Властта се страхува да не си отгледа критици
Демократичната страна употребява гражданското общество като извор на хрумвания за политики. Тя предизвиква гражданския сектор, защото той е един от главните й институти. Но в България демокрацията е фасадна - гражданският бранш е тотално неглижиран, а когато политиците приказват за него, то постоянно е в негативен подтекст - да вземем за пример, с цел да обяснят, че се финансира неразбираемо по какъв начин и че прокарва непознати ползи. Ако беше единствено стадий от развиването на страната и някакъв излишък от тоталитарното й минало, за 30 години той би трябвало към този момент да е изчистен. Затова по-логично е да се одобри, че страната просто не желае да си отглежда критици. Защото мощният цивилен бранш е тъкмо това - коректив на държавната власт, а от време на време се случва и да компенсира неналичието й в дадена сфера (в обществените услуги, да речем).
" Гражданското пространство продължава да бъде стеснено. " Това записа ЕК тази година в главата за България в отчета за върховенството на закона. Докладът препраща към рейтинга на международната организация CIVICUS, който има петстепенна канара, определяща публичното пространство като отворено, стеснено, възпрепятствано, потиснато и затворено. Докладът регистрира, че е прекъсната работата по законопроекта на " Обединените патриоти " за повишаване на прозрачността на задграничното финансиране в бранша, който организациите видяха като опасност и предизвестиха, че гази правила на европейското право. Той предвиждаше хората в управата на юридическите лица с нестопанска цел, които получават над 1000 лева от задгранични донори, като се изключи самия Европейски Съюз, да заявяват имуществото си.
Но това не е довело до възстановяване на картината.
Един от белезите на здравото гражданско общество е финансовата сигурност на неправителствения бранш. Повечето организации на процедура живеят на мускули. Националното финансиране е малко, под формата на дотации, а част от организациите, за които е планувано, са категорично изброени в държавния бюджет.
Според Руслан Стефанов, програмен шеф и главен икономист на Центъра за проучване на демокрацията, въобще не може да се каже, че страната има политика по отношение на Неправителствени организации бранша. Още по-малко за финансирането му.
Финансирането на Неправителствени организации би трябвало да е такова, че да подсигурява тяхната самостоятелност. Тъй като тъкмо посредством парите идват и директните зависимости. Такива механизми по света има. В Съединени американски щати да вземем за пример финансирането на бранша идва от федералното, щатските и локалните държавни управления, посредством безплатни конкурентни грантове или посредством частни фондации, дарения и членски импорт. Националният фонд за народна власт пък финансира Неправителствени организации в целия свят, а Американската организация за интернационално развиване подкрепя бранша, в това число в България. В Европа разпространен модел е част от средствата от лотариите да отиват за Неправителствени организации.
" За да има такова финансиране би трябвало да има схващане за нуждата от тези организации и че те са значим детайл от демократичното обществото, който извършва разнообразни функционалности от страната и бизнеса. В България няма мислене в тази посока ", счита Стефанов.
Той дава образец и с плана за възобновяване, по който България очаква до 6,2 милиарда евро безплатно финансиране и 4,5 милиарда заеми, от Европейска комисия, да вземем за пример, без значение от кое държавно управление е писан, пропуща Неправителствени организации бранша. В него " няма политики, разпознати потребности, има просто набор от хрумвания за планове, зад които стоят избрани организации и хора ", казва Стефанов.
Той изяснява, че
организациите са доста разнородни,
от клубове по ползи, през такива, които дават услуги в социална и държавна изгода, до места за " произвеждане " на политики и хрумвания, каквото е ЦИД. Затова и страната би трябвало да познава добре тези групи и да има концепция поддържа ли ги и по какъв начин. Нещата обаче се вършат на парче. Бюджетните дотации се разпределят случайно. А за демонизирането на бранша се употребява голяма политическа сила. Не липсват и опити за завладяването на гражданското общество - често политиците в България схващат бранша и като още едно средство за асимилиране на европейски фондове, с което в допълнение повреждат публичния облик на неправителствените организации.
" Специално за бранша на мозъчните тръстове, в който е ЦИД, няма никаква съответна политика. В общия случай няма никакви взаимоотношения. Няма концепция да се сътрудничи с тези неправителствени организации ", изясни Стефанов пред " Сега ". И подсети, че да са се прави добра политика, би трябвало да се взаимодейства с другите " артисти " - освен с бизнеса, само че и с неправителствените организации, които биха могли да са извор на хрумвания.
На въпрос дали може да се прави връзка сред слабата народна власт и липсата на държавна политика за подсилване на Неправителствени организации бранша Стефанов дава отговор: " Абсолютно. Неправителствени организации секторът обезпечава по-доброто действие на институциите, те са и нужен буфер. А ръководещите в България постоянно употребяват Неправителствени организации както пияният употребява уличната лампа - не с цел да си свети, а с цел да се подпира на нея ". Но такова е положението на демокрацията у нас - диалогът опира до систематизиране на средства (и постоянно обогатяване на избрани хора), а не до правене на политики.
Говорим и за Съвета за развиване на гражданското общество (СРГО), който бе определен след 10-годишна сага, а държавното управление към този момент повече от година блокира работата му, като не приема решението, с което органът да стартира да действа. Според програмния шеф на ЦИД Съветът е единствено следващото доказателство за незрелостта на българската народна власт. " Създаването на такива препоръки е с концепцията да се покажат някому, само че не и с цел да изпълнят избрана функционалност ", изясни той.
" Сега " се свърза и със Славея Костадинова, ръководител на Управителния съвет на съдружие " Спина бифида и хидроцефалия - България ". Организацията оказва подкрепа, прави срещи и образования, застъпва се за по-добри условия за опазване на здравето. Тъй като е част от интернационална федерация, сдружението има и директни наблюдения по какъв начин се случва финансирането на бранша и в други страни. На някои места в Европа да вземем за пример юридическите и физическите лица могат да подаряват сред 1 и 2% от налозите си и организации като " Спина бифида " се устоят по този метод.
В България се разчита на дарения (те са целеви за съответна кауза), членски импорт (той е символичен), планове, обществено предприемачество и доброволчество. За " Спина бифида " даренията са под формата на непринуден труд от членовете й и от външни хора. Сайтът на сдружението е артикул на непринуден труд, разнообразни образования и летни лагери - също. Помещението, което НПО-то употребява във Варна, също е предоставено безплатно. Доброволец движи и счетоводството.
Костадинова споделя, че за финансиране по огромни донорски стратегии се кандидатства мъчно, би трябвало да имаш умеене за подготовка и водене на планове.
" Спина бифида " не получава нищо от страната.
Костадинова не може да отговори еднозначно дали неглижирането от държавата е злонамерено, или е просто безхаберие. Но счита, че " едни овластени жители могат да са проблем " и че във всички развити страни, в случай че страната не основава условия, най-малко не пречи. Тя дава и образец от практиката на сдружението. 7 години то се пробва да принуди страната да заплаща катетрите, от които от време на време се нуждаят хората със спина бифида. " 7 години пишем писма, вършим акции, най-после заведохме дело за дискриминация. И едвам предишния октомври НЗОК трябваше да започне да ги заплаща. Но още няма процедура. Ужасно е мъчно ", споделя тя.
Според нея би било добре, в случай че жителите и компаниите имат опция да пренасочват част от налозите си към Неправителствени организации. Така ще има конкуренция на обособените дела, което е здравословно, и е добър вид да финансиране. Обяснява и че Норвегия да вземем за пример отпуска средства на организации като тяхната по отношение на броя на пациентите със съответната диагноза, а ние даже нямаме указател.
Костадинова обаче е безапелационна, че държавното финансиране би трябвало да е транспарантно, другояче няма смисъл от него.
Инициатива " Правосъдие за всеки " (ПВ), една от организациите, които интензивно работят за правосъдната промяна в страната, пък е взела кардинално решение да не търси държавно финансиране, тъй като това би й лишило свободата да подлага на критика. Това описа пред " Сега " юрист Емил А. Георгиев от самодейността. ПВ обаче е от тези, които съумяват да реализират задачите си съвсем без разходи - не заплаща наеми, нито заплати. Получава дарения, само че те са постоянно целеви.
Когато източниците на финансиране са ясни, проблеми няма. От политици и от избрани представители на правосъдната власт се чуват такива упреци, напомня юристът. Но прибавя, че неправителствените организации са към този момент в Търговския указател и годишните им финансови доклади са обществени.
за резистентност на неправителствените организации в България за 2020 година удостоверява това, което споделят представителите на бранша - не е настъпила смяна в общата финансова резистентност на Неправителствени организации през 2020 година и тя продължава да се характеризира с лимитирани финансови запаси.
На доктрина в България Неправителствени организации могат да употребяват разнообразни типове финансиране, само че множеството от източниците са нищожни и в реалност малко Неправителствени организации получават финансиране от разнообразни източници. Въпреки че през годината имаше нарастване при някои източници на финансиране - най-значително при благотворителността, огромна част от даренията се насочваха непосредствено към здравни заведения или за филантропична помощ и заради това резултатът от тях за Неправителствени организации бе слаб или никакъв, се споделя в проучването.
Сумата от 1 милион лв., която следва да се отпуска на конкурсна основа от СРГО, бе изгубена още веднъж през 2020 година, защото Съветът не бе основан. В националните стопански ограничения, подхванати от държавното управление за превъзмогване на негативните последици от COVID-19, не бяха планувани специфични ограничения за Неправителствени организации.
В разбора е отделено внимание и на журналистическите разкрития за " ХелпКарма " от ноември 2020 година Прокуратурата образува следствие дали е имало законови нарушавания, само че и до момента не е оповестила резултати. По пък абсурдът бе употребен по време на дебатите по бюджета за 2021 година - Движение за права и свободи предложи несъществуващото съдружие Give.bg, посредством което да се сътвори дарителска платформа, ръководена от страната, да получи 1 млн. лева. Идеята бе подложена на критика и след това оттеглена, само че бе показателна за опитите на страната да контролира още повече гражданското общество.
" Гражданското пространство продължава да бъде стеснено. " Това записа ЕК тази година в главата за България в отчета за върховенството на закона. Докладът препраща към рейтинга на международната организация CIVICUS, който има петстепенна канара, определяща публичното пространство като отворено, стеснено, възпрепятствано, потиснато и затворено. Докладът регистрира, че е прекъсната работата по законопроекта на " Обединените патриоти " за повишаване на прозрачността на задграничното финансиране в бранша, който организациите видяха като опасност и предизвестиха, че гази правила на европейското право. Той предвиждаше хората в управата на юридическите лица с нестопанска цел, които получават над 1000 лева от задгранични донори, като се изключи самия Европейски Съюз, да заявяват имуществото си.
Но това не е довело до възстановяване на картината.
Един от белезите на здравото гражданско общество е финансовата сигурност на неправителствения бранш. Повечето организации на процедура живеят на мускули. Националното финансиране е малко, под формата на дотации, а част от организациите, за които е планувано, са категорично изброени в държавния бюджет.
Според Руслан Стефанов, програмен шеф и главен икономист на Центъра за проучване на демокрацията, въобще не може да се каже, че страната има политика по отношение на Неправителствени организации бранша. Още по-малко за финансирането му.
Финансирането на Неправителствени организации би трябвало да е такова, че да подсигурява тяхната самостоятелност. Тъй като тъкмо посредством парите идват и директните зависимости. Такива механизми по света има. В Съединени американски щати да вземем за пример финансирането на бранша идва от федералното, щатските и локалните държавни управления, посредством безплатни конкурентни грантове или посредством частни фондации, дарения и членски импорт. Националният фонд за народна власт пък финансира Неправителствени организации в целия свят, а Американската организация за интернационално развиване подкрепя бранша, в това число в България. В Европа разпространен модел е част от средствата от лотариите да отиват за Неправителствени организации.
" За да има такова финансиране би трябвало да има схващане за нуждата от тези организации и че те са значим детайл от демократичното обществото, който извършва разнообразни функционалности от страната и бизнеса. В България няма мислене в тази посока ", счита Стефанов.
Той дава образец и с плана за възобновяване, по който България очаква до 6,2 милиарда евро безплатно финансиране и 4,5 милиарда заеми, от Европейска комисия, да вземем за пример, без значение от кое държавно управление е писан, пропуща Неправителствени организации бранша. В него " няма политики, разпознати потребности, има просто набор от хрумвания за планове, зад които стоят избрани организации и хора ", казва Стефанов.
Той изяснява, че
организациите са доста разнородни,
от клубове по ползи, през такива, които дават услуги в социална и държавна изгода, до места за " произвеждане " на политики и хрумвания, каквото е ЦИД. Затова и страната би трябвало да познава добре тези групи и да има концепция поддържа ли ги и по какъв начин. Нещата обаче се вършат на парче. Бюджетните дотации се разпределят случайно. А за демонизирането на бранша се употребява голяма политическа сила. Не липсват и опити за завладяването на гражданското общество - често политиците в България схващат бранша и като още едно средство за асимилиране на европейски фондове, с което в допълнение повреждат публичния облик на неправителствените организации.
" Специално за бранша на мозъчните тръстове, в който е ЦИД, няма никаква съответна политика. В общия случай няма никакви взаимоотношения. Няма концепция да се сътрудничи с тези неправителствени организации ", изясни Стефанов пред " Сега ". И подсети, че да са се прави добра политика, би трябвало да се взаимодейства с другите " артисти " - освен с бизнеса, само че и с неправителствените организации, които биха могли да са извор на хрумвания.
На въпрос дали може да се прави връзка сред слабата народна власт и липсата на държавна политика за подсилване на Неправителствени организации бранша Стефанов дава отговор: " Абсолютно. Неправителствени организации секторът обезпечава по-доброто действие на институциите, те са и нужен буфер. А ръководещите в България постоянно употребяват Неправителствени организации както пияният употребява уличната лампа - не с цел да си свети, а с цел да се подпира на нея ". Но такова е положението на демокрацията у нас - диалогът опира до систематизиране на средства (и постоянно обогатяване на избрани хора), а не до правене на политики.
Говорим и за Съвета за развиване на гражданското общество (СРГО), който бе определен след 10-годишна сага, а държавното управление към този момент повече от година блокира работата му, като не приема решението, с което органът да стартира да действа. Според програмния шеф на ЦИД Съветът е единствено следващото доказателство за незрелостта на българската народна власт. " Създаването на такива препоръки е с концепцията да се покажат някому, само че не и с цел да изпълнят избрана функционалност ", изясни той.
" Сега " се свърза и със Славея Костадинова, ръководител на Управителния съвет на съдружие " Спина бифида и хидроцефалия - България ". Организацията оказва подкрепа, прави срещи и образования, застъпва се за по-добри условия за опазване на здравето. Тъй като е част от интернационална федерация, сдружението има и директни наблюдения по какъв начин се случва финансирането на бранша и в други страни. На някои места в Европа да вземем за пример юридическите и физическите лица могат да подаряват сред 1 и 2% от налозите си и организации като " Спина бифида " се устоят по този метод.
В България се разчита на дарения (те са целеви за съответна кауза), членски импорт (той е символичен), планове, обществено предприемачество и доброволчество. За " Спина бифида " даренията са под формата на непринуден труд от членовете й и от външни хора. Сайтът на сдружението е артикул на непринуден труд, разнообразни образования и летни лагери - също. Помещението, което НПО-то употребява във Варна, също е предоставено безплатно. Доброволец движи и счетоводството.
Костадинова споделя, че за финансиране по огромни донорски стратегии се кандидатства мъчно, би трябвало да имаш умеене за подготовка и водене на планове.
" Спина бифида " не получава нищо от страната.
Костадинова не може да отговори еднозначно дали неглижирането от държавата е злонамерено, или е просто безхаберие. Но счита, че " едни овластени жители могат да са проблем " и че във всички развити страни, в случай че страната не основава условия, най-малко не пречи. Тя дава и образец от практиката на сдружението. 7 години то се пробва да принуди страната да заплаща катетрите, от които от време на време се нуждаят хората със спина бифида. " 7 години пишем писма, вършим акции, най-после заведохме дело за дискриминация. И едвам предишния октомври НЗОК трябваше да започне да ги заплаща. Но още няма процедура. Ужасно е мъчно ", споделя тя.
Според нея би било добре, в случай че жителите и компаниите имат опция да пренасочват част от налозите си към Неправителствени организации. Така ще има конкуренция на обособените дела, което е здравословно, и е добър вид да финансиране. Обяснява и че Норвегия да вземем за пример отпуска средства на организации като тяхната по отношение на броя на пациентите със съответната диагноза, а ние даже нямаме указател.
Костадинова обаче е безапелационна, че държавното финансиране би трябвало да е транспарантно, другояче няма смисъл от него.
Инициатива " Правосъдие за всеки " (ПВ), една от организациите, които интензивно работят за правосъдната промяна в страната, пък е взела кардинално решение да не търси държавно финансиране, тъй като това би й лишило свободата да подлага на критика. Това описа пред " Сега " юрист Емил А. Георгиев от самодейността. ПВ обаче е от тези, които съумяват да реализират задачите си съвсем без разходи - не заплаща наеми, нито заплати. Получава дарения, само че те са постоянно целеви.
Когато източниците на финансиране са ясни, проблеми няма. От политици и от избрани представители на правосъдната власт се чуват такива упреци, напомня юристът. Но прибавя, че неправителствените организации са към този момент в Търговския указател и годишните им финансови доклади са обществени.
за резистентност на неправителствените организации в България за 2020 година удостоверява това, което споделят представителите на бранша - не е настъпила смяна в общата финансова резистентност на Неправителствени организации през 2020 година и тя продължава да се характеризира с лимитирани финансови запаси.
На доктрина в България Неправителствени организации могат да употребяват разнообразни типове финансиране, само че множеството от източниците са нищожни и в реалност малко Неправителствени организации получават финансиране от разнообразни източници. Въпреки че през годината имаше нарастване при някои източници на финансиране - най-значително при благотворителността, огромна част от даренията се насочваха непосредствено към здравни заведения или за филантропична помощ и заради това резултатът от тях за Неправителствени организации бе слаб или никакъв, се споделя в проучването.
Сумата от 1 милион лв., която следва да се отпуска на конкурсна основа от СРГО, бе изгубена още веднъж през 2020 година, защото Съветът не бе основан. В националните стопански ограничения, подхванати от държавното управление за превъзмогване на негативните последици от COVID-19, не бяха планувани специфични ограничения за Неправителствени организации.
В разбора е отделено внимание и на журналистическите разкрития за " ХелпКарма " от ноември 2020 година Прокуратурата образува следствие дали е имало законови нарушавания, само че и до момента не е оповестила резултати. По пък абсурдът бе употребен по време на дебатите по бюджета за 2021 година - Движение за права и свободи предложи несъществуващото съдружие Give.bg, посредством което да се сътвори дарителска платформа, ръководена от страната, да получи 1 млн. лева. Идеята бе подложена на критика и след това оттеглена, само че бе показателна за опитите на страната да контролира още повече гражданското общество.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ