Великият Гетсби: Възходът и падението през перото на Франсис Скот Фитцджералд
Дали когато през 1922 година Франсис Скот Фитцджералд дава обещание на издателството си да напише „ нещо друго - нещо неизмеримо, красиво, простичко и в същото време объркано... ” e очаквал, че „ Великият Гетсби ” ще бъде този важен, авторитетен, исторически разказ, съвременна класика? И то по метод, който е изключително известен последния век и който с изключение на читателите вълнува и Холивуд, с цел да направи пет кино екранизации през последните 100 години, по една за всяко потомство.
Екранизациите няма да останат единствено пет, тъй като дават ценностни ориентири, само че и поради структурата на историята, конструирана от детайли, повтарящи се в доста филми (и книги), макар привидното им разнообразие. Става въпрос за така наречен морфологически разбор, който да сведе цялата история за Гетсби до четири стъпки (нелинейно разказани), а точно:
1. Младият, кадърен Джими Гетс основава предпоставки за напредък, за развиване, слага си цел, устремява се към триумфа.
2. По време на възхода му се постанова да прави взаимни отстъпки със съвестта си, да съгреши, да извърши закононарушения, с цел да реализира задачата си.
3 След като е постигнал триумфа Великият Гетсби се озовава в положение на нравствен, прочувствен недостиг (осъзнал е че е продал душата си на Дявола), болежка, които се пробва да компенсира.
4. Великият Гетсби получава наказване и/или възмездие?
Тази конструкция може да се опрости в допълнение до „ Възходът и падението на... ” и се открива в доста филми и книги. В тяхното многообразие възходът може да се дължи на шанс, твърдоглав труд, досетливост, мощен и непрекъснат темперамент, а падението на закононарушение, грях, недостатък, смяна в характера и други Последният кино Гетсби - Леонардо ди Каприо изиграва персонаж по сходна конструкция във кино лентата „ Вълкът от Уолстрийт ”. (1) Джордан Белфърт („ Вълкът от Уолстрийт ”) стартира работа като брокер и открива, че има гений и качества за тази специалност, (2)за да сътвори лична компания, посредством която с изключение на баснословни облаги натрупа и грехове, пороци, престъпления, (3) само че вследствие последните светът му стартира да се срутва и (4) той е задържан и наказан, а на един финален стадий след излежаването на присъдата си осъзнава, че би трябвало да живее закономерен, минимално циничен и грешен живот. Вариантът на структурата „ Възхода и падението на Джордан Белфърт ” приключва с наказване и възмездие.
Във кино лентата „ Белязаният ” героят на Ал Пачино - Тони Монтана (1) взема решение да прояви силата на характера си и устойчивостта на душeвността си (2) като се еманципира и опълчи на шефа си и сътвори своя лична наркомрежа, само че (3) деградира и убива близкия си другар, губи брачната половинка и сестра си, с цел да остане самичък и (4) бъде премахнат. При Тони Монтана няма възмездие, а единствено наказване.
Двата кино лентата се развиват при разнообразни условия, в друга обстановка и време, само че демонстрират по какъв начин една и съща конструкция може да образува към себе си разнообразни съпътстващи тематики и проблеми. Такава тематика във „ Вълкът от Уолстрийт ” би могла да бъде дали брокерската работа под сериозен стрес не предизвика използването на опиати и алкохол, а в „ Белязаният ” дали безработните мигранти (като Тони Монтана) в Съединени американски щати не би трябвало да се трудоустрояват и интегрират по-ефективно, с цел да не тръгнат по незаконен път.
Структурата не дава всички тематики налични във „ Великият Гетсби ”, а единствено структурата, към която се построяват и осъществят съответните хрумвания, аргументи, условия и мотиви за „ Възходът и падението ”, целия богат подтекст на книгата. Именно построеното към структурата, подтекста на книгата, както и изкуплението и наказването са предмет на актуалната публикация.
„ Великият Гетсби ” съставлява креативно пространство, наситено с толкоз доста тематики, подчертани и пасивно присъстващи, че близо век по-късно културното му въздействие не наподобява да понижава. Навярно огромна част от великите творби на изкуството имат необятен набор на наличие, който предизвика спомагателни усещания, асоциации и тълкования. „ Великия Гетсби ” генерира голям брой такива на своя глава за когнитивната и прочувствената просветеност и познавателните натрупвания на възприемащия, евентуално тъй като адресира тематики, остарели, колкото света.
Още с второто си изречение Фитджералд прави спогодба за нещо премълчавано, недоизречено: „ Почувстваш ли предпочитание да критикуваш някого — ми рече той — просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти. “. Този пролог като че ли задава звук на роман, в който написаното, артикулираното е единствено част от по-богато, съществуващо подстрекателство. На имплицитни тематики и претекстове, ситуирани в кондензиран исторически, абстрактен и културен подтекст.
Този подтекст е прегрешението. Всички основни персонажи, цялото общество в романа са неверни или както Ник Карауей ги назовава „ пропаднали хора ”.
Това е проблем. Преобладаващата вяра в Съединени американски щати е протестантството, което се основава на възмездие на прегрешението. Протестантската нравственос стои в основата на капитализма съгласно водещия теоретик по тематиката Макс Вебер. Тезата му е, че капитализмът е резултат от дълбоки обществени промени, настъпили вследствие в мисленето и етиката. Настъпили в резултат на протестантската Реформация, почнала с опълчването на Мартин Лутър против Католическата черква. Като резултат от това опълчване се раждат няколко нови протестантски религиозни деноминации, които носят със себе си рационалността на новото време. Богоугодно е човек да води правоверен, етичен, непретенциозен и сдържан живот, само че към този момент и да се труди неуморно, продава труда си и натрупа капитал. Огромна разлика с труда на католика, полаган за нормално прехранване - развъждане или производство на множеството от това, което е потребявал. През Средновековието с изключение на, че търговията съществувала лимитирано, свещениците към момента проповядвали, че времето принадлежи само на Бог, заради което не би трябвало да се продава. Да се продава труд против време било нещо съвсем толкоз неприятно, колкото и лихварството – продажбата на пари против рента. Протестантството от „ недостатък ” прави от парите и капитала висша добродетел и отзив за богоизбраност, само че изискването е да не се употребяват. Удоволствията и наслажденията от всевъзможен темперамент би трябвало да се минимизират за сметка на труда, който е свят и разрешава възмездие. Съществена разлика с католицизма, при която прегрешението се изкупува с индулгенции. В Пуритантството моралът е с толкоз необикновена суровост, че смята плътските удоволствия и заниманието като грях. До началото на XX-ти век капитализма се еманципира от протестантвото, само че религиозните порядки не престават да работят в страните с преобладаващо протестантско изповедание.
Но в считаното за правдиво изложение на американското общество във „ Великия Гетсби ” са показани диаметрално противоположни нрави - контрабанда, корупция, изневери, неистини. Персонажи, които освен не работят, само че и демонстративно употребяват в цялостно несъгласие на Веберовата „ Протестантската нравственос и духът на капитализма ”. Гетсби и другите основни герои живеят пищен, парвенюшки живот на импозантни приеми с шампанско на стомах, лъскави коли, облекла по последна мода. Лукс и остатък в среда на показно бездействие. Изглежда като следващ образец по какъв начин теорията е „ изпуснала ” действителния живот.
Разминаването е решено от американския социолог и икономист от норвежки генезис Торстайн Веблен в книга му „ Теория на безделната класа ”. Тезата му е противоположна на Веберовата и разказва нравите в Съединени американски щати в края на XIX и началото на XX-ти век, когато страната се намира в стопански напредък. Спазваните епохи протестантска нравственос на ограничение на консумирането крушират в тази ера, в която, по логиката на махалото от полюса на неуморния труд, свръх въздържание и самодисциплина, обществото се люшва в другия полюс на показно, ирационално изразходване и безделие. „ Теория на безделната класа ” не е реакция на „ Протестантската нравственос и духът на капитализма ”, даже е по-ранна от нея. Торстайн Веблен прави историко-антрпологически разбор, с цел да обоснове, че отделяне на безделна класа е имало във обществата от първобитните хора насам. Извода от синтеза на двете тези би бил, че безделна класа постоянно е имало, а протестантството единствено краткотрайно е подтиснало неизбежната ѝ поява.
Отслабването на протестантската догматика и аскеза връща прегрешението и подронва пуританския вид на Американската фантазия. Паралелно с това избуява корупция, обвързвана освен с превъзмогване на рестриктивните мерки на „ Сухият режим ”, който от своя страна е генератор, както на грях, по този начин и на (организирана) престъпност. Теми с наличие в книгата.
Въпреки рестриктивните мерки и рестрикциите за разпространяване и приложимост на алкохол, 20те години на XX-ти век е интервал на придобиване на политически свободи и реализиране на стопански напредък. Икономическото развиване при започване на десетилетието (до 1928 г) е впечатляващо, поставят се основите на нови промишлености и се развиват остарели. Поточната линия на Форд умножава в пъти производството на коли, а като процедура се разгръща и в други производства. Провежданата политика на либерализацията и дерегулация (освен на алкохола) в допълнение подтиква растежа на бизнеса. Такава политика естествено довежда до неравномерно систематизиране на благосъстоянието, изразяващо се в минимално нарастване на заплатите на служащите за сметка на огромни корпоративни облаги, които от своя страна подтикват развиването на Уолстрийт. И колите, и Уолстрийт се одобряват за даденост 100 години по-късно, само че тогава са удивителни събития, отразили се в съзнанието на Фитцджералд.
Новопридобиваните политически свободи произтичат в резултат на равноправност на нежната половина на американското общество. В десетилетията преди 1920 година дамите в Съединени американски щати се снабдяват с редица нови стопански и политически права, регламенирани посредством законодателни промени - улеснено придобиване на имущество, свободи при подписване на контракти, правене на завети и прочие Все повече дами записват и приключват висше обучение и заемат квалифицирани работни места. Каскадата от законодателни промени, смяната в мисленето, дружно с редица публични придвижвания (основно Суфражизмът) донасят огромната победа – правото на дамите през 1920 година да гласоподават във всички Съединени щати. Темата за еманципацията е изконно обвързвана с актуалната публикация, защото създателят на „ Великият Гетсби ” имплицитно обгръща цялата амбивалентност на ситуацията на дамите. От една страна стоят новоизвоюваните свободи, които улесняват прегрешението и им разрешават фриволно и леконравно държание, само че от друга нито Дейзи, нито Мъртъл могат с лекост да разтрогнат браковете си (чакат да бъдат отведени), евентуално поради финсово-икономически аргументи, само че и поради обременеността от традицията. Последните съображения обаче не ги стопират да изневеряват. Темата за женската добродетелност участва по цялото продължение на книгата.
Измамна би била симулативност, че Фитцджералд копае напълно в мъжката логика на психиката, през вероятността на Ник Карауей, само че и в интензивната душевна интензивност на Джими Гетс като централен сюжет. Вдъхновението и пронкновението да успееш толкоз, че да митологизираш личността си, да притежаваш съвсем всичко. Включително и най-престижната и мечтана среда и компания, с цел да ги избягваш. Явно Гетсби не намира там смисъла, а дава благосъстоянието и живота си за гонене на прочувствени цели, на идеализиран облик на жена, към която не задава въпроса „ Защо не помни ”? Дълбоко в сърцето има рани, които времето не може да излекува.
Мъжката вероятност е съществена, само че основна част преглежда женската психика и съставлява своего рода предизвестие, че в случай че една жена практикува полиамория (не споделяме полигамия), ще избухне война и ще има жертви. Грях с непогасена от античността насам отминалост, от времето на Хубавата Елена и Троянската война. Ако приемем аналогията сред Дейзи (и Мъртъл) и Хубавата Елена за достоверна, то последното аргументиране на тезата, че главен подтекст на книгата е прегрешението, принадлежи на Данте Алигиери, който слага прелюбодейството, греховните любовни пристрастености и съответно Хубавата Елена във втория кръг на Ада. Адски стихии и ветрове брулят душите на прелюбодейците във втория пъклен кръг. Там Елена не е сама, а е в компанията на Парис (Гетсби). Том и брачният партньор на Мъртъл, Джордж по обясними аргументи също попадат в Ада. Ник Карауей наподобява отхвърля порока, само че подкрепя изневярата, тъй че не е изцяло почтен.
Не вменяваме повече на книгата повече от това, което Франсис Скот е замислил, защото тематиките са налични в нея. Дали въпреки всичко Фитцджералд с желание, осъзнато е сложил и писал по всички тези тематики и въпроси? По-скоро не, а просто му се получава. Нека обаче няма подозрения, че е голям създател, изповедник на времето си с умения да транслира и репродуцира насъбраното, традицията и притежаващ отлични писателска вътрешен глас и чувствителност във връзка с човешката душа и болежка.
Румънският мъдрец Емил Чоран споделя „ Не Бог, болката има преимуществото да е вездесъща ”. Легитимността на тази мисъл би дала съображение да се мисли за възмездие. Неадресирана молитва, подписана от виновник с променено име, с цел да избегне най-малко Денят на страшния съд, може да бъде историята на Гетсби за тези, който имат вяра в отвъдността на човешката душа. За всички останали е осъден да почине като безстопанствен човек, като куче.
Автор: Явор Гочев
Екранизациите няма да останат единствено пет, тъй като дават ценностни ориентири, само че и поради структурата на историята, конструирана от детайли, повтарящи се в доста филми (и книги), макар привидното им разнообразие. Става въпрос за така наречен морфологически разбор, който да сведе цялата история за Гетсби до четири стъпки (нелинейно разказани), а точно:
1. Младият, кадърен Джими Гетс основава предпоставки за напредък, за развиване, слага си цел, устремява се към триумфа.
2. По време на възхода му се постанова да прави взаимни отстъпки със съвестта си, да съгреши, да извърши закононарушения, с цел да реализира задачата си.
3 След като е постигнал триумфа Великият Гетсби се озовава в положение на нравствен, прочувствен недостиг (осъзнал е че е продал душата си на Дявола), болежка, които се пробва да компенсира.
4. Великият Гетсби получава наказване и/или възмездие?
Тази конструкция може да се опрости в допълнение до „ Възходът и падението на... ” и се открива в доста филми и книги. В тяхното многообразие възходът може да се дължи на шанс, твърдоглав труд, досетливост, мощен и непрекъснат темперамент, а падението на закононарушение, грях, недостатък, смяна в характера и други Последният кино Гетсби - Леонардо ди Каприо изиграва персонаж по сходна конструкция във кино лентата „ Вълкът от Уолстрийт ”. (1) Джордан Белфърт („ Вълкът от Уолстрийт ”) стартира работа като брокер и открива, че има гений и качества за тази специалност, (2)за да сътвори лична компания, посредством която с изключение на баснословни облаги натрупа и грехове, пороци, престъпления, (3) само че вследствие последните светът му стартира да се срутва и (4) той е задържан и наказан, а на един финален стадий след излежаването на присъдата си осъзнава, че би трябвало да живее закономерен, минимално циничен и грешен живот. Вариантът на структурата „ Възхода и падението на Джордан Белфърт ” приключва с наказване и възмездие.
Във кино лентата „ Белязаният ” героят на Ал Пачино - Тони Монтана (1) взема решение да прояви силата на характера си и устойчивостта на душeвността си (2) като се еманципира и опълчи на шефа си и сътвори своя лична наркомрежа, само че (3) деградира и убива близкия си другар, губи брачната половинка и сестра си, с цел да остане самичък и (4) бъде премахнат. При Тони Монтана няма възмездие, а единствено наказване.
Двата кино лентата се развиват при разнообразни условия, в друга обстановка и време, само че демонстрират по какъв начин една и съща конструкция може да образува към себе си разнообразни съпътстващи тематики и проблеми. Такава тематика във „ Вълкът от Уолстрийт ” би могла да бъде дали брокерската работа под сериозен стрес не предизвика използването на опиати и алкохол, а в „ Белязаният ” дали безработните мигранти (като Тони Монтана) в Съединени американски щати не би трябвало да се трудоустрояват и интегрират по-ефективно, с цел да не тръгнат по незаконен път.
Структурата не дава всички тематики налични във „ Великият Гетсби ”, а единствено структурата, към която се построяват и осъществят съответните хрумвания, аргументи, условия и мотиви за „ Възходът и падението ”, целия богат подтекст на книгата. Именно построеното към структурата, подтекста на книгата, както и изкуплението и наказването са предмет на актуалната публикация.
„ Великият Гетсби ” съставлява креативно пространство, наситено с толкоз доста тематики, подчертани и пасивно присъстващи, че близо век по-късно културното му въздействие не наподобява да понижава. Навярно огромна част от великите творби на изкуството имат необятен набор на наличие, който предизвика спомагателни усещания, асоциации и тълкования. „ Великия Гетсби ” генерира голям брой такива на своя глава за когнитивната и прочувствената просветеност и познавателните натрупвания на възприемащия, евентуално тъй като адресира тематики, остарели, колкото света.
Още с второто си изречение Фитджералд прави спогодба за нещо премълчавано, недоизречено: „ Почувстваш ли предпочитание да критикуваш някого — ми рече той — просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти. “. Този пролог като че ли задава звук на роман, в който написаното, артикулираното е единствено част от по-богато, съществуващо подстрекателство. На имплицитни тематики и претекстове, ситуирани в кондензиран исторически, абстрактен и културен подтекст.
Този подтекст е прегрешението. Всички основни персонажи, цялото общество в романа са неверни или както Ник Карауей ги назовава „ пропаднали хора ”.
Това е проблем. Преобладаващата вяра в Съединени американски щати е протестантството, което се основава на възмездие на прегрешението. Протестантската нравственос стои в основата на капитализма съгласно водещия теоретик по тематиката Макс Вебер. Тезата му е, че капитализмът е резултат от дълбоки обществени промени, настъпили вследствие в мисленето и етиката. Настъпили в резултат на протестантската Реформация, почнала с опълчването на Мартин Лутър против Католическата черква. Като резултат от това опълчване се раждат няколко нови протестантски религиозни деноминации, които носят със себе си рационалността на новото време. Богоугодно е човек да води правоверен, етичен, непретенциозен и сдържан живот, само че към този момент и да се труди неуморно, продава труда си и натрупа капитал. Огромна разлика с труда на католика, полаган за нормално прехранване - развъждане или производство на множеството от това, което е потребявал. През Средновековието с изключение на, че търговията съществувала лимитирано, свещениците към момента проповядвали, че времето принадлежи само на Бог, заради което не би трябвало да се продава. Да се продава труд против време било нещо съвсем толкоз неприятно, колкото и лихварството – продажбата на пари против рента. Протестантството от „ недостатък ” прави от парите и капитала висша добродетел и отзив за богоизбраност, само че изискването е да не се употребяват. Удоволствията и наслажденията от всевъзможен темперамент би трябвало да се минимизират за сметка на труда, който е свят и разрешава възмездие. Съществена разлика с католицизма, при която прегрешението се изкупува с индулгенции. В Пуритантството моралът е с толкоз необикновена суровост, че смята плътските удоволствия и заниманието като грях. До началото на XX-ти век капитализма се еманципира от протестантвото, само че религиозните порядки не престават да работят в страните с преобладаващо протестантско изповедание.
Но в считаното за правдиво изложение на американското общество във „ Великия Гетсби ” са показани диаметрално противоположни нрави - контрабанда, корупция, изневери, неистини. Персонажи, които освен не работят, само че и демонстративно употребяват в цялостно несъгласие на Веберовата „ Протестантската нравственос и духът на капитализма ”. Гетсби и другите основни герои живеят пищен, парвенюшки живот на импозантни приеми с шампанско на стомах, лъскави коли, облекла по последна мода. Лукс и остатък в среда на показно бездействие. Изглежда като следващ образец по какъв начин теорията е „ изпуснала ” действителния живот.
Разминаването е решено от американския социолог и икономист от норвежки генезис Торстайн Веблен в книга му „ Теория на безделната класа ”. Тезата му е противоположна на Веберовата и разказва нравите в Съединени американски щати в края на XIX и началото на XX-ти век, когато страната се намира в стопански напредък. Спазваните епохи протестантска нравственос на ограничение на консумирането крушират в тази ера, в която, по логиката на махалото от полюса на неуморния труд, свръх въздържание и самодисциплина, обществото се люшва в другия полюс на показно, ирационално изразходване и безделие. „ Теория на безделната класа ” не е реакция на „ Протестантската нравственос и духът на капитализма ”, даже е по-ранна от нея. Торстайн Веблен прави историко-антрпологически разбор, с цел да обоснове, че отделяне на безделна класа е имало във обществата от първобитните хора насам. Извода от синтеза на двете тези би бил, че безделна класа постоянно е имало, а протестантството единствено краткотрайно е подтиснало неизбежната ѝ поява.
Отслабването на протестантската догматика и аскеза връща прегрешението и подронва пуританския вид на Американската фантазия. Паралелно с това избуява корупция, обвързвана освен с превъзмогване на рестриктивните мерки на „ Сухият режим ”, който от своя страна е генератор, както на грях, по този начин и на (организирана) престъпност. Теми с наличие в книгата.
Въпреки рестриктивните мерки и рестрикциите за разпространяване и приложимост на алкохол, 20те години на XX-ти век е интервал на придобиване на политически свободи и реализиране на стопански напредък. Икономическото развиване при започване на десетилетието (до 1928 г) е впечатляващо, поставят се основите на нови промишлености и се развиват остарели. Поточната линия на Форд умножава в пъти производството на коли, а като процедура се разгръща и в други производства. Провежданата политика на либерализацията и дерегулация (освен на алкохола) в допълнение подтиква растежа на бизнеса. Такава политика естествено довежда до неравномерно систематизиране на благосъстоянието, изразяващо се в минимално нарастване на заплатите на служащите за сметка на огромни корпоративни облаги, които от своя страна подтикват развиването на Уолстрийт. И колите, и Уолстрийт се одобряват за даденост 100 години по-късно, само че тогава са удивителни събития, отразили се в съзнанието на Фитцджералд.
Новопридобиваните политически свободи произтичат в резултат на равноправност на нежната половина на американското общество. В десетилетията преди 1920 година дамите в Съединени американски щати се снабдяват с редица нови стопански и политически права, регламенирани посредством законодателни промени - улеснено придобиване на имущество, свободи при подписване на контракти, правене на завети и прочие Все повече дами записват и приключват висше обучение и заемат квалифицирани работни места. Каскадата от законодателни промени, смяната в мисленето, дружно с редица публични придвижвания (основно Суфражизмът) донасят огромната победа – правото на дамите през 1920 година да гласоподават във всички Съединени щати. Темата за еманципацията е изконно обвързвана с актуалната публикация, защото създателят на „ Великият Гетсби ” имплицитно обгръща цялата амбивалентност на ситуацията на дамите. От една страна стоят новоизвоюваните свободи, които улесняват прегрешението и им разрешават фриволно и леконравно държание, само че от друга нито Дейзи, нито Мъртъл могат с лекост да разтрогнат браковете си (чакат да бъдат отведени), евентуално поради финсово-икономически аргументи, само че и поради обременеността от традицията. Последните съображения обаче не ги стопират да изневеряват. Темата за женската добродетелност участва по цялото продължение на книгата.
Измамна би била симулативност, че Фитцджералд копае напълно в мъжката логика на психиката, през вероятността на Ник Карауей, само че и в интензивната душевна интензивност на Джими Гетс като централен сюжет. Вдъхновението и пронкновението да успееш толкоз, че да митологизираш личността си, да притежаваш съвсем всичко. Включително и най-престижната и мечтана среда и компания, с цел да ги избягваш. Явно Гетсби не намира там смисъла, а дава благосъстоянието и живота си за гонене на прочувствени цели, на идеализиран облик на жена, към която не задава въпроса „ Защо не помни ”? Дълбоко в сърцето има рани, които времето не може да излекува.
Мъжката вероятност е съществена, само че основна част преглежда женската психика и съставлява своего рода предизвестие, че в случай че една жена практикува полиамория (не споделяме полигамия), ще избухне война и ще има жертви. Грях с непогасена от античността насам отминалост, от времето на Хубавата Елена и Троянската война. Ако приемем аналогията сред Дейзи (и Мъртъл) и Хубавата Елена за достоверна, то последното аргументиране на тезата, че главен подтекст на книгата е прегрешението, принадлежи на Данте Алигиери, който слага прелюбодейството, греховните любовни пристрастености и съответно Хубавата Елена във втория кръг на Ада. Адски стихии и ветрове брулят душите на прелюбодейците във втория пъклен кръг. Там Елена не е сама, а е в компанията на Парис (Гетсби). Том и брачният партньор на Мъртъл, Джордж по обясними аргументи също попадат в Ада. Ник Карауей наподобява отхвърля порока, само че подкрепя изневярата, тъй че не е изцяло почтен.
Не вменяваме повече на книгата повече от това, което Франсис Скот е замислил, защото тематиките са налични в нея. Дали въпреки всичко Фитцджералд с желание, осъзнато е сложил и писал по всички тези тематики и въпроси? По-скоро не, а просто му се получава. Нека обаче няма подозрения, че е голям създател, изповедник на времето си с умения да транслира и репродуцира насъбраното, традицията и притежаващ отлични писателска вътрешен глас и чувствителност във връзка с човешката душа и болежка.
Румънският мъдрец Емил Чоран споделя „ Не Бог, болката има преимуществото да е вездесъща ”. Легитимността на тази мисъл би дала съображение да се мисли за възмездие. Неадресирана молитва, подписана от виновник с променено име, с цел да избегне най-малко Денят на страшния съд, може да бъде историята на Гетсби за тези, който имат вяра в отвъдността на човешката душа. За всички останали е осъден да почине като безстопанствен човек, като куче.
Автор: Явор Гочев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ