Борис Джонсън – по-скоро добър, отколкото лош политик
Даниел Джонсън, Политико
Борис Джонсън беше министър-председател по-малко от три години, само че за това малко време той промени хода на европейската история. Въпреки че премиерството му завърши безредно и непочтено, той заслужава да се подреди измежду малцината английски държавници и политици от предишния век, които в действителност са трансформирали света: Лойд Джордж, Уинстън Чърчил и Маргарет Тачър.
Първото и най-трайно завещание на Джонсън е, несъмнено, Брекзит. Не всички читатели ще споделят ентусиазма във връзка с това самоуверено потвърждаване на националния суверенитет на Обединеното кралство, само че никой не може да отхвърли сеизмичното му значение. Джонсън ръководеше акцията за референдума и наложи своя персонален отпечатък върху изискванията на развода на Англия с Европейския съюз - точно той извърши обещанието си да " реализира Брекзит ". След разочарованието от някогашните министър-председатели, " предоговарянето " на Дейвид Камерън и отчаянието от нефункционалната и разделяща " договорка " на Тереза Мей, Джонсън пребори опозицията и завоюва голям политически заем на доверие от гласоподавателите, с цел да разсече Гордиевия възел. А договорът за Брекзит на Борис извади Обединеното кралство от паяжинообразната пълномощия на Европейски Съюз и неговите институции.
Това беше упражнение в изкуството на бягството, почтено за Худини, само че имаше и минус.
Протоколът за Северна Ирландия сътвори изкуствена и ненужна митническа граница в Ирландско море, като отчужди пробританската юнионистка общественост и остави нежния мир в провинцията по-застрашен, в сравнение с е бил от близо четвърт век насам. Наказателното и негъвкаво пояснение от страна на Европейски Съюз на търговията с Обединеното кралство след Брекзит трансформира протокола в инструмент на ирландския републикански иредентизъм. Въпреки всички старания на Джонсън да откри компромис, който да разреши на стоките да се движат свободно и в същото време да отбрани единния пазар, това остава неразгадаем проблем, който той завещава на своя правоприемник.
Второто огромно тестване за Джонсън беше пандемията, по време на която той се разболя тежко от COVID-19 и съвсем безусловно възкръсна от мъртвите. Все още не е ясно по какъв начин се е справил с икономическата рецесия, провокирана от блокирането на пазара, обвързвано с несъразмерните разноски за разнообразни форми на подкрепяне на приходите и корпоративни дотации. Но главната отговорност за бягството от инфлацията, породено частично от печатането на прекалено много пари и превишаването на тласъците, не е на Джонсън, а надлежно на Английската централна банка и на Министерството на финансите. И е заслужено да се каже, че той се оказа прав във връзка с всеобщата имунизация - в началото най-бързата в Европа - и ранното унищожаване на рестриктивните мерки преди една година.
Наследството от разноските и данъчното облагане след COVID-19, което остави Англия с раздути разноски, тежаща мощно на виталния стандарт, остава незавършена работа. Но Джонсън с съображение може да твърди, че е смекчил нанесените вреди. И в случай че партията му беше разрешила да продължи да извършва отговорностите си по-последователно, той безспорно щеше да се върне към инстинктивния си фискален консерватизъм - неосъществим по време на невиждана пандемия.
Пандемията обезпечи и първия разбор на разноските и изгодите от Брекзит, въпреки и при най-лошите вероятни условия. Джонсън имаше неприятния шанс да бъде заставен да отсрочи програмата си за вътрешно дерегулиране и световна свободна търговия след Брекзит. И въпреки всичко, доколкото Обединеното кралство оцеля в тестването, както и неговите съседи от Европейски Съюз, той и неговите сътрудници брекзитъри се почувстваха оправдани. Политиките му за равнене, ориентирани основно към гласувалите за напускането така наречен райони на " Червената стена " в Англия, бяха забавени и от нуждата да се поправи болната Национална здравна работа и да се обезпечи цялостна профилактика на пандемията.
Кризата с COVID-19 обаче скоро се трансформира в следващата глава от бурните връзки сред континенталния картел и офшорните островитяни. Битките с ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за доставките на ваксини и с френския президент Еманюел Макрон за търговията през Ламанша не способстваха за възобновяване на сърдечните връзки с блока. И въпреки всичко, историята може да отсъди, дали Джонсън е сбъркал повече в това взаимно опълчване: отмъстителните настройки, идващи от Париж и Берлин, не бяха реципрочни в Лондон. В продължение на години Макрон намерено се подиграваше на Джонсън като на " смешник ", само че когато той изиска обществено помиряване на срещата на върха на Г-7 предишния месец, Джонсън одобри благородно поканата на заядливия френски президент.
Следващото тестване за английската самостоятелност обаче беше отприщено от различен конник на апокалипсиса: не мор, а война, която може би скоро ще бъде последвана и от апетит.
В лицето на съветския президент Владимир Путин Джонсън откри зложелател, подготвен да унищожи всичко и всички по пътя си с демонски нихилизъм. И когато се стигна до войната в Украйна, той с право може да твърди, че е изиграл картите си с съвсем невероятна сръчност. За разлика от канцлера Олаф Шолц, който се оказа замесен във фаустовски пакт с военната машина на Путин заради зависимостта на Германия от съветския газ, за Джонсън може да се твърди, че сякаш беше планувал идната война. Британските сили са обучавали украинските си сътрудници още от анексирането на Крим през 2014 година В ранните стадии на нашествието английските оръжия и образование изиграха жизненоважна роля за разгрома на съветските офанзиви към Киев и Харков.
Не по-малко значимо беше и водачеството на Джонсън, който втвърди решимостта на разколебания президент на Съединените щати Джо Байдън и подсигурява, че англоезичния свят застава твърдо зад Украйна - даже когато европейците бяха неуверени по въпроса какъв боен запас да отделят за Киев.
Недвусмислената поддръжка на Джонсън за тяхната идея го трансформира в воин за украинците и му разреши да откри неповторима връзка с Володимир Зеленски, техния президент, изпаднал в неволя. Зеленски не е простак: той знаеше какъв брой откровен е задължението на приятеля му Борис към Украйна. Междувременно пропагандата на Путин отправяше все по-истерични закани против Обединеното кралство, а когато Джонсън подаде оставка, съветското външно министерство съобщи: " Поука от историята: не се опитвайте да унищожите Русия ".
Истинската поука от историята обаче е друга: Не очаквайте партията ви да ви възнагради за това, че сте постъпили вярно в интернационален проект. Джонсън беше свален поради кумулативно погрешно решение на управнически въпроси вътре на Даунинг стрийт. Лидерът, който през 2019 година завоюва на консерваторите най-големия дял от гласовете от 1979 година насам, беше изхвърлен с пуч от греховен съюз на Уестминстър, държавната администрация и медиите. А министър-председателят, който беше избавил страната от кошмара на лейбъристко държавно управление, ръководено от Джереми Корбин - извънредно ляв екстремист - беше наказан като " неспособен за поста " от сегашния водач на лейбъристите сър Киър Стармър, който беше предан чиновник на Корбин.
През 21-ви век до момента единствено трима европейски водачи евентуално ще бъдат запомнени и след 100 години. Опасявам се, че единият от тях е Владимир Путин, чието име ще се загатва безславно. Вторият е Володимир Зеленски, доблестният бранител на Украйна. А третият е Борис Джонсън, индивидът, който сплоти Запада против враговете на Западната цивилизация. /БГНЕС
Борис Джонсън беше министър-председател по-малко от три години, само че за това малко време той промени хода на европейската история. Въпреки че премиерството му завърши безредно и непочтено, той заслужава да се подреди измежду малцината английски държавници и политици от предишния век, които в действителност са трансформирали света: Лойд Джордж, Уинстън Чърчил и Маргарет Тачър.
Първото и най-трайно завещание на Джонсън е, несъмнено, Брекзит. Не всички читатели ще споделят ентусиазма във връзка с това самоуверено потвърждаване на националния суверенитет на Обединеното кралство, само че никой не може да отхвърли сеизмичното му значение. Джонсън ръководеше акцията за референдума и наложи своя персонален отпечатък върху изискванията на развода на Англия с Европейския съюз - точно той извърши обещанието си да " реализира Брекзит ". След разочарованието от някогашните министър-председатели, " предоговарянето " на Дейвид Камерън и отчаянието от нефункционалната и разделяща " договорка " на Тереза Мей, Джонсън пребори опозицията и завоюва голям политически заем на доверие от гласоподавателите, с цел да разсече Гордиевия възел. А договорът за Брекзит на Борис извади Обединеното кралство от паяжинообразната пълномощия на Европейски Съюз и неговите институции.
Това беше упражнение в изкуството на бягството, почтено за Худини, само че имаше и минус.
Протоколът за Северна Ирландия сътвори изкуствена и ненужна митническа граница в Ирландско море, като отчужди пробританската юнионистка общественост и остави нежния мир в провинцията по-застрашен, в сравнение с е бил от близо четвърт век насам. Наказателното и негъвкаво пояснение от страна на Европейски Съюз на търговията с Обединеното кралство след Брекзит трансформира протокола в инструмент на ирландския републикански иредентизъм. Въпреки всички старания на Джонсън да откри компромис, който да разреши на стоките да се движат свободно и в същото време да отбрани единния пазар, това остава неразгадаем проблем, който той завещава на своя правоприемник.
Второто огромно тестване за Джонсън беше пандемията, по време на която той се разболя тежко от COVID-19 и съвсем безусловно възкръсна от мъртвите. Все още не е ясно по какъв начин се е справил с икономическата рецесия, провокирана от блокирането на пазара, обвързвано с несъразмерните разноски за разнообразни форми на подкрепяне на приходите и корпоративни дотации. Но главната отговорност за бягството от инфлацията, породено частично от печатането на прекалено много пари и превишаването на тласъците, не е на Джонсън, а надлежно на Английската централна банка и на Министерството на финансите. И е заслужено да се каже, че той се оказа прав във връзка с всеобщата имунизация - в началото най-бързата в Европа - и ранното унищожаване на рестриктивните мерки преди една година.
Наследството от разноските и данъчното облагане след COVID-19, което остави Англия с раздути разноски, тежаща мощно на виталния стандарт, остава незавършена работа. Но Джонсън с съображение може да твърди, че е смекчил нанесените вреди. И в случай че партията му беше разрешила да продължи да извършва отговорностите си по-последователно, той безспорно щеше да се върне към инстинктивния си фискален консерватизъм - неосъществим по време на невиждана пандемия.
Пандемията обезпечи и първия разбор на разноските и изгодите от Брекзит, въпреки и при най-лошите вероятни условия. Джонсън имаше неприятния шанс да бъде заставен да отсрочи програмата си за вътрешно дерегулиране и световна свободна търговия след Брекзит. И въпреки всичко, доколкото Обединеното кралство оцеля в тестването, както и неговите съседи от Европейски Съюз, той и неговите сътрудници брекзитъри се почувстваха оправдани. Политиките му за равнене, ориентирани основно към гласувалите за напускането така наречен райони на " Червената стена " в Англия, бяха забавени и от нуждата да се поправи болната Национална здравна работа и да се обезпечи цялостна профилактика на пандемията.
Кризата с COVID-19 обаче скоро се трансформира в следващата глава от бурните връзки сред континенталния картел и офшорните островитяни. Битките с ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за доставките на ваксини и с френския президент Еманюел Макрон за търговията през Ламанша не способстваха за възобновяване на сърдечните връзки с блока. И въпреки всичко, историята може да отсъди, дали Джонсън е сбъркал повече в това взаимно опълчване: отмъстителните настройки, идващи от Париж и Берлин, не бяха реципрочни в Лондон. В продължение на години Макрон намерено се подиграваше на Джонсън като на " смешник ", само че когато той изиска обществено помиряване на срещата на върха на Г-7 предишния месец, Джонсън одобри благородно поканата на заядливия френски президент.
Следващото тестване за английската самостоятелност обаче беше отприщено от различен конник на апокалипсиса: не мор, а война, която може би скоро ще бъде последвана и от апетит.
В лицето на съветския президент Владимир Путин Джонсън откри зложелател, подготвен да унищожи всичко и всички по пътя си с демонски нихилизъм. И когато се стигна до войната в Украйна, той с право може да твърди, че е изиграл картите си с съвсем невероятна сръчност. За разлика от канцлера Олаф Шолц, който се оказа замесен във фаустовски пакт с военната машина на Путин заради зависимостта на Германия от съветския газ, за Джонсън може да се твърди, че сякаш беше планувал идната война. Британските сили са обучавали украинските си сътрудници още от анексирането на Крим през 2014 година В ранните стадии на нашествието английските оръжия и образование изиграха жизненоважна роля за разгрома на съветските офанзиви към Киев и Харков.
Не по-малко значимо беше и водачеството на Джонсън, който втвърди решимостта на разколебания президент на Съединените щати Джо Байдън и подсигурява, че англоезичния свят застава твърдо зад Украйна - даже когато европейците бяха неуверени по въпроса какъв боен запас да отделят за Киев.
Недвусмислената поддръжка на Джонсън за тяхната идея го трансформира в воин за украинците и му разреши да откри неповторима връзка с Володимир Зеленски, техния президент, изпаднал в неволя. Зеленски не е простак: той знаеше какъв брой откровен е задължението на приятеля му Борис към Украйна. Междувременно пропагандата на Путин отправяше все по-истерични закани против Обединеното кралство, а когато Джонсън подаде оставка, съветското външно министерство съобщи: " Поука от историята: не се опитвайте да унищожите Русия ".
Истинската поука от историята обаче е друга: Не очаквайте партията ви да ви възнагради за това, че сте постъпили вярно в интернационален проект. Джонсън беше свален поради кумулативно погрешно решение на управнически въпроси вътре на Даунинг стрийт. Лидерът, който през 2019 година завоюва на консерваторите най-големия дял от гласовете от 1979 година насам, беше изхвърлен с пуч от греховен съюз на Уестминстър, държавната администрация и медиите. А министър-председателят, който беше избавил страната от кошмара на лейбъристко държавно управление, ръководено от Джереми Корбин - извънредно ляв екстремист - беше наказан като " неспособен за поста " от сегашния водач на лейбъристите сър Киър Стармър, който беше предан чиновник на Корбин.
През 21-ви век до момента единствено трима европейски водачи евентуално ще бъдат запомнени и след 100 години. Опасявам се, че единият от тях е Владимир Путин, чието име ще се загатва безславно. Вторият е Володимир Зеленски, доблестният бранител на Украйна. А третият е Борис Джонсън, индивидът, който сплоти Запада против враговете на Западната цивилизация. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ