Как Кирилов стана опасен за господарите си
Данаил Кирилов имаше нелека задача в държавното управление “Борисов 3 ”. Тази задача беше да маскира и да придава допустим за публиката тип на топлата връзка сред Борисов и основния прокурор (първо Сотир Цацаров, а понастоящем - Иван Гешев). Тази “топла връзка ” в действителност е договорка: прокуратурата се отнася благосклонно към центъра на властта от ГЕРБ и Движение за права и свободи, а центърът на властта брани нейните конституционни, законови и чисто политически привилегии и и обезпечава щедро медийно отразяване. Основната задача на Данаил Кирилов беше хем да съблюдава и укрепва тази договорка, хем да убеждава публиката, че такава договорка не съществува.
Министърът на правораздаването се оказа на половина сполучлив в тази задача: съблюдава договорката, само че я направи толкоз забележима, че стана рисков за своите титуляри. Придържайки се към договорката, Кирилов по този начин и не съумя да измисли институционален метод за търсене на наказателна отговорност на основния прокурор. За да блокира въвеждането на сходна процедура, той искаше да я направи използвана и за ръководителите на висшите съдилища – най-много за Лозан Панов, на който се нарежда като личен конкурент (да не кажем “враг ”). Венецианската комисия му подсети, че това освен не е належащо, само че даже е рисково. След това увещание Кирилов по този начин и не съумя да предложи по-удачен вид за търсене на отговорност на основния прокурор.
Ролята на министъра беше значима и при избора на Иван Гешев. Там той също беше на половина сполучлив. Уж политиката на държавното управление беше да не се “меси ” в избора на нов основен прокурор и да не предлага “свой ” претендент, а всички реторически изяви на Кирилов бяха все в интерес на тандема “Цацаров-Гешев ” и все против техните съперници като Лозан Панов. В този смисъл още тогава министърът “издаваше четата ” и политико-прокурорската завера, против която имаше митинги и през 2019 година, има и в този момент.
Кирилов продължи да води политика на цялостна политическа отбрана на Иван Гешев и след неговия избор. Отново с мотив, че сякаш не се месят в правосъдната власт, ГЕРБ отхвърлиха да внесат посредством министъра на правораздаването искане във Висш съдебен съвет да прегледа неговата работа и да го в профил, в случай че открие нарушавания. Така де факто ГЕРБ дадоха своето утвърждение за Гешев и не се причислиха към настояванията на огромна част от обществото за оставката му.
Две съществени аргументи за оставката
Но корените на днешната оставка на министъра не са заровени толкоз обратно във времето. Две са директните скорошни аргументи за нея. Първата е безумно слабият “проект за конституция ”, който ГЕРБ внесе (по-скоро единствено занесе) в Народно събрание. Всички експерти дефинираха този план като повреден, писан на крайник и зле прикриващ главния план на ръководещите – да намерят процедура, посредством която да останат на власт. Сам по себе си конфузният “проект ” е задоволително съображение за оставка. Той планува привикване на Велико народно събрание и по тази причина към него се пришива концепция за понижаване на броя на народните представители, без някой през последната година действително да е желал такова нещо (или да се е сещал за него). За сметка на това в плана прокуратурата резервира всичките си привилегии, добива нови и остава в правосъдната власт. Обикновено тези, които в миналото са желали Велико народно събрание, са го правили за да изкарат прокуратурата от правосъдната власт и да я трансферират към изпълнителната. Верен на договорката, обаче, министър Кирилов не е планувал нищо такова. В получилия се миш-маш от “идеи ” даже министри от държавното управление откриха доста неща, с които не са съгласни. Затова “проектът за конституция ” беше разжалван до “предложение за полемика ”, а създателят му от баща-основател е на път да бъде разжалван до елементарен народен представител от ГЕРБ.
Другата причина за разжалването са информационните качества на министър Кирилов, които му помогнаха да провежда против себе си Facebook група от 17 хиляди души единствено за един ден. Като цяло министърът съумя да се трансформира в гръмоотвод за иронията, сарказма и хапливостта на обществените мрежи, което официално може да даде съображение на Борисов да одобри оставката му.
Какво ще стане с плана за Велико народно събрание?
Какво следва оттук-нататък за огромния проект за Велико Народно заседание на Данаил Кирилов обаче? Може ли този проект да надживее политически основния си проектант?
Логиката подсказва, че уважаващ себе си правист и конституционалист не би заел мястото на министър Кирилов след кашата, която той сътвори. Но пък постоянно могат да се намерят жадни за обществено внимание хора, за които честата промяна на позициите и правилата не е необикновен проблем. Сега бъдещето на плана “ВНС ” ще зависи от тях. И от Движение за права и свободи.
Автор: Даниел Смилов,
Министърът на правораздаването се оказа на половина сполучлив в тази задача: съблюдава договорката, само че я направи толкоз забележима, че стана рисков за своите титуляри. Придържайки се към договорката, Кирилов по този начин и не съумя да измисли институционален метод за търсене на наказателна отговорност на основния прокурор. За да блокира въвеждането на сходна процедура, той искаше да я направи използвана и за ръководителите на висшите съдилища – най-много за Лозан Панов, на който се нарежда като личен конкурент (да не кажем “враг ”). Венецианската комисия му подсети, че това освен не е належащо, само че даже е рисково. След това увещание Кирилов по този начин и не съумя да предложи по-удачен вид за търсене на отговорност на основния прокурор.
Ролята на министъра беше значима и при избора на Иван Гешев. Там той също беше на половина сполучлив. Уж политиката на държавното управление беше да не се “меси ” в избора на нов основен прокурор и да не предлага “свой ” претендент, а всички реторически изяви на Кирилов бяха все в интерес на тандема “Цацаров-Гешев ” и все против техните съперници като Лозан Панов. В този смисъл още тогава министърът “издаваше четата ” и политико-прокурорската завера, против която имаше митинги и през 2019 година, има и в този момент.
Кирилов продължи да води политика на цялостна политическа отбрана на Иван Гешев и след неговия избор. Отново с мотив, че сякаш не се месят в правосъдната власт, ГЕРБ отхвърлиха да внесат посредством министъра на правораздаването искане във Висш съдебен съвет да прегледа неговата работа и да го в профил, в случай че открие нарушавания. Така де факто ГЕРБ дадоха своето утвърждение за Гешев и не се причислиха към настояванията на огромна част от обществото за оставката му.
Две съществени аргументи за оставката
Но корените на днешната оставка на министъра не са заровени толкоз обратно във времето. Две са директните скорошни аргументи за нея. Първата е безумно слабият “проект за конституция ”, който ГЕРБ внесе (по-скоро единствено занесе) в Народно събрание. Всички експерти дефинираха този план като повреден, писан на крайник и зле прикриващ главния план на ръководещите – да намерят процедура, посредством която да останат на власт. Сам по себе си конфузният “проект ” е задоволително съображение за оставка. Той планува привикване на Велико народно събрание и по тази причина към него се пришива концепция за понижаване на броя на народните представители, без някой през последната година действително да е желал такова нещо (или да се е сещал за него). За сметка на това в плана прокуратурата резервира всичките си привилегии, добива нови и остава в правосъдната власт. Обикновено тези, които в миналото са желали Велико народно събрание, са го правили за да изкарат прокуратурата от правосъдната власт и да я трансферират към изпълнителната. Верен на договорката, обаче, министър Кирилов не е планувал нищо такова. В получилия се миш-маш от “идеи ” даже министри от държавното управление откриха доста неща, с които не са съгласни. Затова “проектът за конституция ” беше разжалван до “предложение за полемика ”, а създателят му от баща-основател е на път да бъде разжалван до елементарен народен представител от ГЕРБ.
Другата причина за разжалването са информационните качества на министър Кирилов, които му помогнаха да провежда против себе си Facebook група от 17 хиляди души единствено за един ден. Като цяло министърът съумя да се трансформира в гръмоотвод за иронията, сарказма и хапливостта на обществените мрежи, което официално може да даде съображение на Борисов да одобри оставката му.
Какво ще стане с плана за Велико народно събрание?
Какво следва оттук-нататък за огромния проект за Велико Народно заседание на Данаил Кирилов обаче? Може ли този проект да надживее политически основния си проектант?
Логиката подсказва, че уважаващ себе си правист и конституционалист не би заел мястото на министър Кирилов след кашата, която той сътвори. Но пък постоянно могат да се намерят жадни за обществено внимание хора, за които честата промяна на позициите и правилата не е необикновен проблем. Сега бъдещето на плана “ВНС ” ще зависи от тях. И от Движение за права и свободи.
Автор: Даниел Смилов,
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ