За първи път в България: Първият автомобил в страната
De Dion-Bouton е френски производител на коли и железопътни вагони. Компанията е учредена от маркиз Жул-Албер Де Дион, Жорж Бутон и зетя на Бутон – Чарлз Трупару като действа от 1883 до 1953 година
Вдъхновение за началото й Дион получава през 1881 година, когато вижда локомотив играчка на витрина в магазин и кара производителите му да създадат различен. Инженерите Бутон и Трупару си изкарват прехраната като вършат играчки в магазин в Пасаж де Леон, покрай улица rue de la Chapelle в Париж. Трупару от дълго време мечтае да построи парна кола, само че нито един от двамата мъже не може да си го разреши.
Още преди 1883 година да завърши, те към този момент имат шоурум в едно по-голямо помещение на Пасаж де Леон, в Париж, където продават парни мотори за лодки. Те основават парна кола, при която котелът и моторът са инсталирани начело като задвижват предните колела с колани, а кормилото ръководи задните колела. Но при тестването й тя изгаря до основи. На идната година те построяват втори автомобил, La Marquise, с по-конвенционално ръководство, задвижване на задните колела и места за четирима души.
Маркиз Де Дион записва автомобила през 1887 година, в „ първото съревнование в Европа за коли “, измислено и проведено от М. Фосие от списанието за колоездене Le Vélocipède. Явно рекламата на надпреварата не е задоволителна, защото De Dion е единственият участник. Но приключва трасето и записва скорост от 60 км/ч. Първият формален скоростен връх на сушата е подложен през 1898 година с 63,15 км/ч. Превозното средство оцелява, в пътно почтено положение, и постоянно взе участие в надпреварата от Лондон до Брайтън.
На 22 юли 1894 година, в надпреварата Париж – Руан, тракторът отбелязва междинна скорост 18,7 км/ч по дългото 126 км. трасе, само че е дисквалифициран, защото се е нуждаел от двама души – един водач и един, който да поддържа огъня в котлето.
Още 18 автомобила са създадени през 1885 година, последвани от серия от леки двуцилиндрови триколки, които от 1892 година возят с пневматичните гуми на Michelin. През 1893 година са въведени парни трактори, които са проектирани за изтегляне на каручки (вместо коне) с пасажери или товар. Те употребяват новаторски дизайн на осите, който ще стане прочут като окачване „ Де Дион “, при което местоположението и задвижващата функционалност на оста са разграничени.
Компанията създава парни рейсове и камиони до 1904 година Трупару, който непоколебимо поддържа парата като задвижваща мощ, подава оставка през 1894 година, когато компанията се насочва към моторите с вътрешно горене. Парната кола остава в производството малко или доста непроменена за още 10 години.
1903 De Dion & Bouton, 8 конски сили
Не дълго след Руско-турската освободителна война чехът Август Шедеви внася първата кола в България – през 1896 година, навръх Великден. Шедеви живее в София, където има железарска работилница, в която с изключение на произвеждане на стоманени огради и други произведения, прави и ресори за карети.
По това време електричеството още не е толкоз публикувано, а главният метод за транспорт на хората е с карети, каруци или пешком – новите технологии на Запада са доста непознати за българите. Затова хората назовават автомобила „ файтон без коне “ или „ огнена каруца “, а файтонджиите, които доста се страхували, че машината ще им вземе работата, я назовават „ гяволската кола “.
По-късно, през 1902 година Министерството на войната поръчва първия в България бензинов автомобил. Отново марка De Dion Bouton, той има едноцилиндров мотор с 8 конски сили и се внася от комерсиалния консул на Швеция за прилагане от военачалник Михаил Савов, министъра на войната. Това е и първият дипломатически автомобил в страната, а негов лидер е Петър Китов, надлежно първият професионален водач. Три години по-късно, през 1905, са импортирани и първите коли за публичните служби – за Телеграфопощенската дирекция: три коли с двуцилиндрови мотори. Същата година хотел „ Империал “ в София внася и пътнически автомобил от същата марка, с който транспортира клиентите си от и до гарата. Следва внасянето и на първите товарни коли (камиони) – за сдружение „ Изида “, през 1907 – и основаването на първата междуградска автобусна линия, София – Самоков, две години по-късно. Автобусите по линията били два, само че пътували през ден, тъй като французинът Жак Матю, който ги карал, в свободния си ден поправял повредите.
Едни други французи – Етиен Гро и Густав де Беновер (по-късно персонален водач на португалския крал Карлос I) – са ръководители на първия шофьорски курс в България, проведен от Министерството на войната, в който вземат участие 15 души, част от които по-късно карат колите на Телеграфопощенската дирекция (с които в страната идва и Етиен Гро).
На 4 януари 1907 година в Държавен вестник се обнародва допълнение към закона за Столичната полиция: „ Градоначалникът в съглашение с градския кмет, се грижи за свободното и безвредно придвижване из улиците, като за задачата издава наредби за файтоните, омнибусите и колите, които циркулират из града “.
Официално „ Правилник за придвижването на колите в столицата “ влиза в действие на 19 март 1912 година С него са открити пет знака и се контролира оптималната разрешена скорост – за леките коли тя е 15 км/ч в обитаемоте места и 50 отвън обитаемоте места, а за рейсовете и товарните машини тя е надлежно 6 и 15. Също по този начин „ най-голямата скорост, с която един автомобил може да се движи из многолюдните улици на града, по мостовете, пасажите, завоите и при ъглите на улиците, е 4 км/ч “. Заедно с това се вкарва и налог върху колите: 3 лв. за колите с комерсиална цел и 5 лв. годишно за всяка конска мощ за частните коли. Има условия и към водачите – те не може да са по риза, без палто или със запретнати ръкави и нямат право да качват до себе си хора „ в нетрезво положение или буйстващи “. Освен за пасажерите, в правилника написа и, че „ Водачът при осъществяване на служебните си обязаности би трябвало всеки път да бъде в трезво положение “.
