Дебат между политиците за последствията от влизането в Шенген или

Дебат сред политиците за следствията от влизането в Шенген или за така наречен „ бежанска рецесия “ няма. Има тайни теории и подправени вести – от една страна, а от друга – пояснителен режим, че тези тайни теории не са правилни. Няма полемика в медийното пространство за това какво като страна би трябвало да вършим във връзка с нашите граници и във връзка с интеграцията на хората, които търсят леговище в България.

Това сподели в изявление за БГНЕС Божидар Колов, докторант и теоретичен помощник към университета в Осло.

От години Колов е жител на света. Често пътува из Европа, последните няколко живее първо в Естония, а към днешна дата в Норвегия, където води лекции пред студенти. Разговорът ни визира примитивния спор на тематика „ Шенген “, който политици в България пробват да яхнат за няколко лайка допълнително.

Какво чува страничният наблюдаващ и какво вижда Европейският съюз?

„ Начинът, по който особено Българска социалистическа партия и „ Възраждане “ описват така наречен „ бежански проблем “ е много необикновен и заслужава внимание. Не, тъй като е същински проблем с мащаб, заслужаващ такова внимание, а тъй като насочва вниманието на техните гласоподаватели към проблеми оттатък бежанския въпрос “, счита Колов.

Според него мигрантите се разказват като „ опасност “, „ настъпление “, „ потоп “ – като някакъв тип трансгранична група от хора, която идва и ще промени порядъка на нашия живот.

„ Това звучи като изтласкване на фактически съществени проблеми за българското общество, каквато е глобализацията, каквито са проблемите, които българската отворена стопанска система основава за не дребна част от нашите съграждани. Това се трансферира като метонимия върху бежанците, които идват да заместят облика на тези точно трансгранични елити, които нахлуват в нашия живот към този момент 30 години и трансформират нашия народен порядък, само че ние не може да приказваме за тях, а се обръщаме към уязвимите и слабите, които могат да понесат изключване “, уточни Божидар Колов.

Според докторанта от Осло дебатът в Западна Европа и в България в доста връзки е подобен, в това число и в скандинавските страни, където има сериозен антимигрантски дискурс, освен от крайнодесни партии, само че и от систематични.

Колов напомни за признатия през 2021 година закон за миграцията в Дания, против който скочи и Брюксел, и Организация на обединените нации.

„ Риториката във връзка с бежанците в България и Западна Европа много си наподобяват. Различното е, че в случай че в България опасността за етнонационалното схващане на българите като общественост, в Западна Европа то е опасност за демократичните полезности. В Норвегия, в Дания смятат, че незападните мигранти заплашват обществената кохезия и полезностите като приемливост, като приемане на другите. Общото сред България и Западна Европа е, че мигрантите и бежанците се преглеждат като хомогенна група, в която всички съставляват някакъв вид опасност “, разяснява Колов.

„ Скандинавският абсурд “

„ Около 1/3 от популацията на Осло не са норвежци, градът е отворен към чужденци, норвежката стопанска система има потребност от хора, само че в това време има сегрегация. Градът е разграничен от река, която го разделя и етнически. И там се следят настроения, каквито и в България. Например, когато в един клас има повече ромски деца, българските родители реалокират децата си в друго учебно заведение, същото се следи и в Осло. Сегрегацията в учебни заведения и по квартали е налична. Но в случай че казусът у нас е обрисуван в етнически категории, в Норвегия е по-скоро на равнище вяра “, разяснява още Божидар.

Запитан за какво съгласно него скандинавските страни постоянно са в класациите с най-щастливи жители в света, а в това време „ Форбс “ подрежда Норвегия измежду най-неприятните за емигранти, мнението му е, че това се дължи най-много на така наречен „ страни на благоденствието “.

„ Когато човек усеща сигурност, че няма да изпадне, няма да бъде изхвърлен зад борда и че има институционална мрежа, която да го защищити, тогава човек се усеща доста по-спокоен. Това норвежците и финландците регистрират като благополучие “, изясни Колов. Що се отнася до класацията за желанията на емигрантите обаче, тя по-скоро се отнася за така наречен „ експати “, а не за хора на нефтените платформи или тези, които чистят риба.

Как наподобява България извън?

„ От към този момент доста години България е в свободно рухване и единственото, което може да се случи е да не бъде толкоз внезапно и стръмно. От това, което виждам като настроения измежду хората и политиците, като публичен запас за смяна, не мога да направя извод друг от този, че сме в свободно рухване. Това не значи, че България като република, като политическа общественост, е обречена, само че това ми се коства е чувството измежду множеството хора и което схващам и аз “, заключи Божидар Колов, който след диалога ни още веднъж лети за Осло. /БГНЕС