Мистерия! Данъчни обискират фирми, търсят 13 млрд. ОБЗОР
Данъчните обискират стотици фирмени каси поради подозрения за укрити налози за милиони. Малки и междинни компании с по няколко души личен състав настояват, че имат общо 13 милиарда лв. в брой във фирмените си каси, най-малко съгласно счетоводните им годишни доклади.
Данъчните се чудят за какво тези пари не са по банкови сметки, а стоят в каси, без да носят никакъв доход от лихви, оповестява bTV.
Те започнаха инспекции, целящи да покажат в действителност ли тези пари са налични. Проверени са десетки компании. Масово проверките демонстрират, че парите ги няма, а за тях не са платени никакви налози. Няма и фактури защо за изхарчени. И по този начин лъсва сигнал за всеобща данъчна корист, от която хазната е ощетена с до 650 милиона лв..
Счетоводните салда на хиляди компании демонстрират огромни суми пари в брой, които обаче на процедура липсват. При инспекциите за прикрито систематизиране на облага се оказва, че близо 1300 компании имат в касите си над 1 млн. лв., а над 10 хиляди сдружения държат кеш над 100 хиляди.
Често съдружници в огромни компании са похарчили парите да вземем за пример за скъпи командировки в първокласни страни или пък в казина, игрални зали и увеселителни заведения. „ В доста случаи за тези пари няма никакви документи - дали са персонални разноски, дали са екскурзии в чужбина, дали са някакъв тип екзотични разноски, които шефът прави. Много компании са натрупали стотици хиляди и милиони, които от дълго време са изхарчени”, разяснява представителят на Национална агенция за приходите Росен Бъчваров.
За счетоводителите това също е проблем. „ За страдание, не всеки път има фактура за направените разноски, защото част от тях са изхарчени за персонални потребности на притежателите. Най-често изясняват, че просто са изтеглени от банкова сметка и ги няма налични, защото са ги похарчили за други неща”, изясни Зорница Петрова, шеф на счетоводна адвокатска фирма. Проверките на данъчните карат притежатели на компании да вземат назаем сумите от други сътрудници, даже с рента – единствено за няколко дни, до момента в който данъчните видят, че оповестените касови наличия ги има.
„ Когато Национална агенция за приходите прави инвентаризация на паричните средства в касата, разказва купюрите банкнота по банкнота и когато едни и същи купюри се окажат за месец в касите на 4-5 компании, излиза наяве какъв е произходът им”, означи обаче Росен Бъчваров. „ Тогава към този момент се търсят всевъзможни разновидности за решение – заеми от другари, от родственици, заложни къщи, откъдето може”, разяснява Зорница Петрова. Национална агенция за приходите дава обещание да не глоби нарушителите, които си признаят незабавно, преди да се е стигнало до проверка.
Данъчните се чудят за какво тези пари не са по банкови сметки, а стоят в каси, без да носят никакъв доход от лихви, оповестява bTV.
Те започнаха инспекции, целящи да покажат в действителност ли тези пари са налични. Проверени са десетки компании. Масово проверките демонстрират, че парите ги няма, а за тях не са платени никакви налози. Няма и фактури защо за изхарчени. И по този начин лъсва сигнал за всеобща данъчна корист, от която хазната е ощетена с до 650 милиона лв..
Счетоводните салда на хиляди компании демонстрират огромни суми пари в брой, които обаче на процедура липсват. При инспекциите за прикрито систематизиране на облага се оказва, че близо 1300 компании имат в касите си над 1 млн. лв., а над 10 хиляди сдружения държат кеш над 100 хиляди.
Често съдружници в огромни компании са похарчили парите да вземем за пример за скъпи командировки в първокласни страни или пък в казина, игрални зали и увеселителни заведения. „ В доста случаи за тези пари няма никакви документи - дали са персонални разноски, дали са екскурзии в чужбина, дали са някакъв тип екзотични разноски, които шефът прави. Много компании са натрупали стотици хиляди и милиони, които от дълго време са изхарчени”, разяснява представителят на Национална агенция за приходите Росен Бъчваров.
За счетоводителите това също е проблем. „ За страдание, не всеки път има фактура за направените разноски, защото част от тях са изхарчени за персонални потребности на притежателите. Най-често изясняват, че просто са изтеглени от банкова сметка и ги няма налични, защото са ги похарчили за други неща”, изясни Зорница Петрова, шеф на счетоводна адвокатска фирма. Проверките на данъчните карат притежатели на компании да вземат назаем сумите от други сътрудници, даже с рента – единствено за няколко дни, до момента в който данъчните видят, че оповестените касови наличия ги има.
„ Когато Национална агенция за приходите прави инвентаризация на паричните средства в касата, разказва купюрите банкнота по банкнота и когато едни и същи купюри се окажат за месец в касите на 4-5 компании, излиза наяве какъв е произходът им”, означи обаче Росен Бъчваров. „ Тогава към този момент се търсят всевъзможни разновидности за решение – заеми от другари, от родственици, заложни къщи, откъдето може”, разяснява Зорница Петрова. Национална агенция за приходите дава обещание да не глоби нарушителите, които си признаят незабавно, преди да се е стигнало до проверка.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ