Датата 29 октомври ще остане в българската история с това,

...
Датата 29 октомври ще остане в българската история с това,
Коментари Харесай

На този ден в българската история: Две български пехотни дружини влизат в Солун

Датата 29 октомври ще остане в българската история с това, че съветският император Александър II в тирада пред московското дворянство афишира, че при положение на отвод на турския султан да даде автономност на българите Русия ще работи „ уверено и независимо “, както и с това, че по време на Балканската война (1912-1913 г.) две български пехотни дружини, водени от княз Борис Търновски, влизат в Солун, акламирани от българското население.
29 октомври е 302-ият ден в годината съгласно григорианския календар (303-и през високосна). Остават 63 дни до края на годината.

1912 година
По време на Балканската война (1912-1913 г.) две български пехотни дружини, водени от княз Борис Търновски, влизат в Солун, акламирани от българското население.
Борис III e цар на българите от 3 октомври 1918 година до 28 август 1943 година Син е на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза. Роден в София на 30 януари 1894 година Получава незабавно купата княз Търновски. След довеждане докрай на междинното си обучение Борис III слуша лекции във Военното учебно заведение в София. След навършване на пълноправие през 1912 година публично е провъзгласен за престолонаследник на българския трон. Участва като офицер със специфични поръчения в Балканската война и в Междусъюзническата война. След въвличането на България в Първата международна война известно време е адютант на главнокомандващия Българската войска, само че след това още веднъж е офицер за специфични поръчения. След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 година се възкачва на престола под името Борис III.

1912 година
В хода на Балканската война (1912-1913 г.) Високата врата желае помирение, само че българското държавно управление не дава отговор на предлагането под натиска на царя. Княз Фердинанд скрива предлагането от съдружниците и продължава войната.
Балканската война (1912 – 1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз 1912-1913 г.) срещу Османската империя. Предизвикана е от нерешения народен въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили обилни елементи от полуострова, обитаеми с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остават в рамките на империята след Руско-турската освободителна война 1877-1878 година По този метод обществено-икономическото и културно развиване е възпрепятствано, както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, по този начин и от упражнявания народен и набожен напън.
Конкретен мотив за войната стават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските управляващи държавните управления на България, Гърция, Сърбия и Черна гора насочат до Високата врата искане за административни промени в европейските лимити на империята и след последвалия безапелационен отвод от нейна страна те пристъпват към обща готовност на войските си.
Начало на военните дейности слага Черна гора. В края на септември 1912 година нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става мотив за преустановяване на дипломатическите връзки сред Османската империя и четирите балкански държавни управления. На собствен ред на 5 октомври същата година България и Гърция афишират война на Турция. На 7 октомври към тях се причислява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзнички разполагат общо с 645 000 души армия и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.

1862 година
Тържествено е осветена църквата “Св. Богородица ” в Бобошево.

1859 година
Архимандрит Партений Зографски е ръкоположен за свещеник Полянински. Решението да се назначи българин за свещеник в Кукуш е подбудено от желанието на Патриаршията да обезврежда разширяващото се въздействие на униатството измежду българското население в Македoния.
Партений Зографски (Партений Нишавски) e върховен свещеник и литератор. Роден e през 1818 година в с. Галичник, Дебърско (дн. в Република Македония). Образованието си получава в гръцки учебни заведения в Солун и Цариград. Приема монашество в Зографския манастир, след което продължава да учи в Духовната семинария в Киев и Духовната академия в Москва. През 1852 година открива богословско учебно заведение в Зографския манастир и самичък учителства в него. В идващите години продължава учителската си активност в Духовната семинария на о. Халки и в българското учебно заведение в Цариград. Въздигнат в епископски ранг през 1859г. и в това си качество се опълчва на униатското придвижване в Кукушко. За тази му активност е заточаван по искане на Патриаршията, само че без резултат. През 1867 година е назначен за митрополит на Нишавската (Пиротска) епархия. Вместо да извършва нарежданията на Патриаршията, той поставя грижи за развиването на българското просветно дело и води битка срещу сръбската агитация. Включва се и в битката за извоюване на църковна национална самостоятелност. След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) остава на своя пост до октомври 1874 година
Освен като църковен деятел Партений Зографски развива дейна активност и като литератор. Сътрудничи на огромен брой български вестници и списания, издава църковни съчинения, спомага за изпращане на млади българчета да се учат в Русия и прочие

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!

Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!

За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР