Капитулация на САЩ за Украйна ще доведе до нова война - голяма
Дебатът в Конгреса по отношение на Допълнението към националната сигурност - грандиозно неправилно наименуван законодателен акт, като се има поради неговата централна роля за външната политика на Съединени американски щати - е освен това от Украйна, както демонстрира нов отчет на CEPA.
Няма спор измежду членовете на Конгреса по отношение на това дали Украйна се нуждае от финансиране: те са добре осведомени с " глада за снаряди ", който настава измежду въоръжените сили на Украйна под продължаващото съветско нахлуване.
И няма същински спор за това кой би трябвало да заплати сметката. Дори когато някои законодатели се съмняват дали европейските съдружници на Америка заплащат задоволително, те би трябвало да са наясно, че европейските разноски за Украйна надалеч надвишават американските разноски и че 29 европейски страни са изпратили в Украйна по-голяма част от техния Брутният вътрешен продукт, в сравнение с Съединени американски щати.
По-скоро причините на Капитолийския рид са за ролята, която Америка би трябвало да играе в света и задачата на нейната външна политика.
От едната страна на разграничителната линия е двупартийна коалиция, включваща Белия дом и огромна част от републиканското управление, като твърди, че Съединени американски щати имат обвързване към света и в действителност към себе си да подсигуряват, че Русия не е в положение да пренапише историята и да изтрие цялостен народ от картата на Европа.
Отбелязвайки приноса на толкоз доста от съдружниците на Америка за защитата на Украйна, водачът на малцинството в Сената Мич Макконъл заключи аргумента по следния метод: " Нашите сътрудници нямат лукса да се преструват, че най-опасните агресори в света са проблем на някой различен. И ние също. "
От другата страна е част от американската десница, която все по-откровено вижда света в доста разнообразни термини.
Отхвърляйки предходни причини за цената на поддръжката на Украйна, в този момент те намерено слагат под въпрос мъдростта. Докато допълнението вървеше към приемане, сенатор Дж. Д. Ванс назова напъните за отбрана на Украйна " нов кръстоносен поход " и " ново нещо, което американските данъкоплатци би трябвало да финансират и би трябвало да финансират за неопределен срок ".
Сенатор Томи Тубервил отиде по-далеч, като назова последователите на Украйна " подпалвачи на война " и заключи, че " Владимир Путин желае да излезе от това ". Законопроектът беше признат със 70 против 29 на 13 февруари с поддръжката на 22 републиканци.
От едната страна на това разделяне е визията за структурна, институционализирана американска външна политика, която играе централна роля в поддържането на световния мир и сигурност.
В основата на тази визия е убеждението, че метастазите на споровете по света вършат Америка и американците по-малко безвредни и по-малко проспериращи.
От друга страна е визия за транзакционна американска външна политика, в която външните преплитания лимитират способността на страната да преследва непосредствените си ползи и в която, както неотдавна допусна Доналд Тръмп, Америка се пази най-добре, когато пази другите минимум.
Това е спор, който Съединените щати, като народна власт, би трябвало да имат. Този спор е главен въпрос за тазгодишните президентски избори в Съединени американски щати и даже за републиканските първоначални избори, където някогашният дипломат в Организация на обединените нации Ники Хейли се сложи твърдо в лагера на институционалистите.
Това обаче не е спор, който Съединени американски щати могат да си разрешат да отсрочат до изборите, защото неуспехът да работи в този момент в поддръжка на Украйна рискува прекосяването към транзакционистка външна политика да стане приключен факт.
Както излиза наяве от огромно ново изследване на Центъра за разбор на европейската политика (CEPA), съветската експанзия не е мимолетно събитие. През последните три десетилетия постсъветското управление на Русия поредно заключава, че би трябвало да поддържа военно владичество в някогашната си империя, както и способността да управлява политическите, икономическите и даже обществените развития в своите някогашни васали.
За да реализират това владичество, съветските водачи също стигнаха до заключението, че подкопаването на структурите на американската и европейската власт в света - вариращи от НАТО и трансатлантическата взаимност до разпоредбите на световните търговски и финансови системи - е сериозен интерес за съветската национална сигурност.
Войната на Русия против Украйна и в по-широк проект против Запада не е заблудено премеждие, в което Кремъл се е впуснал разсеяно или от което елементарно може да бъде разколебан. Милитаризираният блян към районно владичество и световен срив е, съгласно Москва, разумният и фактически единствен път за отбрана на дефинираните от Кремъл национални ползи.
Никакво контрактувано настаняване в Украйна няма да промени това пресмятане. И под една или друга форма същото пресмятане евентуално ще надживее ръководството на Владимир Путин.
Тогава в близо до средносрочно бъдеще американските водачи и от двете партии са изправени пред тежък избор: да капитулират пред Русия и да поемат големите разноски за по-нататъшна война и безредици или да сдържат Русия и да възстановят възпирането и стабилността.
Като се има поради обстановката на фронтовата линия, не е пресилено да се каже, че моментът за взимане на решение е тъкмо в този момент.
Украйна заплаща висока и възходяща цена, с цел да отбрани както личното си битие, по този начин и сигурността на Америка. Но устойчивостта на Украйна, въпреки и забележителна, не е безгранична.
Докато Вашингтон се колебае, военната стопанска система на Москва остава на висока скорост, наводнявайки фронтовата линия с хора и техника и бомбардирайки украинските цивилни с възходяща жестокост. Според разнообразни оценки Русия е отделила от 6%-8% от своя Брутният вътрешен продукт — и към 40% от своя бюджет — във военните старания.
Американската помощ за Украйна, в противен случай, съставлява единствено 0,3% от Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати и по-малко от 6% от общите разноски за защита на Съединени американски щати.
Украйна не може да удържи линията без по-голяма американска поддръжка - и не би трябвало да го прави. С всяка украинска жертва американската мощност отслабва. С всеки изгубен квадратен километър украинска територия, цената за възобновяване на мира и сигурността се усилва неведнъж.
Китай, Иран, Венецуела и други противници следят, вярвайки, че Америка, която не прави каквото би трябвало в сърцето на Европа, е уязвима по целия свят. И защото съперниците на Америка се стремят да се възползват от тези хипотетични уязвимости, произлизащите от това спорове единствено ще изпратят повече бежанци към южната граница.
Поради всички тези аргументи, ограничението на съветската опасност - и предотвратяването й да метастазира в световен пожар - би трябвало да стартира в Украйна.
Както изяснява изследването на CEPA, разноските за въздържане на Русия след подчинение на територията на Украйна ще бъдат непостижимо високи. Една гръмка украинска победа, в противен случай, обръща сюжета, като нарушава тактиката на Русия, провокира упоритостите на Китай и Иран и възвръща доверието във възпирането на Съединени американски щати и НАТО.
Всички тези ползи могат да бъдат реализирани, само че единствено в случай че Америка работи в този момент.
Няма спор измежду членовете на Конгреса по отношение на това дали Украйна се нуждае от финансиране: те са добре осведомени с " глада за снаряди ", който настава измежду въоръжените сили на Украйна под продължаващото съветско нахлуване.
И няма същински спор за това кой би трябвало да заплати сметката. Дори когато някои законодатели се съмняват дали европейските съдружници на Америка заплащат задоволително, те би трябвало да са наясно, че европейските разноски за Украйна надалеч надвишават американските разноски и че 29 европейски страни са изпратили в Украйна по-голяма част от техния Брутният вътрешен продукт, в сравнение с Съединени американски щати.
По-скоро причините на Капитолийския рид са за ролята, която Америка би трябвало да играе в света и задачата на нейната външна политика.
От едната страна на разграничителната линия е двупартийна коалиция, включваща Белия дом и огромна част от републиканското управление, като твърди, че Съединени американски щати имат обвързване към света и в действителност към себе си да подсигуряват, че Русия не е в положение да пренапише историята и да изтрие цялостен народ от картата на Европа.
Отбелязвайки приноса на толкоз доста от съдружниците на Америка за защитата на Украйна, водачът на малцинството в Сената Мич Макконъл заключи аргумента по следния метод: " Нашите сътрудници нямат лукса да се преструват, че най-опасните агресори в света са проблем на някой различен. И ние също. "
От другата страна е част от американската десница, която все по-откровено вижда света в доста разнообразни термини.
Отхвърляйки предходни причини за цената на поддръжката на Украйна, в този момент те намерено слагат под въпрос мъдростта. Докато допълнението вървеше към приемане, сенатор Дж. Д. Ванс назова напъните за отбрана на Украйна " нов кръстоносен поход " и " ново нещо, което американските данъкоплатци би трябвало да финансират и би трябвало да финансират за неопределен срок ".
Сенатор Томи Тубервил отиде по-далеч, като назова последователите на Украйна " подпалвачи на война " и заключи, че " Владимир Путин желае да излезе от това ". Законопроектът беше признат със 70 против 29 на 13 февруари с поддръжката на 22 републиканци.
От едната страна на това разделяне е визията за структурна, институционализирана американска външна политика, която играе централна роля в поддържането на световния мир и сигурност.
В основата на тази визия е убеждението, че метастазите на споровете по света вършат Америка и американците по-малко безвредни и по-малко проспериращи.
От друга страна е визия за транзакционна американска външна политика, в която външните преплитания лимитират способността на страната да преследва непосредствените си ползи и в която, както неотдавна допусна Доналд Тръмп, Америка се пази най-добре, когато пази другите минимум.
Това е спор, който Съединените щати, като народна власт, би трябвало да имат. Този спор е главен въпрос за тазгодишните президентски избори в Съединени американски щати и даже за републиканските първоначални избори, където някогашният дипломат в Организация на обединените нации Ники Хейли се сложи твърдо в лагера на институционалистите.
Това обаче не е спор, който Съединени американски щати могат да си разрешат да отсрочат до изборите, защото неуспехът да работи в този момент в поддръжка на Украйна рискува прекосяването към транзакционистка външна политика да стане приключен факт.
Както излиза наяве от огромно ново изследване на Центъра за разбор на европейската политика (CEPA), съветската експанзия не е мимолетно събитие. През последните три десетилетия постсъветското управление на Русия поредно заключава, че би трябвало да поддържа военно владичество в някогашната си империя, както и способността да управлява политическите, икономическите и даже обществените развития в своите някогашни васали.
За да реализират това владичество, съветските водачи също стигнаха до заключението, че подкопаването на структурите на американската и европейската власт в света - вариращи от НАТО и трансатлантическата взаимност до разпоредбите на световните търговски и финансови системи - е сериозен интерес за съветската национална сигурност.
Войната на Русия против Украйна и в по-широк проект против Запада не е заблудено премеждие, в което Кремъл се е впуснал разсеяно или от което елементарно може да бъде разколебан. Милитаризираният блян към районно владичество и световен срив е, съгласно Москва, разумният и фактически единствен път за отбрана на дефинираните от Кремъл национални ползи.
Никакво контрактувано настаняване в Украйна няма да промени това пресмятане. И под една или друга форма същото пресмятане евентуално ще надживее ръководството на Владимир Путин.
Тогава в близо до средносрочно бъдеще американските водачи и от двете партии са изправени пред тежък избор: да капитулират пред Русия и да поемат големите разноски за по-нататъшна война и безредици или да сдържат Русия и да възстановят възпирането и стабилността.
Като се има поради обстановката на фронтовата линия, не е пресилено да се каже, че моментът за взимане на решение е тъкмо в този момент.
Украйна заплаща висока и възходяща цена, с цел да отбрани както личното си битие, по този начин и сигурността на Америка. Но устойчивостта на Украйна, въпреки и забележителна, не е безгранична.
Докато Вашингтон се колебае, военната стопанска система на Москва остава на висока скорост, наводнявайки фронтовата линия с хора и техника и бомбардирайки украинските цивилни с възходяща жестокост. Според разнообразни оценки Русия е отделила от 6%-8% от своя Брутният вътрешен продукт — и към 40% от своя бюджет — във военните старания.
Американската помощ за Украйна, в противен случай, съставлява единствено 0,3% от Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати и по-малко от 6% от общите разноски за защита на Съединени американски щати.
Украйна не може да удържи линията без по-голяма американска поддръжка - и не би трябвало да го прави. С всяка украинска жертва американската мощност отслабва. С всеки изгубен квадратен километър украинска територия, цената за възобновяване на мира и сигурността се усилва неведнъж.
Китай, Иран, Венецуела и други противници следят, вярвайки, че Америка, която не прави каквото би трябвало в сърцето на Европа, е уязвима по целия свят. И защото съперниците на Америка се стремят да се възползват от тези хипотетични уязвимости, произлизащите от това спорове единствено ще изпратят повече бежанци към южната граница.
Поради всички тези аргументи, ограничението на съветската опасност - и предотвратяването й да метастазира в световен пожар - би трябвало да стартира в Украйна.
Както изяснява изследването на CEPA, разноските за въздържане на Русия след подчинение на територията на Украйна ще бъдат непостижимо високи. Една гръмка украинска победа, в противен случай, обръща сюжета, като нарушава тактиката на Русия, провокира упоритостите на Китай и Иран и възвръща доверието във възпирането на Съединени американски щати и НАТО.
Всички тези ползи могат да бъдат реализирани, само че единствено в случай че Америка работи в този момент.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ