Ден 10: СрещиBuenos días, señoras y señores.Днес Юлето станала рано,

Ден 10: Срещи

Buenos días, señoras y señores.

Днес Юлето станала рано, тъй като време за мотаене нямало. В 07:30 ч., с познатата лилава раница, тежаща 12.5 кг, се изнесла от албергето и пуснала крачкомера за днешния преход. Както се е засилила, в аритметична градация, скоро може да удари 30 километра вървене пешком.

“За протокола – ходя и боли, само че не се отхвърлям ”, самоотвержено вметна по телефона.Все отново звучи радостна и окуражена. Оказва се, че през вчерашния ден едно от мазолчетата (не мога да си показва никой различен с изключение на нея да приказва с такова трогване за това) се оказало не едно, а цели три и то едно до друго. Но през днешния ден рапортува, че са третирани, облепени и макар, че боли (той и животът боли, но го живеем) се надява болката да отшуми и да продължи прехода си по-леко.

Докато се ориентирала по към този момент не толкоз пресечения терен, попадала на една грандиозна черква, за чийто олтар речниковият ми ресурс афишира код " алено ", подвига белия байрак и напуща демонстративно.



Тонове кован материал са съсредоточени в това умопомрачително и величествено създание на изкуството. Не, в действителност, думи нямам, по тази причина единствено ще изложа обстоятелствата, които открих. Асунсионската черква в Наварете е каменна структура, направена от три елементи и орбитално завършен покрив. Строителството почнало през 1553 година от Juan Vallejo и Hernando de Mimenza и присъединило скални каменолози като Juan Perez de Solarte и Peder de Aguilera. Църковният дизайн сформира три тела с по два сегмента всеки, с по-ниски и по-тесни страни. Кръстната форма е добре обрисувана и куполът приключва с ъглова апсида, направена от пет панела. Коринтските колони са проектирани от Juan de Vallejo благодарение на реномирани каменоделци, които способстват за превръщането на тази черква в един от най-хубавите монументи в Ла Риоха. Главният олтар е внушителна конструкция, ситуирана в централната зала. На сутерена се разкриват разнообразни подиуми, в това число Богоявление, както и облици на Свети Йоан Кръстител, Свети Петър, Свети Павел и Свети Йоан Евангелист. На върха има четири барелефи, свързани с живота на Света Богородица. Основната работа е стартирана от Fernando de la Pena през 1694 година и приключена през 1698 година Няколко години по-късно скулпторът Jose de San Juan y Martin в допълнение уголемява реликвата.

След тези църковни архитектурни забележителности, Юлето продължила пилигримския си