Красимир Вълчев: Предозирахме масовизацията на висшето образование
Държавата в последните 5 години обърна модела, по който функционираше висшето обучение и го пренасочи от масовизация към завишаване на качеството и ориентиране към потребностите на пазара на труда. Това твърди в изявление за Mediapool министърът на образованието Красимир Вълчев. По думите му от 2015 година насам има фрапантен спад на приема в икономическите посоки – със 70%, а в обществените и правните – с 50%. Той разяснява още по какъв начин страната счита да увеличи качеството на образование, а също и за какво му се разсърдиха учените в Българска академия на науките.
Министър Вълчев, при разискването на Бюджет 2021 казахте, че у нас. Какво свършихте в този бранш през мандата на държавното управление и какви са действителните резултати?
Последните 5 години променихме базови характерности на модела, по който функционираше системата. Заменихме цялостната либерализация на приема и финансирането на пазарното търсене с политика на обвързване на предлагането на обучение с бъдещето търсене на пазара на труда. Преструктурирахме приема и финансирането към професионални посоки с по-висок предстоящ предстоящ дефицит на експерти и към висши учебни заведения с по-висока оценка за качество и реализация.
Избраният през десетилетията на прехода квазипазарен модел, комбиниран с последна масовизация на приема, докара до свръхпредлагане и нерационално търсене на висше обучение – търсене поради самата тапия, само че и не поради това да бъдеш компетентен и можещ човек и експерт. Нерационалното търсене избуя най-вече в обществените, стопанските и правните науки. Висшите учебни заведения дадоха отговор с предложение, като откриха неприсъщи за профила им професионални посоки. Повишената конкуренция, която трябваше да докара до възстановяване на качеството, се трансформира в конкуренция за нерационалното търсене и за численост студенти. Моделът на финансиране стимулираше това. Стигна се до конкуренция посредством занижаване на условията за придобиване на висше обучение. Това докара до репутационните проблеми на системата.
През последните 5 години обърнахме трендовете – увеличихме каузи на приема в професионалните посоки с предстоящ предстоящ дефицит и намалихме този в обществените, стопанските и правните науки. Това не се случи еднообразно във всички висши учебни заведения, а според от оценката за качеството, научна активност и реализация. Закрихме 30 професионални посоки с ниска оценка. Над половината от финансирането на висшите учебни заведения към този момент зависи от качествена оценка. Благодарение на това, че научната активност към този момент има значение за приема и финансирането, висшите учебни заведения започнаха политики за стимулиране на преподавателите да вършат просвета и да разгласяват в реферирани издания, вследствие на което научните индикатори на българските висши учебни заведения последните 5 години са близо два пъти по-високи от предходните 5 години. Броят на задграничните студенти също се усили два пъти за последните 5 години.
Министър Вълчев, при разискването на Бюджет 2021 казахте, че у нас. Какво свършихте в този бранш през мандата на държавното управление и какви са действителните резултати?
Последните 5 години променихме базови характерности на модела, по който функционираше системата. Заменихме цялостната либерализация на приема и финансирането на пазарното търсене с политика на обвързване на предлагането на обучение с бъдещето търсене на пазара на труда. Преструктурирахме приема и финансирането към професионални посоки с по-висок предстоящ предстоящ дефицит на експерти и към висши учебни заведения с по-висока оценка за качество и реализация.
Избраният през десетилетията на прехода квазипазарен модел, комбиниран с последна масовизация на приема, докара до свръхпредлагане и нерационално търсене на висше обучение – търсене поради самата тапия, само че и не поради това да бъдеш компетентен и можещ човек и експерт. Нерационалното търсене избуя най-вече в обществените, стопанските и правните науки. Висшите учебни заведения дадоха отговор с предложение, като откриха неприсъщи за профила им професионални посоки. Повишената конкуренция, която трябваше да докара до възстановяване на качеството, се трансформира в конкуренция за нерационалното търсене и за численост студенти. Моделът на финансиране стимулираше това. Стигна се до конкуренция посредством занижаване на условията за придобиване на висше обучение. Това докара до репутационните проблеми на системата.
През последните 5 години обърнахме трендовете – увеличихме каузи на приема в професионалните посоки с предстоящ предстоящ дефицит и намалихме този в обществените, стопанските и правните науки. Това не се случи еднообразно във всички висши учебни заведения, а според от оценката за качеството, научна активност и реализация. Закрихме 30 професионални посоки с ниска оценка. Над половината от финансирането на висшите учебни заведения към този момент зависи от качествена оценка. Благодарение на това, че научната активност към този момент има значение за приема и финансирането, висшите учебни заведения започнаха политики за стимулиране на преподавателите да вършат просвета и да разгласяват в реферирани издания, вследствие на което научните индикатори на българските висши учебни заведения последните 5 години са близо два пъти по-високи от предходните 5 години. Броят на задграничните студенти също се усили два пъти за последните 5 години.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ