Швейцарците не се оплакват от данък богатство
Данък благосъстояние в Швейцария е необичаен за планетата ни образец за метода, по който налогът върху активите работи на процедура и то в днешното смутно време когато тези хрумвания набират още веднъж скорост като едно от решенията за справяне с следствията от пандемията от COVID-19. Подобен налог ще задължи жителите на най-богатите страни да разгласят цената на техните вложения, недвижими парцели, коли, предмети на изкуството, Bitcoin и даже на кравите и на пчелните кошери на селските стопани. След което те се таксуват с избран %, който в швейцарския случай варира по мярка и способ на пресмятане в другите кантони. Берн претендира, че разполага с най-ефективния данък измежду няколкото страни, квъвели налога.
Наложените ограничавания против разпространяването на COVID-19 доведоха до мощен растеж на държавните задължения и нанесоха най-тежки провали върху по-бедните хора. Облагането на персоналните положения се дебатира от Калифорния до Обединеното кралство като инструмент за погасяване на отговорностите и за справяне с неравенството. Сред най-активните му последователи са щатският сенатор демократ Елизебът Уорън, нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц и икономистът Томас Пикети.
Критиците пък излагат разнообразни претекстове: от изказванията, че е незаслужено да се таксуват активи, насъбрани от приходи, по които към този момент са платени налози, до по-практичните въпроси по какъв метод да се действа с сходен данък. Да не приказваме, че богаташите могат да се измъкнат от данъка като трансформират юросдокцоята. Така направи милиардерът Илон Мъск, който се изсели от Калифорния - щатът с най-голям налог върху персоналните приходи.
Швейцарците обаче наподобява нямат сходни терзания.
Селски собственик от кантона на Цюрих, да вземем за пример, брои в края на всяка година добитъка си и подава през последния ден данъчна декларация за общия им брой и за останалите си активи. Всяко селскостопанско животно получава публична годишна оценка, която за 2020-а е била: говедо - 2560 франка, млечна крава - 2400 франка, овца - 250 франка, агне - 100 франка, прасенце - 75 франка, пчелен кошер - 120 франка и т. н.
Швейцария е измежду някоколкото страни, които начисляват налог благосъстояние. Броят им измежду членовете на Организацията за икономическо сътрудничество и раз падна от 12 през 1990-а на четири през 2017-а (Швейцария, Норвегия, Франция и Германия). Коронавирусът провокира апели за смяна. Идеята получи утвърждението на немската Социалдемократическа партия, която е част от ръководещата коалиция. Аржентина пък наложи еднократен данък на персоналното положение през декември 2020-а.
Разбира се, и в Швейцария има съперници на този налог. Крисиян Фрей - заместител шеф по финансовите и данъчните въпроси в съюза на швейцарските корпорации Economiesuisse - показва, че налогът вреди на някои притежатели на компании, които би трябвало да теглят пари от бизнеса си, с цел да го заплащат и в същото време внасят и налог върху дивидентите.
Рационалното зърно в швейцарския случай обаче е, че по конституция всеки заплаща съгласно размера на средствата си. Данък завещание в алпийския оазис е невисок и там не се таксуват финансовите облаги от движимо имущество каквито са скъпите бумаги.
Данък благосъстояние в деяние:
В кантона на Женева фамилна двойка с две деца и с чисто персонално положение от 1.2 млн. франка заплаща данък в размер на 5737 франка или ефикасна ставка от 0.48%, по данни на "Делойт ".
Тази мярка има и защитни клаузи. Съществува формула, която ревизира дали лица със солидни активи, само че с ниски приходи са в положение да заплащат сходен налог. За селските стопани пък асоциацията на фермерите дефинира годишна оценка на добитъка им, с цел да улесни попълването на данъчните заявления.
Крайният резултат е, че алпийският оазис извлича по-голям дял от този данък като съответствие от общите данъчни приходи в сравнение с другите богати страни.
Това се потвърждава от последните налични публични данни на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за интервала от 1990-а до края на 2018-а. Делът на приходите от налог благосъстояние от общия размер на данъчните приходи в Швейцария е бил над 2.5% през този интервал и е достигнал съвсем 4% през 2018-а. В Норвегия той е над 1%, а във Франция е тръгнал от 0.4% през 1990-а, минал е през 0.5% и е слязъл до 0.1% през 2018-а. В Германия приходите от данъка са били съвсем нулеви.
Това не значи, че успеваемостта му в Швейцария е безспорна. Анализ на професора по стопанска система от университета в Лозана - Мариус Брюлхарт - демонстрира, че откакто в управляващите в Люцерн са намалили данъчната ставка, е повишен размера на заявените активи.
Като цяло обаче страната е удовлетворена от политиката на в допълнение облагане на най-богатите. Защото тя лишава част от напрежението в политическия спор за пропастта сред имащи и нямащи.
Наложените ограничавания против разпространяването на COVID-19 доведоха до мощен растеж на държавните задължения и нанесоха най-тежки провали върху по-бедните хора. Облагането на персоналните положения се дебатира от Калифорния до Обединеното кралство като инструмент за погасяване на отговорностите и за справяне с неравенството. Сред най-активните му последователи са щатският сенатор демократ Елизебът Уорън, нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц и икономистът Томас Пикети.
Критиците пък излагат разнообразни претекстове: от изказванията, че е незаслужено да се таксуват активи, насъбрани от приходи, по които към този момент са платени налози, до по-практичните въпроси по какъв метод да се действа с сходен данък. Да не приказваме, че богаташите могат да се измъкнат от данъка като трансформират юросдокцоята. Така направи милиардерът Илон Мъск, който се изсели от Калифорния - щатът с най-голям налог върху персоналните приходи.
Швейцарците обаче наподобява нямат сходни терзания.
Селски собственик от кантона на Цюрих, да вземем за пример, брои в края на всяка година добитъка си и подава през последния ден данъчна декларация за общия им брой и за останалите си активи. Всяко селскостопанско животно получава публична годишна оценка, която за 2020-а е била: говедо - 2560 франка, млечна крава - 2400 франка, овца - 250 франка, агне - 100 франка, прасенце - 75 франка, пчелен кошер - 120 франка и т. н.
Швейцария е измежду някоколкото страни, които начисляват налог благосъстояние. Броят им измежду членовете на Организацията за икономическо сътрудничество и раз падна от 12 през 1990-а на четири през 2017-а (Швейцария, Норвегия, Франция и Германия). Коронавирусът провокира апели за смяна. Идеята получи утвърждението на немската Социалдемократическа партия, която е част от ръководещата коалиция. Аржентина пък наложи еднократен данък на персоналното положение през декември 2020-а.
Разбира се, и в Швейцария има съперници на този налог. Крисиян Фрей - заместител шеф по финансовите и данъчните въпроси в съюза на швейцарските корпорации Economiesuisse - показва, че налогът вреди на някои притежатели на компании, които би трябвало да теглят пари от бизнеса си, с цел да го заплащат и в същото време внасят и налог върху дивидентите.
Рационалното зърно в швейцарския случай обаче е, че по конституция всеки заплаща съгласно размера на средствата си. Данък завещание в алпийския оазис е невисок и там не се таксуват финансовите облаги от движимо имущество каквито са скъпите бумаги.
Данък благосъстояние в деяние:
В кантона на Женева фамилна двойка с две деца и с чисто персонално положение от 1.2 млн. франка заплаща данък в размер на 5737 франка или ефикасна ставка от 0.48%, по данни на "Делойт ".
Тази мярка има и защитни клаузи. Съществува формула, която ревизира дали лица със солидни активи, само че с ниски приходи са в положение да заплащат сходен налог. За селските стопани пък асоциацията на фермерите дефинира годишна оценка на добитъка им, с цел да улесни попълването на данъчните заявления.
Крайният резултат е, че алпийският оазис извлича по-голям дял от този данък като съответствие от общите данъчни приходи в сравнение с другите богати страни.
Това се потвърждава от последните налични публични данни на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за интервала от 1990-а до края на 2018-а. Делът на приходите от налог благосъстояние от общия размер на данъчните приходи в Швейцария е бил над 2.5% през този интервал и е достигнал съвсем 4% през 2018-а. В Норвегия той е над 1%, а във Франция е тръгнал от 0.4% през 1990-а, минал е през 0.5% и е слязъл до 0.1% през 2018-а. В Германия приходите от данъка са били съвсем нулеви.
Това не значи, че успеваемостта му в Швейцария е безспорна. Анализ на професора по стопанска система от университета в Лозана - Мариус Брюлхарт - демонстрира, че откакто в управляващите в Люцерн са намалили данъчната ставка, е повишен размера на заявените активи.
Като цяло обаче страната е удовлетворена от политиката на в допълнение облагане на най-богатите. Защото тя лишава част от напрежението в политическия спор за пропастта сред имащи и нямащи.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ