Мароко " (1930 г.), " Синият ангел " (1930 г.), " Шанхай - експрес " (1932 г.), " Градината на Аллах " (1936 г.), " Ангел " (1937 г.), " Седем грешници " (1940 г.), " Мартин Руманяк " (1946 г.), " Червената Лола " (1950 г.), " Свидетел по обвиняването " (1958 г.); " Присъдата в Нюрнберг " (1961 г.). Снима с най-големите режисьори: Джозеф декор Щернберг (7 кино лентата от 1929-1935 г.), Рене Клер, Б. Уайдлър, Стенли Крамер, А. Хичкок, Фриц Ланг, О. Уелс. Партнира си с Джон Боайе, Дж. Уейн, Ж. Габен, Шарл Боайе, Джеймс Стюарт, Б. Ланкастър, Чарлз Лоутън, С. Трейси. След " Нюрнбергският развой " (1961 г.) се отдръпва от киното. За финален път се снима в " Просто жиголо " (1979 г.).
1971 година
Група ветерани от Виетнам, в символ на митинг против войната окупират статуята на Свободата в Ню Йорк. Виетнамска война се води в интервала 1964-1973 година от Съединени американски щати във Виетнам. Тя има за цел да предотврати установяването на комунистическо ръководство на полуостров Индокитай. Съединени американски щати се ангажират с проблемите на Виетнам и полуострова от средата на 50-те години, когато в южната част на страната през 1955 година се основава Република Виетнам, и стартира построяването на така наречен сайгонска войска с присъединяване на американски специалисти. През 1960 година е основан Национален фронт за избавление на Южен Виетнам, който благодарение на Демократична република Виетнам, Съюз на съветските социалистически републики и КНР разпростира освободително придвижване за обединяване на страната. Три години по-късно със заповед на американския президент Дж. Кенеди в Южен Виетнам са изпратени първите американски въоръжени елементи. През 1964 година Конгресът на Съединени американски щати приема така наречен Тонкинска резолюция, която слага началото на войната. През 1968 година е кулминационна точка на войната, тя обгръща цялата територия на страната. Една година по-късно националните сили на Южен Виетнам основават Временно революционно държавно управление на Република Виетнам. В Париж стартират мирни договаряния сред Съединени американски щати и Демократична република Виетнам. През 1973 година Парижкото съглашение поставя завършек на войната, до 1974 година американските войски се изтеглят от Виетнам.
1949 година
Представена е Общата доктрина за относителността, основана от Алберт Айнщайн. Теория за относителността съставлява Физична доктрина за пространствено-времевите съотношения и законите на гравитационното поле. Физичните феномени, описвани от теорията на относителността, се назовават релативистични и се демонстрират при скорости “V ”, близки до скоростта на светлината във вакуум “С ”. Специалната доктрина на относителността (1905 г.) разказва свойствата на пространство-времето, когато гравитационните полета могат да се подценен, до момента в който общата доктрина на относителността (1915-1916 г.) е съобразена с съществуването на гравитационни полета. Специалната доктрина на относителността се основава на правилото на относителността и правилото за постоянството на скоростта на светлината във вакуум и независимостта и от скоростта на придвижване на източника на светлина. Геометрична основа на общата доктрина на относителността е неевклидовата геометрия на Б. Риман. Нютоновата доктрина за гравитацията е частен случай от общата доктрина на относителността в първо приближение на слаби гравитационни полета и дребни скорости.
1941 година
Чърчил за първи път подвига два пръста във формата на писмен знак V.
1922 година
В Русия се основава държавна спестовна каса.
1919 година
В Русия се приема указ за справяне с неграмотността.
1865 година
Джеймс Нелсън патентова кафеварката.
1825 година
На Сенатския площад стартира въстанието на декабристите. Декабристите са съветски революционери, основно дворяни и офицери, участници в Отечествената война от 1812 година През декември 1825 година подвигат въстание срещу самодържавието и крепостничеството. Първите организации на декабристите се основават през 1816-1821 година Съюз за избавление, Съюз за благополучие. През 1821 година се основават Южното общество и Северното общество. Стремят се към осъществяване на боен прелом. Програмата на декабристите включва анулиране на крепостничеството, определяне на унитарна република (Южното общество) или конституционна монархия с федеративно устройство (Северното общество). Междуцарствието, което настава след гибелта на Александър I, провокира прибързано експлоадиране на въстанието на 26 декември 1825 г.( 14 декември 1825 година остарял стил) в Петербург и в Черниговския полк в Украйна. След разгрома му са задържани доста от декабристите, сред които П. Пестел, С. Муравьов-Апостол, К. Рилеев, М. Бестужев-Рюмин. Те са обесени, а 121 души са изпратени на изгнание в Сибир.
1492 година
Една от трите каравели на Христофор Колумб “ Санта Мария “ се блъска в подводен риф и потъва. Първата експедиция, която подхваща Христофор Колумб е в интервала 1492-1493 година Тя включва корабите “Санта Мария ”, “Пинта ” и “Ниня ” (екипаж от 90 души). Те потеглят на 3 август 1492 година от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и доближават до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг, където Христофор Колумб дебаркира на 12 октомври 1492 година (официалната дата на откриването на Америка). От 14 до 24 октомври посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември открива и изследва сектор от североизточното крайбрежие на остров Куба. На 6 декември доближава о. Хаити. През нощта на 25 декември флагманският транспортен съд “Санта Мария ” засяда на риф, само че екипажът се избавя. Корабът “Ниня ” приключва проучването на северните крайбрежия на Хаити и на 15 март 1493 година Христофор Колумб се завръща с него в Кастилия.
На тази дата са родени:
1904 година
Роден е Алехо Карпентиер - един от най-известните латиноамерикански писатели наред с Астуриас и Маркес. Сред най-известните му романи са “Загубените следи ” (1953 г.), “Векът на Просвещението ” (1962 г.), “Приложението на метода ” (1974 г.), “Свещена пролет ” (1978 г.). Умира на 24 април 1980 година в Париж.
1893 година
Роден е Мао Дзе-Дун - китайски политик и общественик, основател на Китайската комунистическа партия (ККП) и Китайската национална република (КНР). Той е учредител на отклонение на марксизма, наречено на негово име - маоизъм. Мао Дзъдун оглавява през 30-те години на XX век комунистическите региони на провинция Цзянси. Придържа се към мнението за нуждата от особена идеология на китайския комунизъм, в която водеща роля да има селячеството. След " Великия марш ", един от ръководителите на който се явява Мао, на него му се отдава опция да заеме водеща роля в КПК. През 1949 година Мао Дзъдун прогласява Китайската национална република и става неин в действителност водач до своята гибел. От 1945 година и до гибелта си е ръководител на китайската комунистическа партия, през 1954-59 година е президент на КНР. Провежда няколко шумни акции, най-голяма от които се явява " Културната гражданска война " (1966 – 1976), при която умират няколко милиона индивида. Управлението на Мао се характеризира с обединяването на страната след дълъг интервал на разпокъсаност, растеж на индустриализацията и сдържан растеж на благосъстоянието на народа от една страна, политически гнет, безсмислени акции, крах в областта на културата и фетиш към личността на Мао от друга.
1194 година
Роден е Фридрих II Щауфен (или Хохенщауфен) - немски крал (от 1212 г.), император (от 1220 г.); сицилийски крал (от 1197). Внук на Фридрих I Барбароса и на Роджър II Сицилийски. Фридрих II Щауфен се стреми да трансформира Сицилианското кралство в централизирана страна, за което издава така наречен Мелфийски конституции (1231 г.). Създава държавна данъчна система, наемна арабска армия, унищожава феодалните крепости, вкарва държавен търговски монопол върху доста артикули, лишава градовете от автономия. Политиката му в Германия оказва помощ за по-нататъшното накъсване на страната на териториални княжества. Дава на князете държавни права за поддръжката на императорската политика в Италия, не разрешава съюзите на градовете (имперските закони от 1220 година, 1231 година, 1232 г.). Отлъчван е няколко пъти от Църквата, без значение че провежда Шестия кръстоносен поход и се приключва след завладяването на Йерусалим (1229 г.). Папа Инокентий IV привиква Вселенски събор (1245 г.), който афишира Фридрих II за свален от императорския трон. Умира в разгара на войната с папата. Фридрих II е високо просветен, владее няколко езика, интересува се от естествени науки. Създава редица учебни заведения и Неаполитанския университет (1224 г.), в който позволява да преподават арабски и европейски учени. Фридрих II Щауфен умира на 13 декември 1250 година
На тази дата умират:
2006 година
Умира Джералд Рудолф Форд мл. Той е 40–ият вицепрезидент на Съединени американски щати от 1973 до 1974 година, както и 38–ият президент на Съединени американски щати от 1974 до 1977 година. Той е първият президент, който не е определен на избори. След оставката през 1973 година на Спиро Агню, определен дружно с Никсън, Форд е номиниран за този пост от президента и е определен от Камарата на представителите и Сената, с цел да се спазят наредбите на 25–та корекция на Конституцията. Когато Никсън подава оставка на 9 август 1974 година, Форд става президент.
1972 година
Умира Хари С. Труман - американски общественик, Президент на Съединени американски щати (от април 1945 година до януари 1953 г.). Работи като писар, счетоводител, фермер, притежател на галантериен магазин. Роден е на 8 май 1884 година в Ламар, щат Мисури. Завършва право. Участва в Първия международна война (1914-1918 г.). Работи като арбитър. Заема постовете: ръководител на окръжния съд в щата Мисури (1926-1934 г.), сенатор (1934-1944 г.), вицепрезидент (от януари1945 г.). Хари С. Труман дава заповедта за атомната бомбардировка на японските градове Хирошима и Нагазаки през август 1945 година Той взе участие в Потсдамската среща и подписва Потсдамските съглашения. След Втората международна война е заставен от агресивността на Й. В. Сталин да заеме курс за отбрана на демокрацията, свободата и независимостта на народите в Западен Европа и други елементи на света. Хари С. Труман стартира икономическа помощ на Съединени американски щати за възобновяване на разрушената от войната стопанска система на западноевропейски страни (доктрина “Труман ”, проект “Маршал ”). Организира битката на американско общество против тоталното нахлуване на комунизма.
1933 година
Умира Анатолий Василиевич Луначарски - съветски политически деец; комунист, критик, литературовед, изкуствовед, публицист, драматург; учен (1930 г.). Член е на РСДРП от 1895 година Емигрант в Западна Европа преди 1917 година Живее в Париж, Женева, Цюрих. Участник е в Октомврийския прелом през 1917 година Анатолий Василиевич Луначарски е първият национален комисар на просветата (1917-1929 г.). От 1929 година е ръководител на Комитета на учените при ЦИК на Съюз на съветските социалистически републики. Автор е на писания по хармония ( " Основи на позитивната хармония ", 1904 г.; " Марксизъм и хармония ", " Диалог за изкуството ", 1905 г.); по философия ( " Религия и социализъм ", 1908-1911 година, т. 1-2); сб. " Критика и критици " (1938 г.); сб. " Критически и полемически етюди " (1905 г.); " Еснафщина и индивидуализъм " (1909 г.); " Литературните силуети " (1923 г.); алманах " Театърът през днешния ден " (192); публикации за кино и музика. Пише пиеси: " Фауст и градът " (1918 г.), " Оливър Кромуел " (1920 г.), " Освободеният Дон Кихот " (1922 г.), " Мегасватба " (1923 г.) и др.; киносценарии, разкази, мемоари за Ленин.
1931 година
Умира Мелвил Дюи - американски библиотековед, който поради заслугите си за развиване на библиотечното дело в Съединени американски щати е наименуван " патриарх на американското библиотекознание ". Той основава първата в света професионална организация - АБА (1876 г.). В годните 1876-1890 година е нейн секретар, след което и президент до 1892 година Мелвил Дюи основава първото библиотечно списание в Съединени американски щати " American Library Journal " (1876 г.), съществуващо и през днешния ден под заглавие " Library Journal ". Организира основаването и на първото библиотечно учебно заведение в Съединени американски щати (1887 г.) към Колумбийския университет и е негов шеф (1887-1904 г.). Благодарение на Дюи в него за пръв път се учат и дами. Създава и " Десетичната подредба " (1876 година ), която през днешния ден е най-разпространената подредба в света.
1825 година
Умира Михаил Андреевич Милорадович - съветски военачалник. Той е основен подстрекател за опожаряването на Москва през 1812 година Градът е опожарен за попречване на рухването на града в ръцете на Наполеон I Бонапарт.
1820 година
Умира Жозеф Фуше– френски политик и общественик. Получава духовно обучение. През 1791 година става член на Якобинския клуб в Нант, на идната година е определен в Конвента. Отначало споделя възгледите на жирондистите, само че по-късно минава към якобинците. Гласува за екзекутирането на Луи ХVI. Организира жестокото потушаване на контрареволюционни метежи в редица департаменти, санкционира на място отговорните, интензивно организира политика на дехристиянизация. Сближава се с ебертистите и е изключен от Якобинския клуб (юли 1794 г.). Той е един от уредниците и ръководителите на Термидорския прелом (27-28 юли 1794 г.). В годините 1799-1802 година, 1804-1810 година, 1814-1815 година е министър на полицията; провежда необятна мрежа за политическо разузнаване, шпионаж и провокации, като в следствие става една от най-влиятелните персони в страната. След повторното събаряне на Наполеон оглавява Изпълнителната комисия на Временното държавно управление и ревниво се заема с подготовката на втората реституция на Бурбоните. След завръщането на Луи ХVIII (1815 г.) е дипломат в Дрезден (Саксония). След декрета от 1816 година за изгонените от Франция “цареубийци ” Фуше напуща посланическото място и отпътува за Триест, където приема австрийско гражданство, а по-късно се самоубива.
1731 година
Умира Антоан Удар де ла Мот - френски публицист. Обявява се против условностите на класицизма. Известен е със своя релативно свободен стихотоворен превод на “Илиада ” (1714 г.), в който трансформира характерите на Омировите богове и герои в духа на ХVIII в. В “Размисли за рецензията ” (1715 г.) прави опит да отбрани превода си, което става мотив за обновяване на разногласието сред “древните и новите ”. В полемиката получава поддръжката на Б. Фонтенел. Като драматург е прочут с написаната в духа на Расин покруса “Инес де Кастро ” (издадена през 1723 г.), чийто сюжет заимства от А. Ферейра. Автор е на басни, либрета за опери и оди в прозаичност. Антоан Удар де ла Мот е роден на 17 януари 1672 година в Париж.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ