Земеделската реституция: беззаконие без край!
Държавата в лицето на земеделското министерство продължава да следва систематично политиката си на проведено институционално заграбване в заключителния стадий на земеделската реставрация. Погазването на вътрешни и международноправни правила в прорез с решенията на българските и европейски съдилища е с транспарантна цел - протаканият от поземлената администрация към този момент две десетилетия развой да завърши в оптимално щета за правоимащите притежатели. Иначе казано - наследниците да бъдат обезщетени с допустимо минимум земя и допустимо повече компенсационни бонове без действителна пазарна стойност.
Независимо че българските съдилища започнаха да преценяват практиката си с тази на Европейския съд по правата на индивида, страната прави всичко допустимо да осуети използването им. Показателна за динамичността на процеса е обстановката в огромните градове със мощен капиталов интерес, в които наличната земя в общинския и държавния поземлени фондове се топи на мрачно. Междувременно поземлената администрация и общинските управляващи си трансферират отговорността и употребяват универсални оправдания - като неналичието на избран в закона краен период за привършване на обезщетителната процедура.
Тезата за неоснователното й закъснение беше възприета в последните години от българския съд съгласно решенията на съда в Страсбург по делата "Мутишев и други против България " и "Любомир Попов против България ". В тях забавянето при даване на обезщетение или реставрация на аграрни земи е несъмнено като интервенция в правото на лицата да употребяват спокойно своите притежания, а особено случаите на прекалено закъснение са оповестени за
директно нарушаване на чл.1 от Протокол №1
към Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи.
Както писахме още преди две години по отношение на дело против общинската работа по земеделие в столичния регион "Овча купел ", заведено от собственичка на тогавашни аграрни земи, поземлената администрация отхвърля да се съобрази със съд, закони и конституция. Жалбоподателката беше в обстановката, в която са хиляди българи - правото им на благосъстоятелност върху такива наследствени парцели е прието, само че те или елементи от тях не са им възобновени в действителни граници, нито пък са обезщетени с други парцели съгласно тяхното предпочитание.
Заслужаващият възторженостти пробив беше изработен от тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) по дело против бездействието на поземлената администрация по обезщетителната процедура. Тя е регламентирана в Закона за собствеността и използването на земеделските земи и едноименния устав за приложението му. И тъй като е комплицирана откъм в действителност сформира, провеждането й изисква взаимни старания и съгласуваност сред държавните и общински органи.
Обичайните оправдания на поземления орган
за неприключили процедури, които пречели за провеждането на други, бяха отхвърлени от съда с аргумента че приемането им "би означавало да се признае съществуването безкрайно във времето на неизискуемо обвързване на органа ". Както и че "подобна несигурност би заплашила правната сигурност и всъщност би осуетила опцията за разрешаване на реституционните искания заради упованието да се сбъдне изискването за привършване на висящите реституционни производства ".
По друго дело - против общинската работа по земеделие "Нови Искър " българският съд установи, че липсват в действителност и правни спънки за установяване на съотношението сред цената на предоставените за обезщетяване земи и цената на дължимото обезщетение за общината. С по този начин избрания редукционен коефициент за всяка община се понижава цената на дължимото обезщетение със земя на всички правоимащи, редукционния коефициент, и това не би трябвало да бъде обвързвано с привършване на всички административни и правосъдни процедури.
В последна сметка обжалването на отхвърли докара до първите решения за установяване на редукционния коефициент, само че се оказа, че повече от половината от
наличната свободна земя е... изчезнала.
След като поземлената администрация поддържаше съзнателно в продължение на повече от десетилетие като „ временен “ редукционен коефициент 0.31, а след това стартира да твърди пред съда че цената му е 0.25, в първите решения за окончателното му установяване той се срина до 0,14. И не е мъчно да сметнем защо "присвояване " на парцели става въпрос при съществуването на 11 хиляди дка. свободна и близо 48 хиляди декларирана за обезщетение земя в и към столицата.
Именно отводът на поземлената администрация да дефинира дефинитивно редукционния коефициент беше основната пречка за привършване на обезщетителната процедура. Умишленото безучастие в тази тенденция бива оправдавано с каквото и който може - в това число с предходни управления на Министерството на земеделието и със Столичната община, която е одобрила в действителност всички оферти на земеделските служби.
Земеделските служби признаваха струпване на публично напрежение и негативи към тях, само че след всеки акт на локалната власт правеха все нови и нови забележки, желаеха нови корекции и прецизиране на протоколите, направени от формираните със заповед на министъра на земеделието взаимни комисии, в които таман поземлената администрация има водеща роля. В добавка към общинския съвет се отправяха от време на време невъзможни за осъществяване претенции да даде повече земя за обезщетение от общинския аграрен фонд - с ясното схващане, че такава няма.
Особено показателно за изначалните и трайни планове на поземлената администрация за несъблюдение на обезщетителната процедура е
укриването и манипулирането на редукционния коефициент,
въз основа на който се дефинира съотношението на компенсацията със земя и бонове. Към 2012 година в столичния общински аграрен фонд има повече от 13 000 дка свободна земеделска земя, от която близо 11 000 дка са оповестени като годни за обезщетение. Към тях следва да бъдат добавени избраните със заповед на някогашния аграрни министър Мирослав Найденов близо 1900 дка свободна земя в държавния аграрен фонд.
Свободната за обезщетяване общинска земя съставлява към 30% от общия аграрен фонд на област София - град, разпределени териториално в землищата в регионите на общинските аграрни служби "Нови Искър ", "Овча купел ", "Кремиковци " и "Панчарево ". И тъй като настояванията за обезщетение със земя са за към 48 000 дка, е избран редукционен коефициент на обезщетение 0.31, който е разгласен за "неокончателен ". Това значи, че по него
наследниците би трябвало да получат близо 1/3 обезщетение в земя,
а останалото - в поименни компенсационни бонове. В идващите години са направени незначителни корекции в площта, които не трансформират съотношението.
В последна сметка процедурата надвиши от дълго време всички рационални периоди и се оказа безпределно туптене на топката с явната цел на правоимащите притежатели да бъдат раздадени хартийки за бащините им парцели. И тъй като краен период за това проведено институционално безучастие няма, беззаконието биваше обяснено с... позоваване на закона. След което сервираха и черешката на тортата - че повече от половината налична свободна земя в действителност я няма.
Независимо че българските съдилища започнаха да преценяват практиката си с тази на Европейския съд по правата на индивида, страната прави всичко допустимо да осуети използването им. Показателна за динамичността на процеса е обстановката в огромните градове със мощен капиталов интерес, в които наличната земя в общинския и държавния поземлени фондове се топи на мрачно. Междувременно поземлената администрация и общинските управляващи си трансферират отговорността и употребяват универсални оправдания - като неналичието на избран в закона краен период за привършване на обезщетителната процедура.
Тезата за неоснователното й закъснение беше възприета в последните години от българския съд съгласно решенията на съда в Страсбург по делата "Мутишев и други против България " и "Любомир Попов против България ". В тях забавянето при даване на обезщетение или реставрация на аграрни земи е несъмнено като интервенция в правото на лицата да употребяват спокойно своите притежания, а особено случаите на прекалено закъснение са оповестени за
директно нарушаване на чл.1 от Протокол №1
към Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи.
Както писахме още преди две години по отношение на дело против общинската работа по земеделие в столичния регион "Овча купел ", заведено от собственичка на тогавашни аграрни земи, поземлената администрация отхвърля да се съобрази със съд, закони и конституция. Жалбоподателката беше в обстановката, в която са хиляди българи - правото им на благосъстоятелност върху такива наследствени парцели е прието, само че те или елементи от тях не са им възобновени в действителни граници, нито пък са обезщетени с други парцели съгласно тяхното предпочитание.
Заслужаващият възторженостти пробив беше изработен от тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) по дело против бездействието на поземлената администрация по обезщетителната процедура. Тя е регламентирана в Закона за собствеността и използването на земеделските земи и едноименния устав за приложението му. И тъй като е комплицирана откъм в действителност сформира, провеждането й изисква взаимни старания и съгласуваност сред държавните и общински органи.
Обичайните оправдания на поземления орган
за неприключили процедури, които пречели за провеждането на други, бяха отхвърлени от съда с аргумента че приемането им "би означавало да се признае съществуването безкрайно във времето на неизискуемо обвързване на органа ". Както и че "подобна несигурност би заплашила правната сигурност и всъщност би осуетила опцията за разрешаване на реституционните искания заради упованието да се сбъдне изискването за привършване на висящите реституционни производства ".
По друго дело - против общинската работа по земеделие "Нови Искър " българският съд установи, че липсват в действителност и правни спънки за установяване на съотношението сред цената на предоставените за обезщетяване земи и цената на дължимото обезщетение за общината. С по този начин избрания редукционен коефициент за всяка община се понижава цената на дължимото обезщетение със земя на всички правоимащи, редукционния коефициент, и това не би трябвало да бъде обвързвано с привършване на всички административни и правосъдни процедури.
В последна сметка обжалването на отхвърли докара до първите решения за установяване на редукционния коефициент, само че се оказа, че повече от половината от
наличната свободна земя е... изчезнала.
След като поземлената администрация поддържаше съзнателно в продължение на повече от десетилетие като „ временен “ редукционен коефициент 0.31, а след това стартира да твърди пред съда че цената му е 0.25, в първите решения за окончателното му установяване той се срина до 0,14. И не е мъчно да сметнем защо "присвояване " на парцели става въпрос при съществуването на 11 хиляди дка. свободна и близо 48 хиляди декларирана за обезщетение земя в и към столицата.
Именно отводът на поземлената администрация да дефинира дефинитивно редукционния коефициент беше основната пречка за привършване на обезщетителната процедура. Умишленото безучастие в тази тенденция бива оправдавано с каквото и който може - в това число с предходни управления на Министерството на земеделието и със Столичната община, която е одобрила в действителност всички оферти на земеделските служби.
Земеделските служби признаваха струпване на публично напрежение и негативи към тях, само че след всеки акт на локалната власт правеха все нови и нови забележки, желаеха нови корекции и прецизиране на протоколите, направени от формираните със заповед на министъра на земеделието взаимни комисии, в които таман поземлената администрация има водеща роля. В добавка към общинския съвет се отправяха от време на време невъзможни за осъществяване претенции да даде повече земя за обезщетение от общинския аграрен фонд - с ясното схващане, че такава няма.
Особено показателно за изначалните и трайни планове на поземлената администрация за несъблюдение на обезщетителната процедура е
укриването и манипулирането на редукционния коефициент,
въз основа на който се дефинира съотношението на компенсацията със земя и бонове. Към 2012 година в столичния общински аграрен фонд има повече от 13 000 дка свободна земеделска земя, от която близо 11 000 дка са оповестени като годни за обезщетение. Към тях следва да бъдат добавени избраните със заповед на някогашния аграрни министър Мирослав Найденов близо 1900 дка свободна земя в държавния аграрен фонд.
Свободната за обезщетяване общинска земя съставлява към 30% от общия аграрен фонд на област София - град, разпределени териториално в землищата в регионите на общинските аграрни служби "Нови Искър ", "Овча купел ", "Кремиковци " и "Панчарево ". И тъй като настояванията за обезщетение със земя са за към 48 000 дка, е избран редукционен коефициент на обезщетение 0.31, който е разгласен за "неокончателен ". Това значи, че по него
наследниците би трябвало да получат близо 1/3 обезщетение в земя,
а останалото - в поименни компенсационни бонове. В идващите години са направени незначителни корекции в площта, които не трансформират съотношението.
В последна сметка процедурата надвиши от дълго време всички рационални периоди и се оказа безпределно туптене на топката с явната цел на правоимащите притежатели да бъдат раздадени хартийки за бащините им парцели. И тъй като краен период за това проведено институционално безучастие няма, беззаконието биваше обяснено с... позоваване на закона. След което сервираха и черешката на тортата - че повече от половината налична свободна земя в действителност я няма.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ