Дървеният крак – повелителят на шайените и палач на генерал Къстър
Дървеният крайник е войник от племето на Северните шайени, които се борят против именития военачалник Къстър. Той остава в историята като килърът на митове, само че преди да обърнем внимание на огромните триумфи, дано се срещнем по-подробно с всички забавни истории. Роден е през 1858 година в района на Черните планини, покрай Шайенската река. Син е на индианеца Много Огнестрелни рани и на Орлово перо на челото – имената на индианците са много забавни в това отношение. Дървеният крайник има трима братя: Силен вятър, Жълта коса и Близнака. В детските си години е бил прочут с неуморните разходки, побеждавайки всички млади шайени в надпреварите.
По тази причина го назовават Дървеният крайник. Единствено неговият племенник съумява да го следва на огромните преходи. В началото индианецът живее в племето и се разхожда към Черните планини. В този интервал взе участие в обичаните индиански игри – лов и лов на риба. Индианците постоянно влизат в пререкания с племената на Гарваните и Шонсоните. Дървеният крайник e висок към 192 сантиметра и тежи почти 100 кг, като тези ограничения са взети, когато е на близо 70 години.
Първата известна борба, в която взе участие е тази покрай висините на форт Фил Кирни през 1866 година Дървеният крайник не е бил извикан за борба, тъй като е дребен, само че когато умира брат му „ Силен вятър “, той се заклева да отмъсти. Макар и шайените да печелят, това е последната борба на Дървен крайник като победител в племето. Малко по-късно е поканен в бойно индианско общество, което да води партизанска война с бледоликите. Дървеният крайник влиза в дребната войска на дивите кучета. С помощта на няколкостотин шайени на 17 март 1876 година Дървеният крайник се включва в бунтовническо придвижване. Макар и индианците да са живели десетилетия спокойно покрай река Паудър, това не пречи на американските бойци, под командването на полковник Джоузеф Рейнълдс да влязат в пердах и да прегазят спящото село.
Дървеният крайник и неговите помощници съумяват да изнесат дамите и децата надалеч от борбата. Те стопират бързият напредък през селото на нападателите си. Рейнълд заповядва селото да бъде изгорено и да се унищожат всички хранителни ресурси на индианците. Заловени са и към 700 коня. Когато бойците се отдръпват на юг, индианците вършат една изключителна контра офанзива. За един ден съумяват да си върнат съвсем всичко и дават минимално количество жертви. Жените и децата би трябвало да вървят към три дни, преди да съумеят да стигнат до селото на Лудия кон.
На 17 юни 1876 година американците се приготвят за нова борба и военачалник Джордж Крук приканва близо 1000 кавалериста и пехота, като включва и 300 шошонски индианеца. Въпреки огромното числено предимство, индианците доста по-добре познават района и съумяват да вземат една от най-големите си стратегически победи против бледоликите. Американските бойци освен не съумяват да избягат, само че и за първи път усещат силата на локалните индианци. Само седмица по-късно Дървеният крайник и брат му Жълтата коса ще се впуснат в идната борба. В утрото американски бойци са почнали да вършат заход на позицията на индианците. Първите борби се водят с бойците на майор Маркус Рено, който се крие в близката гора до реката.
Победата им се оказва извънредно лесна, само че един път откакто обръщат съперника в оттегляне, индианците за първи път потеглят в нахлуване. Надолу по реката откриват спомагателни пушки и патрони за тях. С нови сили, индианците потеглят към американските бойци по възвишенията, командвани от „ великия “ лейтенант-полковник Джордж Къстър. Макар и той самият да няма никакви знания за индианската просвета, Къстър продължава да споделя, че е специалист в тези борби, а това ще му коства живота. След тази победа, шайените стартират да се лутат известно време в района, като в никакъв случай не се застояват на едно място и в никакъв случай не разрешават на някой да ги локализира или притисне.
Заселниците също не бързат да атакуват. В края на 1876 година силите на американските бойци се насочват по северните пътеки на река Паудър. Други се насочват към планината, с цел да обкръжат шайените. 4-та конница би трябвало да влезе и да унищожи лагера, като всички останали сили в засада ще би трябвало да избият бягащите. След цяла вечер походи по ледени пътеки, множеството бойци са измръзнали и на 25 ноември 1876 година виждат лагера. Това, което ги чака там е една люта изненада. Шайените в никакъв случай не са лягали да спят, цяла вечер са танцували и са държали лагера безсънен. Битката се оказва доста по-жестока, в сравнение с всички са очаквали, само че дисциплинираната конница съумява да вземе превес против пехотата.
Повечето шайени са изтласкани от лагера, в това число Дървеният крайник и неговият брат Жълтата коса. Лагерът е погубен, а питателните ресурси са иззети. Американците също би трябвало да признаят своите жертви, само че и до през днешния ден отхвърлят да споделят това. Останалите шайени се събират с други племена и се заселват в долината на планината покрай Езиковата река. Без нужните оръжие и ресурси, те не съставляват компликация за бойците на полковник Нелсън Мил. Всяка една победа се оказва пирова за американските бойци, които постепенно и несъмнено, макар своите победи, стартират да губят морала си. Индианците освен не отстъпват, само че и нямат желание да се предадат, преди да пролеят кръв. Точно затова хванатите индианци се пазят и са изпращани в племената, с цел да договарят за предаване.
След дълго блуждаене индианецът най-сетне се принуждава да се съобщи, дружно с останалите 30 души отряд – прави го поради глада и мизерията, в която живеят. Изпратен е в резервата на Бялата река. Остава там, до момента в който новото Американско държавно управление не ги изпраща в Оклахома. От апетит, мъжът е заставен да се научи да лови орели. Новата конюнктура в допълнение разклаща здравето на жителите и откакто множеството не са познати със зимата, скоро умират. През 1889 година се включва в подразделението на американските индианци и работи като шпионин под командването на лейтенант Едуард Кейси. Неговите данни са основни за успеха в акцията „ Призрачен танц “, който ще докара до едно от най-жестоките кланета на индианци през същата година.
30 години след борбите водени от неговото племе, Дървеният крайник е един от първите поканени на среща сред индианци и бледолики. Именно той може да опише какъв брой сериозна победа са постигнали индианците и не се опасява да споделя истината. През 1908 година е покръстен, само че продължава да има вяра, че индианци и бели имат един и същи Бог, просто употребявали разнообразни имена. През 1913 година е изпратен с делегацията във Вашингтон и приказва от името на шайените. Посещава Вашингтон и Ню Йорк. С връщането си назад в резервата става арбитър и оказва помощ за решението на разногласия, преподавайки новите закони на Съединени американски щати.
Дървеният крайник споделя доста за живота на шайените преди идването на белите, споделя за тяхната просвета и традиции, споделя за връзките с другите племена. Неговите показания се записват, само че той самият остава в историята като палачът на Къстър. Дървеният крайник умира през 1940 година, като не взе участие в нито една от войните – към този момент е прекомерно остарял, а и от самото начало счита, че е дал своя дан за историята на войната и няма смисъл да продължава сраженията.
