Публичните услуги непрекъснато поскъпват. И какво от това?
Дебатът за качеството е привилегия на богатите и свободни общества. Общества, в които всичко има своята стойност (цена), където господства правото на избор, съпроводено с правото на достоверна информация, нужна за вземането на най-хубавото решение. В бедните и несвободни общества сходен спор отсъства по простата причина, че нормално всичко е гратис или най-малко чувството е такова заради това, че не се борави с справедливи измерители на цената, т.е. няма цена.
Къде е България?
2017 бе историческа година от позиция на фиска. Приет бе държавен бюджет за тази година, преизпълнен със 100 млн. лева предходния. Посланието е, че икономическото ни развиване е на исторически връх. А това значи най-малко две неща: че държавното управление става все по-богато, а дебатът за качеството на обществените услуги и модела на ръководството им - все по-належащ. За страдание, дискурсът е повече в полето на гражданския, в сравнение с в държавния бранш.
От една страна, у нас има публичен напън и апетит за бистрота, гласност и успеваемост при изразходването на обществените запаси, а от друга - отговорността за съответните субекти, които ще харчат, се покачва. Последните би трябвало да потвърждават, че тези разходи са обществено и стопански нужни и обосновани, да потвърдят тази нужда в даден времеви небосвод и че самите те са способни да ръководят качествено все по-големите публични запаси.
От датата на влизането ни в Европейски Съюз 2017 година е годината с най-големи общи обществени разноски (по консолидираната фискална стратегия, включително вноската в бюджета на Европейски Съюз и европейските програмни средства). Очакваното осъществяване съгласно Министерството на финансите е за 34,9 милиарда лв.. Сравнено с пиковата 2015 година, това е с към 200 млн. лева по-големи разноски. Сравнено с предкризисната 2008 година пък, растежът е в границите на 38 на 100.
В исторически проект, съпоставяйки обществените доходи и разноски в този 11-годишен интервал, сметката демонстрира, че през тази година властта ще изхарчи с към 7 милиарда лева над своите доходи. Погледнат по-общо, този факт не буди безпокойствие. Така да вземем за пример числата, които дават успокоение, са: 1) съотношението на общите обществени разноски към Брутният вътрешен продукт е на равнище от 35,7% за оценения интервал, което е под равнищата на законоустановения таван на фискалното предписание от 40% (Закона за обществените финанси, член 28); 2) България демонстрира 4. най-ниско съответствие на
Къде е България?
2017 бе историческа година от позиция на фиска. Приет бе държавен бюджет за тази година, преизпълнен със 100 млн. лева предходния. Посланието е, че икономическото ни развиване е на исторически връх. А това значи най-малко две неща: че държавното управление става все по-богато, а дебатът за качеството на обществените услуги и модела на ръководството им - все по-належащ. За страдание, дискурсът е повече в полето на гражданския, в сравнение с в държавния бранш.
От една страна, у нас има публичен напън и апетит за бистрота, гласност и успеваемост при изразходването на обществените запаси, а от друга - отговорността за съответните субекти, които ще харчат, се покачва. Последните би трябвало да потвърждават, че тези разходи са обществено и стопански нужни и обосновани, да потвърдят тази нужда в даден времеви небосвод и че самите те са способни да ръководят качествено все по-големите публични запаси.
От датата на влизането ни в Европейски Съюз 2017 година е годината с най-големи общи обществени разноски (по консолидираната фискална стратегия, включително вноската в бюджета на Европейски Съюз и европейските програмни средства). Очакваното осъществяване съгласно Министерството на финансите е за 34,9 милиарда лв.. Сравнено с пиковата 2015 година, това е с към 200 млн. лева по-големи разноски. Сравнено с предкризисната 2008 година пък, растежът е в границите на 38 на 100.
В исторически проект, съпоставяйки обществените доходи и разноски в този 11-годишен интервал, сметката демонстрира, че през тази година властта ще изхарчи с към 7 милиарда лева над своите доходи. Погледнат по-общо, този факт не буди безпокойствие. Така да вземем за пример числата, които дават успокоение, са: 1) съотношението на общите обществени разноски към Брутният вътрешен продукт е на равнище от 35,7% за оценения интервал, което е под равнищата на законоустановения таван на фискалното предписание от 40% (Закона за обществените финанси, член 28); 2) България демонстрира 4. най-ниско съответствие на
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ