Коледни пости - Ден 5: Кълненето започва. Размисли върху един обикновен тиквеник
Ден 5ти от постите ще е тиквен ден. Взех си от неделния пазар две дребни тикви- цигулки. С тиквите е малко като с дините – може да наподобяват ужасно, само че да не се окажат доста вкусни. Дори и за класиката на тиквата за готвене – тиквата- цигулка, това също важи. Случвало ми се е бяла, „ свинска ”, тиква да е доста по- вкусна от цигулката. Но пък постоянно можем да обогатим сладостта й с мед или да сложим в ядене с други преобладаващи усети.
За благополучие, тиквата, която си избрах, май ще се окаже сладка. Та през днешния ден съм решила да направя тиквеник. Никой не отхвърля тиквеник у дома. Рецептата не е кой знае какво, само че за облекчение можете да я. Аз й прибавям боровинки и стафиди – нали съм решила да ги влагам във всевъзможни сладкиши. Настъргвам и кората на един лимон, за повече благосъстояние на усета. Нареждам навитите кори по дължината им, рулце до рулце. Както ви е комфортно, може и вит, може и натрапен тиквеник. Печем си до златисто и по избор поръсваме с пудра захар – аз персонално не обичам и оставям по този начин.
Веднага щом изстине, го дегустирам с чаша чай. Дегустирам общо четири пъти, усетът е все по този начин страхотен…
Съвет, не правете като мен: Ако имате опция, помолете мъжа си да настърже тиквата вместо вас. На мен персонално ръката ми изтръпна. Защо да си хабим силите за сходно нещо, те така и така ще бъдат поласкани да се видят в ролята си на рицаря с ренде в мощната си десница, който избавя отрудената стопанка. Да не им откажем това наслаждение. Ние си знаем, че можем, само че дано им разрешаваме понякога да са мощни и закрилящи.
Запазвам една четвърт от тиквата за една чорба, която ще подготвя тези дни – крем чорба с цвекло и тиква.
Днес ми хрумна също по този начин, че наскоро приятелки ми бяха подарили оборудване за поникване на семена и ми е останала една подготвена примес – репичка, люцерна и златно ленено семе. Така че вземам решение да кълня – няма спомен каква беше реколтата от тази примес, само че би трябвало да си напомня очевидно. Кълновете са извънредно потребни, за зимната софра изключително. Те са великолепен източник на белтъчини и имат още доста потребни свойства, само че.
Напомням си, че би трябвало да плакна кълновете заран и вечер под течаща вода, с цел да не мухлясат. Трябват им, зависи от семената, сред 3 – 5 дни. Някои ги избират с едвам покарали връхчета, други хапват и зеленките листенца. Въпрос на усет.
Докато станат, ще си потърся някоя рецепта за салата, примерно. Ако някой е пробвал нещо забавно и постно, може да я показа с мен, ще се постарая да я подготвя.
Докато правех тиквеника си мислех, че не съм била права оня ден, като споделих, че няма значение какво слагаме на масата, стига да сме дружно. Тоест, не напълно. Много е значимо това, което подготвяме, да е с мисъл за хората, за които е планувано. Не бива да забравяме, че влагаме доста от себе си в готвенето, от персоналната си сила. Настроението ни се предава на усета, да не приказваме, че подсъзнателно избираме предписания, подправки съгласно моментното си въодушевление. Ако сме ядосани, повечко пипер, в случай че сме щастливи, акцентираме на сладкото. Хубаво е, когато готвим да мислим с положително за хората, за които готвим. Семейството, приятелите, значими посетители. Какво харесваме у тях, какво усещане желаеме да създадем, какви хубави мемоари имаме дружно. Енергията се предава и този, който пробва ястието ще я усети безусловно.
И по този начин, надвесена над тиквеника, си спомних за моето детство. За ръчно точените кори на прабаба ми и по какъв начин тази нежна старческа ръка можеше да настърже цяла бяла тиква за нула време. Правеше домашно масло, задушаваше тиквата в него и редеше с корите ( " петури " им споделяме по нашия край ). Печката бумтеше и напълно скоро в дребната й кухничка към този момент ухаеше на тиквеник. После баба ми го правеше с точено тесто и към този момент слагаше канела. Майка ми употребява пък фини точени кори и лимонена кора. Но както и да е подготвен, този усет ме съпровожда през целия ми живот. Някаква прастара женска последователност на една рецепта, която броди из поколенията с покоряващия си мирис на родно, топло и свое…Затова никой не отхвърля тиквеник у дома, тъй като възприятието на общественост ни обзема непреодолимо. Дано съумея да предам това чувство и на дъщерите си.
За благополучие, тиквата, която си избрах, май ще се окаже сладка. Та през днешния ден съм решила да направя тиквеник. Никой не отхвърля тиквеник у дома. Рецептата не е кой знае какво, само че за облекчение можете да я. Аз й прибавям боровинки и стафиди – нали съм решила да ги влагам във всевъзможни сладкиши. Настъргвам и кората на един лимон, за повече благосъстояние на усета. Нареждам навитите кори по дължината им, рулце до рулце. Както ви е комфортно, може и вит, може и натрапен тиквеник. Печем си до златисто и по избор поръсваме с пудра захар – аз персонално не обичам и оставям по този начин. Веднага щом изстине, го дегустирам с чаша чай. Дегустирам общо четири пъти, усетът е все по този начин страхотен…
Съвет, не правете като мен: Ако имате опция, помолете мъжа си да настърже тиквата вместо вас. На мен персонално ръката ми изтръпна. Защо да си хабим силите за сходно нещо, те така и така ще бъдат поласкани да се видят в ролята си на рицаря с ренде в мощната си десница, който избавя отрудената стопанка. Да не им откажем това наслаждение. Ние си знаем, че можем, само че дано им разрешаваме понякога да са мощни и закрилящи.
Запазвам една четвърт от тиквата за една чорба, която ще подготвя тези дни – крем чорба с цвекло и тиква.
Днес ми хрумна също по този начин, че наскоро приятелки ми бяха подарили оборудване за поникване на семена и ми е останала една подготвена примес – репичка, люцерна и златно ленено семе. Така че вземам решение да кълня – няма спомен каква беше реколтата от тази примес, само че би трябвало да си напомня очевидно. Кълновете са извънредно потребни, за зимната софра изключително. Те са великолепен източник на белтъчини и имат още доста потребни свойства, само че. Напомням си, че би трябвало да плакна кълновете заран и вечер под течаща вода, с цел да не мухлясат. Трябват им, зависи от семената, сред 3 – 5 дни. Някои ги избират с едвам покарали връхчета, други хапват и зеленките листенца. Въпрос на усет.
Докато станат, ще си потърся някоя рецепта за салата, примерно. Ако някой е пробвал нещо забавно и постно, може да я показа с мен, ще се постарая да я подготвя.
Докато правех тиквеника си мислех, че не съм била права оня ден, като споделих, че няма значение какво слагаме на масата, стига да сме дружно. Тоест, не напълно. Много е значимо това, което подготвяме, да е с мисъл за хората, за които е планувано. Не бива да забравяме, че влагаме доста от себе си в готвенето, от персоналната си сила. Настроението ни се предава на усета, да не приказваме, че подсъзнателно избираме предписания, подправки съгласно моментното си въодушевление. Ако сме ядосани, повечко пипер, в случай че сме щастливи, акцентираме на сладкото. Хубаво е, когато готвим да мислим с положително за хората, за които готвим. Семейството, приятелите, значими посетители. Какво харесваме у тях, какво усещане желаеме да създадем, какви хубави мемоари имаме дружно. Енергията се предава и този, който пробва ястието ще я усети безусловно.
И по този начин, надвесена над тиквеника, си спомних за моето детство. За ръчно точените кори на прабаба ми и по какъв начин тази нежна старческа ръка можеше да настърже цяла бяла тиква за нула време. Правеше домашно масло, задушаваше тиквата в него и редеше с корите ( " петури " им споделяме по нашия край ). Печката бумтеше и напълно скоро в дребната й кухничка към този момент ухаеше на тиквеник. После баба ми го правеше с точено тесто и към този момент слагаше канела. Майка ми употребява пък фини точени кори и лимонена кора. Но както и да е подготвен, този усет ме съпровожда през целия ми живот. Някаква прастара женска последователност на една рецепта, която броди из поколенията с покоряващия си мирис на родно, топло и свое…Затова никой не отхвърля тиквеник у дома, тъй като възприятието на общественост ни обзема непреодолимо. Дано съумея да предам това чувство и на дъщерите си.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ