Фотографът Даниел Ахчиев: Сили и време човек може да намери за всичко
Даниел Ахчиев е един от фотографите, дружно с Александър Малчев и Миглена Цонева, които поддържаха Момичетата от града в устрема ни към качествено образно наличие. Негови фотографии сме употребили в няколко публикации и не можем да не признаем, че усетът му към красивото и трагичното отлично се допълват с нашите " разчувствани " текстове. Даниел е занаятчия на разкриването на женската хубост и от тези фотографи, пред чийто обектив всяка от нас би желала да застане. В самопризнание на поклонението си пред изяществото на своите модели, Даниел е нарекъл творбите си Swan Photography /Лебедова фотография/, а цикъла от градски портрети на балерини - Urban Butterflies /Градски пеперуди/.
Разкажи ни за себе си в резюме. Как откри фотографията? Или тя те откри...
Животът ми е изпълнен с обрати и забавни моменти, като в разнообразни стадии от него съм работел какво ли не - имах сергия на пазара, магазин за мъжка мода, продавал съм книги, шеф на склад, притежател на рок клуб и на компютърни клубове, счетоводител и какво ли още не. В момента работя като съветник внедряване на ERP програмен продукт.Колкото са разнородни заниманията, които съм имал, толкоз са разнородни и ползите ми - чета доста и разнообразна литература, обичам киното във всичките му превъплъщения, меломан съм, играя шах, бридж и доста други.
В момента главното ми занятие е фотографията. От дребен имах предпочитание да фотографирам, само че бе мъчно - трябваше лаборатория, скъпи апарати, филми. Трябваха доста опити, до момента в който постигнеш порядъчен резултат. С навлизането на цифровата техника нещата станаха доста по-приемливи и в един миг се оказа, че мога да сбъдна една детска фантазия.
Първият ми уред бе подарък от брат ми за сватбата. След като попадна в ръцете ми, разбрах, че това ще е фикс идея за цялостен живот. За няколко години смених 5-6 тела и голям брой обективи. За разлика от ползите ми към доста други неща, с времето ползата към фотографията освен, че не понижава, само че и пораства.
Откъде намираш сили за некомерсиални планове?
Сили и време човек може да откри за всичко, стига да има предпочитание и обич, към това което прави. Аз имам семейство, малко дете, само че все пак съумявам и намирам време и за фамилията и за фотосесии. Просто намирам моменти, в които има по какъв начин да отделя 2-3 часа и възнамерявам за тогава фотосесията.
Твоята фотография на балерината от митингите през лятото стана един от знаците на тази социална сила. Къде отиде тя, загуби ли се?
Ако приказваш за силата, не, не се е изгубила. Просто понижи силата, трансформира се и чака комфортния миг да експлодира отново. Срещу себе си хората на площада имаха и имат доста мощен съперник и борбата не е по никакъв начин лесна. Всички се надяваме в края на краищата положителното да победи.
Наскоро направи нов уебсайт, swansphotography.com?
За страдание, аз съм един от тези, които взеха решение, че ще търсят бъдещето си в друга страна. Направих уеб страницата разследване на това решение, тъй като имам желание да се занимавам интензивно с снимка и това да стане основното ми средство за прехранване. Искам посредством него да опиша на аудиторията кой съм, да покажа какво върша и да дам опция за връзка с мен. С две думи - върша голяма смяна в живота си и се надявам уеб сайтът малко да помогне в сполучливата й реализация:) Кои са по-трудни за снимане – децата или дамите?
Всички, които ме познават, знаят, че в общуването със дамите нямам никакви проблеми:) Опитвам сесиите да бъдат оптимално непринудени и да направя по този начин, че моделът да се усеща добре и най-много да бъде себе си. От друга страна, доста обичам децата и съумявам да поддържам връзка с тях пълноценно - очевидно съм запазил нещо детско в себе си и макар че повечето фотографи са на мнение, че децата са най-трудният обект за снимане, аз го върша с голямо удоволствие и в края на фотосесиите, макар умората, постоянно съм зареден с позитивни страсти.
Разкажи ни за себе си в резюме. Как откри фотографията? Или тя те откри...
Животът ми е изпълнен с обрати и забавни моменти, като в разнообразни стадии от него съм работел какво ли не - имах сергия на пазара, магазин за мъжка мода, продавал съм книги, шеф на склад, притежател на рок клуб и на компютърни клубове, счетоводител и какво ли още не. В момента работя като съветник внедряване на ERP програмен продукт.Колкото са разнородни заниманията, които съм имал, толкоз са разнородни и ползите ми - чета доста и разнообразна литература, обичам киното във всичките му превъплъщения, меломан съм, играя шах, бридж и доста други.
В момента главното ми занятие е фотографията. От дребен имах предпочитание да фотографирам, само че бе мъчно - трябваше лаборатория, скъпи апарати, филми. Трябваха доста опити, до момента в който постигнеш порядъчен резултат. С навлизането на цифровата техника нещата станаха доста по-приемливи и в един миг се оказа, че мога да сбъдна една детска фантазия.
Първият ми уред бе подарък от брат ми за сватбата. След като попадна в ръцете ми, разбрах, че това ще е фикс идея за цялостен живот. За няколко години смених 5-6 тела и голям брой обективи. За разлика от ползите ми към доста други неща, с времето ползата към фотографията освен, че не понижава, само че и пораства.
Откъде намираш сили за некомерсиални планове?
Сили и време човек може да откри за всичко, стига да има предпочитание и обич, към това което прави. Аз имам семейство, малко дете, само че все пак съумявам и намирам време и за фамилията и за фотосесии. Просто намирам моменти, в които има по какъв начин да отделя 2-3 часа и възнамерявам за тогава фотосесията.
Твоята фотография на балерината от митингите през лятото стана един от знаците на тази социална сила. Къде отиде тя, загуби ли се?
Ако приказваш за силата, не, не се е изгубила. Просто понижи силата, трансформира се и чака комфортния миг да експлодира отново. Срещу себе си хората на площада имаха и имат доста мощен съперник и борбата не е по никакъв начин лесна. Всички се надяваме в края на краищата положителното да победи.
Наскоро направи нов уебсайт, swansphotography.com?
За страдание, аз съм един от тези, които взеха решение, че ще търсят бъдещето си в друга страна. Направих уеб страницата разследване на това решение, тъй като имам желание да се занимавам интензивно с снимка и това да стане основното ми средство за прехранване. Искам посредством него да опиша на аудиторията кой съм, да покажа какво върша и да дам опция за връзка с мен. С две думи - върша голяма смяна в живота си и се надявам уеб сайтът малко да помогне в сполучливата й реализация:) Кои са по-трудни за снимане – децата или дамите?
Всички, които ме познават, знаят, че в общуването със дамите нямам никакви проблеми:) Опитвам сесиите да бъдат оптимално непринудени и да направя по този начин, че моделът да се усеща добре и най-много да бъде себе си. От друга страна, доста обичам децата и съумявам да поддържам връзка с тях пълноценно - очевидно съм запазил нещо детско в себе си и макар че повечето фотографи са на мнение, че децата са най-трудният обект за снимане, аз го върша с голямо удоволствие и в края на фотосесиите, макар умората, постоянно съм зареден с позитивни страсти.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ