ЧЕСТИТА НЕЗАВИСИМОСТ! Как преди 114 години Фердинанд надхитри Турция, Русия, Великобритания и Австро-Унгария
Датата 22 септември 1908 година вечно остава в родната историография като един от дребното моменти, в които българският политически хайлайф демонстрира диломатически умения и в удобна интернационална конюнктура съумява да извлече максимума за страната ни. Днес, в ерата на Росен Христов и Гълъб Донев, да се върнем към оня прочут ден в далечното минало.
След Съединението през 1885 година България стартира да се развива с удивителни темпове. Възходът на младата страна е всеобхватен – и в региона на стопанската система, и на образованието, и на културата, и на военното дело. Пример за това е фактът, че София се трансформира в една от първите европейски столици, по чиито улици се движат трамваи, както и сериозния прогрес в построяването на железопътната мрежа, част от която обаче не е благосъстоятелност на българската страна.
Целият този напредък блестящо контрастира с интернационалния статут на страната, въпреки доста от клаузите, уреждащи васалното състояние на България да са просто неспазвани формалности. Така последователно, 30 години след Освобождението на България, извоюването на независимостта се трансформира в една от главните цели на държавния хайлайф.
В началото на 1908 година Фердинанд слага на власт държавното управление на Демократическата партия отпред с Александър Малинов. Партията клони в своите пристрастия към Русия и Антантата. Князът на собствен ред е насочен към другия лагер и счита, че избора на едно русофилско държавно управление ще докара до прочут консенсус в позициите на Великите сили при вероятно отменяне на васалитета към Високата врата. Благоприятният миг настава през 1908 година.
С експлоадирането на младотурската гражданска война първоначално юли султанът е заставен да възобнови конституцията на Османската империя от 1876 година, а младотурското придвижване стартира пропагандирането на концепцията за единна нация. Малко след младотурската акция, българският дипломатически сътрудник в Цариград Иван Ст. Гешов предлага да се прогласи независимостта.
На 10 септември се организира среща на българския княз с император Франц Йосиф в Будапеща, на която Фердинанд е признат като самостоятелен държател. На 16 септември българското държавно управление дефинитивно взима решение независимостта да бъде оповестена. За дата е избран 21 септември 1908 година. На Фердинанд е обявено бързо да се завърне в страната. Така на 21 септември князът слиза на дунавския бряг при Русе, където е посрещнат от държавното управление.
На идващия ден, 22 септември, при подобаваща церемониалност Независимостта на България е оповестена в църквата „ Свети Четиридесет Мъченици “ в град Търново. Там, в наличието на министрите пред събралото се голям брой, царят прочита авансово квалифицирания манифест. Целият български народ ликува. България към този момент е без значение царство, а Фердинанд получава купата цар. Бързо вестта доближава до всички краища на страната, където се организират радостни шествия. Актът от 22 септември трансформира България в пълновръстен член на интернационалната общественост, а също така дава вяра за постигането на националното обединяване.
След Съединението през 1885 година България стартира да се развива с удивителни темпове. Възходът на младата страна е всеобхватен – и в региона на стопанската система, и на образованието, и на културата, и на военното дело. Пример за това е фактът, че София се трансформира в една от първите европейски столици, по чиито улици се движат трамваи, както и сериозния прогрес в построяването на железопътната мрежа, част от която обаче не е благосъстоятелност на българската страна.
Целият този напредък блестящо контрастира с интернационалния статут на страната, въпреки доста от клаузите, уреждащи васалното състояние на България да са просто неспазвани формалности. Така последователно, 30 години след Освобождението на България, извоюването на независимостта се трансформира в една от главните цели на държавния хайлайф.
В началото на 1908 година Фердинанд слага на власт държавното управление на Демократическата партия отпред с Александър Малинов. Партията клони в своите пристрастия към Русия и Антантата. Князът на собствен ред е насочен към другия лагер и счита, че избора на едно русофилско държавно управление ще докара до прочут консенсус в позициите на Великите сили при вероятно отменяне на васалитета към Високата врата. Благоприятният миг настава през 1908 година.
С експлоадирането на младотурската гражданска война първоначално юли султанът е заставен да възобнови конституцията на Османската империя от 1876 година, а младотурското придвижване стартира пропагандирането на концепцията за единна нация. Малко след младотурската акция, българският дипломатически сътрудник в Цариград Иван Ст. Гешов предлага да се прогласи независимостта.
На 10 септември се организира среща на българския княз с император Франц Йосиф в Будапеща, на която Фердинанд е признат като самостоятелен държател. На 16 септември българското държавно управление дефинитивно взима решение независимостта да бъде оповестена. За дата е избран 21 септември 1908 година. На Фердинанд е обявено бързо да се завърне в страната. Така на 21 септември князът слиза на дунавския бряг при Русе, където е посрещнат от държавното управление.
На идващия ден, 22 септември, при подобаваща церемониалност Независимостта на България е оповестена в църквата „ Свети Четиридесет Мъченици “ в град Търново. Там, в наличието на министрите пред събралото се голям брой, царят прочита авансово квалифицирания манифест. Целият български народ ликува. България към този момент е без значение царство, а Фердинанд получава купата цар. Бързо вестта доближава до всички краища на страната, където се организират радостни шествия. Актът от 22 септември трансформира България в пълновръстен член на интернационалната общественост, а също така дава вяра за постигането на националното обединяване.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ