COVID-19, който се разпространява в България, е от по-малко смъртоносна разновидност
Данните от секвенирането на COVID-19 у нас демонстрира, че той е по-заразен, само че по-малко гибелен, спрямо други места в света, сподели доцент доктор Любомира Николаева-Гломб от Националния център по заразни и паразитни заболявания.
„ Резултатите демонстрират, че България не се отличава от останалите европейски страни и вирусът, който се популяризира у нас е G614D. Мутацията е по-заразна, само че по-малко смъртоносна ”, сподели доцент Николаева пред Българска национална телевизия.
Тя обаче беше внимателна във връзка с прогнозите си за тази разновидност, защото изясни, че публикациите, които разказват разновидностите са върху проучвания инвитро, т.е. върху модел на клетъчни култури.
" Спрямо хора може да се чака такава наклонност, само че дано се съберат задоволително данни. НЦЗПБ събира тези данни, рапортува ги, това е интернационално съдействие ", добави тя. Вижда се наклонност към понижаване на леталитета, а увеличението за заразяването се дължи най-много на незадоволителното съблюдаване на ограничения от младежите, които, обикновено, са по-бунтовно настроени, уточни доцент Николаева.
" Все още данните са такива, че заболяването при по-малките деца минава по-леко поради особеностите на техния имунитет. Безсимптомните пациенти в множеството случаи са по-малко рискови от симптомните ", акцентира тя. Доц. Николаева изясни, че клетъчният имунитет се изследва по-трудоемко и е по-скъп. Към момента се натрупват данни за антитяловия имунитет. НЦЗПБ учи задълбочено клетъчния имунитет. Знанията от тези данни ще разрешат научната общественост да се изкаже за трайния имунитет, добит след преболедуване на COVID-19.
„ Резултатите демонстрират, че България не се отличава от останалите европейски страни и вирусът, който се популяризира у нас е G614D. Мутацията е по-заразна, само че по-малко смъртоносна ”, сподели доцент Николаева пред Българска национална телевизия.
Тя обаче беше внимателна във връзка с прогнозите си за тази разновидност, защото изясни, че публикациите, които разказват разновидностите са върху проучвания инвитро, т.е. върху модел на клетъчни култури.
" Спрямо хора може да се чака такава наклонност, само че дано се съберат задоволително данни. НЦЗПБ събира тези данни, рапортува ги, това е интернационално съдействие ", добави тя. Вижда се наклонност към понижаване на леталитета, а увеличението за заразяването се дължи най-много на незадоволителното съблюдаване на ограничения от младежите, които, обикновено, са по-бунтовно настроени, уточни доцент Николаева.
" Все още данните са такива, че заболяването при по-малките деца минава по-леко поради особеностите на техния имунитет. Безсимптомните пациенти в множеството случаи са по-малко рискови от симптомните ", акцентира тя. Доц. Николаева изясни, че клетъчният имунитет се изследва по-трудоемко и е по-скъп. Към момента се натрупват данни за антитяловия имунитет. НЦЗПБ учи задълбочено клетъчния имунитет. Знанията от тези данни ще разрешат научната общественост да се изкаже за трайния имунитет, добит след преболедуване на COVID-19.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ