Декември 2022 г. е, обаче изглежда като поне три години

Декември 2022 година е, обаче наподобява като най-малко три години по-рано. Един човек се обажда в утринен блок и назидателно лее наставления какво публицистите да мислят. Тирадата е дълга, шумна, нападателна. Този огромен значим човек се възползва от статута си - публицистите не го прекъсват. Обещава да се отметне от нещо, което единствено преди седмица е обърнало с краката нагоре българската политика. След час се отхвърля съвсем, след още два напълно: бил сърдит - обещал; към този момент е спокоен, обещанието пада. 
Два дни преди този момент същият човек е оглавил популярен спорен конгрес: " Фалшивите вести - атентат против истината ". Той е сапьорът знаме, който опазва истината.
Не го е позор тъкмо той да приказва за истината. Медиите и изобщо обществото също не ги е позор. Отдавна не им минава през разум, че присъединяване в този паранормален театър даже само като слушатели е неприемливо - все едно да битуваш в стая с безнравственост и да няма проблем - има, тъй като въздухът е общ.
Човекът, несъмнено, е Бойко Методиев Борисов, водач на ГЕРБ и десетилетен министър-председател. Пропадналото заричане - ГЕРБ да поддържа вероятно несъгласие на Румен Радев за хартиената бюлетина (поради спецификите на източника в никакъв случай не се знае пропаднало ли е наистина). Дискусионният конгрес бе във Враца. Пак там Борисов се съпостави с футболиста Меси - бил най-хубав измежду вероятните министър-председатели. На другия ден българският Меси предлага за министър председател периферно име. Със същия възторг изяснява, че то е най-хубавата опция.
Целият този парадокс ни връхлита, без още Борисов да е ръководещ! Лидерът на ГЕРБ си няма нито болшинство, нито министри, нито милиони гласоподаватели, които в миналото му подаряваха сърцата си.... Нищо не зависи от него. И все пак е надвиснало туловището на дебелашкия цирк. Представяте ли си какво ще настане, в случай че ръководи, в случай че зависи от него?
А хипотезата нещата да зависят още веднъж от Бойко Борисов е прекомерно евентуална. Всичките обсъждани разновидности към така наречен кабинет на малцинството минават през поддръжката на ГЕРБ. Другата алтернатива са нови избори и държавни управления на Радев. Работата е от " бодил на глог ", обществото привикна със злочестата наложителност. " Какво да се прави, такива са времената, няма по какъв начин другояче... ", подклаждат обезверението политици и политолози. Само че най-сетне би трябвало да се каже, че даже да няма по какъв начин към този момент, беше време, когато имаше по какъв начин.
Нищо не бе неизбежно. Нито автоматизирано. Направиха се неточности. А приказките за неизбежността вършат по този начин, че да не се извличат изводите от тия неточности. Спестява се фундаменталната поука от цялата рецесия. Нарочно или несъзнателно се случва - не знам. Но съм сигурен, че без поуката ни чакат още доста сходни рецесии.
Вече забравихме, само че дано си спомним каква бе обстановката единствено преди година. Миналия декември Борисов се бе скрил в Банкя, преди малко завършил смирените видеа пред икона: " Моля ви, не с неприятно, дайте да се помирим! ". Вече бе схванал, че помиряване няма да има, просто тъй като с непотребен човек не се сдобрява никой.
Седем месеца България си живееше с уюта и вероятността без Борисов. Той отсъстваше. Наследниците във властта не бяха идеални (кой ли е?), само че стана ясно, че тази страна може да съществува и без ГЕРБ. Управляващите правеха и хубави неща, и неприятни, караха се, сдобряваха, показваха се подозрения за корупция, отхвърляха се.. - живот, какъвто води ръководството на всяка една народна власт, изключително щом е съдружно. Най-важното бе, че страната живя обикновено без Бойко Борисов. Протестът и целият политически цикъл по ремонт на водача, втори по дългоденствие след Тодор Живков, бе съумял.
За да продължи и се утвърди това състояние, бе нужно едно-единствено нещо - четворната коалиция да се резервира. А можеше да се резервира единствено след взаимни взаимни отстъпки сред разнородните участници. Неприятно е да се вършат взаимни отстъпки, само че безусловно благополучие няма. Те са неизбежни - както в политиката, по този начин и в живота на всеки елементарен човек. Винаги са в името на нещо - като цена. Така " нещото " да бъде оставен Борисов в пенсия бе на цената на компромисите вътре в обединението. Иначе тя се скапва, той се връща.
На действителен терен събитията следваше да наподобяват по този начин: желае Има Такъв Народ шефския пост в Българска народна банка - даваш го; срещу е стартирането на Македония в Европейски Съюз - не търчиш скрито да вкарваш Македония (нямаше да е особена драма - съседите ни щяха да дочакат по-добра обстановка у нас, както ние за Шенген);  БСП е срещу формалния експорт на оръжие за Украйна - не я дразниш (действаш импровизирано, както си беше). И тъй наречените Кое е " положителното " и " злото " в тия проблеми е въпрос на цели - в случай че ти е най-важно обединението да се резервира и Борисов да е в пенсия, правиш съответните компромиси; в случай че не ти е най-важно, или си въобразяваш, че ще спечелиш след това изборите, не ги правиш. Като мандатоносител отговорността бе на Политическа партия, тя избра вторият вид.
Разбира се, паралелно съществува и едно забавно изказване: Има Такъв Народ през цялото време е " бомба, заложена от мафията " ; така или другояче щеше да взриви обединението. Но откакто Кирил Петков и Асен Василев напълно намерено погазиха обещания към нея и постъпваха срещу волята й, това изказване остава единствено догадка. " Има Такъв Народ са корумпирани, какви взаимни отстъпки с тях! ", гласи друго несъгласие. За да е годно, следва да приемеш Политическа партия (и останалите) за некорумпирани.
Въобще не смъквам отговорностите от Има Такъв Народ. Но от дистанцията на времето към този момент е ясно, че тя бе ключът за непоклатимост в този доста нежен интервал. Нужно бе да се направи всичко допустимо да остане в ръководството. Не бива да се не помни (а към този момент е), че тази сякаш доста неприятна коалиция бързо се бе еманципирала доста от Радев даже.
С други думи, с цел да си остане все по този начин в пенсия Борисов, трябваше да се направи всичко допустимо четворната коалиция да оцелее. А значимата потискана през днешния ден поука е за компромисите - визията за живот без тях е детска доверчивост, че и лицемерна даже. Всичко това не е единствено доктрина. От доста ум на процедура се получи по този начин: имахме четворна коалиция посредством много взаимни отстъпки, и с още повече, в случай че трябваше да оцелее обединението без Борисов; всичко, което се обрисува сега, също е върху доста взаимни отстъпки, само че с Борисов (или власт на Радев).
Има ли някой, който да каже, че днешният вид е по-добър?