Държавата ще загуби около 120 млн. лв. за една година,

...
Държавата ще загуби около 120 млн. лв. за една година,
Коментари Харесай

Държавата ще загуби 120 млн. лв. от 0% ДДС за хляба, не е ясно кой ще спечели

Държавата ще загуби към 120 млн. лева за една година, в случай че бъде осъществена препоръчаната от вицепремиерите Асен Василев и Корнелия Нинова мощно подложена на критика от специалистите концепция за 0% Данък добавена стойност върху хляба. Мярката не се поддържа от. Самият Василев срещу сходна концепция, само че все пак в този момент предлага тя да се осъществя.

Загуба от 120 млн. лева

Очакваната загуба за Бюджет 2022 (тоест за половин година) от предлагането е към 60 млн. лева, научи от Mediapool от чудесно осведомен източник. Предвижда се понижената ставка да се резервира една година, което значи 120 млн. лева по-малко в бюджета.

В същото време Данък добавена стойност върху бирата и виното, продавани в заведения, ще се върне още веднъж от 9% на 20%, откакто ставката бе понижена през 2020 година от ГЕРБ. Според Асен Василев това ще компенсира загубата за бюджета от отстъпката за хляба.

Най-същественият минус на мярката е, че няма никаква гаранция, че свалянето на ставката на Данък добавена стойност от 20% на 0% ще докара до каквото и да понижаване на цената на хляба. Напълно реалистично е спестените милиони да останат в търговците и производителите на хляба по веригата като повишен марж на облагата. Така да вземем за пример, незабавно след през 2020 година, секторът разгласи, че, а ще прибере отстъпката за себе си като антикризисна мярка поради затварянето на заведенията в пандемията от Covid-19.

Хлебарите готвят позиция

След оповестяването на мярката никой към момента не се е заел, че свалянето на ставката значи 20% по-ниска цена на хляба, какъвто е теоретичният мотив за въвеждането ѝ.

Преди броени дни земеделският министър Иван Иванов (БСП) предвижда, че до Нова година.

Последно, Националният съюз на хлебарите и сладкарите в България разяснява тематиката с отпадането на Данък добавена стойност в първата седмица на май. Тогава ръководителят му Мариана Кукушева уточни, че отпадне ли Данък добавена стойност,. " Потребителят незабавно ще усети понижаване на цената с 20% ", сподели тогава Кукушева. Тя добави, че отпадането на Данък добавена стойност е доста обществен вид, който устройва бизнеса. Това би означавало 20% поевтиняване на продукта.

Очаква се браншовата организация да разяснява ограниченията на държавното управление в сряда след 18 часа.

Освен Кукушева, която непосредствено е заинтригувана от мярката, единствено вицепремиерът Корнелия Нинова има вяра, че точно тя щяла да стигне " до всяко българско семейство ".

Това обаче по никакъв начин не е несъмнено. Предложението, което наподобява " обществено " и " антиинфлационно ", в действителност е популистки капан, в случай че се съди по мненията на специалисти през последните години, откогато концепцията се стартира настойчиво от Българска социалистическа партия.

Асен Василев знае, че работи неправилно

Самият Асен Василев неведнъж е изтъквал какъв брой неправилна е сходна стъпка. Последно към нея на 19 април.

" По принцип съм против диференцирането на Данък добавена стойност по две аргументи. Едната е, че поради разногласията " едни артикули против други артикули " постоянно влизаме в диалог, а другата е, видяхме при ресторантьорите, че това не стига до крайния консуматор ", сподели тогава Василев.

Миналата година точно Василев твърдеше, че, тъй като Европейски Съюз върви към премахването им до 2030 година

В Европейски Съюз визията е, че данъчно неутралната политика е най-хубавата, само че част от огромните страни имат исторически ниски ставки върху избрани артикули и увеличението им до равнището на общоприетата ставка може да докара до разтърсвания. В това отношение до неотдавна България имаше преимуществото да има Данък добавена стойност система с съвсем единна ставка.

Данък добавена стойност е главен приходоизточник на българския бюджет

Освен това, за разлика от множеството страни в Европейски Съюз, които имат високи ставки на директните налози - върху приходите и облагите, в България Данък добавена стойност е главният приходоизточник на бюджета. Разбиването на Данък добавена стойност системата, усложняването на администрирането ѝ и може да докара до съществени проблеми пред бюджета в бъдеще. Според финансисти посягането към косвените налози, какъвто е Данък добавена стойност, може да докара до нуждата да се подвигат директните.

Преди няколко седмици предложи твърдо на България да анулира диференцираната ставка на Данък добавена стойност в размер на 9%, въведена в края на мандата на ГЕРБ върху ресторантьорските услуги, доставката на храна, бирата и виното в питейните заведения, памперсите, фитнесите и книгите.

Първият пробив в системата на Данък добавена стойност след 2007 година бе позволен от, който през 2020 година се поддаде на на един от, и понижи Данък добавена стойност за сектора. В резултат ресторантьорите оповестиха, че няма да понижат цените и ще приберат облекчението за себе си като антикризисна мярка.

" Компромисът ", който направи Борисов,, и по този начин за няколко месеца Данък добавена стойност беше свален от 20% на 9% също за бирата и виното в нощните заведения, фитнесите и използването на спортни уреди, доставките на храна, памперсите и бебешките пюрета, турагентските услуги и книгите. Цените за крайния консуматор по този начин и не паднаха. През 2020 година твърдо срещу мярката се оповестиха някогашният министър на финансите Владислав Горанов и някогашната шефка на бюджетната комисия в Народно събрание Менда Стоянова, които твърдяха, че тя е неточност.

Сега четворната коалиция, отпред с премиера Кирил Петков и заместника му Асен Василев, потегля по стъпките на Борисов, предприемайки мярка, за която авансово знае, че е неправилна.
Източник: mediapool.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР