Демиургът на Има такъв народ Слави Трифонов не иска да

Демиургът на " ИТН " Слави Трифонов не желае да прави сеир, спазвайки закона, тъй като в неговата ценностна система моралът стои по-високо от закона. 
Вместо да си обнародва имуществената декларация, той реши да припомни името на Брут и разгласява есе във Facebook.
Вместо да се разголва имуществено пред народа той сложи на дневен ред по-важната тематика за предателството на няколко негови някогашни депутати, които в този момент попълнят листите на " Продължаваме промяната ".
Особено горчива политическа подигравка Трифонов видя в това, че някогашният славист и министър на спорта Радостин Василев има възможност да оглави листата на Политическа партия в Града на хумора и сатирата Габрово. 
Името на Марк Юний Брут е синоним на изменник - той се снабдява с тази позорна популярност към края на Старата епоха, тъй като бидейки привърженик и доближен на Гай Юлий Цезар, взе участие в заговора и убийството му.
Цезар бил погубен, тъй като погазил републиканските полезности и завзел цялата власт в Рим като доживотен деспот. Убийството му обаче не спряло прехода от република към еднолична тирания и единствено две години след ликвидацията Цезар даже е обожествен от сената, а властта е съсредоточена напълно в ръцете на осиновения му правоприемник Октавиан Август. 
Самото ликвидиране писателите разказват по следния метод. По време на съвещание на сената един от заговорниците отива при диванчето на Цезар сякаш да ходатайства по някакъв персонален въпрос. През туй време Брут и другите мискини повърхностно се доближават и по даден знак (дърпане на хитона на Цезар) всички му се нахвърлят и го пронизват с остри предмети, както споделят криминалистите. 
Според легендите Цезар се огорчил от измяната на Брут не по-малко от Слави Трифонов, когато му желаят имотна декларация. И като видял какъв брой въодушевено Брут размахва острия си предмет, Цезар промълвил омерзен: " И ти ли, Бруте! "... Умирайки, Цезар доста се обидил на Брут, тъй като го считал за политически другар. Исторически факт е, че Цезар назначил Брут за шеф на римската провинция МАКЕДОНИЯ! 
Макар че всъщност били от разнообразни партии. Цезар бил върл популар, тоест народняк и популист (пополо = народ), а Брут бил от партията на оптиматите, тоест висшата класа, аристократите (оптимус = най-добрият). Оптиматите и популарите са двете най-влиятелни политически течения в античния Рим. 
Този вид на фразата - " И ти ли, Бруте! " - става известен от пиеса на Шекспир, а съвременници на самото ликвидиране цитират разнообразни други разновидности или даже споделят, че Цезар починал без да произнесе нищо популярно.
Последното дори звучи най-правдоподобно, тъй като човек, който мушкат по едно и също време сума ти народ, няма огромни благоприятни условия да каже нещо ефектно за поколенията. 
Според други версии умиращият Цезар споделил нещо от сорта - " Дори и ти, дете мое! ". Според всякакви тълкувания това не било изненада и отвращение, а първата част на известно проклятие-поговорка. В цялостния си вид фразата би трябвало да прозвучи по този начин: " Нека и ти, сине мой, да почувстваш усета на властта! " Сиреч - и на тебе ти поисквам тия " властови облаги "  и да те изпонамушкат околните ти политически другари.
А може дори да са му желали имотната декларация, само че той споделил и отказал: " И ти ли, Бруте, оптиматино ниеден! И ти ли в паничката на кесаря си вреш римския нос! Аз ти дадох цяла МАКЕДОНИЯ, Бруте, неблагодарнико, чапкънино. Имах ти доверие, а ти ми се отплащаш с остър предмет. Направи положително, изяж цвекло. Коварство, твойто име е Марк Юний Брут!... "  
Но такива дълги предсмъртни пледоарии има единствено в пиесите.
Радой Ралин някъде из съчиненията си имаше и подобен вид: " И ти ли, Бруте, жесток брате! "  
В шопска парафраза същото би звучало по този начин: " И ти ли, Вуте! "  
За да се избегнат такива разнопосочни и несъвпадащи цитати, в днешно време съвещанията на законодателни органи се стенографират и записват. 
Пак в днешно време в някои страни, сред които и нашата, с цел да се избегнат разнообразни догадки и клюки за зависимости, хората на избрани обществени позиции подават имуществени заявления пред любознателното общество.
Освен в случай че не са нахални и божествени като римски диктатори популари.