Демократичната държава използва гражданското общество като извор на идеи за

...
Демократичната държава използва гражданското общество като извор на идеи за
Коментари Харесай

Властта се страхува да не си отгледа критици

Демократичната страна употребява гражданското общество като извор на хрумвания за политики. Тя предизвиква гражданския сектор, защото той е един от главните й институти. Но в България демокрацията е фасадна - гражданският бранш е тотално неглижиран, а когато политиците приказват за него, то постоянно е в негативен подтекст - да вземем за пример, с цел да обяснят, че се финансира неразбираемо по какъв начин и че прокарва непознати ползи. Ако беше единствено стадий от развиването на страната и някакъв излишък от тоталитарното й минало, за 30 години той би трябвало към този момент да е изчистен. Затова по-логично е да се одобри, че страната просто не желае да си отглежда критици. Защото мощният цивилен бранш е тъкмо това - коректив на държавната власт, а от време на време се случва и да компенсира неналичието й в дадена сфера (в обществените услуги, да речем).

" Гражданското пространство продължава да бъде стеснено. " Това записа ЕК тази година в главата за България в отчета за върховенството на закона. Докладът препраща към рейтинга на международната организация CIVICUS, който има петстепенна канара, определяща публичното пространство като отворено, стеснено, възпрепятствано, потиснато и затворено. Докладът регистрира, че е прекъсната работата по законопроекта на " Обединените патриоти " за повишаване на прозрачността на задграничното финансиране в бранша, който организациите видяха като опасност и предизвестиха, че гази правила на европейското право. Той предвиждаше хората в управата на юридическите лица с нестопанска цел, които получават над 1000 лева от задгранични донори, като се изключи самия Европейски Съюз, да заявяват имуществото си.

 

Но това не е довело до възстановяване на картината. 

 

Един от белезите на здравото гражданско общество е финансовата сигурност на неправителствения бранш. Повечето организации на процедура живеят на мускули. Националното финансиране е малко, под формата на дотации, а част от организациите, за които е планувано, са категорично изброени в държавния бюджет.

Според Руслан Стефанов, програмен шеф и главен икономист на Центъра за проучване на демокрацията, въобще не може да се каже, че страната има политика по отношение на Неправителствени организации бранша. Още по-малко за финансирането му. 

Финансирането на Неправителствени организации би трябвало да е такова, че да подсигурява тяхната самостоятелност. Тъй като тъкмо посредством парите идват и директните зависимости. Такива механизми по света има. В Съединени американски щати да вземем за пример финансирането на бранша идва от федералното, щатските и локалните държавни управления, посредством безплатни конкурентни грантове или посредством частни фондации, дарения и членски импорт. Националният фонд за народна власт пък финансира Неправителствени организации в целия свят, а Американската организация за интернационално развиване подкрепя бранша, в това число в България.  В Европа разпространен модел е част от средствата от лотариите да отиват за Неправителствени организации.

" За да има такова финансиране би трябвало да има схващане за нуждата от тези организации и че те са значим детайл от демократичното обществото, който извършва разнообразни функционалности от страната и бизнеса. В България няма мислене в тази посока ", счита Стефанов.

Той дава образец и с плана за възобновяване, по който България очаква до 6,2 милиарда евро безплатно финансиране и 4,5 милиарда заеми, от Европейска комисия, да вземем за пример, без значение от кое държавно управление е писан, пропуща Неправителствени организации бранша. В него " няма политики, разпознати потребности, има просто набор от хрумвания за планове, зад които стоят избрани организации и хора ", казва Стефанов.

Той изяснява, че

 

организациите са доста разнородни,

 

от клубове по ползи, през такива, които дават услуги в социална и държавна изгода, до места за " произвеждане " на политики и хрумвания, каквото е ЦИД. Затова и страната би трябвало да познава добре тези групи и да има концепция поддържа ли ги и по какъв начин. Нещата обаче се вършат на парче. Бюджетните дотации се разпределят случайно. А за демонизирането на бранша се употребява голяма политическа сила. Не липсват и опити за завладяването на гражданското общество - често политиците в България схващат бранша и като още едно средство за асимилиране на европейски фондове, с което в допълнение повреждат публичния облик на неправителствените организации. 

" Специално за бранша на мозъчните тръстове, в който е ЦИД, няма никаква съответна политика. В общия случай няма никакви взаимоотношения. Няма концепция да се сътрудничи с тези неправителствени организации ", изясни Стефанов пред " Сега ". И подсети, че да са се прави добра политика, би трябвало да се взаимодейства с другите " артисти " - освен с бизнеса, само че и с неправителствените организации, които биха могли да са извор на хрумвания.

На въпрос дали може да се прави връзка сред слабата народна власт и липсата на държавна политика за подсилване на Неправителствени организации бранша Стефанов дава отговор: " Абсолютно. Неправителствени организации секторът обезпечава по-доброто действие на институциите, те са и нужен буфер. А ръководещите в България постоянно употребяват Неправителствени организации както пияният употребява уличната лампа - не с цел да си свети, а с цел да се подпира на нея ". Но такова е положението на демокрацията у нас - диалогът опира до систематизиране на средства (и постоянно обогатяване на избрани хора), а не до правене на политики. 

Говорим и за Съвета за развиване на гражданското общество (СРГО), който бе определен след 10-годишна сага, а държавното управление към този момент повече от година блокира работата му, като не приема решението, с което органът да стартира да действа. Според програмния шеф на ЦИД Съветът е единствено следващото доказателство за незрелостта на българската народна власт. " Създаването на такива препоръки е с концепцията да се покажат някому, само че не и с цел да изпълнят избрана функционалност ", изясни той.

" Сега " се свърза и със Славея Костадинова, ръководител на Управителния съвет на съдружие " Спина бифида и хидроцефалия - България ". Организацията оказва подкрепа, прави срещи и образования, застъпва се за по-добри условия за опазване на здравето. Тъй като е част от интернационална федерация, сдружението има и директни наблюдения по какъв начин се случва финансирането на бранша и в други страни. На някои места в Европа да вземем за пример юридическите и физическите лица могат да подаряват сред 1 и 2% от налозите си и организации като " Спина бифида " се устоят по този метод. 

В България се разчита на дарения (те са целеви за съответна кауза), членски импорт (той е символичен), планове, обществено предприемачество и доброволчество. За " Спина бифида " даренията са под формата на непринуден труд от членовете й и от външни хора. Сайтът на сдружението е артикул на непринуден труд, разнообразни образования и летни лагери - също. Помещението, което НПО-то употребява във Варна, също е предоставено безплатно. Доброволец движи и счетоводството.

Костадинова споделя, че за финансиране по огромни донорски стратегии се кандидатства мъчно, би трябвало да имаш умеене за подготовка и водене на планове.

 

" Спина бифида " не получава нищо от страната. 

 

Костадинова не може да отговори еднозначно дали неглижирането от държавата е злонамерено, или е просто безхаберие. Но счита, че " едни овластени жители могат да са проблем " и че във всички развити страни, в случай че страната не основава условия, най-малко не пречи. Тя дава и образец от практиката на сдружението. 7 години то се пробва да принуди страната да заплаща катетрите, от които от време на време се нуждаят хората със спина бифида. " 7 години пишем писма, вършим акции, най-после заведохме дело за дискриминация. И едвам предишния октомври НЗОК трябваше да започне да ги заплаща. Но още няма процедура. Ужасно е мъчно ", споделя тя.

Според нея би било добре, в случай че жителите и компаниите имат опция да пренасочват част от налозите си към Неправителствени организации. Така ще има конкуренция на обособените дела, което е здравословно, и е добър вид да финансиране. Обяснява и че Норвегия да вземем за пример отпуска средства на организации като тяхната по отношение на броя на пациентите със съответната диагноза, а ние даже нямаме указател.

Костадинова обаче е безапелационна, че държавното финансиране би трябвало да е транспарантно, другояче няма смисъл от него.

Инициатива " Правосъдие за всеки " (ПВ), една от организациите, които интензивно работят за правосъдната промяна в страната, пък е взела кардинално решение да не търси държавно финансиране, тъй като това би й лишило свободата да подлага на критика. Това описа пред " Сега " юрист Емил А. Георгиев от самодейността. ПВ обаче е от тези, които съумяват да реализират задачите си съвсем без разходи - не заплаща наеми, нито заплати. Получава дарения, само че те са постоянно целеви.

Когато източниците на финансиране са ясни, проблеми няма. От политици и от избрани представители на правосъдната власт се чуват такива упреци, напомня юристът. Но прибавя, че неправителствените организации са към този момент в Търговския указател и годишните им финансови доклади са обществени.

за резистентност на неправителствените организации в България за 2020 година удостоверява това, което споделят представителите на бранша - не е настъпила смяна в общата финансова резистентност на Неправителствени организации през 2020 година и тя продължава да се характеризира с лимитирани финансови запаси.

На доктрина в България Неправителствени организации могат да употребяват разнообразни типове финансиране, само че множеството от източниците са нищожни и в реалност малко Неправителствени организации получават финансиране от разнообразни източници. Въпреки че през годината имаше нарастване при някои източници на финансиране - най-значително при благотворителността, огромна част от даренията се насочваха непосредствено към здравни заведения или за филантропична помощ и заради това резултатът от тях за Неправителствени организации бе слаб или никакъв, се споделя в проучването.

Сумата от 1 милион лв., която следва да се отпуска на конкурсна основа от СРГО, бе изгубена още веднъж през 2020 година, защото Съветът не бе основан. В националните стопански ограничения, подхванати от държавното управление за превъзмогване на негативните последици от COVID-19, не бяха планувани специфични ограничения за Неправителствени организации.

В разбора е отделено внимание и на журналистическите разкрития за " ХелпКарма " от ноември 2020 година Прокуратурата образува следствие дали е имало законови нарушавания, само че и до момента не е оповестила резултати. По пък абсурдът бе употребен по време на дебатите по бюджета за 2021 година - Движение за права и свободи предложи несъществуващото съдружие Give.bg, посредством което да се сътвори дарителска платформа, ръководена от страната, да получи 1 млн. лева. Идеята бе подложена на критика и след това оттеглена, само че бе показателна за опитите на страната да контролира още повече гражданското общество.
Източник: segabg.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР