Дани Бойл винаги ни изненадва – само си припомнете церемонията

Дани Бойл постоянно ни изненадва – единствено си припомнете церемонията по откриването на Олимпийските игри. Прави го с такава лекост, че напряко ми се коства че това не е същият режисьор. „ Транс “ е новият му филм, който още веднъж е друг от тези, които се бутат по челните места в боксофисите и от това, което Дани Бойл беше показвал в последно време – „ Беднякът-милионер “, „ 127 часа “. Това е филм, който най-лесно се дефинира като психотрилър, само че по-нататъшните пояснения са сложни. 

В този филм никой не е това, за което се показва – положителните се оказват не толкоз положителни, неприятните – изненадващо симпатични, слабите – злокобно непобедими. В основата на описа стои открадването на една картина и непредвиденото й изгубване, което може да бъде позволено само посредством попадането на основния воин в хипнотичен транс. Вместо да му върне паметта обаче, хипнозата разкрива мрачни секрети, провокира непредвидени обрати и ни държи на тръни до последно.

Освен гореописаните, „ Транс “ има и още достолепия – и те са в хипнотичната му визия, в психеделичните цветове и отражения, в наситените облици и необикновен сетинг. На моменти загубваш тъкмо нишката, само че най-после всичко си идва на мястото и макар че визиите ти са разтърсени няколко пъти, оставаш с възприятието, че нещата тъкмо по този начин е трябвало да се наредят.
Актьорският състав е доста добър – Венсан Касел е безапелационен като не-толкова-лошия-гангстер, а Джеймс Макавой е напряко брилянтен в заблудата, че е сензитивен, доверчив и раним. Женският облик в този триъгълник е Росарио Доусън, която ме впечатли повече с хубост, в сравнение с с нещо друго. В което обаче няма нищо неприятно!