Декларацията за правата на човека и гражданина (на френски: Déclaration

Декларацията за правата на индивида и жителя (на френски: Déclaration des droits de l`homme et du citoyen de 1789) е най-важният документ на Френската гражданска война, определящ самостоятелните права на индивида, основан от Жилбер дьо Лафайет и Оноре Мирабо. Декларацията била призната от Националното учредително заседание (на френски: l’Assemblée nationale) на 26 август 1789 година В основата на тази Декларация лежи концепцията за равноправието и свободата, принадлежащи на всеки субект по рождение. За естествено право на индивида и жителя се афишират: свободата на личността, свободата на словото, свободата на убежденията, правото на опозиция против всяко подтисничество.
Декларацията лежи във фундамента на френското конституционно право и до през днешния ден. Тя е доказана и пренаписана в преамбюла на конституцията от 4 октомври 1958 година На 16 юли 1971 година Конституционният съвет на Франция признава Декларацията за пълновръстен юридически документ, чието нарушаване се приравнява на нарушаване на конституцията.
През 2003 година ЮНЕСКО включват тази Декларация в регистъра „ Световна памет “.