За кого гласуваха българите през 2021-ва?
Данаил Брезов за Tribune.bg
Половин година след изборите имаме парламент, който се закани да унищожи опозицията, президент, който написа нова конституция и министър председател, който дава обещание бързи арести. За нито един от тези органи не знаем дали е законно определен, защото ЦИК отхвърля да заяви резултата от броенето на бюлетини (които към този момент се назовават „ контролни разписки “), въпреки че публично пое подобен ангажимент преди вота.
Всъщност, имахме съществени учредения да бъдем подозрителни още при измененията в Изборния кодекс, гласоподаване в оптимално къси периоди (през почивните дни) без публичен или експертен спор, и то по предложение на една групировка, която при вота с хартиени бюлетини по този начин и не успяваше да влезе в Народното събрание. Съмнителни бяха и причините, с които хората бяха убеждавани, че правото на избор им се лишава за тяхно положително.
Първият твърдеше, че машинният избор дава по-голяма представителност, макар данните от секциите с алтернатива за избор, които ясно демонстрират, че хората всеобщо избират да гласоподават с хартиена бюлетина, и откакто това право им беше отнето, изборната интензивност внезапно понижа. Според втория мотив, по този начин се подсигурила честността на вота. Именно тъй като машинното гласоподаване не може да я подсигурява, Конституционният съд в Германия го забрани, и освен там – в целия свят има единствено пет страни, в които се гласоподава само с машини – две от тях са в Азия и други две в Южна Америка, единствено една принадлежи официално на европейската просвета.
Има доста проучвания за това по какъв начин машина на венецуелската компания Smartmatic може да бъде манипулирана с цел да трансферира гласове от един претендент на различен, както и разбори на резултатите от референдума, трансформирал страната в тирания (именно там Smartmatic прави своя дебют). Самата компания признава, че благодарение на нейните машини през 2017 година е осъществена изборна машинация с над милион гласа, само че пък това е пазарната ниша, в която тя оперира – установяването на диктатури посредством манипулиран избор.
Купуването на гласове при стандартната система за гласоподаване е комплицирано за образуване, скъпо и рисковано начинание: в днешния български парламент да вземем за пример едно депутатско място подхожда на към 10 хиляди гласоподаватели и в случай че би трябвало да бъде обезпечено посредством платен избор, разноските биха надвишили даже бюджета за избори на огромни парламентарни групи. Затова пък, технологиите дават опция цялата работа да бъде свършена от дребен екип, доста по-евтино, надалеч от телевизионни камери и патрулиращи служители на реда.
Третата опорна точка беше, че с електронното гласоподаване работата на изборните комисии ще бъде по-лека, а хартията по-малко. Това е все едно страната да разгласи, че при градежа на автомагистрали към този момент няма да се съблюдават актуалните условия за сигурност тъй като на служащите им е мъчно, а и по този начин се хаби доста асфалт. Разликата е единствено, че в тази ситуация с изборите разходът на хартия действително се увеличи, защото с изключение на контролните разписки и по-дългите протоколи, наложително се разпечатва и цялостният брой хартиени бюлетини по лист, а работата в комисиите очевидно е станала по-трудна, щом и грешките в протоколите са доста повече от преди.
И по този начин, латино-азиатската система беше въведена в България от неправилните хора (в тежък спор на интереси), по неправилния метод (в нарушаване на парламентарни процедури и неписани етични норми) и както видяхме – с неправилните причини.
Съмненията ни трябваше да стихнат откакто ЦИК разгласи резултатите, само че вместо това, те се ускориха още повече поради колосалните разминавания със статистиката: нито една социологическа организация не позна спечелилия на изборите, като разминаванията са сред 48 и 144%, всички в една посока, нито някой планува коя ще е най-малката партия в Народното събрание – там разликите варират сред 28 и 224%. Колкото и да е неточна българската социология, разлика с подобен мащаб е малко евентуална. Любопитно е, че в секциите с хартиени бюлетини, разминаването с прогнозите е минимално. Скоро след края на изборния ден се появиха и известия за случаи на огромни отклонения в протоколите, такива имаше и на предходните избори. Повторното броене на контролни разписки, което ЦИК ни увещава, че е направило в няколко секции, където имаше данни за груби нарушавания, посочило цялостно сходство с регистрираните от машините резултати – 100% съвпадане. И като приказваме за съвпадения, доста необичайно по какъв начин Петков и Василев бяха сигурни, че преди малко скалъпеният им план ще завоюва избите, макар че социологията им беше отредила трето място, и от кое място знаеха, че така наречен „ партии на митинга “ ще имат тъкмо 121 мандата. Нека го отдадем на вътрешен глас или търговски усет, само че въпреки всичко е някак съмнително.
Най-подозрителното нещо в цялата сага обаче си остава отводът на ЦИК да разгласи резултатите освен от изборите през ноември, само че даже и тези през юли – българските жители не знаят дали вотът им е бил регистриран правилно при сформиране още на предходния парламент, и евентуално в никакъв случай няма да узнаят. А това слага под въпрос самата легитимност на държавните институции у нас. За благополучие, към момента задаването на въпроси в България не се санкционира с отнемане от независимост, както вицепремиерът Василев мечтае, нито с обществен линч, за какъвто се оповестиха водачите на протестните партии - надлежно посредством разчленяване (Т. Йорданов) или обесване (К. Костадинов), по тази причина ще продължим да го вършим до момента в който репресиите на властта не са придобили мащабите от средата на предишния век. Масираната офанзива против правото на хората да избират беше прекомерно съгласувана – по линия на партизанските (иконо-) “медии “, стартирали неуместната теза, че броенето на бюлетини е надали не гибел за демокрацията, партийните трубадури и Държавна сигурност “експерти “ по телевизионните студия, целият „ умно-красивитет “, който без машинен избор все не успяваше да докопа заветните 4%, и стигнем чак до Върховен административен съд и Конституционен съд – наподобява съвсем като нещо, което хората вършат с цел да завоюва изборите с машинация.
Не споделяме, че казусът е подобен, само че в случай че в страната фактически се извършваше анемичен прелом, какви ли щяха да са първите дейности, по които да го разпознаем? Може би да създадат незабавна чистка в Министерство на вътрешните работи и службите, да назначат партийни приятели и остарели сътрудници в локалната администрация, да поемат контрола върху държавните сдружения, медиите, съда и прокуратурата? Но да не се отнасяме в всякакви тайни теории, откакто нищо от това не се е случило: политиците, които завоюваха изборите, ги оповестиха за най-честните избори, провеждани в миналото – това най-малко би трябвало да звучи успокояващо.
Все отново, по кое време ли тези хора са лъгали българския гласоподавател: нито Радев за изритването от срещата в Естония, нито Кирил Петков, който дълго време не знаеше на кои страни е жител, нито Х. Иванов, който не е чувал нищо за никакъв Маджо, или пък Т. Йорданов, който щял да вкарва мажоритарен избор, но различен път – скандално е човек да си намерения, че тези хора биха могли да вземат участие в някаква машинация. Всъщност, България е единствената европейска страна, в която операции на вота са невъзможни, по тази причина хората одобриха с наслада новината, че няма да има преброяване на контролни разписки (което се случва даже във Венецуела). Все отново, една четвърт от гласоподавателите, очевидно подмолно настроени анти-ваксъри, взеха решение да бойкотират тази превъзходна самодейност и просто не отидоха да гласоподават.
За изпълнената с пренебрежение към човечеството българска „ интелигенция “ това е добра вест: по-малко роми, турци и старчоци ще им се бъркат в работата. Именно по тази причина тя твърди, че това са най-честните избори: най-сетне се откри формулата по какъв начин да бъдат отстранени тези малко над половин милион нежелани гласоподаватели, които американските демократи нарекоха през 2016-та “the basket of deplorables” (в свободен превод, куп нещастници), които обаче и там, най-малко съгласно Хилъри Клинтън, са почти 25% от популацията, или малко над 80 милиона.
Машинното гласоподаване и на двете места се оказа ефикасно за тази цел, въпреки системите надалеч да не са идентични – до момента в който при нас отхвърлят броенето на разписки, в Съединени американски щати пък на доста места не изискваха документи за идентичност. Има обаче една основна разлика: над 40% от американците не имат вяра, че Байдън е спечелил почтено изборите, а един от причините им е рекордно за последните 42 години разминаване сред социология и изборни резултати през 2020 година – малко над 7% относителна неточност. В българския опит от ноември 2021-ва междинните отклонения за най-голямата и най-малка политическа мощ в навечерието на вота са надлежно 77.4% и 82.2%, т.е. десетки пъти над провокиралия скандал в Съединени американски щати неуспех на социологията. Тук изследване за доверието в изборната система не е правено, въпреки че хората демонстрират какво мислят за нея с ниската изборна интензивност. Отклонения в социологията е имало и преди (например през 2014-та), само че надалеч не в такива фрапантни размери.
Ако пък в действителност социологията ни е толкоз сбъркана, би трябвало ли да имаме вяра на политиците когато вършат гръмките си изявления от името на „ болшинството “. Напоследък те даже не се допитват до организациите, а измислят свои лични данни – да вземем за пример Петков и Костадинов, водачите на двете най-мистериозно озовали се в Народното събрание политически сили, се цитират един различен като споделят, че 85% от българите застават на твърда анти-натовска позиция, откакто по формалната статистика утвърждението за участието ни в блока е 63% (тревожно ниско, само че надалеч над 15%). От друга страна, неодобрението в кабинета набъбна в пъти след каскадата от провали и замазването им с прекомерно явни неистини.
Новата тактичност на Петков за държане във властта е да изнася лъжите си и на интернационалната сцена: към Украйна, за поправки на военна техника в подмяна на постоянна коалиция с путинофилите, към Европа, за една зелена цифрова химера в подмяна на няколко милиарда „ за асимилиране “ от близки до държавното управление компании, към Съединени американски щати – гъвкава позиция по македонския въпрос в подмяна на два танкера газ, които ще закрепят ситуацията до началото на отпускарския сезон. Лъжата задълбочава рецесията, само че отсрочва понасянето на отговорност до момента в който нещата не утихнат – това сработи при проблема с двойното поданство, чистките в държавните сдружения, далаверата с горивата, противозаконното задържане на опозиционни водачи, лицемерната поза по отношение на войната в Украйна.
Вероятно ще сработи и във връзка с обедняването на българите, чиито приходи съгласно кабинета порастват през първото тримесечие на годината, а съгласно Национален статистически институт – понижават, при една от най-бавно растящите стопански системи в Европейски Съюз с една от най-високите инфлации и едно от най-скъпите производства. Икономическата злополука и опасността от война обаче наподобява не тормозят Кирил Петков – неговият кабинет може да живее дълго на заем, откакто има кой да заплаща. Оказва се, че стабилността на обединението е по-важна от въпроси, касаещи националната сигурност: модернизиране на Противовъздушна отбрана системите, което да вземем за пример Словакия получи, само че България отхвърли (и дълго се съпротивлява на съюзническите войски и авиация, които към този момент опазват териториалната ни цялост), газовите доставки, кадровата политика в Българска народна банка, ДКК, БЕХ и службите.
На този декор, поръчката на Нинова, че ще инициира връщане на хартиените бюлетини, беше по-скоро шантаж към по-неопитните играчи в обединението, че в случай че не слушат, може и повече да не помиришат министерски кресла. А Петков продължава да приказва от името на народа при 70% отрицание (далеч по-зле от Борисов след десетата година във властта). Голямата опасност за националната сигурност в този миг обаче идва не от случките на Радевите „ харварди “, а от нечистоплътния популизъм на другия лабораторен „ мега-проект “ от последните две години – Има Такъв Народ, с въвеждането на нови правила за референдумите. Ако изборният развой е в действителност злепоставен, както имаме учредения да считаме, може скоро да научим, че единствено 15% от българите поддържат участието ни в НАТО и Европейски Съюз – в случай че социологията дава 80% неточност, за какво не? Не е мъчно и да си представим, че концепцията за президентска република внезапно се оказва доста известна, или че северното ни черноморие изненадващо разгласи самостоятелност и се причисли към Руската Федерация. Под чии прозорец ще стачкуват недоволните, нали Суверенът по този начин е поискал? Vox populi, vox Dei!
***
Данаил Брезов е бакалавър по физика и лекар по математика - все още доцент в УАСГ. Други упражнявани специалности: музика, публицистика и разработка на програмен продукт. Проявява нездравословен интерес към стопанската система и историята на XX век. Безпартиен, само че с десни убеждения - обожател на обстоятелствата и здравия разсъдък.
Половин година след изборите имаме парламент, който се закани да унищожи опозицията, президент, който написа нова конституция и министър председател, който дава обещание бързи арести. За нито един от тези органи не знаем дали е законно определен, защото ЦИК отхвърля да заяви резултата от броенето на бюлетини (които към този момент се назовават „ контролни разписки “), въпреки че публично пое подобен ангажимент преди вота.
Всъщност, имахме съществени учредения да бъдем подозрителни още при измененията в Изборния кодекс, гласоподаване в оптимално къси периоди (през почивните дни) без публичен или експертен спор, и то по предложение на една групировка, която при вота с хартиени бюлетини по този начин и не успяваше да влезе в Народното събрание. Съмнителни бяха и причините, с които хората бяха убеждавани, че правото на избор им се лишава за тяхно положително.
Първият твърдеше, че машинният избор дава по-голяма представителност, макар данните от секциите с алтернатива за избор, които ясно демонстрират, че хората всеобщо избират да гласоподават с хартиена бюлетина, и откакто това право им беше отнето, изборната интензивност внезапно понижа. Според втория мотив, по този начин се подсигурила честността на вота. Именно тъй като машинното гласоподаване не може да я подсигурява, Конституционният съд в Германия го забрани, и освен там – в целия свят има единствено пет страни, в които се гласоподава само с машини – две от тях са в Азия и други две в Южна Америка, единствено една принадлежи официално на европейската просвета.
Има доста проучвания за това по какъв начин машина на венецуелската компания Smartmatic може да бъде манипулирана с цел да трансферира гласове от един претендент на различен, както и разбори на резултатите от референдума, трансформирал страната в тирания (именно там Smartmatic прави своя дебют). Самата компания признава, че благодарение на нейните машини през 2017 година е осъществена изборна машинация с над милион гласа, само че пък това е пазарната ниша, в която тя оперира – установяването на диктатури посредством манипулиран избор.
Купуването на гласове при стандартната система за гласоподаване е комплицирано за образуване, скъпо и рисковано начинание: в днешния български парламент да вземем за пример едно депутатско място подхожда на към 10 хиляди гласоподаватели и в случай че би трябвало да бъде обезпечено посредством платен избор, разноските биха надвишили даже бюджета за избори на огромни парламентарни групи. Затова пък, технологиите дават опция цялата работа да бъде свършена от дребен екип, доста по-евтино, надалеч от телевизионни камери и патрулиращи служители на реда.
Третата опорна точка беше, че с електронното гласоподаване работата на изборните комисии ще бъде по-лека, а хартията по-малко. Това е все едно страната да разгласи, че при градежа на автомагистрали към този момент няма да се съблюдават актуалните условия за сигурност тъй като на служащите им е мъчно, а и по този начин се хаби доста асфалт. Разликата е единствено, че в тази ситуация с изборите разходът на хартия действително се увеличи, защото с изключение на контролните разписки и по-дългите протоколи, наложително се разпечатва и цялостният брой хартиени бюлетини по лист, а работата в комисиите очевидно е станала по-трудна, щом и грешките в протоколите са доста повече от преди.
И по този начин, латино-азиатската система беше въведена в България от неправилните хора (в тежък спор на интереси), по неправилния метод (в нарушаване на парламентарни процедури и неписани етични норми) и както видяхме – с неправилните причини.
Съмненията ни трябваше да стихнат откакто ЦИК разгласи резултатите, само че вместо това, те се ускориха още повече поради колосалните разминавания със статистиката: нито една социологическа организация не позна спечелилия на изборите, като разминаванията са сред 48 и 144%, всички в една посока, нито някой планува коя ще е най-малката партия в Народното събрание – там разликите варират сред 28 и 224%. Колкото и да е неточна българската социология, разлика с подобен мащаб е малко евентуална. Любопитно е, че в секциите с хартиени бюлетини, разминаването с прогнозите е минимално. Скоро след края на изборния ден се появиха и известия за случаи на огромни отклонения в протоколите, такива имаше и на предходните избори. Повторното броене на контролни разписки, което ЦИК ни увещава, че е направило в няколко секции, където имаше данни за груби нарушавания, посочило цялостно сходство с регистрираните от машините резултати – 100% съвпадане. И като приказваме за съвпадения, доста необичайно по какъв начин Петков и Василев бяха сигурни, че преди малко скалъпеният им план ще завоюва избите, макар че социологията им беше отредила трето място, и от кое място знаеха, че така наречен „ партии на митинга “ ще имат тъкмо 121 мандата. Нека го отдадем на вътрешен глас или търговски усет, само че въпреки всичко е някак съмнително.
Най-подозрителното нещо в цялата сага обаче си остава отводът на ЦИК да разгласи резултатите освен от изборите през ноември, само че даже и тези през юли – българските жители не знаят дали вотът им е бил регистриран правилно при сформиране още на предходния парламент, и евентуално в никакъв случай няма да узнаят. А това слага под въпрос самата легитимност на държавните институции у нас. За благополучие, към момента задаването на въпроси в България не се санкционира с отнемане от независимост, както вицепремиерът Василев мечтае, нито с обществен линч, за какъвто се оповестиха водачите на протестните партии - надлежно посредством разчленяване (Т. Йорданов) или обесване (К. Костадинов), по тази причина ще продължим да го вършим до момента в който репресиите на властта не са придобили мащабите от средата на предишния век. Масираната офанзива против правото на хората да избират беше прекомерно съгласувана – по линия на партизанските (иконо-) “медии “, стартирали неуместната теза, че броенето на бюлетини е надали не гибел за демокрацията, партийните трубадури и Държавна сигурност “експерти “ по телевизионните студия, целият „ умно-красивитет “, който без машинен избор все не успяваше да докопа заветните 4%, и стигнем чак до Върховен административен съд и Конституционен съд – наподобява съвсем като нещо, което хората вършат с цел да завоюва изборите с машинация.
Не споделяме, че казусът е подобен, само че в случай че в страната фактически се извършваше анемичен прелом, какви ли щяха да са първите дейности, по които да го разпознаем? Може би да създадат незабавна чистка в Министерство на вътрешните работи и службите, да назначат партийни приятели и остарели сътрудници в локалната администрация, да поемат контрола върху държавните сдружения, медиите, съда и прокуратурата? Но да не се отнасяме в всякакви тайни теории, откакто нищо от това не се е случило: политиците, които завоюваха изборите, ги оповестиха за най-честните избори, провеждани в миналото – това най-малко би трябвало да звучи успокояващо.
Все отново, по кое време ли тези хора са лъгали българския гласоподавател: нито Радев за изритването от срещата в Естония, нито Кирил Петков, който дълго време не знаеше на кои страни е жител, нито Х. Иванов, който не е чувал нищо за никакъв Маджо, или пък Т. Йорданов, който щял да вкарва мажоритарен избор, но различен път – скандално е човек да си намерения, че тези хора биха могли да вземат участие в някаква машинация. Всъщност, България е единствената европейска страна, в която операции на вота са невъзможни, по тази причина хората одобриха с наслада новината, че няма да има преброяване на контролни разписки (което се случва даже във Венецуела). Все отново, една четвърт от гласоподавателите, очевидно подмолно настроени анти-ваксъри, взеха решение да бойкотират тази превъзходна самодейност и просто не отидоха да гласоподават.
За изпълнената с пренебрежение към човечеството българска „ интелигенция “ това е добра вест: по-малко роми, турци и старчоци ще им се бъркат в работата. Именно по тази причина тя твърди, че това са най-честните избори: най-сетне се откри формулата по какъв начин да бъдат отстранени тези малко над половин милион нежелани гласоподаватели, които американските демократи нарекоха през 2016-та “the basket of deplorables” (в свободен превод, куп нещастници), които обаче и там, най-малко съгласно Хилъри Клинтън, са почти 25% от популацията, или малко над 80 милиона.
Машинното гласоподаване и на двете места се оказа ефикасно за тази цел, въпреки системите надалеч да не са идентични – до момента в който при нас отхвърлят броенето на разписки, в Съединени американски щати пък на доста места не изискваха документи за идентичност. Има обаче една основна разлика: над 40% от американците не имат вяра, че Байдън е спечелил почтено изборите, а един от причините им е рекордно за последните 42 години разминаване сред социология и изборни резултати през 2020 година – малко над 7% относителна неточност. В българския опит от ноември 2021-ва междинните отклонения за най-голямата и най-малка политическа мощ в навечерието на вота са надлежно 77.4% и 82.2%, т.е. десетки пъти над провокиралия скандал в Съединени американски щати неуспех на социологията. Тук изследване за доверието в изборната система не е правено, въпреки че хората демонстрират какво мислят за нея с ниската изборна интензивност. Отклонения в социологията е имало и преди (например през 2014-та), само че надалеч не в такива фрапантни размери.
Ако пък в действителност социологията ни е толкоз сбъркана, би трябвало ли да имаме вяра на политиците когато вършат гръмките си изявления от името на „ болшинството “. Напоследък те даже не се допитват до организациите, а измислят свои лични данни – да вземем за пример Петков и Костадинов, водачите на двете най-мистериозно озовали се в Народното събрание политически сили, се цитират един различен като споделят, че 85% от българите застават на твърда анти-натовска позиция, откакто по формалната статистика утвърждението за участието ни в блока е 63% (тревожно ниско, само че надалеч над 15%). От друга страна, неодобрението в кабинета набъбна в пъти след каскадата от провали и замазването им с прекомерно явни неистини.
Новата тактичност на Петков за държане във властта е да изнася лъжите си и на интернационалната сцена: към Украйна, за поправки на военна техника в подмяна на постоянна коалиция с путинофилите, към Европа, за една зелена цифрова химера в подмяна на няколко милиарда „ за асимилиране “ от близки до държавното управление компании, към Съединени американски щати – гъвкава позиция по македонския въпрос в подмяна на два танкера газ, които ще закрепят ситуацията до началото на отпускарския сезон. Лъжата задълбочава рецесията, само че отсрочва понасянето на отговорност до момента в който нещата не утихнат – това сработи при проблема с двойното поданство, чистките в държавните сдружения, далаверата с горивата, противозаконното задържане на опозиционни водачи, лицемерната поза по отношение на войната в Украйна.
Вероятно ще сработи и във връзка с обедняването на българите, чиито приходи съгласно кабинета порастват през първото тримесечие на годината, а съгласно Национален статистически институт – понижават, при една от най-бавно растящите стопански системи в Европейски Съюз с една от най-високите инфлации и едно от най-скъпите производства. Икономическата злополука и опасността от война обаче наподобява не тормозят Кирил Петков – неговият кабинет може да живее дълго на заем, откакто има кой да заплаща. Оказва се, че стабилността на обединението е по-важна от въпроси, касаещи националната сигурност: модернизиране на Противовъздушна отбрана системите, което да вземем за пример Словакия получи, само че България отхвърли (и дълго се съпротивлява на съюзническите войски и авиация, които към този момент опазват териториалната ни цялост), газовите доставки, кадровата политика в Българска народна банка, ДКК, БЕХ и службите.
На този декор, поръчката на Нинова, че ще инициира връщане на хартиените бюлетини, беше по-скоро шантаж към по-неопитните играчи в обединението, че в случай че не слушат, може и повече да не помиришат министерски кресла. А Петков продължава да приказва от името на народа при 70% отрицание (далеч по-зле от Борисов след десетата година във властта). Голямата опасност за националната сигурност в този миг обаче идва не от случките на Радевите „ харварди “, а от нечистоплътния популизъм на другия лабораторен „ мега-проект “ от последните две години – Има Такъв Народ, с въвеждането на нови правила за референдумите. Ако изборният развой е в действителност злепоставен, както имаме учредения да считаме, може скоро да научим, че единствено 15% от българите поддържат участието ни в НАТО и Европейски Съюз – в случай че социологията дава 80% неточност, за какво не? Не е мъчно и да си представим, че концепцията за президентска република внезапно се оказва доста известна, или че северното ни черноморие изненадващо разгласи самостоятелност и се причисли към Руската Федерация. Под чии прозорец ще стачкуват недоволните, нали Суверенът по този начин е поискал? Vox populi, vox Dei!
***
Данаил Брезов е бакалавър по физика и лекар по математика - все още доцент в УАСГ. Други упражнявани специалности: музика, публицистика и разработка на програмен продукт. Проявява нездравословен интерес към стопанската система и историята на XX век. Безпартиен, само че с десни убеждения - обожател на обстоятелствата и здравия разсъдък.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ