Изучаването на религия е инвестиция в бъдещето на обществото
Дебатът " за или срещу проучването на вяра в учебно заведение " е едно от най-смислените неща, случили се в последно време в българското обществено-политическо пространство.
Най-после, политици, общественици и медии се ангажираха с тематика, която е от стратегическо значение на българската нация. За страдание, този спор през последните дни е значително " затапен " от президентския анонс за внасяне на референдум по отношение на приемането на еврото и последвалите реакции.
Свикнали сме българската политическа класа да показва извънредно къси хоризонти, по тази причина е значимо да се обърне уместно внимание на един проблем, чието решение няма да донесе неотложен резултат, само че подложен с мисъл за бъдещето, може да се окаже основен за публичното ни развиване в идващите десетилетия. Затова е значимо да даваме приоритет на стратегическите ходове пред следващото търсене на краткотрайни политически дивиденти.
Но даже и преди " затапването ", в дебата като че ли по-слабо се чуваха рационалните, положителни гласове, за сметка на истеризирането - съперници на самодейността съзират надали не връщане към някакво " мрачно Средновековие ", а поддръжниците постоянно се изкушават да слагат знак за тъждество сред терзания по отношение на съответното въвеждане на предмета " Религия и добродетели " и тоталното отричане на самата концепция това да има място в учебно заведение.
И по този начин, дано да разгледаме в обобщение самото предложение на МОН, както и главните обструкции, на които се натъква:
Преди всичко, би трябвало да сме наясно, че не се възнамерява въвеждане на нещо коренно ново за българското обучение - религията по една или друга форма съществува и в този момент, единствено че като СИП ( " свободноизбираем предмет " ). А концепцията е " Религия и добродетели " да се трансформира в ЗИП ( " задължителноизбираем предмет " ). Тоест, учениците да избират сред 3 форми на образование, две от които конфесионални (Християнство и Ислям), а третата - с по-философска устременост (История на религиите, Етика, Добродетели и т.н.), подобаваща за възпитаници от атеистични фамилии или от други вероизповедания.
Тук критиците споделят: откакто предметът съществува като свободноиизбираем, за какво се пробвате да го извършите наложителен? Нека да го учат тези, които желаят, за какво го натрапвате и на другите?
И имено това е огромната крачка напред - превръщането на предмета от СИП в ЗИП. Да, вяра в учебно заведение има и в този момент, само че като свободноизбираем предмет, в доста учебни заведения не се и преподава - просто на шефовете не им се занимава. А и там, където е въведен, кой мислите, че го записва? Онези деца, които по този начин или другояче към този момент имат основа в фамилията и/или неделното учебно заведение. Докато един ЗИП би могъл да запълни пропуските и при останалите - които се оказват болшинство.
Кой ще преподава часовете по вяра и по какъв начин ни приказва Църквата?
Църквата би трябвало да се опита посредством образец да притегля и да покаже, че има смисъл от вярата
И към този момент стигаме до може би най-разумното безпокойство на критиците: а кой ще го преподава? Имаме ли задоволително готови учители?
Тук чистосърдечният отговор е: не, нямаме. След като всеобщото познаване на християнската вяра е на потресаващо ниско равнище, разумно е и да не можем току-тъй да намерим няколко хиляди готови учители. Но точно превръщането на предмета в наложителен може да стимулира учителското съсловие да увеличи квалификацията си в това отношение - просто неволята ще ги накара.
Да не забравяме също, че в началните класове един преподавател преподава по всички предмети. Същият преподавател ще би трябвало да се приготви и за най-малко базовите понятия в религията. В последна сметка, кое е по-реалистично - да чакаме учителите да се квалифицират, без да имат гаранции, че това ще им влезе в приложимост, или да ги подтикваме да го създадат, тъй като към този момент виждат нуждата?
Задължителното проучване на " Религия и добродетели " никога няма да заплаши устоите на светската страна, както настояват някои. Първо, тъй като " Вероучение " или " Закон Божий " се е изучавал в българските учебни заведения и преди 1945 година, когато България също е била световна страна. И второ, тъй като сходен предмет (къде с конфесионална, къде с по-философка насоченост) се учи в редица всемирски страни членки на Европейския съюз. Не се учи обаче в страни като Китай и Северна Корея (а също и в Беларус). Това по отношение на тезата по какъв начин религиозното образование " ще ни откъсне от Европа ".
Напротив, проучването на християнството е наложително изискване за схващане и осъзнаване на същността на Европа, на европейското.
Защото християнството образува европейската цивилизация като такава. Вникването в християнския мироглед е належащо, в случай че желаеме да възприемаме " Европа " освен като географско разбиране, само че и като положение на духа. И да разсеем заблудите, че религията и науката се конфронтират.
Примери има задоволително - първите университети в Европа, основани и поддържани от Църквата, както и научните открития, направени от вярващи учени. България също не прави изключение - задоволително е да споменем св. Климент Охридски, Преславската, Охридската и Търновската книжовни школи, Паисий Хилендарски и Софроний Врачански (св. св. Кирил и Методий действително не са имали допир с България, само че са прелестни образци на европейската философска мисъл).
Национална мрежа за децата с неуместни въпроси към МОН за новия предмет " Религия "
Граждански организации показаха терзанията си за новите наказания против учениците, планувани от МОН
Стигаме и до един постоянно срещан напоследък мотив " срещу " - по какъв начин новият образователен предмет може да се окаже канал за разпространение на проруска агитация.
Теоретично, може. Но и в този момент часовете по история да вземем за пример, дават доста положителни благоприятни условия за такава агитация. Е, би трябвало ли да премахнем историята като наложителен образователен предмет? Трябва ли да спрем по някакъв метод и достъпа до обществени мрежи като Facebook и TikTok, където и в този момент свободно се лее съветска агитация?
В реалност, Кремъл и неговата " пета колона " у нас се възползват точно от всеобщото непознаване в дълбочина на православието у нас, с цел да прокарват неуместната връзка сред православното християнство и днешна Русия. Точно часовете по вяра могат да срещнат учениците (а около тях, и родителите им) с универсализма на християнството и на православието в частност. И да лъсне несъстоятелността на днешната му съветска " версия ", която се употребява от режима за всевъзможни други цели, само че не и за духовно възвисяване.
Прочее, в прилежащите нам Гърция и Румъния равнището на православна начетеност на популацията е отчетливо по-високо от нашето. Благодарение и на часовете по вяра. Но аналогични проруски настроения няма. Има в Сърбия, само че по исторически, не по религиозни аргументи.
Що се отнася до опцията за проучване на Ислям, би трябвало да сме наясно, че в всеобщия случай религиозната просвета на българските мюсюлмани не е по-различна от тази на болшинството православни българи. И както православните са изложени на съветска агитация, по този начин и мюсюлманите са под прицела на непознати емисари, проповядващи коренен ислям. На което държавното обучение може да бъде ефикасна спирачка.
Мнозина чакат религиозното образование да трансформира българските възпитаници в по-добри хора. Което е допустимо, само че е втората стъпка - първата е запознаването с религията. Училището не може да анулира изцяло ролята на фамилията - може обаче да го добави.
И най-важното: въвеждането на подобен наложителен предмет в този момент (следващата или по-следващата образователна година) ще донесе плодове след няколко десетилетия, когато първите нови випуски навлязат съществено в публичния живот, в политиката, в медиите, в бизнеса и така нататък Но основите се поставят в този момент. И това е една от най-сериозните вложения в бъдещето на българското общество.
Най-после, политици, общественици и медии се ангажираха с тематика, която е от стратегическо значение на българската нация. За страдание, този спор през последните дни е значително " затапен " от президентския анонс за внасяне на референдум по отношение на приемането на еврото и последвалите реакции.
Свикнали сме българската политическа класа да показва извънредно къси хоризонти, по тази причина е значимо да се обърне уместно внимание на един проблем, чието решение няма да донесе неотложен резултат, само че подложен с мисъл за бъдещето, може да се окаже основен за публичното ни развиване в идващите десетилетия. Затова е значимо да даваме приоритет на стратегическите ходове пред следващото търсене на краткотрайни политически дивиденти.
Но даже и преди " затапването ", в дебата като че ли по-слабо се чуваха рационалните, положителни гласове, за сметка на истеризирането - съперници на самодейността съзират надали не връщане към някакво " мрачно Средновековие ", а поддръжниците постоянно се изкушават да слагат знак за тъждество сред терзания по отношение на съответното въвеждане на предмета " Религия и добродетели " и тоталното отричане на самата концепция това да има място в учебно заведение.
И по този начин, дано да разгледаме в обобщение самото предложение на МОН, както и главните обструкции, на които се натъква:
Преди всичко, би трябвало да сме наясно, че не се възнамерява въвеждане на нещо коренно ново за българското обучение - религията по една или друга форма съществува и в този момент, единствено че като СИП ( " свободноизбираем предмет " ). А концепцията е " Религия и добродетели " да се трансформира в ЗИП ( " задължителноизбираем предмет " ). Тоест, учениците да избират сред 3 форми на образование, две от които конфесионални (Християнство и Ислям), а третата - с по-философска устременост (История на религиите, Етика, Добродетели и т.н.), подобаваща за възпитаници от атеистични фамилии или от други вероизповедания.
Тук критиците споделят: откакто предметът съществува като свободноиизбираем, за какво се пробвате да го извършите наложителен? Нека да го учат тези, които желаят, за какво го натрапвате и на другите?
И имено това е огромната крачка напред - превръщането на предмета от СИП в ЗИП. Да, вяра в учебно заведение има и в този момент, само че като свободноизбираем предмет, в доста учебни заведения не се и преподава - просто на шефовете не им се занимава. А и там, където е въведен, кой мислите, че го записва? Онези деца, които по този начин или другояче към този момент имат основа в фамилията и/или неделното учебно заведение. Докато един ЗИП би могъл да запълни пропуските и при останалите - които се оказват болшинство.
Кой ще преподава часовете по вяра и по какъв начин ни приказва Църквата?
Църквата би трябвало да се опита посредством образец да притегля и да покаже, че има смисъл от вярата
И към този момент стигаме до може би най-разумното безпокойство на критиците: а кой ще го преподава? Имаме ли задоволително готови учители?
Тук чистосърдечният отговор е: не, нямаме. След като всеобщото познаване на християнската вяра е на потресаващо ниско равнище, разумно е и да не можем току-тъй да намерим няколко хиляди готови учители. Но точно превръщането на предмета в наложителен може да стимулира учителското съсловие да увеличи квалификацията си в това отношение - просто неволята ще ги накара.
Да не забравяме също, че в началните класове един преподавател преподава по всички предмети. Същият преподавател ще би трябвало да се приготви и за най-малко базовите понятия в религията. В последна сметка, кое е по-реалистично - да чакаме учителите да се квалифицират, без да имат гаранции, че това ще им влезе в приложимост, или да ги подтикваме да го създадат, тъй като към този момент виждат нуждата?
Задължителното проучване на " Религия и добродетели " никога няма да заплаши устоите на светската страна, както настояват някои. Първо, тъй като " Вероучение " или " Закон Божий " се е изучавал в българските учебни заведения и преди 1945 година, когато България също е била световна страна. И второ, тъй като сходен предмет (къде с конфесионална, къде с по-философка насоченост) се учи в редица всемирски страни членки на Европейския съюз. Не се учи обаче в страни като Китай и Северна Корея (а също и в Беларус). Това по отношение на тезата по какъв начин религиозното образование " ще ни откъсне от Европа ".
Напротив, проучването на християнството е наложително изискване за схващане и осъзнаване на същността на Европа, на европейското.
Защото християнството образува европейската цивилизация като такава. Вникването в християнския мироглед е належащо, в случай че желаеме да възприемаме " Европа " освен като географско разбиране, само че и като положение на духа. И да разсеем заблудите, че религията и науката се конфронтират.
Примери има задоволително - първите университети в Европа, основани и поддържани от Църквата, както и научните открития, направени от вярващи учени. България също не прави изключение - задоволително е да споменем св. Климент Охридски, Преславската, Охридската и Търновската книжовни школи, Паисий Хилендарски и Софроний Врачански (св. св. Кирил и Методий действително не са имали допир с България, само че са прелестни образци на европейската философска мисъл).
Национална мрежа за децата с неуместни въпроси към МОН за новия предмет " Религия "
Граждански организации показаха терзанията си за новите наказания против учениците, планувани от МОН
Стигаме и до един постоянно срещан напоследък мотив " срещу " - по какъв начин новият образователен предмет може да се окаже канал за разпространение на проруска агитация.
Теоретично, може. Но и в този момент часовете по история да вземем за пример, дават доста положителни благоприятни условия за такава агитация. Е, би трябвало ли да премахнем историята като наложителен образователен предмет? Трябва ли да спрем по някакъв метод и достъпа до обществени мрежи като Facebook и TikTok, където и в този момент свободно се лее съветска агитация?
В реалност, Кремъл и неговата " пета колона " у нас се възползват точно от всеобщото непознаване в дълбочина на православието у нас, с цел да прокарват неуместната връзка сред православното християнство и днешна Русия. Точно часовете по вяра могат да срещнат учениците (а около тях, и родителите им) с универсализма на християнството и на православието в частност. И да лъсне несъстоятелността на днешната му съветска " версия ", която се употребява от режима за всевъзможни други цели, само че не и за духовно възвисяване.
Прочее, в прилежащите нам Гърция и Румъния равнището на православна начетеност на популацията е отчетливо по-високо от нашето. Благодарение и на часовете по вяра. Но аналогични проруски настроения няма. Има в Сърбия, само че по исторически, не по религиозни аргументи.
Що се отнася до опцията за проучване на Ислям, би трябвало да сме наясно, че в всеобщия случай религиозната просвета на българските мюсюлмани не е по-различна от тази на болшинството православни българи. И както православните са изложени на съветска агитация, по този начин и мюсюлманите са под прицела на непознати емисари, проповядващи коренен ислям. На което държавното обучение може да бъде ефикасна спирачка.
Мнозина чакат религиозното образование да трансформира българските възпитаници в по-добри хора. Което е допустимо, само че е втората стъпка - първата е запознаването с религията. Училището не може да анулира изцяло ролята на фамилията - може обаче да го добави.
И най-важното: въвеждането на подобен наложителен предмет в този момент (следващата или по-следващата образователна година) ще донесе плодове след няколко десетилетия, когато първите нови випуски навлязат съществено в публичния живот, в политиката, в медиите, в бизнеса и така нататък Но основите се поставят в този момент. И това е една от най-сериозните вложения в бъдещето на българското общество.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ