Да останем с всичкия си до края
Деменцията в никакъв случай не поражда ненадейно. Само към 20% от хората, които доживяват до дълбока напреднала възраст, резервират здрав разум и мощна памет. До такива заключения стига в своите писания световноизвестният учен Владимир Бехтерев (1857-1927), посветил живота си в проучване по какъв начин действа човешкият мозък. Предлагаме ви един обзор на правилата, препоръчани от него, приспособени към актуалните действителности на живота с образци от наши дни.
Дали ще се превърнете в старостта си в задължение за вашите деца и внуци, зависи единствено от мозъка ви. Как да запазим остротата на мозъка си във всяка възраст? Брилянтният доктор акад. Владимир Михайлович Бехтерев, прекарал десетки години в проучване на функционалностите на човешкия мозък, счита, че армията от грозно остаряващи, вкарващи в тежки грижи околните си, е по-многобройна от тези хора, на които им е предопределено да се разболеят от рак, Паркинсон или да страдат в преклонна възраст от чупливи кости.
За да влезете в бъдещето си щастливи, с цел да сте в тези 20% възрастни, които резервират умственото си здраве, би трябвало да започнете да действате незабавно, още в този момент, в този миг. По силите на индивида е да предотврати угасването на мозъчната активност. Бехтерев написа в своите писания какъв брой скъпо е да напуснеш този живот с недокоснат разум, със дарба да осмисляш и анализираш всичко, което се случва с теб и към теб. Според него проблемите могат да бъдат избегнати в доста случаи – в случай че, несъмнено, индивидът не е неизлечимо болен.
Какво въпреки всичко отключва процесите, които водят до упадъка на мозъчната активност? Според Бехтерев хората сами се докарват до малоумие. Възрастовите промени настъпват, тъй като човек става плебей на навиците си и мозъкът става ленив, след това заспива. Всички работим настойчиво в младостта и зрелите си години, с цел да се отпуснем като остареем и да си почиваме. Мечтите ни стават банални и се свеждат до успокоение, вкусна храна, лека разходка и доста сън.
Интелектуалната активност е лимитирана до решаването на кръстословици. Увеличават се условията и претенциите ни към околните ни. Натиска ни тежестта на предишното. Появява се недоумение и това ни нервира, а не желаеме да приемем действителността каквато е. Губим сериозното си мислене. Изобщо способността за мислене. Затваряме се за света създавайки си собствен – постоянно нечовечен и неприятелски свят на мъчителни мечти.
Всеизвестно е, че хората с креативен специалности страдат по-рядко от деменция, защото са принудени дълги години да запомнят текстове или ноти. Мозъкът на тези, които работят и след пенсионирането си, също работи интензивно за дълги интервали от време. Те употребяват паметта си интензивно, държат пръстта си върху пулса на актуалния живот, наблюдават нови трендове, вземат участие интензивно в решаването на проблеми от друго естество. Това е гаранция за щастливо свястно дългоденствие.
Както се пее в една ария – значимото, другари, е сърцата да останат млади. И мозъците, бихме добавили. Второто най-малко го можете. Просто би трябвало да започнете да действате в този момент.
Дали ще се превърнете в старостта си в задължение за вашите деца и внуци, зависи единствено от мозъка ви. Как да запазим остротата на мозъка си във всяка възраст? Брилянтният доктор акад. Владимир Михайлович Бехтерев, прекарал десетки години в проучване на функционалностите на човешкия мозък, счита, че армията от грозно остаряващи, вкарващи в тежки грижи околните си, е по-многобройна от тези хора, на които им е предопределено да се разболеят от рак, Паркинсон или да страдат в преклонна възраст от чупливи кости.
За да влезете в бъдещето си щастливи, с цел да сте в тези 20% възрастни, които резервират умственото си здраве, би трябвало да започнете да действате незабавно, още в този момент, в този миг. По силите на индивида е да предотврати угасването на мозъчната активност. Бехтерев написа в своите писания какъв брой скъпо е да напуснеш този живот с недокоснат разум, със дарба да осмисляш и анализираш всичко, което се случва с теб и към теб. Според него проблемите могат да бъдат избегнати в доста случаи – в случай че, несъмнено, индивидът не е неизлечимо болен.
Какво въпреки всичко отключва процесите, които водят до упадъка на мозъчната активност? Според Бехтерев хората сами се докарват до малоумие. Възрастовите промени настъпват, тъй като човек става плебей на навиците си и мозъкът става ленив, след това заспива. Всички работим настойчиво в младостта и зрелите си години, с цел да се отпуснем като остареем и да си почиваме. Мечтите ни стават банални и се свеждат до успокоение, вкусна храна, лека разходка и доста сън.
Интелектуалната активност е лимитирана до решаването на кръстословици. Увеличават се условията и претенциите ни към околните ни. Натиска ни тежестта на предишното. Появява се недоумение и това ни нервира, а не желаеме да приемем действителността каквато е. Губим сериозното си мислене. Изобщо способността за мислене. Затваряме се за света създавайки си собствен – постоянно нечовечен и неприятелски свят на мъчителни мечти.
Академикът основал тест, с който се дефинират първите признаци на тези процеси
Първият симптом е неналичието на предпочитание за асимилиране на нова информация, за учене. Слабоумието не идва внезапно. С годините се губи желанието да се усвояват нови неща. Например, по-вероятно е да се съгласете да ремонтирате остарелия си мобилен телефон, в сравнение с да положите изпитание и да проучите инструкциите на някой нов модел. Ученият предлага непрестанно да развиваме мозъка си.Всеизвестно е, че хората с креативен специалности страдат по-рядко от деменция, защото са принудени дълги години да запомнят текстове или ноти. Мозъкът на тези, които работят и след пенсионирането си, също работи интензивно за дълги интервали от време. Те употребяват паметта си интензивно, държат пръстта си върху пулса на актуалния живот, наблюдават нови трендове, вземат участие интензивно в решаването на проблеми от друго естество. Това е гаранция за щастливо свястно дългоденствие.
Редовно приемайте нова информация, даже от време на време тя да е трудносмилаема за вас. Търсете още и още информация, с цел да ви се обясни неразбираемото. Така мозъкът ви ще е ангажиран всекидневно.Вторият симптом на настъпващата деменция е потъването в сладникавите или пък горчиви блата на предишното. Стареещият човек отхвърля да употребява нови технологии. Всичко това се случва отново заради човешкия мързел. Колко пъти сте чували от възрастните си татковци и майки – техниката ми е непозната, не ги разбирам тия нови джаджи. И сте принудени да обикаляте магазините и да им търсите аналогови устройства, въпреки цифровите да са доста по-удобни и лесни за потребление.
На всеки 2-3 години започвайте да изучавате нещо ново. Не е нужно да ходите в университет или институт. Просто се задълбочете, в това, в което сте избрали да изследвате. Ползвайте академична литература. Решавайте задания, интелектуални пъзели, попълвайте образователни проби по разнообразни дисциплини, учете език... Дори и в никакъв случай да не ви се наложи да проговорите на него. Редовното запаметяване на нови думи ще ви помогне да упражнявате паметта си. Прочетете книги, до които в никакъв случай не сте считали, че ще се докоснете. Изберете си ново занимание. Научете се да приготвяте нови ястия. Опитайте нови усети.
Както се пее в една ария – значимото, другари, е сърцата да останат млади. И мозъците, бихме добавили. Второто най-малко го можете. Просто би трябвало да започнете да действате в този момент.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ