Жертвите мълчат за престъпленията: Проучване показва защо
Делът на незаявената престъпност е на най-високото си равнище, откогато през 2001 година стартира да се организира Национално проучване на престъпността (НИП) през 2001 година Приблизително 2/3 от интервюираните жители, жертви на закононарушения, споделят, че не са декларирали това в полицията. Най-честата причина е недоверието в полицията и убеждението, че полицията не може или няма да направи нищо. Това демонстрира съществуване на " сериозен проблем в връзката сред Министерство на вътрешните работи и жителите ".
Изводите се съдържат в от последното изследване - " Тенденции на престъпността в България 2010-2020 година, на Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД).
Незаявената, или латентна, престъпност е несъмнено най-значимият фактор за огромния брой нерегистрирани закононарушения в България. Делът на незаявените закононарушения е един от най-важните индикатори за криминогенната обстановка в страната. НИП демонстрира, че през 2019 година с изключение на най-ниското равнище на регистрирани закононарушения от полицията са налице и рекордно високи равнища на латентна престъпност - 60% незаявени закононарушения от жителите, означават създателите на изследването.
Защо не се оповестява за закононарушения
Основната категория фактори, която оказва въздействие върху равнищата на съобщаване от жителите са характерностите на самото закононарушение. За разлика от останалите страни, няма данни закононарушенията, свързани с принуждение да се декларират по-често, се споделя в разбора. По-скоро, закононарушения срещу собствеността е по-вероятно да се оповестяват в полицията, означават откривателите. Така да вземем за пример, жертвите на кражба на МПС е по-вероятно да заявят в полицията закононарушението. Вероятността за съобщаване е близо 6 пъти по-голяма при равни други условия. Жертвите на домови обири също е по-вероятно да оповестят в полицията. Вероятността за съобщаване е близо 3 пъти по-висока при жертвите на това закононарушение при равни други условия. За сметка на това, жертвите на кражба на селскостопанска продукция е по-малко евентуално да оповестят в полицията при равни други условия, означават откривателите.
Данните от изследването демонстрират и главните аргументите, които жителите показват като пояснение за какво не декларират закононарушения в полицията в България. Посочените пояснения варират съгласно категорията и тежестта на закононарушението. Най-често споменаваните аргументи са:
полицията не може да направи нищо (няма доказателства) - тази причина показва убеждението, че полицията даже и да желае, няма потенциал или опция да се оправи с закононарушението. Отговорът доминира при всички типове кражби; не беше толкоз съществено, нищо не изгубих - тази причина отразява по-общата наклонност, че леките закононарушения постоянно остават незаявени в полицията. Отговорът доминира при опит за кражба с щурм, обири от вили и прилежащи пространства, умишлени повреди на автомобили; полицията няма да направи нищо - тази причина показва по-скоро липса на доверие в полицията и разбиране, че полицията е незаинтересована да помогне на жителите. Отново доминира при кражбите, изключително при по-леките видове; оправих се самичък, познавам причинителя - тази причина евентуално отразява случаи, когато причинителят е родственик или прочут на фамилията. Отговорът се дава изключително постоянно при закононарушения срещу личността като полови закононарушения, набези, грабежи.
Графика: Център за проучване на демокрацията
Анализаторите стигат до следния извод. Недоверието в полицията, стремежът на хората да се оправят сами или благодарение на фамилията си и преценката, че някои по-леки закононарушения като обири от вили и прилежащи пространства не са задоволително съществени, с цел да бъдат обявени в полицията, демонстрират общата наклонност на липса на доверие в службите измежду високия дял жертви, които не оповестяват за случилото се в полицията.
Причините за несъобщаване се разграничават и според от закононарушенията. При закононарушенията срещу личността като цяло доминира възприемането на закононарушението като не изключително съществено или това, че потърпевшият се е справил самичък или благодарение на фамилията си. При закононарушенията срещу собствеността доминират аргументите, свързани с недоверието към полицията.
Графика: Център за проучване на демокрацията
Изследователите означават, че тяхното изследване не мери непосредствено равнището на доверие към българската полиция, само че такива данни от време на време се събират от проучванията на Евробарометър. Те демонстрират, че през последните години доверието в българската полиция постепенно пораства и за пръв път през 2019 година, откогато Евробарометър има проучвания в България, то е по-високо от недоверието. Въпреки това доверието в българската полиция остава доста под междинното равнище за Европейски Съюз страните, като приблизително 72% от всички жители на Европейски Съюз показват доверие в полицията, се споделя в разбора на данните на националното проучване на престъпността, поместен в отчета " Тенденции на престъпността в България 2010-2020 година " и направен от Център за проучване на демокрацията.
Изследването е направено през първата половина на тази година. Националното проучване на престъпността (НИП) е представително за популацията на България на възраст над 15 година Обемът на осъществените извадки в множеството проучвания НИП е 2500 интервюирани лица, а последното проучване от 2020 година е с извадка от 3000 души.
Изводите се съдържат в от последното изследване - " Тенденции на престъпността в България 2010-2020 година, на Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД).
Незаявената, или латентна, престъпност е несъмнено най-значимият фактор за огромния брой нерегистрирани закононарушения в България. Делът на незаявените закононарушения е един от най-важните индикатори за криминогенната обстановка в страната. НИП демонстрира, че през 2019 година с изключение на най-ниското равнище на регистрирани закононарушения от полицията са налице и рекордно високи равнища на латентна престъпност - 60% незаявени закононарушения от жителите, означават създателите на изследването.
Защо не се оповестява за закононарушения
Основната категория фактори, която оказва въздействие върху равнищата на съобщаване от жителите са характерностите на самото закононарушение. За разлика от останалите страни, няма данни закононарушенията, свързани с принуждение да се декларират по-често, се споделя в разбора. По-скоро, закононарушения срещу собствеността е по-вероятно да се оповестяват в полицията, означават откривателите. Така да вземем за пример, жертвите на кражба на МПС е по-вероятно да заявят в полицията закононарушението. Вероятността за съобщаване е близо 6 пъти по-голяма при равни други условия. Жертвите на домови обири също е по-вероятно да оповестят в полицията. Вероятността за съобщаване е близо 3 пъти по-висока при жертвите на това закононарушение при равни други условия. За сметка на това, жертвите на кражба на селскостопанска продукция е по-малко евентуално да оповестят в полицията при равни други условия, означават откривателите.
Данните от изследването демонстрират и главните аргументите, които жителите показват като пояснение за какво не декларират закононарушения в полицията в България. Посочените пояснения варират съгласно категорията и тежестта на закононарушението. Най-често споменаваните аргументи са:
полицията не може да направи нищо (няма доказателства) - тази причина показва убеждението, че полицията даже и да желае, няма потенциал или опция да се оправи с закононарушението. Отговорът доминира при всички типове кражби; не беше толкоз съществено, нищо не изгубих - тази причина отразява по-общата наклонност, че леките закононарушения постоянно остават незаявени в полицията. Отговорът доминира при опит за кражба с щурм, обири от вили и прилежащи пространства, умишлени повреди на автомобили; полицията няма да направи нищо - тази причина показва по-скоро липса на доверие в полицията и разбиране, че полицията е незаинтересована да помогне на жителите. Отново доминира при кражбите, изключително при по-леките видове; оправих се самичък, познавам причинителя - тази причина евентуално отразява случаи, когато причинителят е родственик или прочут на фамилията. Отговорът се дава изключително постоянно при закононарушения срещу личността като полови закононарушения, набези, грабежи.
Графика: Център за проучване на демокрацията Анализаторите стигат до следния извод. Недоверието в полицията, стремежът на хората да се оправят сами или благодарение на фамилията си и преценката, че някои по-леки закононарушения като обири от вили и прилежащи пространства не са задоволително съществени, с цел да бъдат обявени в полицията, демонстрират общата наклонност на липса на доверие в службите измежду високия дял жертви, които не оповестяват за случилото се в полицията.
Причините за несъобщаване се разграничават и според от закононарушенията. При закононарушенията срещу личността като цяло доминира възприемането на закононарушението като не изключително съществено или това, че потърпевшият се е справил самичък или благодарение на фамилията си. При закононарушенията срещу собствеността доминират аргументите, свързани с недоверието към полицията.
Графика: Център за проучване на демокрацията Изследователите означават, че тяхното изследване не мери непосредствено равнището на доверие към българската полиция, само че такива данни от време на време се събират от проучванията на Евробарометър. Те демонстрират, че през последните години доверието в българската полиция постепенно пораства и за пръв път през 2019 година, откогато Евробарометър има проучвания в България, то е по-високо от недоверието. Въпреки това доверието в българската полиция остава доста под междинното равнище за Европейски Съюз страните, като приблизително 72% от всички жители на Европейски Съюз показват доверие в полицията, се споделя в разбора на данните на националното проучване на престъпността, поместен в отчета " Тенденции на престъпността в България 2010-2020 година " и направен от Център за проучване на демокрацията.
Изследването е направено през първата половина на тази година. Националното проучване на престъпността (НИП) е представително за популацията на България на възраст над 15 година Обемът на осъществените извадки в множеството проучвания НИП е 2500 интервюирани лица, а последното проучване от 2020 година е с извадка от 3000 души.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ